Р Е Ш
Е Н И Е
№ 214
гр.
Шумен, 30.10.2018
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
окръжен съд в публичното съдебно
заседание на единадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател:А.Карагьозян
Членове:1.Р.Хаджииванова
2.М.Маринов
при секретаря Ж.Дучева като
разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова В.гр.дело №221 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №104 от 16.04.2018г. по гр.дело №974/2017г.
Районен съд-гр.Н. п. е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения иск с правно основание по
чл.124, ал.1 от ГПК, с искане
по чл.537, ал.2 от ГПК, предявен от
ЗК”Н.”-с.О.,, общ. Т. , представлявана от управителя Р.А.Д., срещу М.Х.Х. за
установяване съществуването
на арендно правоотношение между страните по делото
- ищеца като арендатор и ответника като арендодател, по договор за аренда №36, том ІІ, рег. №545/07.03.2014 г, вписан в службата по вписванията – Т. под №152, том І, рег. №670/28.03.2014 г., по отношение на поземлен с площ 21, 335 дка, имот №028058, в землището на с. О., общ. Т., обл. Д.. Присъдени са и следващите се
разноски.
Недоволна от решението останала ищцовата страна, която
го обжалва изцяло. Излага, че същото било
неправилно –
неправилно било възприето, че в настоящата хипотеза било налице законово
основание за едностранно разваляне на договора за аренда, на основание чл.28,
ал.1 вр. с чл.27, ал.1,т.2 от ЗАЗ. В процесния договор
не била уговорена възможност за предсрочно прекратяване на договора при
забавяне на арендните плащания без основателна причина, само по взаимна
договорка или по съдебен ред. Ответната страна не била отправила необходимото
предизвестие до ищеца, тъй като в нито едно от уведомленията и поканите до
кооперацията не се съдържала недвусмислено заявена воля за разваляне на
договорите с предоставяне на срок за изпълнение и предупреждение, че след
изтичането му ще смятат договора за развален. Моли решението да бъде
отменено изцяло и вместо това постановено
друго такова, с което заявената претенция бъде уважена,
ведно с последицата по чл.537, ал.2 от ГПК.
Въззиваемата страна моли решението на НПРС да бъде оставено в сила.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди
доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Между М.Х.Х.,
в качеството на арендодател и ЗК”Н.”-с.О., община Т.,
в качеството на арендатор, на 07.03.2014г. бил сключен договор за аренда №36,
т.ІІ, рег.№545, по силата на който арендодателят предоставил на арендатора за временно и възмездно
ползване земеделска земя - имот №028058, находяща се в землището
на с. О., общ. Т., с площ от 21, 335 декара, за срок
от седем стопански години, срещу заплащане на арендна вноска
на арендодателя не по-малко от
50 лв. за декар, платима през месец декември,
след изтичането на всяка стопанска
година.
На
23.02.2017г. ищцовата
кооперация е изпратила на ответника пощенски запис №3/2018г. за сумата
1001.45лв.. Съгласно отразеното в писмо изх.№321/09.02.2018г. от Български
пощи, сумата по записа не била платена на получателя, тъй като същият бил
върнат на подателя с бележка по изплащане „отказ на лицето да получи
записа” и бил изплатен на подателя. Към
писмото е приложен и попълнения формуляр обр.702 за обикновен паричен превод.
През месец юни 2017 г. ответникът отправил към ищцовата страна
уведомление (нотариална покана) рег. №1679/05.06.2017 г. на нотариус Д. П. с район на действие
РС – Т., с което заявил на ищцовата страна,
че поради неизпълнение на договора за аренда
от страна на ищеца, изразяващо
се в забавяне на арендното плащане
за стопанската 2015/2016
г., се възползва от правото си,
съгласно чл.28, ал.1 от Закона за арендата
в земеделието, да прекрати едностранно договора за аренда.
Това уведомление (нотариална покана) било връчено на
председателя на ищцовата кооперация на 14.06.2017 г., чрез нотариус Д. П..
По искане на ответника от 19.06.2017 г., в СП – Т. под
№... г. било вписано едностранно прекратяване на договора за
аренда между кооперацията и Х.. По делото е приложена и цялата преписка по сочената
молба.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Съобразявайки
изложените от ищеца обстоятелства и заявения петитум,
съдът намира, че предмет на разглеждане в настоящото производство е установителен иск с правно основание чл. 124 ал.
1 от ГПК, за признаване съществуването на арендно правоотношение по договор за
аренда на поземлен имот №028058 с площ 21.335дка, в землището на с. О., община Т.,
Д.ка обл., вписан под №.... в СВ-Т.. С този иск е съединено искане по чл. 537 ал.
2 от ГПК за отмяна на извършено вписване в СВ-Т. на молба за прекратяване на
договора за аренда на имота, вписана с вх. рег. №157, т.ІІ,
вх.рег.№1263/19.06.2017г.на СВ-Т..
Съгласно чл.
154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които
основава своите искания или възражения. В случая, предявявайки положителен
установителен иск, в тежест на ищеца е да установи наличието на соченото правоотношение, неговите елементи, както и че е изпълнил
задължението си по него, поради което и не са настъпили условията за
прекратяването му..
В
случая не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че между страните е бил
сключен договор за аренда на земеделския имот между ответника Х. като арендодател,
и ищцовата кооперация, като арендатор. Установи се
също, че ответникът е отправил към ищцовата страна уведомление (нотариална покана) за прекратяване
на договора на основание чл.28, ал.1 вр. с чл.8, ал.5
от ЗАЗ, като е посочил неизпълнение - забавяне на арендното плащане
за стопанската 2015/2016 г..
Спор е
налице досежно това, налице ли са били предпоставките
за прекратяване/разваляне/ на договора на соченото основание.
Съгласно чл.28,
ал.1 от ЗАЗ, арендодателят може да развали
договора поради забавяне на плащането
на арендното плащане за повече
от три месеца. Дължимото,
съгласно уговорките в договора арендно плащане е не по-малко от 50лв. на дка,
или за арендуваните 21.335дка – 1066.75лв., платими през м.декември след
изтичането на стопанската година., т.е. за стопанската 2015/2016г. в срок до
31.12.2016г.. Ищцовата страна, върху която пада
тежестта да докаже изгодния за нея факт – изпълнение на задължението си за
заплащане изцяло на уговореното арендно плащане за стопанската 2015/2016г., не
ангажира надлежни доказателства в тази насока.
Действително,
по делото е представено доказателство, че ищцовата
кооперация е направила опит да изпрати през м.февруари 2017г. на ответника
с пощенски запис
сума в размер на 1001, 45 лв., без посочване на основанието за изпращането й, но
сумата не е била получена и е изплатена обратно на кооперацията. В графа
бележки по изпращане на обр.702 е отбелязан „ отказ на лицето да получи сумата”,
но съдът намира, че соченото не удостоверява отказ на лицето по надлежния ред. Не
е ясно кой и по какъв начин е установил отказа. Липсват доказателства, а и
отбелязвания в представения обр.702
подателят да е ползвал допълнителни услуги-„известие за доставяне” или
„съобщение на подателя”/установяващи несъмнено узнаването на получателя за наличието на превода/, а и
заплатената такса за услуга, съгласно разписката/л.7/ съответства на тази, следваща се единствено за превода на
сумата, съгласно тарифата на Български пощи за извършване на парични преводи.
Дори ответникът да е отказал получаване на преведената сума, то не би
могло да се приеме, че в случая има
забава на кредитора, тъй като, за да се установи наличието на тази
хипотеза, следва предложеното изпълнение да е точно. Отклонения с оглед на
срока, количеството, вида, качеството и др. са пречка за поставяне на кредитора
в забава. В случая не е посочено основанието за заплащане на сумата, като дори
да се приеме, че се касае за арендното плащане за стопанската 2015/2016г., то
дължимата сума не е в пълен размер, т.е. налице е отклонение с оглед
количеството. Само за прецизност следва да се отбележи/доколкото в жалбата, а и
в отговора на исковата молба липсват оплаквания в този смисъл/, че
неизпълнената част не е незначителна с оглед интереса на кредитора-последният е
на пенсионна възраст и се касае се за забава на едногодишно арендно плащане.
Дори да се приеме, че е налице забава на кредитора по отношение на част от
арендното плащане , то същата не
освобождава длъжника от задължението за изпълнение - съгласно чл. 95 ЗЗД, когато кредиторът е в забава и задължението е да се предаде
нещо, длъжникът може да се
освободи като предаде дължимото за пазене в подходящо
място, определено от районния съд
по местоизпълнението, като пари могат да се оставят за пазене в банка по местоизпълнението и без разрешение на съда. По делото
ответникът не твърди и не доказва
да е предприел такива действия.
Неоснователни се явяват възраженията на
жалбоподателя, че договорът между страните не бил прекратен и арендното
правоотношение помежду им съществувало, тъй като
в процесния договор не била
уговорена възможност за предсрочно прекратяване на договора при забавяне на
арендните плащания без основателна причина, а само по взаимна договорка или по
съдебен ред, както и че ответната страна не била отправила необходимото
предизвестие до ищеца, тъй като в нито едно от уведомленията и поканите до
кооперацията не се съдържала недвусмислено заявена воля за разваляне на
договорите с предоставяне на срок за изпълнение и предупреждение, че след
изтичането му ще смятат договора за развален.
В случая договорът за аренда е прекратен/равален/ на основание чл.28, ал.1 от ЗАЗ , която разпоредба урежда предвидено в
специален закон/ЗАЗ/ специфично основание за разваляне - прекратяване поради неизпълнение, изразяващо се
в забава за арендно плащане за повече от три месеца. При тази форма на
неизпълнение се предвижда отклонение от общия ред по чл.87, ал.1 ЗЗД /приложим
за неуредените от специалния закон случаи - §1 от ДР на ЗАЗ// за разваляне на
двустранните договори поради неизпълнение - отклонение от изискването за даване
на подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че с изтичането му договорът
се счита за прекратен/в този смисъл е
изложеното в мотивационната част на тълкувателно решение №2/2017г. по
гр.д.№2/2015г. на ОСГТК, като сочената от жалбоподателката
практика предхожда постановяването на соченото тълкувателно решение/. Предвид
това и настоящата инстанция намира, че доколкото тази разпоредба е предвидена в
специалния закон, то тя намира приложение по отношение на договорите за аренда
и без да е предвидено изрично в текста на конкретния договор възможност за прекратяване
на договора на това основание. Не е необходимо и даването на подходящ срок за изпълнение с предупреждение,
че с изтичането му договорът се счита за прекратен. Само ако е предвидено
такова задължение, арендодателят, упражняващ потестативното
право, следва да се съобрази с тази уговорка. В случая обаче данни за такава
уговорка между страните не са налице.
Изложените съображения дават основание
на въззивния съд да приеме, че доколкото арендаторът не е изплатил в пълен
обем на арендодателя дължимото арендно плащане за стопанската 2015/2016г., като
забавата е повече от три месеца, то се е породило правото на ответника-арендодател, по чл.28, ал.1 от ЗАЗ едностранно да
прекрати договора за аренда с писмено уведомление до арендатора. Това право
ответникът е упражнил надлежно с
нотариална покана. Процесният договор се явява
прекратен поради което заявената установителна претенция следва да бъде отхвърлена,
като неоснователна и недоказана. С оглед
изхода на спора по главната претенция, неоснователно се явява и акцесорното
искане по чл. 537 ал. 2 от ГПК за
отмяна на молба за прекратяване на договора за аренда на имота, вписана под №152,
т.І, вх.рег.№670/28.03.3014г..
Доколкото
изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, то първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №104 от 16.04.2018г. по гр.дело
№974/2017г. Районен съд-гр.Нови пазар.
ОСЪЖДА ЗК „Н.”, с ЕИК ..., седалище и адрес на управление: село О., общ. Т. – стопански двор, представлявана от управителя Р.А.Д. да заплати на М.Х.Х. *** направените
по делото разноски в размер на 300 лв..
На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.