Р Е Ш
Е Н И Е
№ …….../……………, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд, наказателна колегия, VІ
състав, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря КРАСИМИРА МАНАСИЕВА, като разгледа
докладваното от съдията НДАХ № 4329 по описа за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл.
от ЗАНН по жалба на К.Д.Ш. ***, против НП № 20-0819-001586 от 19.05.2020год. на
Началника на група в сектор ПП ОДМВР Варна, с което са му били наложени
следните адм. наказания: 1. адм.
наказание глоба в размер на 20лв. на основание чл. 185 от ЗДП за нарушаване
нормата на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДП; 2. адм. наказание
глоба в размер на 100лв. и адм. наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл. 175, ал.1, т.5 от
ЗДП за нарушаване нормата на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДП и 3. адм.
наказание глоба в размер на 20лв. на основание чл. 185 от ЗДП за нарушаване
нормата на чл. 147, ал.1 от ЗДП
В жалбата си въззивникът твърди, че НП било
неправилно и незаконосъобразно и било
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Същият сочи, че
фактическата обстановка отразена в АУАН и НП не била установена по безспорен и
категоричен начин. Моли НП да бъде отменено.
В съдебното производство процес. представител на
въззивника поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено
с основен аргумент недоказаност на адм.наказателното
обвинение.
За въззиваемата страна,
редовно призована за датата на съдебното заседание представител не се явява. По
делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л., в които същата изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено като
претендира присъждане и на юрисконсултско
възнаграждение. В условията на алтернативност (в
случай че жалбата бъде уважена) и при предявена претенция за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение от ответната страна отправя искане за
присъждане на такова в минимален размер.
ВРП, редовно уведомена за датата на съдебното
заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
След преценка на доказателствата по делото съдът прие
за установено следното:
На 16.04.2020 г., възз. Ш. управлявал л.а. „Дачия Логан“ с рег. № В6041РА, собственост на фирма "Електроизграждане“ ООД. Около 14:45ч. на посочената дата въззивникът с управляваното МПС се намирал на паркинга на магазин „Лидъл“, находящ се в гр.Варна на бул. „Вл.Варненчик“ като при извършване на маневра свързана с движение назад със задната броня на автомобила ударил предната броня на паркирания на паркинга, срещу търговския обект на „Горнооряховска скара“ ,лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№ В7600НН собственост на св. А.Б.. От удара паркираният автомобил се разтресъл. Въззивникът обаче без да спира продължил движението си напред и напуснал района на паркинга. ПТП-то било възприето от св. И.С., която в този момент се намирала в обекта на „Горнооряховска скара“ където работела. Същата веднага уведомила за него св. Б., нейна колежка. Последната отишла при автомобила си и видяла ,че предната броня на автомобила й е ударена. За ПТП-то бил подаден сигнал и на място пристигнал полицейски екип в който участвал св. Г.. Св. С. им разказала какво е видяла. Полицаите огледали и автомобила на св.Б.. Същите разбрали, че на обекта има монтирани и камери за видеонаблюдение и в последствие прегледали и записа от същите, на които ясно се виждало ситуацията при която е възникнала ПТП-то, както л.а. който го причинява. По рег.№ на автомобила полицаите установили неговия собственик, а в последствие (след няколко дни) и въззивникът като водач на МПС-то на посочената дата. Извършен бил и оглед на автомобила управляван от въззивника на 16.04.2020год.
На 24.04.2020год. бил съставен протокол за ПТП, а срещу въззивникът бил съставен и АУАН серия GA № 211919, в който било посочено, че същият на 16.04.2020год. бил нарушил разпоредбите на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДП, чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДП, чл. 147, ал.1 от ЗДП и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражения. Такива не подал и в срока по чл. 44 от ЗАНН.
На 19.05.2020год. въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации отразени в него, приел е че въззивникът е извършил три от нарушенията отразени в акта – по чл. 5, ал.1, по чл. 123, ал.1, т.1 и по чл. 147 от ЗДП и му наложил съответните адм. наказания. Досежно отразеното в АУАН нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП наказващия орган вписал в НП, че не се ангажира отговорността на въззивника, тъй като актът бил съставен по късно.
НП било връчено на въззивника лично на 08.10. 2020год.
В хода на съдебното следствие като свидетели са разпитани актосътавителят Г.Г. и свидетелката вписана в акта И.С., които в показанията си пред съда възпроизвеждат обстоятелствата отразени в акта с нужната конкретика. Св. Г. обяснява, че не е очевидец на произшествието и разказва как и по какъв начин го установил, съответно как е достигнал до въззивника като водач на автомобила. В показанията си пред съда св. С. възпроизвежда възприятията си от деня на ПТП-то. Сочи че лично е възприела неговото настъпване като обяснява неговия механизъм и дава информация за автомобила, който го е причинил.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дала и А.Б. – собственик на паркирания автомобил. Същата сочи, че не е възприела лично възникването на ПТП-то, но била уведомена за това от колежката си. Сочи че е прегледала записите от видеокамерите и е видяла как автомобилът и е бил ударен от автомобил движещ се назаден ход, който веднага след това заминава.
Като писмени доказателства към АНП, освен АУАН са приложени Заповед № 8121з-515/14.05.2018год. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121з825/19.07.2019год. на министъра на вътрешните работи, удостоверение за техническа изправност на МПС с рег.№ В6041РА,протокол за ПТП № 17416569 от 24.04.2020год. жалба от А.Т.Б. до началника на Сектор ПП при ОД на МВР Варна, сведения от И.Н.С. и К.ш., декларация по чл. 188 от К.Ш., както и справка за нарушител.
Описаната по-горе фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателства, както писмени така и гласни които са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и се кредитират от съда изцяло с
доверие.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, същата е процесуално допустима и приета от съда за разглеждане по същество.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Доколкото с НП на въззивника са наложени наказания за три нарушения съдът счете, че следва да обсъди всяка част от НП поотделно.
По т.1 и 2 от НП.
С тези пунктове от НП на въззивника са наложени наказание „глоба“ в размер на 20лв.
на основание чл.185 от ЗДП, за нарушение на чл.5, ал.1 т.1 от ЗДП, както и наказание глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДП.
При проверка на атакуваното НП в тези части съдът не констатира допуснати нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно описание на нарушенията. Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вменените на въззивника нарушения както от обективна така и от субективна страна, посочени са дата и място на извършване на нарушенията, обстоятелствата при които са извършено както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснато съществено нарушение на процес. правила водещо до неяснота волята на актосъставителя и АНО съответно до неяснота за нарушението за което ангажирана отговорността и е наложена санкцията, съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата бланкетно възражение в тази насока. Ясно в АУАН и НП е посочено, че на определената дата, в посочения час, въззивникът като водач на конкретно индивидуализарано ППС, при движение на назад е причинил ПТП с паркиран автомобил като не остава на мястото на произшествието да установи какви са последиците от него, които факти макар и лаконично, в достатъчна степен описват деянията (нарушенията) за което е ангажирана отговорността.
Не е налице и нарушение на задължението вменено на АНО с нормата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Спорни обстоятелства и възражение по АНП не са били налични, така, че АНО не е имало какви обстоятелства да изяснява.
Отговорността на въззивника по т.1 от НП е ангажирана на основание
чл.185 от ЗДП, за нарушение на чл.5, ал.1,т.1 от ЗДП. Последната разпоредба
вменява забрана на участниците
в движението по пътищата с поведението си да създават опасности и пречки за
движението, да поставят в опасност живота и здравето на хората и да причиняват
имуществени вреди.
По т.2 от НП на
въззивника е наложено наказание за нарушаване нормата на чл. 123, ал.1, т.1 от
ЗДП. Тази разпоредба вменява в задължение на всеки водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието.
Не се спори по делото, а и по категоричен начин от всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, в това число приложените към АНП декларация и обяснения изходящи от въззивника, се установява, че на датата посочена в АУАН и НП същият е управлявал посоченото МПС и при движение назад е ударил паркиран автомобил собственост на св.Б.. В тази насока освен цитираните по-горе писмени доказателства са и показанията на св. С. (очевидец на ПТП-то), която е категорична, че лично е възприела как автомобила управляван от въззивника удря паркираната кола на колежката и заминава без изобщо да спира. От показанията на св.Б. и приложения към преписката протокол за ПТП пък се установява, че в резултат на удара както по автомобила на Б., както и по автомобила управляван от въззивника е имало деформации, т.е. причинени са били имуществени щети. Протоколът е подписан от въззивника без никакви възражения като причиняването на материални щети е отбелязано изрично в АУАН, като е цитиран и протокола за пътно-транспортно произшествие, с което неговото съдържание е станало част от акта ведно с описанието на механизма на произшествието и нанесените материални щети.
Категоричното установяване на тези факти обосновава извода за извършено ПТП според определението по § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП и деянието изпълва състава на нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДП /"Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да причинява имуществени вреди. "/, за което правилно на въззивника е наложена глоба по чл. 185 от същия закон доколкото за това нарушение няма изрично предвидена санкция.
От събраните по делото доказателства – показанията на св. С. безспорно се установява, че въззивникът след като е ударил паркирания автомобил на Б. изобщо не е спрял и не е слязъл от автомобила си, а е продължил напред. Горното води на категоричен извод за виновно неизпълнение от страна на въззивника и на задълженията му като участник в ПТП, поради което със съставомерното от субективна и обективна страна деяние е извършил и нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДП, за което правилно му е наложено административно наказание по реда на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДП.
В случая наложените на въззивника наказания за двете нарушение по т. 1 и 2 от НП са в размери около минимума предвиден в закона. Същите са определени при спазване нормата на чл. 27 от ЗАНН, съответни са на извършените нарушения и в пълнота ще постигнат целите на адм.наказания предвидени в нормата на чл.12 от ЗАНН.
Доколкото и двете нарушения са
типични и не се отличават със степен на опасност по-ниска от всички останали на
подобни нарушения то правилно АНО не е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН.
С оглед на изложеното по-горе
съдът счете, че НП в частта на т. 1 и т.2 е издадено в съответствие с
материалния закон, същото не страда от пороци, които го правят процес.
недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
По т.3 от НП.
С тази част от НП на въззивника е било наложено адм. наказание глоба в размер на 20лв., на основание чл.185 от ЗДП, за нарушение на 147, ал.1 от ЗДП като от правна страна в НП е посочено, че въззивникът управлявал ППС, което не е представено на технически преглед.
Съгласно нормата на чл. 147 ал.1 от ЗДП: „Регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи”.
Очевидно от нормата е, че тя не
предвижда забрана за управление на ППС, което не е минало технически преглед в
установените срокове (както очевидно е прието от актосъставителя
и АНО), а
задължение за предоставяне на МПС-то на такъв преглед в определените срокове.
За неизпълнение на това задължение в чл. 181, т.1 от ЗДП е предвидена и изрична
санкция за собственика на ППС-то или длъжностно лице. Анализа на цитираните
разпоредби сочи, че субект на нарушението свързано с непредставяне на ППС на
технически преглед може да бъде само собственикът на автомобила, съответно
длъжностно лице.
В случая от една страна в АУАН и НП липсват факти
свързани с проявено лично от въззивника бездействие свързано с непредставяне на
ППС на технически преглед, което представлява съществено нарушение на процес.
правила доколкото тези факти са съществени и обуславят съставомерността
на нарушенията за които е ангажирана отговорността му по 3 от НП и липсата им
всякога води до нарушаване правото на защита.
От друга страна доколкото в АУАН и НП е посочено, че ППС, което е управлявал е собственост на ЮЛ „Електроизграждане“ ООД (в тази насока и показанията на св. Г.), а данни въззивникът да притежава качеството на длъжностно лице не са налице, то и такива факти не са и изложени нито в АУАН, нито в НП, същият изобщо не може да бъде субект на адм. наказателна отговорност за нарушение на чл. 147, ал.1 от ЗДП. В случая съдът намира за нужно изрично да отбележи, че в случая АНО неправилно е приложил общата санкционна норма на чл.185 от ЗДП. Последната намира приложение само за нарушения за които не е предвидено наказание. Конкретния случай обаче не е такъв - за неизпълнение на задължение за представяне на МПС на преглед в определен срок е предвидено специално наказание в нормата на чл. 181 от ЗДП.
По изложените по-горе съображения съдът счете, че атакуваното НП в частта на 3 е издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
Искане за присъждане на разноски
е направено своевременно само от въззиваемата страна.
С оглед крайния
изход на спора съдът счете, че искането за присъждане на разноски се явява
основателно и въззивникът следва да бъде осъден на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр.
чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 вр.
ал.3 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
да заплати такива. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение
от 80лв. до 120лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и
правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на
обвинителната теза на АНО в с.з от една страна, а от друга това, че процес.
представител на въззиваемата страна не е участвал
лично нито в едно съдебно заседание като единствено е представил писмени
бележки съдът счете че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде
определено в минималния предвиден в наредбата размер. И като съобрази размера
на отхвърлената част на иска (120лв. доколкото за тази санкция НП е потвърдено)
и извърши съответните изчисления съдът намира, че на въззиваемата
страна следва да бъде присъдено юрисконсултско в
размер на 68.57лв. като посочената сума следва да бъде заплатена от въззивника К.Д.Ш.
***.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0819-001586 от 19.05.2020год. на Началника на група в сектор
„ПП“ ОД МВР Варна в частта на т. 1 с която на К.Д.Ш. ЕГН **********,***,
за нарушаване разпоредбата на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 20лв., на основание чл.185
от ЗДП.
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0819-001586 от 19.05.2020год. на Началника на група в сектор
„ПП“ ОД МВР Варна в частта на т. 2 с която на К.Д.Ш. ЕГН **********,***,
за нарушаване разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 100лв. и адм. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок
от един месец, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП.
ОТМЕНЯ НП
№ 20-0819-001586 от 19.05.2020год. на Началника на група в сектор „ПП“ ОД МВР
Варна в частта на т. 3 с която на К.Д.Ш. ЕГН **********,***,
за нарушаване разпоредбата на чл. 147, ал.1 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 20лв., на основание чл.185
от ЗДП.
ОСЪЖДА К.Д.Ш. ЕГН **********,*** да заплати на ОД на
МВР Варна сума в размер на 68.57лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение за отхвърлената част на
жалбата.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: