Р Е Ш Е Н И
Е №260444
гр. Пловдив, 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, IV граждански състав, в публично
заседание на осемнадесети януари две хиляди деветнадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Диана Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 18033 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявен от Г.А.С., ЕГН: **********, срещу К.В.П.,
ЕГН: **********, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът
е индивидуален собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор **.***.*.*.**,
находящ се в гр. П., бул. „Д.” № *, бл.**, ет.*, ап.**, доколкото същият е
придобит изцяло с лични негови средства,
а при условията на евентуалност – да се признае за установено в отношенията
между страните, че ищецът е собственик на 98/100 ид. части от процесния имот.
В исковата молба се излагат съображения,
че страните са бивши съпрузи, чиито брак е прекратен с развод с Решение № ***/***
г., постановено по бр.д. № **/*** г. по описа на Районен съд Пловдив, влязло в
сила на *** г. Посочва се, че през време на брака на страните, на *** г. с
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № **,
том **, дело № **/** г. на Служба по вписванията ***, е придобит процесният
имот. Доколкото към датата на сключване на договора съпрузите не разполагали с
продажната цена в размер на 38 000 евро, ищецът сключил договор за
ипотечен кредит с „Уникредит Булбанк” АД, като ответницата се задължила по
договора като солидарен длъжник. Поради тази причина върху имота била вписана
законна ипотека. Посочва се, че от сключване на договора за кредит до **** г.
ищецът изплащал задължението по същия изцяло от трудовото си възнаграждение.
Трудовото му възнаграждение възлизало от 2314,96 лева през 2011 г. до 3770,26
лева през 2015 г. Навеждат се доводи, че на **** г. ищецът сключил
предварителен договор за продажба на недвижим имот – лична негова собственост,
находящ се в гр. К.. На *** г. бил сключен и окончателен договор за посочения
имот срещу продажна цена в размер на 44 200 евро. След получаване на
посочената парична сума по договора, ищецът погасил изцяло остатъка от
ипотечния кредит за процесния имот. Поради изложеното ответницата издала
декларация, нотариално заверена, с която признала, че тя няма принос в
придобиването на процесния имот.
Въз основа на изложеното, ищецът
посочва, че целият недвижим имот е придобит изцяло с негови средства – част
представляват вложени средства от получавано от него трудово възнаграждение и
част представляват вложени от него средства от продажбата на недвижим имот –
лична негова собственост, находящ се в гр. К.
В открито съдебно заседание, проведено
на ** г., преди обявяване на проекто-доклада за окончателен, ищецът уточнява,
че претендира да е собственик на целия недвижим имот, като същият е заплатен
чрез получени средства от продажба на имот, находящ се в гр. К., и дарение от
неговата ***. При условията на евентуалност, претендира да е собственик въз
основа на частична трансформация от средства от продажбата на имота в гр. К. и
негови лични спестявания.
Поради изложеното предявява исковата
претенция. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника К.П., в който се излагат съображения за
неоснователност на предявените искове. Посочва се, че приносът в придобиването
на процесния имот се изразява в полагане на грижи за семейството, включително и
за децата, родени от брака с ищеца. Излага съображения, че цялото, получавано
от нея трудово възнаграждение, е било разходвано за нуждите на семейството.
Досежно подписаната декларация за липса на съвместен принос, същата се оспорва
по същество, като се навеждат твърдения, че ответницата е била принудена да
подпише същата от своя *** – ищецът в производството, без да разбира нейното
значение. Във връзка с нейното подписване, посочва, че действително ищецът е
заявил, че с продажната цена от покупко-продажбата на апартамента, находящ се в
гр. К., възнамерява да заплати остатъка от ипотечния кредит, но само ако
ответницата подпише декларация, че имотът става негова лична собственост, като
в противен случай получените пари ще бъдат дарени. Ответницата поискала време,
за да се консултира с адвокат, но ищецът отказал да й предостави такова. Поради
изложеното, ответницата подписала пред нотариус посочената декларация, която
била с предварително изготвен тескт. Отделно се излагат съображения, че по
време на брака с ищеца, били сключени
два договора за потребителски кредит в размер на 20000 лева и 30000 лева,
преведени по негова сметка. От същите пари бил изплащан ипотечния кредит. С
посочените пари бил ремонтиран и процесния апартамент, с тях и семейството
отишло на екскурзия. От правна страна се излагат съображения, че ответницата
има принос в придобиването на процесния имот, който е най – малко равен на този
на ищеца. Закупуването на процесния имот било осъществено с ипотечен кредит,
като капарото било общо на страните. Досежно евентуалния иск се възразява, че
не е ясно как е формиран размерът – 98% от имотът, който се твърди да е
собственост на ищеца.
Поради всичко изложено моли предявените
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
От представеното по делото Решение № **/*** г.,
постановено по гр.д. № **/**г. по описа на Районен съд Пловдив, влязло в сила
на *** г. /л.8-12/, се установява, че страните са сключили граждански брак на ***
г., който е бил прекратен с развод на *** г.
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № **, том **, дело № **/** г. на Служба по вписванията ** /л.13-14/, се
установява, че по време на брака на страните, същите са придобили чрез договор
за покупко-продажба самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.**.**.**,
находящ се в гр. П., бул. „Д.” № *, бл.**, ет.**, ап. **. Видно от отразено в
нотариаления акт, продажната цена за закупуването на посочения недвижим имот е
в размер на 38 000 евро и е заплатена чрез отпуснат банков ипотечен кредит
от „Уникредит Булбанк” АД. В тази връзка е приложен по делото Договор за банков
ипотечен кредит на физическо лице № TR ***/** от ** г.
/л.19-23/, със страни кредитор - „Уникредит Булбанк” АД, кредитополучател –
ищецът Г.А.С., и солидарен длъжник – ответницата К. Ва. П. /към онзи момент С./.
От същия е видно, че страните получили кредитиране в размер на 38 000 евро
с цел – покупка на жилище, който следвало да бъде върнат от същите в срок до ***
г. Като обезпечение за отпуснатия кредит била учредена законна ипотека върху
процесния имот, което се установява от приложените молба за вписване на законна
ипотека № ***/*** г. /л.24-25/ и Удостоверение за вписвания, отбелязвания и
заличавания за имот изх. № **/*** г. на Служба по вписванията *** /л.29/.
От представения по делото Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № **, том *, дело № **/** г. на Служба по
вписванията *** /л.33-34/ се установява, че Г.С. е прехъврлил лично свой недвижим
имот – поземлен имот с идентификатор **.**.**, находящ се в гр. К., на М. П. за
сумата от 44 200 евро. На *** г., купувачът – М. П. и нейният ** – С. П.,
превели по сметка на ищеца сумата в размер на 77233 лева, което се установява
от два броя платежни нареждания /л.42 гръб/.
Видно от приложената информация за сметката на Г. С. за 09.07.2015 г. /л.44/, на посочената дата,
същият превел сумата в размер на 70 883,55 лева на „Уникредит Бълбанк” АД
за погасяване на задължението по сключения договор за банков ипотечен кредит,
който е послужил за обезпечение при закупуването на процесния имот. Посоченото
се потвърждава и от приложените Искане за промяна на параметрите по кредит на
физическо лице /л.43/ и молба – съгласие за заличаване на вписана ипотека № ***/**
г. /л.30/.
По делото е представена Декларация, рег. № **/** г.
на заверен подпис, изходяща от К. С. /л.45/, в която е отразено, че покупната
цена на процесния недвижим имот в размер на 38 000 евро е заплатена със
средства от отпуснат банков кредит съгласно Договор за банков ипотечен кредит
на физическо лице № ***/*** от
*** г., от който кредит сумата в размер на 35 988,54 евро е погасена с
лични средства на ищеца с произход продажба на негов наследствен имот. В
декларацията е отразено още, че ответницата няма принос по отношение на
процесния имот, както и при евентуално приложение на чл. 29, ал.3 СК, приносът
на ищеца значително надхвърля този на ответницата.
По делото са представени справки от ТД на НАП
Пловдив /л.49-51/, от които е видно получаваното трудово възнаграждение от
ищеца за периода 01.01.2011 г. – 31.07.2015 г. и 01.10.2017 г. – 30.09.2018 г.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № **, тим **, дело № **/** г. на Служба по вписванията **
/л.139/, от който се установява, че ** на ищеца, заедно с А. Н. и А. Н. са
продали недвижим имот, находящ се в с. Б., обл. П., за сумата от 8569,70 лева.
От представения по делото договор за потребителски
кредит № ***/** г. /л.140-144/, се установява, че на посочената дата страните –
ищецът в качеството на кредитополучател, и ответницата – в качеството на
поръчител, са сключили договор за потребителски кредит с „Уникредит Булбанк”
ЕАД, въз основа на който кредитополучателят е получил сумата в размер на
33 000 лева, която същият е следвало да върне на 72 месечни вноски.
По делото е представено извлечение от банковата
сметка на ответницата К.П. за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2014 г.
/л.188-241/, от което се установява, че от нейната сметка са заплащани
консумативни разходи за електричество, вода и мобилни оператори.
От приложеното по делото Решение № **/** г.,
постановено по гр.д. № **/** г. на Районен съд Кърджали, потвърдено с Решение №
**/*** г., постановено по в. гр.д . № **/** г. на Окръжен съд Кърджали
/л.243-254/, се установява, че ** на ищеца е образувала производство за отмяна
на извършено дарение на 1/3 ид. част от имот, находящ се в гр. К., като
предявеният от нея иск е отхвърлен.
Представените договори за наем /л.46-49/ касаят
период, след процесния, в който се твърди лично придобиване на имуществото,
поради което са ирелевантни за спора.
По делото са разпитани двама свидетели – М. Ш. и В. П..
Свидетелката М. Ш., *** на ищеца, си спомня, че
нейният ** теглил кредит, който впоследствие погасил с продажната цена от имот
на тяхната **, находящ се в гр.** . Посоченият имот бил прехвърлен от
свидетелката и тяхната ***. Отделно, тяхната ** дала на всеки един от тях по
5 000 лева. Свидетелката посочва, че нейната ** и ответницата не били в
добри отношения. Досежно къщата в гр. К., свидетелката си спомня, че тя била
прехвърлена на нейния **през 1994 г. – 1995 г., когато същият не бил семеен,
като в него живеели той и тяхната **. След като ищецът създал семейство, то
живеело в тази къща. Досежно същата било извършено дарение, за което
впоследствие било водено дело за отмяна, но дарението не било отменено.
Впоследствие първо ищецът се преместил в гр. П., а след това и неговото
семейство. Свидетелката си спомня, че през 2012 г. *** им е предоставила сума
пари – 5000 лева – както на нея, така и на ищеца в кафене в центъра на гр. П..
Ищецът благодарил на своята ** и заявил, че ще използва парите за погасяване на
своя ипотечен кредит. Свидетелката посочва, че нейният ** плащал консулативите.
Свидетелката В.П. – ** на ответницата, си спомня, че
имотът на страните е закупен с ипотечен кредит. Преди да закупят имота,
страните живеели в гр. К., а впоследствие се преместили в гр. П.. Когато
живеели в гр. К., страните живеели в отделно домакинство от ** на ищеца, като
свидетелката ходела да им помага. През 2008 г. *** на ищеца завела дело срещу
него за възстановяване на собственост върху имот, което ищецът спечелил. Спомня
си къде били разположени парите на семейството в техния имот. Когато
свидетелката гледала **, рядко взимала от парите на семейството. Спомня си, че
нейната ** й споделяла, че ищецът плаща сметки с нейната карта. Страните
чистили и пазарували, но основано за *** се грижила ответницата. Свидетелката
си спомня, че ** й се обадила и споделила, че ищецът иска тя да подпише
декларация, че по-голяма част от жилището е негова. Тя подписала декларацията,
защото ищецът и казал, че ако не подпише същата, тези пари ще бъдат дарени на **
му или на фондация. Свидетелката посочва, че къщата в гр. К. била на ищеца,
като същият я продал, но не знае в какво
са вложени парите, получени продажбата. Свидетелката си спомня, че на
апартамента е правен ремонт.
При така установените правнорелевантни
обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и
доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема
следното от правна страна:
Съдът
е сезиран с установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл. 23,
ал.1 СК за признаване за установено, че ищецът е индивидуален собственик на
процесния имот на основание трансформация на лично имущество при придобиване на
вещ по време на брака с ответницата, а при условията на евентуалност – че е
собственик на 98/100 ид. части от посочения недвижим имот.
Съгласно разпоредбите на чл. 21, ал.1
СК, в
сила от 01.10.2009 г., вещните права, придобити по време на брака в резултат на
съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на
чие име са придобити. Според ал.3 на чл.21 съвместният принос се предполага до
доказване на противното. За заварени от новия Семеен кодекс бракове,
какъвто е и бракът между страните по делото, се прилага законовия режим на
съпружеска имуществена общност, след като съпрузите не са уредили отношенията
си с брачен договор или не са избрали режим на разделност. Когато придобиването
на вещи и вещни права е по време на брака, но със средства, придобити по
дарение, наследство или с друго лично имущество по смисъла на чл.22 СК, приносът
е изключен и е основание за пълна или частична трансформация – чл.23 СК.
Презумпцията по чл. 21, ал.3
СК е
оборена, когато е установено влагането на лични средства на един от съпрузите
към момента на придобиването на вещта. Средствата, получени по договор за
кредит не съставляват лични средства, макар и да са получени от единия от
съпрузите, тъй като задължението им за връщане е солидарно за двамата съпрузи
по силата на закона – чл. 32,ал.2 СК,
а в настоящия случай и по силата на сключения договор за ипотечен кредит. Без
значение за оборване на презумпцията по чл.21, ал.3
СК
е и начинът на последващо погасяване на заемните средства, вложени в покупката
на общата вещ. Изплащането на кредита със средства на един от бившите съпрузи
води до облигационни отношения, но не и до промяна на правата им в
съсобствеността /така Решение № 428 от
11.04.2016 г. по гр. д. № 6452/2013 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.
отделение/.
В настоящия случай, между страните не е
спорно, а и от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на
процесния имот /л.13-14/, се установява, че същият е придобит от страните на ***
г. От приложеното по делото Решение № ***/** г., постановено по гр.д. № **/**
г. по описа на Районен съд Пловдив, в сила от *** г., се установява, че
страните са сключили граждански брак на *** г.
От изложеното и на основание чл. 21 СК,
който се явява приложим съобразно разпоредбата на пар. 4 от ПЗР на СК, следва,
че имотът е придобит от двамата съпрузи – страни в настоящото
производство, в режим на съпружеска имуществена общност.
Несъмнено сумата, послужила за заплащане
на цената по сключения договор за покупко-продажба е заплатена с парични
средства, получени по силата на договор за ипотечен кредит, сключен между
страните и „Уникредит Булбанк” АД. В тази връзка не се навеждат твърдения от
страните към момента на сключване на договора за покупко-продажба, за
закупуването на имота да са вложени средства или имущество – лична собственост
на някой от съпрузите. Поради изложеното, съдът намира, че имотът е придобит от
двамата съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност и към момента на придобиване на същия, който
е от значение за възникване на правото на собственост на страните,
собствеността е придобита в режим на съпружеска имуществена общност.
Действително, по делото се установи, че
ищецът е погасил предсрочно задължението по ипотечния кредит в размер на 35 988,54 евро с имущество –
лична негова собственост, в която насока се събраха редица доказателства:
извлечение от банковата сметка на ищеца, подписаната от ответницата нотариално
заверена декларация, сключеният договор за покупко-продажба на имот – лична
собственост на ищеца и платежните нареждания за заплащане на продажната цена по
същия. Всички те обаче биха били относими, ако се предявяваха облигаторни
претенции между страните, но същите не обуславят основателност на предявения
установителен иск, че ищецът е индивидуален собственик на процесния имот въз
основа на трансформация на лични средства, доколкото както бе посочено, имотът
е закупен с предоставени средства от трето лице – „Уникредит Булбанк” АД.
Поради всичко изложено, предявеният от
ищеца главен иск – за признаване за установено, че същият е индивидуален собственик
на целия недвижим имот се явява неоснователен. Ищецът е собственик на ½
ид. част от посочения недвижим имот, доколкото бракът между страните е
прекратен и бездяловата съпружеска имуществена общност е трансформирана в
дялова съсобственост. За същата обаче за ищеца липсва правен интерес от водене
на производството, доколкото от ответницата не се оспорва неговото право на
собственост, поради което и в тази част предявеният иск се явява неоснователен.
Доколкото е налице процесуалното условие
за разглеждане на евентуалния иск,а именно отхвърляне на главния иск, то съдът
следва да обсъди и претенцията на ищеца за признаване за собственик на 98/100
ид. части от процесния имот. Посочената претенция отново се основава на
наведени твърдения за трансформация, но в тази хипотеза – частична, при
закупуването на имота, а именно, че същият частично е закупен с лични средства
на ищеца. Изложеното досежно главния иск се отнася напълно и за предявения при
условията на евентуалност, доколкото както се отбеляза, предсрочното погасяване
на задължението по ипотечния кредит може да влече единствено облигаторна
претенция, но не обуславя извод, че имотът е придобит изцяло или отчасти със
средства на ищеца. Поради изложеното следва и предявеният при условията на
евентуалност иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на разноските:
При
този изход на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има ответната
страна в размер 1000 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение
от ответната страна /л.77/.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.А.С.,
ЕГН: **********, срещу К.В.П., ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 124,
ал.1 ГПК, вр. чл. 23, ал.1 СК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът е индивидуален собственик на следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.**.*.*.**, находящ се в гр. П.,
общ. П., обл. П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед ***/*** г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: гр. П.,
район С., П.К. ***, бул. „Д.” № *, бл. **, ет.*, ап.**, самостоятелният обект
се намира в сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор **.**.**,
предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, площ: 62,98 кв.м.,
прилежащи части: изба № ** с площ от 4.00 кв.м. и 1.090 % ид. части от общите
части на сградата, ниво:1, съседни самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж
- ***.**.**.**.** и ***.**.**.**.**, под обекта - ***.**.**.**.** и над обекта
- ***.**.**.**.**, като придобит въз основа на договор за покупко-продажба на
недвижим имот със средства – лична собственост на ищеца.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.А.С., ЕГН: **********,
срещу К.В.П., ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр.
чл. 23, ал.1 СК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищецът е индивидуален собственик на 98/100 ид. части от следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.**.**.**.**, находящ се в гр.
П., общ. П., обл. П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № ***/*** г. на *** на АГКК, адрес на имота: гр. П., район С., П.К.
***, бул. „Д.” № *, бл. *, ет.*, ап.**, самостоятелният обект се намира в
сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор ***.**.**.**.**,
предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, площ: 62,98 кв.м.,
прилежащи части: изба № ** с площ от 4.00 кв.м. и 1.090 % ид. части от общите
части на сградата, ниво:1, съседни самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж
- ***.**.**.**.** и ***.**.**.**.**, под обекта - ***.**.**.**.** и над обекта
- ***.**.**.**.**, като придобити въз основа на договор за покупко-продажба на
недвижим имот със средства – лична собственост на ищеца.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК Г.А.С., ЕГН: **********,
ДА ЗАПЛАТИ на К.В.П., ЕГН: **********,
сумата в размер на 1000 /хиляда/ лева,
представляващи разноски в настоящото производство.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Катя Боева
Вярно с оригинала. ЕН