Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.К., 03.05.2019г.
Казанлъшкият
районен съд, наказателно отделение, четвърти наказателен състав, в публично
съдебно заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
председател: Михаил
Михайлов,
при участието на секретаря Атанаска Джагълова, постави
за разглеждане докладваното от съдия Михайлов АНД №1357/ 2018г. по описа на същия
съд и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно
постановление №6/ 19.11.2018г. на Кмета на Община-К.. Въззивникът мотивира жалбата
си с твърдението, че не бил допуснал административно нарушение. В с.з. негов
процесуален представител сочи аргументи в подкрепа на жалбата.
Въззиваемата страна, чрез
свой процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Административно-наказващият
орган приел за установена следната фактическа обстановка: „В поземлен имот с
идентификатор 35167.502.3935 по КККР на гр.К., за който е отреден УПИ
ХХШ-3935,кв.44 по плана на гр.К., одобрен със Заповед № РД-02-14-192/1987г. на
изпълнителния директор на АГКК, е започнат строеж без своевременното съставяне
на протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна
линия и ниво. Към датата на проверката 01.10.2018г. се установява, че в УПИ
ХХШ-3935, кв.44 по плана на гр. К., с административен адрес: гр.К., ул.„Н. П.“
№* са извършени изкопни работи. В изкопите е положен бетон, от който стърчат
армировъчни пръти. Строежът не е обезопасен със задължителната временна ограда
и достъпът до изпълнените изкопи е свободен. Към датата на проверката не е
съставен протокол за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво, съгласно изискването на чл.7,ал.3,т.2 от Наредба №3 от
31 юли 2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.
Изпълнението на строежа,
не може да започне, преди съставянето на протокол за откриване на строителна
площадка. Действието по откриването, от своя страна, се извършва в присъствието
на длъжностно лице по чл.223,ал.2 от ЗУТ. Искането за присъствие на това лице
става с подаване на заявление по чл.154,ал.2,4 и 5 от ЗУТ, като неявяването не
препятства съставянето на протокола. Срокът, в който трябва да бъде подадено
искането до Общинска администрация е 7 дни, преди датата на съставяне на
протокола. За това действие възложителят е подал заявление с вх. №
194-В-63-1#7/28.09.2018г., като в него не са посочени датата и часът, на които
длъжностното лице следва да се яви за съставянето на протокола. Въпреки това
срокът за явяване изтича на 05.10.2018г.
На 01.10.2018г. не едно,
а две длъжностни лица по чл.223, ал.2 от ЗУТ са се явили на строежа, който е
посочен в подаденото заявление и са констатирали, че строежът вече е започнал,
в това число са изпълнени изкопни, бетонови и армировъчни работи по
фундаментите на строежа.
За извършеното
административно нарушение е съставен Акт за установяване на административно
нарушени №6/ 12.11.2018г.. Същият е връчен на нарушителя, който е направил
възражение, в което сочи, че няма поет ангажимент за изпълнение на масовия
изкоп и по елементи изкоп, за което се позовава и представя Приложение №1 към
Договор за СМР, сключен между него и възложителя на 17.09.2018г.
Анализът, на така
направеното възражение води до извод, че същото не може да се кредитира с
доверие и представлява защитна теза на нарушителя. Това е така, защото
Договорът за СМР е подписан от възложителя- В. С., а представеното Приложение
№1 от пълномощникът му Г. М.. Принципно, това няма пречка да бъде така, с оглед
на представеното по преписката нотариално заверено пълномощно и при все факта,
че датата на съставянето на двата документа, е посочена- 17.09.2018г.
При първоначалната
легитимация на строителя на обекта, Приложение №1 не е представено, като част
от изискания от длъжностните лица договор за СМР. В самия договор не е
посочено, че неразделна част от него е представеното по-късно Приложение №1.
Датата- 17.09.2018г. поставена върху двата частни документа, не е достоверна
дата от гледна точка на администрацията, което прибавено към факта, на
по-късното представяне на Приложение № 1 води административно-наказващия орган
до извода, че Приложение №1 вероятно е документ, съставен с оглед защитната
теза на нарушителя.
Допълнителен аргумент,обосноваващ
вината на нарушителя е и фактът, че дори в представеното Приложение №1 под т.II,
т.7 и 8 и т.III, т.1 и 2 са посочени за извършване СМР, които са по
фундаментите на сградата- кофраж за ивични основи, кофраж фундаменти и стъпки,
подложен бетон В10 под фундаменти и бетон В20 във фундаменти и стъпки. В случая
е без значение, че в посоченото Приложение №1 липсва описан изкоп, тъй като към
датата на проверката- 01.10.2018г. са констатирани и други видове СМР, които
съгласно приложението са задължение на строителя. При проверката на място е
констатирано, че освен извършените изкопни работа е положен и бетон с
армировъчни пръти.
Така констатираното
нарушение е съпроводено и с друго такова- увреждане на новоизграден общински
тротоар, представляващ публична общинска собственост, предназначен за
придвижване на пешеходци, за поддържането в изправно състояние на която вещ, изключително
е ангажирана отговорността на общината. Към момента на проверката, строежът не
е бил ограден със задължителната временна плътна ограда, съгласно изискването
на чл.157,ал.7 от ЗУТ и чл.30,ал.2 от Наредба №2 от 22 март 2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи. Неизпълнението на това задължение създава
опасност за живота и здравето на гражданите и от субективна страна разкрива
признаците на нехайно и немърливо отношение на нарушителя към изискванията за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, имащо отношение както
към работниците на строежа, така и към гражданите.
Съгласно чл.27,ал.2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. При определяне на
размера му, следва да се съобрази и местоположението на строежа. Същият се
намира в близост до учебно заведение- НУПИД „Академик Дечко Узунов“, с лице е
към републикански път 1-5 и е непосредствено пред пешеходна пътека, разположена
по основния маршрут към учебното заведение.“
АНО, с оглед на
изложеното и отчитайки засегнатите с извършеното нарушение обществени отношения-
защита на установения в страната правов ред, касаещ стабилността и
законосъобразното реализиране на строителния процес, е достигнал до извода, че
процесния случай не следва да бъде квалифициран като маловажен, по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. С оглед на това приел, че административното нарушение следва да
бъде наказано и тъй като неговата тежест е по-висока от други сходни случаи,
размера на наказанието следва да бъде определен по горната му граница.
При наличието на така
установената фактическа обстановка Кметът на Община-К. приел, че жалбоподателя
виновно е нарушил чл.53, чл.27, ал.2, чл.28 и чл.13 във връзка с чл.83 от
Закона за административните нарушение и наказания и чл.232, ал.8 от ЗУТ, поради
което наложил на нарушителя имуществена
санкция в размер на 5000 лева.
Жалбата е подадена в
срок и от лице, имащо право на такава, съгласно разпоредбата на чл.53,ал.2
от ЗАНН.
Тъй като не
съществуват законови пречки за обжалване на наказателното постановление съдът
приема, че жалбата е допустима, а разгледана по същество същата е неоснователна,
тъй като не беше наведено нито едно убедително доказателство, което да сочи, че
жалбоподателя не е извършил административното нарушение,предмет на настоящото административно-наказателно
производство. Само написаното в неговата жалба не е достатъчно, за да приеме
съда, че наказателното постановление следва да бъде отменено, още повече, че в
нея доста абстрактно се заявява, че акта и издаденото въз основа на него НП са
незаконосъобразни.
Член 53 от
ЗАНН задължава АНО, след като установи, че нарушителя е извършил виновно
деяние, да издаде наказателно постановление. В член 57 от ЗАНН изчерпателно са
изброени необходимите реквизити на едно наказателно постановление, за да бъде
то законосъобразно. В конкретния случай наказващият орган е съобразил изцяло
формата на НП с изискуемата такава от цитираната нормативна разпоредба.В наказателно
постановление №6/ 19.11.2018г. Кметът на Община-К. съвсем точно е записал името
и длъжността на лицето, което го е издало, датата на издаването и номера на
постановлението, датата на съставяне и номера на акта, въз основа на който се
издава то, името на нарушителя и индивидуализиращите го признаци, точния му
адрес, длъжността и местоработата на актосъставителя, описание на нарушението,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е осъществено,
доказателствата, които го потвърждават, законната разпоредба, която е била
нарушена виновно, както и вида и размера на наказанието. Всички описани дотук
факти, отразени в обсъжданото наказателно постановление, в своята съвкупност,
дават основание на настоящата инстанция да приеме посоченото наказателно
постановление за законосъобразно и издадено въз основа на закона.
По отношение на правилността на горепосоченото НП, съдът
счита, че са налице всички предпоставки то да бъде потвърдено като такова. За
да бъде наказателното постановление правилно, то наказанието, отразено в него,
трябва да бъде основано на материално- правна норма, като се вземат предвид
всички факти и доказателства, събрани в хода на производството по налагане на
административното наказание. В същата насока е и хипотезата на член 27 от ЗАНН,
чрез която законодателя е очертал начина и метода за определяне на
административното наказание. Относно наказанието, наложено на жалбоподателя, чрез
обжалваното наказателно постановление, съдът намира, че изцяло е спазено
нормативното изискване на член 27 от ЗАНН и определянето му е основано върху
конкретна законова разпоредба.
От субективна страна нарушението е извършено от
жалбоподателя умишлено, тъй като е следвало да е запознат със законовите
изисквания на ЗУТ, касаещи изхвърлянето на отпадъци, но въпреки това е нарушил посочената в АУАН и НП правна
норма.
Мотивиран от горното и с оглед липсата на допуснати съществени процесуални
нарушения, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено, като
законосъобразно и правилно.
Видно от диспозитива на коментираното наказателно
постановление обаче наказващият орган е определил размер на административното
наказание, идентичен на максималния, предвиден в закона, а именно- имуществена
санкция в размер на 5000 лева, без да обсъди подбудите на
дружеството-жалбоподател да извърши вмененото му нарушение, както и
имущественото състояние на същото ЮЛ. Последното дава основание на съда да
приеме, че има основания за изменение на издаденото НП, като размера на имуществената
санкция бъде намален от 5000 лева до
такъв, по-близък до минималния, а именно- 1500 лева.
Поради изложените дотук
съображения и на основание чл.63,ал.1, предл.II от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №6/ 19.11.2018г., издадено
от Кмета на Община-К.,с което на „С.7.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от О.Д.Б., е наложена имуществена санкция в
размер на 5000/пет хиляди/ лева, като НАМАЛЯВА размера на същата на 1500/хиляда
и петстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред
Административен съд гр.Стара Загора.
Районен
съдия: