Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер
.81., 22 ноември 2019 г.
, град КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на двадесет и втори октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание, в следния състав:
СЪДИЯ
: ЙОВКА БЪЧВАРОВА
Секретар
Савка Панова, като разгледа
докладваното от съдия гражданско дело № 199 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано по иск с правна квалификация чл.49, ал.1 от Семейния кодекс за
прекратяване на сключения на 02.12.2015 г. между ищцата М.Х.М. и ответника Х.О.М.
граждански брак, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка.
Проблемите между съпрузите започнали в края на 2016г., когато се появило
постоянно и нестихващо напрежение, дължащо се на различните им житейски
възгледи и разбирания. Отношения им се обтегнали до такава степен, че от месец
декември 2018г. заживели в състояние на фактическа раздяла. Двете им малолетни
деца – Е. родена на ***г., и У., роден на ***г., се отглеждали от майката в
дома на родителите ù в село Я., ул. ****************. Майката била тази,
която гледала и издръжала децата след фактическата
раздяла.
Моли
бракът да бъде прекратен с развод; на ищцата да се предостави упражняването на
родителските права и при нея за бъде местоживеенето им; на ответника да се
определи режим на лични контакти; ответникът да бъде осъден да заплаща месечна
издръжка в размер на 200.00 лева за всяко от децата с начален момент подаване
на исковата молба на 23.04.2019г. заедно със законната лихва при закъснение на
плащането; моли след прекратяване на брака да приеме да носи предбрачното си фамилно име О.; ползването на семейното
жилище, собственост на бащата на ответника, да се предостави на ответника; не
претендира плащане на издръжка от ответника.
В срока
по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор срещу исковата молба, в която се
оспорва следното : Счита, че ще бъде в интерес на детето Е.родителските права
спрямо него да бъдат възложени на ответника и детето да живее при бащата в
Германия, тъй като там жизненият стандарт бил по-висок и детето би получило по
– добро образование, лечение и бъдеще. Детето Е.било отглеждано в Р Германия,
говорело немски език и се нуждаело от операция на горната устна, която вече
била уговорена и предстояло да бъде извършена. Заявява, че оспорва размера на претендирана издръжка за децата, но в отговора се изразява
съгласие за плащане на размера на издръжката, която се претендира в исковата
молба – по 200 лева за детето У..
В
съдебно заседание ищцата се явява лично и се представлява от адв. С.П. ***, която поддържа предявените искове и моли
съда да ги уважи. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
се явява лично и се представлява от адв. В.М. ***,
който поддържа отговора.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност, намира за за
установено следното от фактическа страна:
На 02.12.2015 г. ищцата и ответникът са сключи граждански
брак в кметството в село Ябланово, община Котел. Родители са малолетните деца Е.родена
на ***г., и У., роден на ***г. Детето Е. е с вроден здравословен дефект,
известен като заешка уста. След като сключили брак, се установили да живеят в
град Берлин, Р Германия, където отпреди това живеела майката на ответника.
Живеели на квартира с добри битови условия. Там се родило детето У.. Ищцата се
грижела за децата и домакинството. През нощта ответникът работел на рецепция в
хотел, а през деня спял. В хотела работил до края на 2017г., след което станал
шофьор на камион. През почивните дни излизал извън дома с приятели, като и
тогава не се прибирал през нощта. Рядко намирал време за децата, а на ищцата
почти не обръщал внимание. Бил безразличен и даже груб към ищцата, не ù
обръщал нужното внимание, не полагал дължимите като съпруг и баща задължения.
Както самият той заяви в съдебно заседание, че ищцата не успявала да го задържи
вкъщи, затова той търсел други жени за забавление. Чували се слухове за
поддържани от ответника извънбрачни връзки, че употребявал често алкохол, че
обича да се весели по заведенията и пр. В обясненията си, дадени по реда на
чл.59, ал.6 от СК, ищцата изрази съмнения, че ответникът употребява и
наркотици. Майката му помагала с каквото може, като основно давала пари на
ищцата, според възможностите си. Св. Р. О. - майката на ищцата, ходила на три
пъти в Германия, за да помага на дъщеря си при отглеждането на децата. В края
на 2018г. ищцата заедно с децата се прибрали в България в дома на родителите
ù в село Я., където децата се отглеждат и понастоящем. Социалният
работник е установил добри битови условия. Помощ при отглеждане на децата
оказват родителите на ищцата. Майката на ответника продължила да изпраща на
ищцата различни парични суми, дрехи, подаръци. Детето Е.е в процес на
приспособяване към новата среда, учи български език, опитва се да изгради
социално обкръжене. И двете деца посещават
целодневната детска градина в селото.
През лятото на 2019г. ответникът се установил да
живее в село Я. в дома на баба си. Не е
намерен от социалния работник, за да се установят битовите условия, при които
живее. Ответникът не е губил връзка с децата, вижда се с тях, когато иска,
извежда ги на разходка, на сладкарница, като не среща съпротива от страна на
ищцата. По делото не се изнесоха данни за наличие на синдром на родителско
отчуждение. Съпрузите са запазили добрия тон в отношенията помежду им и контакуват във връзка с проблемите на децата, общи и за
двамата.
Към момента и ищцата, и ответникът са безработни. Ищцата
се е записала като ученичка в град Велики Преслав, за да завърши средно
образование, задочна форма на обучение.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупната
преценка и анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът
кредитира всички представени по делото писмени доказателства, съобразно доказателствената сила, която им придава ГПК. Изложените
свидетелски показания съдът обсъди с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, но и
като съобрази обстоятелството, че по настоящото дело се събират данни за личния
живот на двамата съпрузи и тези данни биха могли да бъдат изнесени от най –
тесен кръг от хора, каквито са родители, братя, сестри и близки роднини.
Показанията на св. Р. О. – майка на ищцата, се потвърждват
от показанията на другата разпитана свидетелка Ю. Б.. От страна на ответника не
се ангажираха никакви доказателства, вкл. не се доведе допуснатия по негово
искане един свидетел. Всички доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност
помежду им и най – вече с данните от социалния доклад, позволяват да се изведат
вече изложените факти.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Предявеният
иск за прекратяване на брака поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство с правно основание чл.49, ал.1 от СК е основателен и доказан и
следва да се уважи. Установи се, че брачната връзка е доведена до състояние на
дълбоко и непоправимо разстроена и не може да бъде заздравена. В хода на
съдебното производство ищцата и ответникът изразиха категоричното си желание
бракът да бъде прекратен. Ищцата и ответникът живеят разделено от единадесет
месеца, през което между тях са изчезнали всякакви емоционални и духовни
връзки, без които съществуването на брачната връзка е немислимо. Установи се,
че връзките помежду им са били прекъснати още по време на брачното им съжителстване.
Брачната връзка е останала да съществува само формално, поради което е
целесъобразно да се прекрати с развод. По делото не е направено искане за установяване на вина по
реда на чл.49, ал.3 от ГПК, поради което съдът е освободен от задължението да
издирва кой е съпругът, който с виновното си поведение е довел брачната връзка
до състояние на дълбоко и непоправимо разстройство.
При
разглеждане на иска за родителските права по отношение на двете малолетни деца съдът е длъжен
да прецени интересите
на децата, като
извърши цялостна преценка на всички
обстоятелства, които засягат физическото, психическото и нравственото им развитие.
В
разпоредбата на чл.59, ал.4 от СК неизчерпателно са посочени водещите критерии,
като например възпитателските грижи на родителите, полаганите до момента грижи
и отношението към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към
родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица -
близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности, с което
в общи линии са възпроизведени обстоятелства, очертани в ППл
№ 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС,
актуални и при сегадействащия СК.
В разпоредбата на §1, т.5 от ДР на ЗЗДет. е дадено легално определение на понятието „интерес
на детето“, който се преценява чрез примерно очертан комплекс от фактори :
желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на
детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност
да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето;
последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други
обстоятелства, имащи отношение към детето.
При
наличните данни по делото съдът, след като събра лични впечатления от двамата
родители, след като изслуша свидетелските показания и мнението на социалния
работник, намери, че упражняването на родителските права спрямо и двете деца
следва да бъде предоставено на майката. За да стигне до този извод, съдът се
съобрази само и единствено с интереса на всяко едно от децата. С оглед
възрастта им, съдът не изслуша децата, като информация в тази насока почерпи от
социалния доклад. Детето Умут е на две години и не би
могъл да формира и изкаже мнение при кого от двамата родители да живее. Детето
Елиф не е заявила предпочитанията си.
И
двамата родители като цяло разполагат с възможности да отглеждат децата, но
безспорно майката е тази, която разполага с по-голям възпитателски капацитет и
тя е по - пригодният родител, на когото да се възложи упражняването на
родителските права. Свидетелите очертаха майката като грижовен и любящ родител, отдаден изцяло на грижите за децата,
осигурила им е сигурна и подходяща жизнена среда. Майката разчита на помощта на
родителите си, в дома на които живее с децата.
Бащата е силно емоционално
привързан към децата, поддържа връзка с тях, независимо къде се намира – дали в
село Я., или в чужбина, вижда се с тях, води ги на разходка, страда, когато са
разделени. Субективните му усещания обаче не са достатъчни по същността си, за
да приеме съдът, че е в интерес на децата родителските права да се възложат на
него. Няма данни, че бащата разполага с достатъчен родителски капацитет, който
да му позволи така да се грижи за децата и да ги отглежда, че да осигурява
тяхното нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие. Няма
сигурни доказателства къде точно живее бащата, дали работи нещо, с какво се
издържа. Заявява, че живее в село Ябланово, но когато социалният работник е
посетил адреса, не го е намерил. Също твърди, че може да продължи да живее в
Германия. Имал и апартамент в Сливен, който бил отдаден под наем и заявява, че
и там можел да живее. Заяви в съдебно заседание, че е подсъдим по наказателно
дело пред съд в град Сливен. Изложеното, обсъдено в съвкупност с показанията на
свидетелите, че ответникът обича да излиза по заведения с компании и да не се
прибира с дни, означава, че би било застрашено дори физическото оцеляване на
децата, тъй като те са малки и имат нужда от непрекъснати грижи. Не се събраха
доказателства, че ответникът може да разчита на помощта на негови близки.
Липсата на сигурност и предвидимост в поведението на
ответника не е интерес на децата родителските права да се възложат на него.
Твърдението
на ответника, че той би могъл да осигури адекватно лечение на здравословния
проблем на детето Елиф, поради това родителските права по отношение на Елиф
следва да му се възложат само на това основание, също не се споделя от съда. Не
се представиха никакви доказателства относно това кога е препоръчително да се
направи операцията и дали ответникът е предприел някакви конкретни действия в
тази насока. Пред съда не се представи дори и един медицински документ, от
който да се установи проблемът. Социалният работник е разговарял с детето Е. и
е констатирал чисто визуално дефекта. Предвид доказателствената
необезпеченост на твърденията, съдът ги приема за декларативни.
Изложените
съображения мотивираха съда да предостави упражняването на родителските права
по отношение и на двете деца на ищцата.
Местоживеенето
на децата следва да се определи на адреса на ищцата, който към момента е в
село Я. ул. ************.
По
отношение на личните контакти с бащата съдът намери, че те следва да бъдат в по
– разширен вариант и то за двете деца едновременно като гаранция за запазване
на духовната връзка между бащата и децата му. По тези причини съдът следва да
даде възможност на бащата да взема двете деца при себе си два пъти месечно :
първата седмица на месеца през почивни дни месеца от 10.00 часа в съботния ден
и да ги връща до 17.00 часа в неделния ден; третата седмица на месеца от 18:00
часа в четвъртък до 18:00 часа в неделя (докато децата не са тръгнали на
училище); да ги взема по един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен
отпуск на майката и на ротационен принцип между бащата и майката по време на
официалните празници (от 10:00 часа до 18:00 часа, а когато почивните дни са
няколко – с преспиване), както и на религиозните празници, различни от
официалните празници, като първата година след влизане в сила на решението
бащата е този, който има право да вземе децата при себе си. След като децата
тръгнат на училище, бащата ще има право да ги взема с преспиване през третата
седмица на месеца от 10:00 часа в събота и да ги връща до 18:00 часа на
неделния ден, както и през първата половина на всички на ваканциите, с
изключение на лятната ваканция. На бащата следва да се даде възможност и да
присъства на личните празници на децата – рожден ден, имен ден и пр.
Съгласно
разпоредбата на чл.142 от СК, размерът на издръжката, която родителят дължи на
ненавършилите пълнолетие деца, се определя в зависимост от нуждите на децата и възможностите на
родителя, ориентировъчно в граници, установени от МС. Според ал.2-ра,
издръжката на детето не може да е по – ниска от ¼ от минималната работна
заплата, т.е. към момента 140.00 лева. В тази връзка съдът обръща внимание, че
минималният праг на издръжка на дете, посочен в чл.142, ал.2 от СК, е относим към определяне на глобалната сума, необходима за
издръжката на детето, а не до частта, която задълженият родител (в случая
ответникът) следва да плаща.
Детето
Е.е на шест години и пет месеца, а детето У. е на две години и десет месеца.
Нуждите на децата са предпоставени от възрастта им –
нужни са им средства за здравословна храна, за облекло, за играчки, за
отопление, за медикаменти, за козметични продукти, за задоволяване на
културните и образователните им потребности и пр.
Майката
не работи, поради което съдът приема, че тя реализира доход не по-нисък от
размера на минималната работна заплата, която за 2019г. е 560.00 лева. Няма
данни дали майката получава помощи за децата. Няма данни и за трудовата заетост
на ответника, но предвид изявленията му за висока материална обезпеченост както
в България, така и в Германия, съдът приема, че ответникът реализира доход в
размер на минималната работна заплата, установена в Германия за 2019г., която
по данни на ЕВРОСТАТ е 1557.00 евро (3114.00 лева) на месец.
По
делото не се представиха доказателства, че майката или бащата страдат от
заболявания или да са налице други причини, които да препятстват полагането на
труд, както и да имат задължения към други лица, на които са задължени да дават
издръжка в поредността, посочена в чл.141 от СК.
Отчитайки
тези обстоятелства, съдът прецени, че необходимата сума за издръжката на детето
Е.с оглед възрастта му и възможностите на родителите му, е 400.00 лева, а на
детето У. - 300.00 лева. Тъй като бащата е този, която реализира значително по
- висок месечен доход и не е пряко ангажиран с отглеждането и възпитанието на
децата, на него следва да се възложи изплащането на по - голямата част от
издръжката. Така в тежест на бащата
следва да се възложи изплащането на 80 % от издръжката – 320.00 лева за детето
Е. и 240.00 лева за детето У. но тъй като исковете са предявени в по-нисък
размер (по 200.00 лева за всяко от децата), съдът не може да присъди повече от
това, с което е сезиран. Изплащайки издръжка в размер на 400.00 лева, на
ответника му остава доход в размер на 2714.00 лева, който не би създал за
ответника особени затруднения (чл.59, ал.5 от СК). В обобщение исковете са
изцяло основателни и следва да се уважат в претендирания
размер.
Съдът
следва да уважи иска по чл.53 от СК и да постанови след развода ответницата да
носи предбрачното си фамилно име О..
В
исковата молба е предявен иск и за ползване на семейното жилище на
административен адрес село Я., ул. *********** което да се предостави на
ответника. Този иск е недопустим, тъй като ищцата е предявила пред съда чужди
права, без да е пълномощник или процесуален субституент.
Освен това, посоченото жилище явно не е семейно по смисъла §1 от ДР на СК.
Изложеното води до извод за недопустимост на предявения иск, производството по
който следва да се прекрати.
Искането
на ищцата за присъждане на направените по делото разноски е неоснователно.
Според разпоредбата на чл.329 от ГПК, съдебните разноски по брачните дела се
възлагат върху виновния съпруг, а когато няма вина, разноските остават в тежест
на всеки от тях, както са ги направили (ТР № 15 от 18.11.1972 г, ОСКГ на ВС,
актуално и при сегадействащия СК).
Съдът
определя окончателна държавна такса в размер на 50.00 лева, от които 25.00 лева
са внесени от ищцата при образуване на делото, а останалите 25.00 лева следва
да се възложат на ответника. Ответникът следва да плати по сметка на бюджета на
съдебната власт окончателна държавна такса върху размера на присъдената
издръжка в размер на 576.00 лева.
Ръководен
от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
на основание чл.49, ал.1 от СК с развод сключения на ********* год. в Кметство
село Ябланово, община Котел граждански брак между ищцата М.Х.М., ЕГН **********,***,
и ответника Х.О.М., ЕГН **********,***,
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
ПРЕДОСТАВЯ
на основание чл.59, ал.2 от СК на майката М.Х.М., с посочени данни,
упражняването на родителските права по отношение на непълнолетните деца Е. Х.М.,
ЕГН **********, и У. Х.М., ЕГН **********, и определя местоживеенето на децата
да бъде на адреса на майката, който в момента е село Я., ул. ******************
ОПРЕДЕЛЯ
на основание чл.59, ал.3 от СК на бащата Х.О.М., с посочени данни, режим на
лични контакти с двете деца Е. Х.М. и У. Х.М., двете с посочени данни, както
следва :
1/да
взема двете деца при себе първата седмица на месеца през почивни дни месеца от
10:00 часа в съботния ден и да ги връща до 17:00 часа в неделния ден, с
преспиване;
2/да
взема двете деца при себе си третата седмица на месеца от 18:00 часа в
четвъртък до 18:00 часа в неделя с преспиване, докато децата не са тръгнали на
училище, а след като тръгнат на училище – да ги взема с преспиване през третата
седмица на месеца от 10:00 часа в събота и да ги връща до 18:00 часа на
неделния ден;
3/ да ги
взема по един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на
майката, след предварителна уговорка с майката;
4/ на
ротационен принцип между бащата и майката по време на официалните празници от
10:00 часа до 18:00 часа, а когато почивните дни са няколко – с преспиване,
както и на религиозните празници, различни от официалните празници, като
първата година след влизане в сила на решението бащата е този, който има право
да вземе децата при себе си.
5/ след
като децата тръгнат на училище, бащата ще има право да ги взема с преспиване
през първата половина на всички ваканции, с изключение на лятната ваканция.
6/да
присъства на личните празници на децата.
ОСЪЖДА
на основание чл.59, ал.2 от СК вр. чл.143 от СК Х.О.М.,
с посочени данни, ДА ЗАПЛАЩА на М.Х.М., с посочени данни, като майка и законен
представител на малолетните деца Е. Х.М. и У. Х.М., двете с посочени данни,
месечна издръжка в размер на 200.00 (двеста) лева за всяко от децата, считано
от 23.04.2019г. до настъпване на причини за изменение или прекратяване на
издръжката, заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до
окончателното изпълнение на задължението.
ПОСТАНОВЯВА
на основание чл.53 от СК след прекратяване на брака ищцата М.Х.М., с посочени
данни, да носи предбрачното си фамилно име Оджаклиева.
ПРЕКРАТЯВА
поради недопустимост производството по делото в частта му относно предявения от
М.Х. Оджаклиева иск за предоставяне на семейното
жилище в полза на ответника Х.О.М..
ОТХВЪРЛЯ
искането на ищцата М.Х.М., с посоченни данни, за
присъждане в нейна полза на направените от нея разноски, възлизащи в общ размер
525.00 лева.
ОСЪЖДА Х.О.М.,
ДА ЗАПЛАТИ в полза бюджета на съдебната власт по сметка на РС Котел окончателна
държавна такса в размер на 601.00 (шестстотин и един лева).
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, а в прекратителната му част – с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му пред същия съд.
С Ъ Д И Я :