№ 552
гр. Пловдив, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Теофана Б. Спасова
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Административно
наказателно дело № 20225330207082 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 169/27.10.2022г. на
Директора на РДГ гр. Пловдив, с което на Д. И. А. ЕГН ********** са
наложени две административни наказания “ГЛОБА” в размер на по 300лв. за
извършени административни нарушения по чл.257 ал.1 т.3 от Закона за горите
вр. чл.12б ал.1 т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрол и опазване на
горските територии и по чл. 257 ал.1 т.3 от Закона за горите вр. чл.12б ал.1 т.7
от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрол и опазване на горските територии.
Жалбоподателят Д. И. А. чрез пълномощника си по делото адв. П. счита
издаденото Наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно,
моли съда да го отмени, по съображения, изложени в жалбата.
Въззиваемата страна – ЗДГ Пловдив чрез пълномощника си по делото
юрисконсулт И.а изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени
законосъобразността на издадения административен акт, с оглед произнасяне
по същество, намира и приема за установено следното :
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното наказателно постановление е издадено против А. за това,
1
че в качеството си на лице по чл. 108, ал. 2 от Закона за горите, на което е
издадено позволително за сеч № 0654054 от 01.02.2022 г. за отдел 85,
подотдел "г", държавна горска територия /ДГТ/, не е взел своевременни
мерки за предотвратяване и спиране на незаконни дейности в горски
територии, съгласно задълженията му по чл. 126, ал. 1, т. 5 и т. 7 от Наредба
№ 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии,
вследствие на което е извършена сеч на 12 броя немаркирани с контролна
горска марка /КГМ/ дървета, както и не е следил за спазването на одобрения
технологичен план относно местоположението на временните складове.
Нарушението е извършено в периода от 04.02.2022 г. до 20.05.2022 г. в
землището на с. Свежен, община Брезово, отдел 85, подотдел "г", държавна
горска територия в обхвата на ТП ДЛС Тракия и открито на 20.05.2022 г. при
извършена проверка.
Видно от приложената по делото административнонаказателна
преписка Акт за установяване на административно нарушение №
169/27.05.2022г. е издаден против жалбоподателя за посоченото нарушение, а
разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят В. Д. И. изцяло
поддържа изложените в него констатации. Заявява, че е констатирал лично
нарушението, като на място установили сеч на немаркирани дървета.
Извършили проверка и на технологичния план, при което констатирали
направени четири склада извън него
Предвид така изложените обстоятелства, съдът намира, че по делото не
са установени по безспорен и категоричен начин извършени нарушения по
чл. 257 ал.1 т.3 от Закона за горите вр. чл.12б ал.1 т.5 от Наредба № 1 от
30.01.2012г. за контрол и опазване на горските територии и по чл. 257 ал.1 т.3
от Закона за горите вр. чл.12б ал.1 т.7 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за
контрол и опазване на горските територии от страна на Д. И. А.. В тази насока
да се направи положителен извод не спомогнаха нито показанията на
актосъставителя И., макар дадени под страх от наказателна отговорност и
лишени от субективна оценка на обстоятелствата по случая, нито писмените
доказателства по делото-АУАН, Заповеди, констативни протоколи,
прокурорска преписка.
Цитираните доказателства не могат да бъдат приети като единна
съвкупност, налагаща категоричния извод относно наличието на
2
противоправно поведение от страна на А., довело до нарушаване на
цитираните в АУАН и НП норми. В този смисъл липсват очевидци на
описаните в АУАН и НП деяния. Тоест липсва система от доказателства,
които да убедят съда, че жалбоподателят е извършил вменените му
нарушения. Още повече, че въззиваемата страна не ангажира доказателства
относно опровергаване твърдението на жалбоподателя, че Паликаров не е
осъществил административни нарушения.
На следващо място съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване
на атакуваното НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване правата и законните интереси на
жалбоподателя. В описателната част на процесното наказателно
постановление, както и в АУАН не са посочени обстоятелства, които могат да
изяснят констатираното нарушение. Изложение, изразяващо се в пълно,
точно, макар и лаконично, описание на конкретните обстоятелства и в какво
се изразява съставомерното бездействие на лицето, привлечено към
административнонаказателна отговорност на практика липсва. В случая
актосъставителят и АНО са се задоволили да впишат единствено, че
административно наказаното лице „не е взело своевременни мерки за
предотвратяване и спиране на незаконни дейности, в следствие на което е
извършена сеч на 12 бр. немаркирани е контролна горска марка дървета,
както и не е следил за спазването на технологичния план относно
местоположението на временните складове“, с което виновно е нарушил
чл.12б, ал.1, т.5 и т.7 от Наредба №1 за контрола и опазването на горските
територии,
При тази формулировка на обвинението от фактическа страна не става
ясно какво точно нарушение се вменява на Д. А.. Липсва каквото и да било
описание на всяко едно деяние, за което се твърди, че нарушителят е имал, но
не е упражнил произтичащите от качеството му на лице по чл.108, ал.2 ЗГ,
контролни правомощия. С други думи в НП (в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН) не са описани обстоятелства относно дължимите от Д. А. действия по
предотвратяване и спиране па нарушенията. Както актосъставителят така и
АНО е следвало да посочат точните действия или в какво точно се изразява
бездействието на лицето, уличено като нарушител, т.е какво е следвало да
извърши, а не е извършило. В конкретния случай не са спазени
императивните изискванията на чл. 42, ал. 1. т. 4 и чл. 57. ал. 1. т. 5 ЗАНН
3
относно описание на нарушението чрез посочване на обективните признаци
от неговия състав. Посочени са само нарушените материалноправни норми,
но не и действията, респективно бездействията па наказаното лице, с които е
извършил нарушенията.
Неяснотата относно фактическите рамки на обвинението във всички
случаи ограничава соченото като нарушител лице да разбере въз основа на
кои приети за установени факти е ангажирана административнонаказателната
му отговорност и да организира адекватно защитата си срещу фактическите и
правни изводи на административнонаказващия орган. Този минимум от
правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в
самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото,
било то писмени или устни. В този смисъл не става ясно какво точно
неизпълнение на задълженията се приема, че е допуснато от гледна точка
въведената правна квалификация на деянието и всъщност колко отделни
прояви на неизпълнение на общото му задължение за контрол се твърди, че са
реализирани от жалбоподателя с оглед спазване принципа по чл. 18 от ЗАНН.
Данните в тази насока имат важно значение за състава на нарушението от
обективна страна, тъй като заради тяхната липса не може да се провери дали
той е виновен за него, както и въз основа на каква (умишлена или
непредпазлива) проявена от същият форма на вина. Поради това само
отразената в НП констатация не е възможно да доведе до законосъобразното
ангажиране на неговата административно-наказателна отговорност, още
повече и поради факта, че датите, на които той не е проявил дължимото във
връзка с това поведение, не са безспорно установени.
Граматическият анализ на обстоятелствената част на НП, ограничена до
следната формулировка „не е взело своевременни мерки за предотвратяване и
спиране на незаконни дейности“ влече след себе си следните изводи за
допуснати пропуски на процесуалните правила, а именно: Нито
актосъставителят, нито АНО са посочили кои са тези мерки, които визират в
издадените от тях актове. Тази липса въвлича соченото за нарушител лице в
ситуация на невъзможност да разбере какви правила е нарушило, в каква
степен, какви мерки е следвало да ангажира, на кой етап и т.н. При един не до
там задълбочен прочит на обстоятелствената част на АНО впечатление прави
още липсата на цитиран какъвто и да било идентификатор (сериен номер) на
сочения в НП „технологичен план“. В този си вид, предвид тази липса, за
4
нарушителя става напълно невъзможно да организира своята защита, тъй като
не знае срещу какви факти и обстоятелства да се защитава, поради това че за
него по никакъв начин не става ясно кой технологичен план не е бил спазен.
Липсата на индивидуализация на технологичния план препятства
възможността и за съда да извърши преценка относно това съобразено ли е
действително местоположението на временните складове с това, предвидено в
технологичния план, или не. В процесното НП липсва още информация
относно това от какви дървесни видове са отсечените 12 бр. дървета и каква е
тяхната кубатура. Не е отразено извършено ли е било задължително
сортиментиране на отсечената дървесина и ако да, то как точно. Сортиментна
ведомост изобщо липсва и като приложение към съставения АУАН, от което
следва, че дори такава да съществува, то нарушителят не е знаел, виждал, не е
бил запознат с нея. Липсата на прецизност от страна на органа, установил
нарушението, не позволява още да се извърши преценка за това приложил ли
е контролният орган при измерване на дървесината Българския държавен
стандарт. Прилагането на последния е гаранция за правилното изчисляване на
размера на нарушение.
Не е нито в задължение, нито в компетентност на съда или
административно-наказаного лице да извежда по тълкувателен път и с
догадки какви са били обстоятелства при установяване на нарушението, а
санирането на горецитираните пропуски на един твърде късен етап, какъвто е
съдебната фаза на процеса е недопустимо както по смисъла на ЗАНН, така и с
оглед константната съдебна практика по дела с такъв характер и предмет.
Издаването на процесното НП въпреки установените по-горе пропуски
навежда на мисълта, че преди да се произнесе наказващият орган не е
изпълнил задължението си да извърши разследване на спорните
обстоятелства, каквито безспорно са налице по съставомерността на
нарушението.
На следващо място що се касае до вмененото на Д. А. нарушение на
чл.12б ал.1, т.7 от ЗГ, а именно: установено несъответствие на временните
складове в отдела с тези, отразени в технологичния план, следва да се има
предвид: На първо място употребата на множествено число (временни
складове) в случая означава, че установените складове са били няколко на
брой. Но информация за това колко точно са те липсва. На второ място
5
липсват и данни за това къде точно са били ситуирани тези складове спрямо
нанесените такива в технологичния план.
Наказващият орган не е изпълнил и задължението си, регламентирано в
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, да посочи мястото на извършване
на нарушението. Следва да се отбележи в тази връзка, че още
актосъставителят не е изпълнил това свое задължение, като се е задоволил да
посочи само, че нарушението е извършено в отдел. Същият, както и
наказващият орган между другото, не са посочили в съставените от тях
актове, че твърдяното от тях нарушение е допуснато в конкретен имот,
намиращ се в посочените от тях отдел и подотдел, който те биха могли да
определят без никакви проблеми, тъй като лицата, изпълняващи охранителни
функции в горските територии, разполагат с устройства, които позволяват
установяване на мястото на нарушението с топографска точност
(включително често срещана добра практика е посочване на сателитни
координати). Тази липса на конкретизация по отношение на посочване на
мястото на извършване на нарушението също съставлява съществено
процесуално нарушение и води до ограничаване правото на защита на
наказаното лице и до отмяна на наказателното постановление на това
основание.
На трето място се установява липсата на каквато и да било конкретика
относно друго важно за установяване на обективната истина обстоятелства, а
именно на какви факти и обстоятелства се основава заключението на
актосъставителя, че не е спазено местоположението на временните складове
или се касае за открити количества дървесина на място, различно от
временния склад, посочен в приложимия технологичен план и ако да, то кога
и от кого е добита тази дървесина, какво е нейното количество и най-важното
- къде точно е била разположена, как е установено мястото, различно от това
на посочения в технологичния план временен склад. Неизяснено в хода на
административното производство е и обстоятелството транспортирана ли е от
местата, които актосъставителят е възприел като „временни складове“,
дървесина, налични ли са в тази връзка превозни билети, ако да, то колко са
на брой същите, кои са техните серийни номера, за какво количество
свидетелстват, че е транспортирано, отговаря ли това количество по
протоколи на приета от тези временни складове дървесина. Съгласно § 1, т. 6
от ДР на ЗГ "временен склад" е терен, утвърден с технологичния план за сеч и
6
извоз, подходящ за складиране на добитата от сечището дървесина преди
транспортирането й. С други думи, за да се приеме за безспорно установено,
че мястото, където се намира дървесината, добита в сечището, действително е
било ползвано като временен склад, съгласно дефиницията по закон, от
същото място следва да е било извършено транспортиране на същата, в
противен случай направата на извод, че мястото, където се намират дърва се
ползва като временен склад, е неоснователно и необосновано. Каквото е и в
случая повдигнатото административно-наказателно обвинение на Д. А.. Не се
твърди, а и не са приобщени към административно-наказателната преписка
доказателства, че от мястото на съхранение на дървата в процесния период е
било извършвано транспортиране на дървесина!
На фона на тези липси, нямам основание да се твърди, че
актосъставителят и АНО са се задоволили с изпълнение дори на минимума от
задължения, които са имали във връзка с установяване и обективиране на
нарушението.
Друг съществен процесуален пропуск е липсата на посочване в
наказателното постановление по коя конкретна хипотеза на ЗГ са подведени
извършените от Д. А. деяния, т. е. не е дадена правна квалификация на
нарушението. От съдържанието на разпоредбата става ясно, че тя предвижда
общо 3 на брой задължения за лицата по чл.108 ЗГ, както следва: 1. следят за
спазването на сроковете и правилата за сеч, 2. да се извършва сеч само в
границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, 3.
при гола сеч - на всички дървета върху площта на сечището без забранените
за сеч дървета, указани в позволителното за сеч. Този пропуск представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като липсата на такава
конкретизация прави волята на административнонаказващия орган неясна за
дееца и препятства възможността му да разбере за какво е санкциониран и коя
е конкретната норма, която е нарушил санкционираният с поведението си.
От всичко изложено до тук следва извод, че са допуснати процесуални
нарушения относно формулиране на обвинението за извършване на
релевираното нарушение. То не е описано словесно, а дори и цифрово по
начин, който да позволи на наказаното лице да разбере за неизпълнение на
кое точно от законово формулираните негови задължения бива наказано, като
това съществено е рефлектирало в неговата правна сфера и е засегнало
7
правото му на защита. При изложение на елементите от състава на
нарушенията, както и при отнасянето им към нарушената/неизпълнената
правна разпоредба е осъществено смесване, в резултат на което е налице
неотносимост на релевантните факти към нарушените разпоредби и липса на
корелация с определената правна квалификация на нарушенията.
В процесното НП е налице и друго допуснато от АНО съществено
процесуално нарушение, както и такова на материалния закон, явяващо се
самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП, а именно не са
изложени мотиви относно приложението на чл. 28 от ЗАНН. АНО е бил
длъжен да обоснове неприложимостта на чл.28 като изложи подробни мотиви
релевирани с конкретния казус. Последното се основава па приложимостта на
Тълкувателно решение № 1/12.07.2007 година по н. д. № 1/2007 година на
ВКС, според което преценката за маловажност на случая е задължителна.
Трайно установената съдебна практика по дела с такъв предмет е единодушна
в извода си, че липсата на мотиви от страна на АНО относно наличието на
маловажен случай е самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП.
Тази липса във всички случаи води до отмяна на НП.
Предвид всичко гореизложено и атакуваното Наказателно
постановление № 169/27.10.2022г. на Директора на РДГ гр. Пловдив, с което
на Д. И. А. ЕГН ********** са наложени две административни наказания
“ГЛОБА” в размер на по 300лв. за извършени административни нарушения по
чл.257 ал.1 т.3 от Закона за горите вр. чл.12б ал.1 т.5 от Наредба № 1 от
30.01.2012г. за контрол и опазване на горските територии и по чл. 257 ал.1 т.3
от Закона за горите вр. чл.12б ал.1 т.7 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за
контрол и опазване на горските територии, като необосновано и
незаконосъобразно, следва да бъде ОТМЕНЕНО.
За тези изводи съдът прецени всички обстоятелства по делото, които ги
налагат като единствено възможни.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 169/27.10.2022г. на Директора на
РДГ гр. Пловдив, с което на Д. И. А. ЕГН ********** са наложени две
административни наказания “ГЛОБА” в размер на по 300лв. за извършени
8
административни нарушения по чл.257 ал.1 т.3 от Закона за горите вр. чл.12б
ал.1 т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрол и опазване на горските
територии и по чл. 257 ал.1 т.3 от Закона за горите вр. чл.12б ал.1 т.7 от
Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрол и опазване на горските територии.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9