№ 192
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
в присъствието на прокурора Ас. Б. Хр.
като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600466 по описа за 2022 година
Производството е по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Образувано е по две отделни искания на осъденото лице С. И. А.,
депозирани чрез защитниците адв.Ж. и адв.М., изрично упълномощени за
това производство, за възобновяване на нохд №220/2020г. на РС Разлог и
внохд №824/2021г. на ОС Благоевград.
С влязлата в законна сила присъда по нохд №220/2020г. на РС Разлог А.
е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.131, ал.2, пр.4, т.4
във вр. с чл.130,ал.2 от НК, като на основание същите текстове и чл.55, ал.1,
т.2, б.“б“ от НК и чл.42а, ал.1 и ал.2, т.1, т.2 във вр. с чл.42а, ал.3, т.1, във вр.
с ал.4, във вр. с чл.42б, ал.1 и ал.2 от НК му е наложено наказание
„Пробация“ за срок от по 8 /осем/ месеца/, включващо мерките
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител“.
В искането на А., подадено чрез адв.Ж., е посочено, че в хода на
първоинстанционното и въззивно производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, както и нарушение на материалния
1
закон. Съдебните актове са постановени при непълнота на доказателствената
съвкупност, както и превратно тълкуване на доказателствата. Подробно са
анализирани показанията на свидетелите К. и П., оспорват се изводите
относно авторството, направени от съда, тъй като всъщност от разпитите на
свидетелите на обвинението не е установено кое лице е нанесло удар по гърба
на К., пострадалият само е налучкал кое лице го е ударило. Свидетелят П.
също не е успял да възприеме удара, а показанията му са пресъздадени
превратно. Осъдителната присъда се базира на вероятностни изводи за
авторството на деянието. Допуснато е и друго нарушение – показанията на
свидетеля К., дадени пред друг състав на съда, не са приобщени чрез
прочитане, въпреки че те са противоречиви относно обстоятелството колко
лица са го нападнали. Съществено процесуално нарушение е допуснато и при
кредитирането на протоколите за разпознаване, тъй като полицейските
служители са участвали при задържане на лицето, което след това са
разпознавали. Непроверяването на всички версии също е съществено
процесуално нарушение, което е основание за възобновяване.Неправилно не
са кредитирани показанията на свидетеля К. относно твърдението, че
подсъдимият не е напускал лоби-бара. Иска се отмяна на посочените актове и
връщане на делото на въззивната инстанция за ново разглеждане или
решение на делото по същество.
В искането на осъденото лице, внесено чрез адв.М., се твърди, че са
допуснати нарушения на материалния и процесуален закон, нарушени са
правилата за оценка на доказателствата, вътрешното убеждение на съда не е
основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото. Не са събрани и е отказано да се събират
доказателства за невинността на осъдения в нарушение на чл.107 от НПК, в
негова тежест е поставено да доказва невинността си в нарушение на чл.103
от НПК, има липса на мотиви. Иска се оправдаване на осъдения или връщане
на делото за ново разглеждане, иска спиране на изпълнението на
наказанието, без да се сочат основания за това. Искането за оправдаване е
основано на това, че приетата фактическа обстановка запълва състава на
чл.269, ал.1 от НК, но тези факти не сочат на извършено престъпление, по
тази част от обвинението подсъдимият е бил признат за виновен и е оправдан,
поради липса на протест присъдата е влязла в законна сила. Въпреки че при
второто разглеждане първоинстанционният съд не е прочел показанията на
2
пострадалия, разпитан пред друг състав на съда, които са били
противоречиви, а във въззивната жалба е имало изрично такова искане,
втората инстанция не е допуснала съдебно следствие, затова са нарушени
разпоредбите на чл.14 и чл.107 от НПК. Към въззивното решение няма
мотиви, те представляват недопустимо препращане към мотивите на първата
инстанция и декларативно съгласие с изводите на РС, няма изложено
собствено съждение или основание, поради което не се приемат доводите на
защитата. Към първоинстанционната присъда също липсват мотиви, не е
извършен анализ на доказателствата, източниците на информация са
противоречиви, а несъответствието им с обективната действителност и с
формалната житейска логика не е обсъдено, обвинението не е доказано по
несъмнен начин, допуснато е процесуално нарушение, като в противоречие с
разпоредбата на чл.303, ал.1 от НК подсъдимият е бил признат за виновен, без
обвинението да е доказано по категоричен начин. Друго съществено
нарушение на процесуалните правила е ограничило правата на осъдения, тъй
като съдът е разгледал делото по обвинителен акт, който не отговаря на
изискванията по чл.246 от НПК, а обстоятелството, че подсъдимият е бил
оправдан по обвинението по чл.269, ал.1 от НК, не е равносилно на
отстраняване на нарушението. Иска се възобновяване на производството по
делото и оправдаване на осъдения или алтернативно връщане на делото за
ново разглеждане.
В съдебно заседание искането се поддържа от защитника адв.Ж. по
изложените писмено доводи, като се акцентира на допуснати съществени
процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствата, отразили
се на формирането на вътрешното убеждение.
Осъденият А. не се явява пред САС.
В съдебно заседание представителят на САП поддържа становище, че
искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно,
защото не са допуснати нарушения на процесуалния закон, правните изводи
на първоинстанционния и въззивния съд са обективни и релевантни,
обвинението е доказано от обективна и субективна страна, затова предлага
искането да се остави без уважение.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и в
пределите на правомощията си, намери следното:
3
Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от
процесуално легитимирана за това страна, в установения от закона
шестмесечен срок и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1 от НПК.
Разгледано по същество, то е неоснователно по следните съображения:
Всички оплаквания, посочени в искането за възобновяване и
поддържани в съдебно заседание, относими към основанията за
възобновяване на наказателните дела по чл.422, ал.1, т.5 във вр. с чл.348, ал.1,
т.1 и 2 от НПК, са идентични с изложените пред въззивната инстанция, която
след като ги е обсъдила, е намерила, че са неоснователни.
Неснователни са доводите за неправилна оценка на доказателствените
източници, относими към преценката за обективната и субективна страна на
деянието, извършено от подсъдимия. Възраженията, че не са коментирани от
първата и въззивната инстанция гласните доказателства - показанията на
пострадалия св. К., на колегата му св. П., както и на свидетелите, които не са
присъствали на местопроизшествието - М. и Г., са изцяло неоснователни.
Тези показания са били анализирани подробно от първоинстанционния съд,
поотделно и при съпоставка помежду им, като е посочено, че са достоверни,
кореспондират помежду си, а за показанията на първите двама свидетели и с
писмените доказателства и заключението на СМЕ. В оценъчната дейност на
съда относно гласните доказателства не се установиха нарушенията, твърдяни
в искането. По отношение на липсата на анализ на противоречията между
прочетените в хода на съдебното следствие показания на свидетеля П., с
показанията му, дадени пред съда, не се установи да са допуснати
процесуални нарушения, тъй като противоречието е само относно
обстоятелството дали след като е бил ударен, пострадалият е залитнал,
съответно надолу или настрани, което обстоятелство дори не е намерило
отражение в приетата за установена фактическа обстановка, а още по-малко е
относимо към авторството, което се оспорва. По отношение на доводите, че
не са приобщени чрез прочитане показанията на пострадалия, дадени пред
първия съдебен състав, разглеждал делото, също не може да се приеме, че са
основателни, тъй като действително съдът може да стори това при наличие на
посочените в закона предпоставки, но има право на самостоятелна преценка
дали се налага и след като не е съзрял наличие на твърдяното основание за
това – съществено противоречие между отделните показания, е направил
4
законосъобразна преценка да се позове само на дадените устно и
непосредствено пред него показания. По същия начин стои въпросът с
кредитирането на протоколите от извършените разпознавания, доколкото
тези действия са били извършени при спазване на процесуалните правила за
извършването им и няма законоустановена пречка полицейските служители,
извършили задържане, да разпознаят задържаното лице. По отношение на
отказа на съда да кредитира показанията на свидетеля К. също не може да се
приеме, че е незаконосъобразен и съответно е допуснато съществено
процесуално нарушение, тъй като самият свидетел е посочил, че не е видял
точно кога А. е напуснал лоби-бара, а съдът е изложил подробни съображения
в подкрепа на решението си относно оценката на тези доказателства. Предвид
изложеното, твърденията, че са допуснати нарушения на материалния и
процесуален закон, като са нарушени правилата за оценка на доказателствата
и оттам вътрешното убеждение на съда не е основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, са
неоснователни. Не се установи и твърдяната липса на мотиви на актовете на
двете инстанции, напротив, те са мотивирани съгласно изискванията на
закона, като е отговорено и на възраженията на защитата. Действително
мотивите на въззивното решение препращат към мотивите на присъдата, но
тъй като втората инстанция не е приела различни фактически или правни
изводи, а също и е изложила собствени съображения, макар и лаконични, не
може да се приеме, че липсват мотиви до степен да не става ясна волята на
съда. Твърденията, че след като подсъдимият е бил оправдан за
престъплението по чл.269, ал.1 от НК, което включва във фактическия си
състав и престъплението по чл.131, ал.2 от НК, то би следвало да бъде
оправдан и по това обвинение, също са голословни, тъй като в мотивите на
присъдата е било прието точно обратното по въпроса за поглъщането на по-
лекото от по-тежкото престъпление. По чл.269, ал.1 от НК не се изисква да е
причинено съставомерно телесно увреждане, а единствено да е употребена
принуда под формата на сила или заплашване по отношение на орган на
властта, с цел да извърши или да пропусне нещо по служба, престъплението
има съвсем друг обект, а действията на осъдения са били квалифицирани по
чл.131, ал.2 от НК поради наличието на всички елементи от обективната и
субективна страна на престъпното деяние, именно затова е посочено в
мотивите, че като по-тежко наказуемо, това престъпление поглъща по-лекото
5
и А. е бил оправдан. Твърденията за нередовност на обвинителния акт по
отношение на престъплението по чл.269, ал.1 от НК не биха могли да са
основание за възобновяване на производството именно поради по-пълната
защита, която подсъдимият е получил чрез постановяване на оправдателна
присъда по това обвинение, която не е била протестирана от прокурора.
В обобщение, като съобрази, че извън оспорване на авторството на
деянието, не се навеждат каквито и да е други доводи за неправилното
приложение на материалния закон, настоящият състав намира, че такова
основание за възобновяване на наказателното производство не е налично по
делото. При правилно интерпретиране на установените от двете инстанции
факти няма как да бъде уважено искането на осъдения за възобновяване на
производството по такава причина, тъй като при спазване на процесуалния
ред е била установена фактическата обстановка по делото, а въз основа на
тези факти правилно е било прието, че деянието е съставомерно като
умишлено причинена лека телесна повреда на полицейски орган, при
изпълнение на службата му, изразяваща се в контузия и натъртване на меки
тъкани, причинили болки и страдания, престъпление по чл.131, ал.2, пр.4, т.4
във вр. с чл.130, ал.2 от НК. При внимателен анализ на съображенията на
осъдения се налага извод, че той е недоволен от изводите на съда относно
съставомерността на деянието след оценката на доказателствата, което по
същество е оплакване за необоснованост, но то не е касационнно основание и
съответно не би могло да се обсъжда като основание за възобновяване.
В производството по възобновяване съдът е съд по правото и се
произнася в рамките на фактическите положения, приети от предходните
инстанции, като проверява единствено доколко са спазени процесуалните
правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното й убеждение
при установяване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване.
Както беше посочено по-горе, в конкретния казус след анализ на материалите
по делото се установява, че всички възражения на осъдения в тази насока са
неоснователни.Не е допуснато нарушение на материалния закон, при
преценка на доказателствата по делото липсва основание да се приеме, че
материалният закон е бил нарушен, доколкото авторството е установено,
деянието е подведено под правилната правна квалификация и липсва
допуснато съществено процесуално нарушение при формиране на
вътрешното убеждение на двете инстанции по същество, също не се установи
6
да липсват мотиви към актовете на двете инстанции.
С оглед на изложеното не са налице предпоставките, предвидени в чл.
422, ал.1, т.5 във вр. с чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, поради което настоящият
състав на САС намира искането за възобновяване на наказателното
производство по нохд№ 220/2020г. по описа на РС гр.Разлог за
неоснователно.
Мотивиран от така изложеното, НО, 5-ти състав на САС
РЕШИ:
Оставя без уважение искането на осъдения С. И. А. за отмяна по реда за
възобновяване на влязлото в закона сила решение №51 от 07.03.2022г.,
постановено по внохд №824/2021г. по описа на ОС Благоевград, с което е
потвърдена присъда №502520 от 08.07.2021г., постановена по нохд
№220/2020г. по описа на РС Разлог.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7