О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №2799
Пловдивският
окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател:
АННА ИВАНОВА
Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
като разгледа докладваното от съдия Кацарова
въззивно частно гражданско дело № 2860
по описа за 2016 година по описа на Окръжен съд – гр.Пловдив, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба, подадена от Р.Л.П., против
определение № 8983/ 12.10.2016г., постановено по гр.д. № 7262/ 2015г. по
описа на Районен съд – гр.Пловдив, Х гр.с., с което е отхвърлена молбата на
ищеца Л.Д.М. по чл.64 от ГПК, обективирана в частна жалба с вх. № 3732/
25.01.2016 г. относно възстановяване на срока за изпълнение на указанията на
съда, дадени с разпореждане от 17.12.2015 г., с което е била оставена без
движение частна жалба вх. № 59167/ 15.12.2015 г. по описа на ПРС.
Жалбоподателят
счита определението за незаконосъобразно и неправилно. Заявява, че към момента
се колебаел дали да ползва услугите на адв.М. и за следващите инстанции, тъй
като той не изпълнил желанието й да постави въпроса, че тя е придобила по
давност собствеността на цялото дворно място много преди да започне да плаща
данък на цялото дворно място и то в период, надхвърлящ 10 – годишния давностен
срок.
Заявява,
че следва да се възстанови и срокът за отстраняване нередовностите на исковата
молба, тъй като на страната станало ясно, че съдът е поискал представяне на
доказателства за всеки от собствениците на самостоятелните обекти в сградата
какъв обем собственост има в земята, върху която е била построена сградата.
Съдът поискал да се представят доказателства кой живее на третия етаж, както и
ищците да помолят живеещите на третия етаж да представят документите си за
собственост, но това не успели да сторят. На третия етаж собственици били лица,
които имали сключен договор за издръжка и гледане, който бил развален и
решението на съда – вписано през м.
декември 1993 г. Понастоящем собственик се води съпругата на приобретателя по
договора за издръжка и гледане.
В предоставения им срок ответниците по частната жалба не
са депозирали отговор.
Съдът намира частната жалба, подадена от жалбоподателя,
за допустима – депозирана в срок, от лице, имащо правен интерес от обжалване, а
по същество – за неоснователна, по следните съображения:
Предмет на първоинстанционното
производство бил предявен от Л.М. против С. Ч., Р.П. и Г.Ш. иск за разпределение ползването на
дворно място. Исковата молба е била оставена без движение с разпореждане от 26.06.2015
г. Страната е поискала продължаване на срока на 19.08.2015 г., като молбата е
била удовлетворена с разпореждане от 19.08.2015 г. С разпореждане от 24.09.2015
г. исковата молба отново е била оставена без движение, като на ищеца са дадени
подробни указания относно отстраняване на нередовностите в нея. На 09.10.2015
г. страната поискала продължаване на срока, като и тази молба е била
удовлетворена с разпореждане на съда от 09.10.2015 г. Последвала нова молба по
чл.63 ГПК – от 23.10.2015 г., като срокът бил продължен с още две седмици, с
разпореждане от 23.10.2015 г. Указанията не са били изпълнени и в новия срок,
като в молба от 09.11.2015 г. ищците са се позовали на обективни причини,
поради които не са могли да се снабдят с необходими им за отстраняване на
нередовностите документи и поискали ново продължаване на срока. Това искане
също е било удовлетворено с разпореждане от 10.11.2015 г. След изтичане на
новия срок от две седмици и при липса на изпълнение на указанията, констатирано
с определение на съда под №11572 от 27.11.2015 г., съдът върнал исковата молба
и прекратил производството по делото. На 15.12.2015 г. ищецът М. подал частна
жалба срещу определението от 27.11.2015 г., която била оставена без движение до
представяне на дължимата държавна такса и на документ, удостоверяващ
представителната власт на подалия я пълномощник. С разпореждане от 15.01.2016
г. съдът установил, че указанията му относно нередовностите на частната жалба
не са били изпълнени в указания срок, тъй като държавната такса е внесена
по-късно, а документ относно представителната власт на адвоката не е бил
представен, поради което е разпоредил връщане на частната жалба. В частната си
жалба срещу това разпореждане, подадена на 25.10.2016 г., ищецът формулирал
искане за възстановяване на срок.
Съгласно чл.64,
ал.2 ГПК страната която е пропуснала установен от закона или определен от съда
срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се
дължи на особени непредвидени обстоятелства.
С атакуваното
определение, първоинстанционният съд приел, че по настоящото дело ищецът не е
представил доказателства за такива непредвидени обстоятелства, поради които не
е успял да изпълни указанията на съда във връзка с редовността на подадената
частна жалба. Освен това, следва да се има предвид и това, че съгласно чл.64,
ал.3 ГПК възстановяване на срока не се допуска, ако е било възможно неговото
продължаване. При липсата на твърдения и наличие на доказателства за
непредвидени обстоятелства, попречили на страната не само да изпълни
указанията, но и да подаде своевременно молба по чл.63 ГПК, следва да се
приеме, че молбата за възстановяване на срок е неоснователна.
Жалбоподателят е атакувал
соченото определение, като е навел съображение в насока, че на страната станало ясно, че съдът е поискал представяне на доказателства
за всеки от собствениците на самостоятелните обекти в сградата какъв обем
собственост има в земята, върху която е била построена сградата. Съдът поискал
да се представят доказателства кой живее на третия етаж, да помолят да
представят документите си за собственост, но това не успели да сторят. На
третия етаж собственици били лица, които имали сключен договор за издръжка и
гледане, който бил развален и решението на съда – вписано м. декември 1993 г. Понастоящем собственик се
води съпругата на приобретателя по договора за издръжка и гледане.
В жалбата не са наведени
съображения, а и липсват доказателства, които да обосноват извод за наличие на особени
непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее и които са
препятствали възможността й да отстрани своевременно нередовностите на частната
жалба. Ето защо, обжалваното определение се явява законосъобрзано и следва да
се потвърди.
В частната жалба е
направено искане за възстановяване на срока за отстраняване нередовности на
исковата молба. По това искане липсва произнасяне на първоинстанционния съд,
поради което в тази част производството следва да се прекрати, като делото се
върне на първата инстанция за произнасяне.
С оглед изложеното, съдът
намира частната жалба за неоснователна.
Страните не претендират
разноски.
Водим от горното и на основание член
278 от ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от Р.Л.П., против
определение № 8983/ 12.10.2016г., постановено по гр.д. № 7262/ 2015г. по
описа на Районен съд – гр.Пловдив, Х гр.с., с което жалбоподателят е отхвърлена
молбата на ищеца Л.Д.М. по чл.64 от ГПК, обективирана в частна жалба с вх. №
3732/ 25.01.2016 г. относно възстановяване на срока за изпълнение на указанията
на съда, дадени с разпореждане от 17.12.2015 г., с което е била оставена без
движение частна жалба вх. № 59167/ 15.12.2015 г. по описа на ПРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по подадената от Р.Л.П. молба по чл.64 от ГПК, обективирана в частна
жалба с вх. № 55616/ 28.10.2016 г. относно възстановяване на срока за
изпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждане от 24.09.2015 г., с
което е била оставена без движение исковата молба, подадена от Л.М. и връща
делото на Районен съд – Пловдив за изпълнение на дадените указания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в
частта, с която е отхвърлена частната жалба, подлежи на обжалване с частна
жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните,
при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, а в останалата част е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.