РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. П., 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на деветнадесети април през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря Иванка П. Палашева
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20225230100156 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД
Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от С.
С. П. срещу „Креди йес“ ООД, с искане да се прогласи за нищожна клауза от
договор за кредит заем № 196890 сключен между страните по делото, поради
противоречие на добрите нрави, под евентуалност заобикаляне на закона чл.
19, ал. 4 ЗПК, противоречащ на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, както и осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 700 лева – сума платена без
основание- неустойка за периода от 21.03.2017 г. до 07.06.2019г., ведно със
законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата си молба ищецът твърди, че е сключил договор за паричен
заем № 196890 с ответника като му е предоставена в заем сума от 1500 лв.
Сочи се, че е уговорен ГПР 47,918% и месечен фиксиран лихвен процент
3,330%. Излага се, че съобразно клаузите на процесния договор била
постигната уговорка за заплащане и на неустойка в размер на 1000 лв, също
разсрочена съобразно погасителните вноски, в случай на непредставяне на
обезпечение по договора от страна на длъжника, които обезпечения са
конкретно уговорени. Излага се, че посоченият в договора фиксиран лихвен
процент в размер на 3,330% не отговаря на действително приложения лихвен
процент, тъй като уговорената неустойка представлява добавка към лихвата,
респ. представлява скрита печалба за кредитодателя. Сочи се, че по този
начин всъщност възнгарадителната лихва надминава трикратния размер на
1
законната лихва, което противоречи на добрите нрави. Освен това се излага,
че процесната клауза противоречи на законовите разпоредби тъй като
претендираната сума не е включена в ГПР, поради което е налице
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и води до допълнителна
печалба на финансовите институции, като по този начин се преодолява
законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по
предоставената в заем сума. Твърди се, че преценката за действителността на
клаузата за неустойка следва да бъде извършена и с оглед ТР по
Тълкувателно дело№ 1/2009г. на ОСТК, ВКС, като по начина по който е
формулирана в конкретния случай неустойката е загубила присъщата й
обезщетителна функция. Освен това се подчертава в исковата молба, че
претендираната неустойка е в размер на 100 % от заетата сума, без същата да
зависи от вредите на неизпълнението. Сочи се, че неустойката е уговорена в
нарушение на изискванията за добросъвестност, като е излязла извън
присъщите си функция – обезпечителна, като се сочи че е против правната
логика обезпечение да се получи едва след сключване на договора, при това с
поставени ограничения по отношение вида на обезпечението. Твърди се, че е
налице задължение за кредитодателя преди сключване на договор за кредит
да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя, в случая обаче
процесната клауза предвижда задължение за потребителя за заплащане на
неустойка в случай, че в 3дневен срок от сключване на договора не представи
обезпечение на договора чрез поръчителство на физическо лице или банкова
гаранция. Твърди се, че подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение
на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията на кредитодателя.
Сочи се, че от начина по който е уговорена следва да се направи извод, че
кредитодателят не е търсил обезпечение на договора, а постигане на
прекомерна печалба. Излага се, че уговорената неустойка е в разрез с
добросъвестността, тъй като е предвидено тя да се кумулира към
погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на
кредита и представлява добавка към възнаградителната лихва. Сочи се, че е
налице неспазване на изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК доколкото
заемателят не е бил запознат с действителния размер на ГПР. Моли се за
уважаване на исковите претенции. Претендират се разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК , в
който се излага, че исковата молба е нередовна по см. на чл. 127 и сл. ГПК,
доколкото към нея не е приложен договора за кредит, поради коeто се иска да
се прекрати производството по делото. Алтернативно е направено искане по
чл. 190 ГПК за задължаване на ищеца да представи което искане не следва да
се уважава, доколкото такова искане е направено и от ищеца.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
2
Между страните не е спорно, а и се установява от приложения по
делото договор за паричен заем № 196890 към искане № 89653, че на
14.02.2019г. между заемодателя „Креди Йес“ ООД и заемателя С. С. П. е
сключен договор за заем, по силата на който заемодателят се е задължил да
предаде в собствеността на заемателя под формата на потребителски кредит
сума в размер на 1 500 лв., а заемателят се е задължил да я върне в срок от 20
месеца на 20 равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на
103,92 лв., заплащайки месечен лихвен процент в размер на 3,330 % и ГПР в
размер на 48,384 %. В чл. 8 от договора за паричен заем страните са
уговорили, че заемателят се задължава да заплати неустойка на замодателят в
размер на 2 021,47 лева, в случай, че в срок до три дни, считано от датата на
сключване на договора, не представи на заемодателя едно от следните
обезпечения: две физически лица – поръчители, които да отговарят на
конкретно описани в общите условия към договора; ипотека върху недвижим
имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна
книга издадена в полза на заемателя. От приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че уговорената неустойка води до
нарастване на ГПР до размер на 303,6461%, т.е. кредита се оскъпява с
255,2621 %, а сумата за погасяване на уговорената неустойка от ищеца е в
размер на 547,87 лева. Ценена съобразно разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът
изцяло дава вяра на съдебно-счетоводната експертиза, доколкото с нея е
даден обоснован отговор на всички поставени по делото въпроси.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Предмет на делото е установителен иск за нищожност на клаузата за
неустойка уговорена в чл. 8 от договора за кредит (макар да не е посочено
изрично в петитума на исковата молба конкретната клауза, то от
обстоятелствената част на същата става несъменено ясно, че именно
недействителността на тази клауза се цели да се установи в настоящото
производсто), поради поради противоречие на добрите нрави, под
евентуалност заобикаляне на закона чл. 19, ал. 4 ЗПК, противоречащ на чл.
11, т. 9 и т. 10 ЗПК, както и обусловената осъдителна претенция за връщане
на платената без основание цена по клауза за неустойка в размер на 700 лева,
по която следва да бъде установено от ищеца, че посочената сума е излязла от
патримониума на ищеца, постъпила е у ответника, като това разместване е без
правно основание. Тези обстоятелства следва да бъдат установени по делото
от ищеца при условията на пълно и главно доказване. Ответникът следва да
докаже фактите, на които основава своите възражения.
Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер
на клаузите в потребителките кредити, са повелителни, поради което тяхното
приложение съдът следи служебно/ така ТР № 1/2013г. ОСГТК, ВКС/. В този
смисъл е и разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК съобразно която за наличието
на неравноправни клаузи в договори, сключени с потребители, съдът следи и
служебно.
3
Настоящия съдебен състав намира, че действително клаузата за
неустойка се явява нищожна поради противоречи със законна, поради
следното: В случая в чл.8 от договора формално е уговорена неустойка за
неизпълнение за задължение на ответника, но така уговорената неустойка
всъщност представлява договорна лихва - допълнителна печалба за
кредитора. Това е така, доколкото, за да не възникне вземането за неустойка,
договорът предвижда редица условия, които са кумулативно дадени и следва
да бъдат изпълнени в изключително кратък срок, поради което е обективно
трудно да бъдат покрити от заемателя. Налагането на толкова кратки срокове
и множество условия препятства всички възможности на длъжника да реагира
и да ги изпълни своевременно. Всички посочено налага изводът, че за
длъжника всъщност не съществува реална възможност да избегне плащането
на неустойката. Ето защо доколкото във всички случаи вземането за
неустойка ще възникне в сферата на кредитора тя е уговорена като част от
дълга, която се заплаща разсрочено на равни части, заедно с всяка
погасителна вноска. По този начин действително кредиторът е заобиколил
императивната разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, с която е установен лимит
на годишния процент на разходите по кредита, като процесната неустойка
представлява скрита печалба за кредитор. Ето защо настоящия съдебен състав
намира, че клаузата за неустойка е нищожна, поради заобикаляне на законова
разпоредба – чл. 19, ал. 4 ЗПК.
От друга страна клаузата за неустойка се явява недействителна и на още
едно основание – противоречие с принципа за добрите нрави. Автономията на
волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в
частност да уговарят разходи по договора за кредит е ограничена от
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона, както и на добрите нрави.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не
са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като
общи принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът
на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Условията
и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката
поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора (така и Тълкувателно решение
№ 1 от 15.06.2010 г. по Тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС). В
конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че
размерът на уговорената неустойка надвишаваща размера на отпуснатия
кредит (сума по кредита 1 500 лева – неустойка 2 021,47 лева). Този факт сам
по себе си е основание да се приеме, че принципът на добрите нрави е
4
нарушен, като уговорките за заплащане на посочената неустойка са в
противоречие на принципа за добрите нрави, поради което и така уговорената
неустойка се явява нищожна и на това основание.
Съобразно изложеното съдът приема, че са основателни наведените от
ищеца твърдения за нищожност на клаузата на чл. 8 от процесния договор за
кредит предвиждаща задължение за заплащане на неустойка, с оглед на което
следва да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде уважен
като бъде прогласена нищожността на посочената клауза.
По отношение на иска с правно основание чл. 55 ЗЗД, съдът намира
следното:
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД предвижда, че който е
получил нещо без основание е длъжен да го върне. Както бе посочено по-горе
настоящият съдебен състав намира, че недействителна е клауза за неустойка
от процесния договор за кредит сключен между страните на 14.02.2019 г.. От
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищецът
е направил плащания към ответника по процесната клауза за неустойка в общ
размер на 547,87 лева, която сума е платена без основание. С оглед
изложеното съдът намира, че са налице всички материално правни
предпоставки за уважаване на обусловената осъдителна претенция до
посочения размер от 547,87 лева, като до предявения размер от 700 лева,
същият следва да се отхвърли.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят разноските по делото- в размер на 267, 39 лева (съразмерно
уважената част от исковите претенции), от които 89,13 лева ДТ и 178,26 лева
- депозит за вещо лице (доколкото единия от поставените към вещото лице
въпрос касае установителния иск, а втория такъв се отнася за осъдителния
иск), а на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗА – в полза на
пълномощника на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в
минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Не са налице основания за определяне на адвокатското възнаграждение
в по-висок от минималния размер (съобразно размерите на адв.
Възнаграждения към момента на сключване на договора за правна- защита и
съдействие), тъй като делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна
сложност, по същото са проведени две съдебни заседания и са събрани
единствено писмени доказателства, при това в не голям обем, като защитата
по двата иска се състоя в доказването на еднакви факти, доколкото
осъдителния иск е обусловен от доказването на установителния иск. С оглед
факта, че обуславящата осъдителна претенция е уважена изцяло, то изцяло се
дължат присъждане на разноски.
Не следва да се присъждат разноски в полза на ответника, въпреки
отхвърлената част от осъдителната претенция, доколкото това би
противоречало на съдебната практика обективирана в Определение № 366 от
5
16.08.2022 г. по ч.т.дело № 1085/2022 г. на Първо т.о., ВКС, която съдебна
практика се споделя изцяло от настоящия съдебен състав.
По изложените съображения Районен съд – П.
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата съдържаща се член 8 от
договор за паричен заем № 196890 от 14.02.2019 г., сключен между
„Креди йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Х., ул. „Л.“, №** и С. С. П. ЕГН: ********** с адрес: гр. П., ул. „Н.М.“
№**, предвиждаща заплащане на неустойка при непредставяне на
обезпечение в размер на 2021,47 лева, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД
- поради заобикаляне на закона – чл. 19, ал. 4 ЗПК и добрите нрави – чл. 26,
ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, Креди йес“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. „Л.“, №**
да заплати на С. С. П. ЕГН: ********** с адрес: гр. П., ул. „Н.М.“ №** сума
в размер на 547,87 лева- сума платена по недействителна клауза за неустойка-
чл. 8 от договор за паричен заем № 196890 от 14.02.2019 г., сключен между
страните, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважената част от 547,87 лева до
предявения размер от 700 лева, като УКАЗВА на „Креди йес“ ООД, че
посочената сума може да се плати чрез пощенски запис.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Креди йес“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. „Л.“, №** да
заплати на С. С. П. ЕГН: ********** с адрес: гр. П., ул. „Н.М.“ №**,
сторените по делото разноски в размер на 267, 39 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗА
„Креди йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Х., ул. „Л.“, №** да заплатят на адвокат Е. Г. И.а от Адвокатска колегия -
П. със съдебен адрес: гр. П., ул. „Х.К.“ №* адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6