Решение по дело №18/2023 на Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

 

№        153     

 

01.03.2023 г., гр. Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в публично заседание на осми февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                                                           

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Ива Байнова 

                                                  ЧЛЕНОВЕ:     Росица Чиркалева

                                                                           Петър Вунов

 

секретар: Ивелина Въжарска

прокурор: Атанас Палхутев

като разгледа докладваното от съдия Петър Вунов АНД(К) № 18 по описа за 2023 г. на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” (Д„ИТ”) - Хасково, против Решение № 342/23.11.2022 г., постановено по АНД № 821 по описа за 2022 година на Районен съд – Хасково, с което е отменено негово Наказателно постановление (НП) № 26-2200116 от 30.08.2022 г.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като се твърди, че по делото било безспорно доказано извършването на нарушението по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) от страна на едноличния търговец М. Г. Ч.с фирма ЕТ „М. Ч.“, като работодател, а именно, че не изпълнил принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство - задължително предписание № 2 от Протокол за извършена проверка с рeг. № ПР2213743/29.04.2022 г., а именно: "Работодателят да поиска трудовата книжка от Я. Г. Д., за да впише данните по чл. 349, ал. 1 КТ, свързани с прекратяване на трудовия й договор", но районният съд приел, че изложените в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и в НП обстоятелства не били установени по категоричен начин, а че чрез разпита на свидетелката Я. Г. Д. се установил без съмнение фактът, че в срока за изпълнение на принудителната административна мярка, предписанието било изпълнено. В тази връзка се сочи, че в съдебно заседание свидетелката заявила, че на 13.05.2022 г. се видяла с работодателя си и че между тях имало спор относно трудовото й правоотношение с него и че трудовата й книжка се намирала в нея, но тя не й била искана въобще от него за вписване на данни. Освен това, от приложените в преписката документи било видно, че работодателят предприел действия по изпълнение на предписанието едва след изтичане на срока му за изпълнение. Ето защо правилно същият бил санкциониран за нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ.

Предвид изложеното се иска да се отмени Решение № 342/23.11.2022 г., постановено по АНД № 821 по описа за 2022 година на Районен съд – Хасково, и да се постанови друго, с което да се потвърди НП № 26-2200116 от 30.08.2022 г.

Ответникът по касационната жалба – Едноличен търговец М. Г. Ч. с фирма ЕТ „М.Ч.“, чрез процесуалния му представител – адв. Д.Н. ***, я оспорва като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд като правилно да бъде потвърденo.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

С Решение № 342/23.11.2022 г. по АНД № 821/2022 г. Районен съд – Хасково е отменил НП № 26-2200116 от 30.08.2022 г. на Директора на Д„ИТ” - Хасково, с  което на Едноличен търговец М. Г. Ч., на основание чл. 416, ал. 5 КТ, във вр. с чл. 415, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на  1 500 лева, и е осъдил Д„ИТ” - Хасково да му заплати направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

За да постанови този резултат, районният съд е приел, че ЕТ „М.Ч.“, в качеството си на работодател, действително бил адресат на принудителната административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, изразяваща се в отправеното задължително предписание № 2 от Протокол за извършена проверка № ПР22113743 от 19.04.2022 г. в срок до 16.05.2022 г., но от представените писмени доказателства - Протокол изх. № 17/13.05.2022 г., и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелката Я. Г. Д. се установило, че даденото предписание било изпълнено в определения срок. Поради това счел, че от обективна страна не били осъществени признаците на състава на административно нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ, както иначе правилно деянието било квалифицирано от административнонаказващия орган, като не се налагало и осъществяване на предшестващата преценка за законността на процесното предписание.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съображенията за  това са следните:

При напълно изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички поискани допустими, относими и необходими доказателства, обсъдил е същите, както и наведените от страните доводи и възражения, решаващият състав на районния съд е формирал правилен краен извод.

Оплакванията на касационния жалбоподател по своето естество представляват доводи за необоснованост на атакувания съдебен акт, а необосноваността не е предвидена като касационно основание в чл. 348, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), във вр. с чл. 63в ЗАНН, но доколкото би могло да се приеме, че те имплицитно включват твърдения за допуснати нарушения в процеса на формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция поради неспазване на правилата за проверка и оценка на доказателствата, съдът счита, че следва да им даде отговор.

Проверката, извършена от настоящия съдебен състав, сочи на неоснователност на възражението за неправилна оценка от районния съд на доказателствения материал по делото и в частност на показанията на свидетелката Я. Г. Д.. Вярно е, че при разпита си тя изрично е заявила на два пъти, че при проведената на 13.05.2022 г. среща с бившия й работодател, последният не е поискал от нея трудовата й книжка, а в мотивите си въззивната инстанция лаконично е обобщила, че чрез разпита й се установил без съмнение фактът, че в срока за изпълнение на принудителната административна мярка, предписанието, изразяващо се само и единствено в това да бъде изискана трудовата й книжка, било изпълнено. Следователно, действително е налице превратно интерпретиране в тази им част. Според касационния състав това нарушение не води до отмяна на решението на Районен съд – Хасково, доколкото  би могло да бъде избегнато, ако същият бе извършил по-задълбочен и детайлен анализ на показанията на свидетелката, при който отново би достигнал до напълно законосъобразния извод за установяване липсата на признаци от обективната страна на административно нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ. Това е така, защото е безспорно установено по делото, вкл. и от показанията на Я. Г. Д., че между нея и работодателя й ЕТ „М.Ч.“ е съществувал спор относно прекратяването на трудовото им правоотношение, като във връзка с неговото уреждане са уговорили и са провели среща на 13.05.2022 г. в Учебен център „Домино“ гр. Х., при която свидетелката е носила трудовата си книжка. Показанията на последната в частта за непоискването й от касационния ответник не следва да се кредитират, защото е житейски логично и правно оправдано да се приеме, че тя е била изискана от работодателя предвид предмета на срещата им и факта, че свидетелката я е носила със себе си. Изнесеното от нея в обратна насока е лесно обяснимо, тъй като тя не е била съгласна с посоченото в изготвената заповед уволнително основание, както и с вписването му в трудовата й книжка. Този извод се потвърждава и от самата Я. Г. Д., която заявява „…не съм я представила, защото бях наясно, че между нас има трудов спор и какво да се впише в нея“. Ето защо и предвид влошените отношения с бившия й работодател и наличието на висящ съдебен процес между тях относно законосъобразността на извършеното уволнение, има голяма вероятност показанията й да бъдат в негова вреда, поради което и с оглед липсата на други подкрепящи ги доказателства, не биха могли да се приемат за достоверни в тази им част. В тази връзка напълно логично и обосновано се явява последващото действие на касационния ответник, изразяващо се в изпращане на нарочно писмо изх. № 21/21.05.2022 г., удостоверяващо по един вече категоричен начин изпълнението на процесното предписание макар и след определения срок. При това положение и като съобрази представения Протокол изх. № 17/13.05.2022 г., който действително е частен свидетелстващ документ, обективиращ изгодни за неговия издател факти (в това число и отправено искане от работодателя към служителя за представяне на трудовата му книжка), но не представлява "правно нищо", доколкото осъществяването им следва да се приеме за доказано, тъй като съответстват на други писмени и гласни доказателства по делото, а именно Заповед № 5/13.05.2022 г. за налагане на наказание дисциплинарно уволнение и показанията на свидетелката Я. Г. Д. в кредитираната им част, както и липсата на каквито и да е било изисквания относно формата и начина на искането на трудовата книжка, Административен съд - Хасково намира, че „административното обвинение” не е доказано по изискуемия от закона несъмнен начин, а тежестта за това лежи върху административнонаказващия орган.

В заключение може да се обобщи, че крайният извод на контролирания съд за отмяна на процесното НП е правилен, макар и по различни от изложените в мотивите му съображения относно събраните по делото доказателства.

Предвид изложеното съдът намира, че не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, поради което касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 ЗАНН искането на касационния ответник за присъждане на сторените по делото разноски е основателно. В тази връзка следва да се има предвид, че то е заявено своевременно и се явява доказано по основание и размер от представения и неоспорен договор за правна помощ и съдействие от 08.02.2023 г., от който е видно, че едноличният търговец М. Г. Ч.е заплатил в брой на пълномощника си адв. Д.Н. уговорената сума в размер на 500,00 лв. за адвокатско възнаграждение. Тук е уместно да се посочи и че съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК те следва да се поемат от юридическото лице, в структурата на което е административният орган, което в случая е Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" – арг. от чл. 2, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът  

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 342/23.11.2022 г., постановено по АНД № 821 по описа за 2022 година на Районен съд – Хасково.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", със седалище: гр. С., бул. ***, да заплати на Едноличен търговец М. Г. Ч.с фирма ЕТ „М.Ч.“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. ***, сумата от 500,00 лева, представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                              Членове: 1.

 

 

                                                                                       2.                           

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В съвременната наказателнопроцесуални доктрина и в съдебната практика категорично е отхвърлено становището, че "един свидетел не е свидетел". Напротив, в чл. 14, ал. 2 от НПК императивно е предвидено, че доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила. Ето защо за доказаността на обвинението от значение е не броят на свидетелите, а съдържанието на техните показания - доколко те дават информация за правно значимите обстоятелства; дали са логични, последователни и убедителни; съществуват ли непълноти или вътрешни противоречия в заявеното от свидетеля; има ли основание да се приеме, че свидетелят проявява пристрастие или опитва да изопачи фактите, за които е разпитван. Тези принципни положения са съобразени от контролираната инстанция, която е подложила на обстоен анализ посоченото от свид. А. Г. и е стигнала до категорично заключение, че заслужават доверие твърденията му, че именно подсъдимият го е снабдил с амфетамин. Нещо повече, направен е верен извод, че заявеното от свид. Г. кореспондира с показанията на свидетелите ………, като е отчетено, че последните са източник на преки доказателства що се отнася до събитията, конкретно свързани със задържането на подсъдимия, и на производни такива касателно обясненията, дадени пред тях от свид. Г. за произхода на намереното в него наркотично вещество.