Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Варна, .02.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXIV - състав в открито съдебно заседание на двадесет
и седми януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
секретаря В.Г.
като разгледа докладваното от съдия Г. Илиева гр.дело № 8686/2016 год.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.318 и
сл. ГПК.
Образувано е по предявен от Х.Д. срещу
А.А. иск с правно основание чл. 49, ал.1 СК за
прекратяване на сключения на 01.09.2015г. граждански брак пред длъжностното
лице по гражданското състояние при Община А., Област Варна поради дълбокото и
непоправимо разстройство на брака без произнасяне по въпроса за вината, след
оттегляне на искането в съдебно заседание, съединен с небрачни искове по чл.
59, ал.1 СК за предоставяне упражняване на родителските права по отношение на
родените от брака непълнолетни деца – Р.А. и О. А. на майката, определяне на
подходящ режим на лични отношения с бащата, искове по чл. 143 СК за заплащане
на сумата от по 160 лв. на детето Р.А., считано от датата на предявяване на
исковата молба – 15.07.2016г. с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи
до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване и за
заплащане на сумата от 125 лв. на детето О. А., считано от датата на
предявяване на исковата молба – 15.07.2016г. с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи
до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, след
допуснато изменение на осн. чл. 214, ал. 1 ГПК и иск
по чл. 56, ал.1 СК за предоставяне ползването на семейното жилище на съпругата,
находящо се в с. В., Община А., Област Варна.
В исковата молба ищецът Х.Д. твърди,
че бракът с ответника А.А. е дълбоко и непоправимо
разстроен. Твърди следните брачни провинения: настъпила фактическа раздяла,
неполагане на общи грижи за семейството и недаване на издръжка на децата.
Поддържа се още, че преди сключване
на брака са родени децата – Р.А. и О. А., които се отглеждат и възпитават от
майката след месец юни 2016г., като заявява претенция за предоставяне
родителските права по отношение на децата, считайки, че разполага с родителски
капацитет, предоставяне на семейното жилище, заплащане на издръжка и определяне
на подходящ режим на лични отношения с децата. С оглед изложеното се настоява
за прекратяване на брака без произнасяне по въпроса за вината.
В срока по чл.131 ГПК ответникът А.А., чрез особения представител, не се противопоставя на
прекратяване на брака, включително и по отношение на искането за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на двете деца на тяхната
майка.
По отношение исковете по чл. 143 СК
се поддържа, че заявените размери следва да бъдат подкрепени с надлежни
доказателства за възможностите на родителя и нуждите на двете деца.
Заинтересованата страна – ДСП – Долни
Чифлик не е изразила становище.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
На 01.09.2015г. в с. В., Община А.,
Област Варна, А.А. и Х.Д., са сключили граждански
брак, за който е съставен акт № 5/01.09.2015г. от длъжностно лице по гражданско
състояние при Община А. /л. 7/.
От преди сключване на брака, са
родени децата – Р.А.А., която към настоящия момент е
на 6 години и О. А. А. на 2 години.
На 07.01.2016г. на детето Р.А. е
поставена диагноза „Разстройство на експресивната реч. Гърчове при треска.
Ниско тегло при раждане и средна и умерена асфикция
при раждане.”. Препоръчано е постъпване в логопедично
детско заведение и екипна работа с логопед, психолог и педагог.
С експертно решение
02108/11.05.2016г. на ТЕЛК при МБАЛ СВЕТА МАРИНА ЕАД – ВАРНА е определена 56 %
трайно намалена работоспособност на детето Р.А., в резултат на бронхиална астма
– неатопична форма, средно тежко персистиращо
протичане, извънпристъпен стадий след бронхопулмонална дисплация,
възникнала в перинатален период. Лека умствена
изостаналост.
Преди сключване на гражданския брак
съпругата Х.Д. е придобила правото на собственост върху дворно място, находящо
се в с. В., Община А., Област Варна, съставляващо парцел IX – 176, цялото с площ от 600 кв.,
попадащо в кв. 34 по плана на селото, ведно с построената в него едноетажна
жилищна сграда с площ от 32 кв.м., състояща се от входно антре, две стаи,
баня - тоалет и тераса с принадлежаща
изба при граници на целия имот: улица, парцел VIII – 175, парцел III – 179, парцел II – 178 и парцел X – 176, за което е съставен КНА 9,
том I,
рег. номер 1371, дело 49 от 2006г. на нотариус Веселин Петров.
Не е спорно, че едноетажната жилищна
сграда се явява и семейното жилище, ползвано от родителите и двете малолетни
деца.
На осн. чл.
59, ал.6 СК, съдът е постановил изслушване на съпругата Х.Д., в съответствие и
с ПП № 1/12.11.1974г. по гр. д. № 3/74г. на ВС.
В хода на изслушването г – жа Д.
заявява, че на 10.01.2016г. г – н А. е напуснал Република България и се е
установил в Англия. За периода на отсъствието си г – н А. е изпратил сумата от
около 1 000 лв. – 1 100 лв., която не е била достатъчна за издръжка
на двете деца, едно от които с тежко заболяване. От месец май 2016г. ответникът
не се е обаждал и не се е интересувал нито от състоянието на съпругата си, нито
от това на двете деца. Г – жа Д. споделя, че родителите й, сестрите и
братовчедките я подпомагат в отглеждане на двете деца. Същата не работи към
настоящия момент, тъй като е ангажирана с децата си. Получаваният от нея
месечен доход възлиза на 300 – 400 лв., който успява да реализира от
селскостопанска дейност или домакинска работа без наличие на трудов договор в
с. В..
За последен път г – жа Д. е видяла
съпруга си на Коледните празници на 2016г.
Г – жа Д. твърди, че към настоящия
момент А.А. не е в състояние да носи отговорност за
отглеждането и възпитанието на двете деца.
Безспорно е и, че за времето от
установяване на г – н А. в Англия, преки и непосредствени грижи за двете деца
са полагани от тяхната майка Х.Д.. Същата е заплащала всички консумативни
разходи и е осигурявала нужната им издръжка.
Ангажираните гласни доказателства,
чрез разпита на свидетеля Х.Х., братовчедка на Х.Д.,
преценени при съблюдаване на разпоредбата на чл. 172 ГПК установяват следните
релевантни за делото факти: съпрузите не живеят заедно от месец януари 2016г.,
когато А.А. се установил да живее в Англия. Считано
от месец май – юни 2016г. преустановил и телефонните обаждания и повече не се е
интересувал от съпругата и децата си. За времето от месец януари 2016г. до
настоящия момент е предал на съпругата си сумата от 1 000 лв., която не е
била достатъчна за издръжка на членовете на семейството. Твърди, че г – жа Д.
има финансови затруднения, свързани с обслужване на договори за кредит,
сключени и от двамата съпрузи, които обслужва само съпругата. Домът, в който
ищецът отглежда двете деца се състои от хол, кухня, детска стая, още една стая,
баня и тоалет, оборудван с всичко необходимо за отглеждане на двете деца.
Единствените доходи на г – жа Д. са месечните помощи за отглеждане на двете
деца.
Въз основа на ангажираните писмени и гласни доказателства съдът приема,
че брачните отношения са дълбоко и непоправимо разстроени, в следствие на настъпилата
през месец януари 2016г. фактическа раздяла. По между им е изчезнало
взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом и близост, общност
и единство, както и желание за полагане на общи грижи за семейството и дома.
Предвид всичко
изложено, съдът намира, че запазването на брака би било вредно за обществото и
самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост,
изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът
им следва да бъде прекратен, на основание чл. 49, ал. 1 СК.
II. ОТНОСНО УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ
ПРАВА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДЕЦАТА Р.А. И О. А.:
Въз основа на
ангажираните доказателства съдът намира, че в интерес на децата Р.А. и О. А. е
до навършване на пълнолетие упражняването на родителските права да бъде
предоставено на майката с оглед обстоятелството, че преди и след фактическата
раздяла преки и непосредствени грижи е полагала именно г – жа Д., силната
емоционална връзка и дълбоката привързаност и сърдечните отношения между нея и децата.
На бащата А.А. следва да бъде определен режим на лични отношения с децата
Р. и О., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца без
приспиване за времето от 10.00 ч. до 16.00 ч. във всеки един от дните.
Този режим на лични
отношения би подпомогнал от една страна процеса на възстановяване на отношения,
основани на доверие, сигурност и разбирателство между децата и техния баща.
На този етап по –
разширен режим на личен контакт позволяващ приспиване не би бил в интерес на
двете деца, както поради ниската им възраст и влошеното здравословно състояние
на Р., така и поради липса на данни за битовите възможности на бащата.
III.
По въпроса за издръжката на двете деца:
При определяне размера на дължимата
издръжка съдът винаги изхожда от възрастта и потребностите на детето и
възможностите на родителите.
Съдът като съобрази, обичайните
потребности на всяко дете от облекло, храна, лични консумативи, транспорт, влошеното
здравословно състояние и необходимото лечение на Р., намира, че то се нуждае от месечна
издръжка в размер на 280 лв., от която 160
лв. следва да бъде заплащана от бащата, а 120 лв. от майката, считано от датата
на предявяване на исковата молба – 25.07.2016г. с падеж пето число на месеца,
за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.
Малолетното дете О. А. има нужда от
месечна издръжка в размер на 145 лв., от която 125 лв., платима от бащата и 120
лв. от майката, считано от датата на предявяване на исковата молба –
25.07.2016г. с падеж пето число на месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване.
Така определеният размер на издръжка
би удовлетворил потребностите на децата, така както, ако родителите не бяха
разделени.
IV.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
За да прецени, на кого от двамата
следва да бъде предоставено за ползване, съдът съобразява критериите по чл. 56,
ал. 1 и ал. 5 СК.
Упражняването на родителските права
спрямо децата Р. и О. е предоставено на майката. Това налага и съвместното
живеене на двете деца с майката, която ще полага и непосредствени грижи за
отглеждането и възпитанието им. Интересът на двете деца налага те и майка им да
живеят в семейното жилище.
По разноските:
Предвид
изхода на спора на основание
Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, ДВ бр.22 от 28.02.2008г.,
в сила от 01.03.2008г., съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв., която
следва да се внесе от
страните по равно, като ответникът А.А.
следва да бъде осъден за
държавна такса исковете за издръжка на двете деца в размер на 410, 40
лв.
Разноски в полза на Х.Д. не
се дължат разноски, тъй като
се понасят от виновния съпруг,
а искането искане за произнасяне по въпроса за вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака, е оттеглено.
Ответникът А.А.
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – Варна сумата от 600 лв., представляваща разноски за
особен представител, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Същият следва да бъде и осъден да
заплати в полза на процесуалния представител на ищцата сумата от 600 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатка помощ,
на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА брака между А.Т.А., ЕГН ********** и Х.К.Д., ЕГН **********,
сключен на 01.09.2015г. пред
длъжностното лице по гражданско състояние при Община А., Област Варна, за което
е съставен акт № 5/01.09.2015г. за граждански брак поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на
основание чл. 49, ал. 1 СК.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на децата Р.А.А., ЕГН ********** и О. А. А., ЕГН ********** на майката Х.К.Д., ЕГН **********, на осн.
чл. 59, ал.2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между А.Т.А., ЕГН **********
и малолетните деца Р.А.А., ЕГН ********** и О. А. А., ЕГН **********, а именно:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца без приспиване за времето от
10.00 ч. до 16.00 ч. във всеки един от дните, на осн.
чл. 59, ал.2 и ал.3 СК.
ОСЪЖДА А.Т.А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАЩА на Р.А.А., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител Х.К.Д., ЕГН **********,*** сумата
от 160 лв. /сто и шестдесет лева/,
представляваща месечна издръжка, считано от датата на предявяване на исковата
молба – 25.07.2016г. с падеж пето число на месеца, за който се дължи до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, на основание чл. 143, ал. 2 СК.
ОСЪЖДА А.Т.А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАЩА на О.
А. А., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Х.К.Д., ЕГН **********,*** сумата от 125 лв. /сто и двадесет и пет лева/,
представляваща месечна издръжка, считано от датата на предявяване на исковата
молба – 25.07.2016г. с падеж пето число на месеца, за който се дължи до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, на основание чл. 143, ал. 2 СК.
ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, представляващо едноетажната
жилищна сграда с площ от 32 кв.м., състояща се от входно антре, две стаи,
баня - тоалет и тераса с принадлежаща
изба, построена в дворно място, находящо се в с. В., Община А., Област В., съставляващо парцел IX – 176, цялото с площ от 600 кв.,
попадащо в кв. 34 по плана на селото, при граници на целия имот: улица, парцел VIII – 175, парцел III – 179, парцел II – 178 и парцел X – 176 на съпругата Х.К.Д., ЕГН **********, на осн. чл.56, ал.1
и ал. 5 СК.
ОСЪЖДА А.Т.А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Варна държавна такса в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/, на осн. чл.
6, т. 2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Х.К.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Варна държавна такса в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/, на осн. чл.
6, т. 2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА А.Т.А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Варна държавна такса в размер на 410, 40 лв. /четиристотин и десет лева и четиридесет ст./, на осн. чл. 7, т. 2 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА А.Т.А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Варна сумата от 600 лв.
/шестстотин лева/, представляваща разноски, на осн.
чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА А.Т.А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д.Ж.К. сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение
за оказана в производството по гр.д. 8686/2016г. на Районен съд – Варна
безплатна адвокатска помощ в полза на Х.К.Д., на осн.
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване Окръжен съд - Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: