НОХД № 825/2019 год.
МОТИВИ:
Обвинението е
против подсъдимия Р.С. ***, ЕГН ********** за престъпление по чл.286, ал.2 вр.
ал.1 от НК, а именно за това, че на 02.03.2017 г. в гр.П., пред надлежен орган
на властта - Районен съд - П., е набедил С.Ж.П. *** и адв.Т.С.К. *** в
престъпления: 1. По чл.147 от НК, при условията на чл.148, ал.2, във връзка с
ал.1, т.1 от НК - за това, че на 30.11.2016 г. пред Пазарджишки районен съд, в
съдебно заседание по гр. д. № 3490/2016 г. са го наклеветили публично, като са
заявили, че прави секс със съпругата на С.П. - Е.И.Д. - П., пред малолетното им
дете Ж., и 2. По чл.146 от НК, при условията на чл.148, ал. 1, т. 1 от НК - за
това, че в същото съдебно заседание по гр. д. № 3490/2016 г. са го обидили
публично, като са заявили, че прави секс със съпругата на С.П. - Е.И.Д. - П., пред малолетното им
дете Ж., като подсъдимия Р.С.В. е знаел, че набедените са невинни и набедените
са привлечени към наказателна отговорност.
В
съдебно заседание представителят на РП-П. поддържа обвинението и пледира за осъдителна
присъда.
Подсъдимият
се явява лично в съдебно заседание и със защитник. Не се признава за виновен и
дава обяснения по обвинението. Лично и посредством пледоарията на защитника си
иска да бъде оправдан.
С
протоколно определение на съда са приети за съвместно разглеждане в
наказателния процес предявените против подсъдимия граждански искове: от
пострадалия С.Ж.П. за заплащане на сумата 6 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва за забава от
датата на увреждане до плащането, и на пострадалата Т.С.К. за заплащане на
сумата 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от престъплението,
ведно със законната лихва за забава от датата на увреждане до плащането.
Двамата пострадали са конституирани като гражданки ищци, а Т.С.К. е конституирана
и като частен обвинител в процеса. В съдебно заседание частният обвинител поддържа
обвинението и пледира за осъдителна присъда. Гражданските ищци искат от съда да присъди
претендираните обезщетения в пълен размер. Претендират и съдебни разноски.
Съдът
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при
спазване разпоредбата на чл.301 от НПК, като прие за установено от фактическа
страна следното:
На 30.11.2016 г. в
PC - П. се провело съдебно заседание по гр.д. №3490/2016г. със страни - ищец Е.И.Д.
- П. и ответник пострадалия С.Ж.П. с упълномощен процесуален представител
пострадалата адвокат Т.С.К.. В хода на съдебното заседание, след изказване на ищцата,
адв. Т.К. направила следното изявление: „Госпожо съдия, на подобни твърдения
ние бихме отговорили по друг начин - не отговарят на истината тези твърдения,
че със заплашителен тон моят доверител прави опит да говори с детето си, той няма
друга възможност за контакт с това дете, напротив и той самият счита, че детето
е в риск, защото има данни, че майката дори в момента прави секс пред детето с
любовника си, такива данни са дадени от близкото обкръжение на майката и нейния
любовник Р. еди-кой си.“
След това пострадалият
С.П. заявил следното по адрес на ищцата: „15 - годишно момиченце го каза това
нещо, детето ти е в такава среда, че ще побъркат детето ти, цитирам думите й,
какво повече да Ви кажа.“
Посочените
изявления били отразени в съдебния протокол.
На 02.03.2017г.
подсъдимият Р.В. ***.2017г. срещу пострадалите С.П. и Т.К.. В нея твърдял, че
на 30.11.2016г. двамата пострадали са извършили спрямо него публична обида и
клевета, тъй като са заявили пред съда, че прави секс със съпругата на С.Ж.П. –
Е.И.Д.-П., пред тяхното малолетно дете Ж. – престъпления по чл.147, вр. чл.
148, ал. 2, вр. ал.1, т.1 от НК и по чл.146, вр. чл. 148, ал.1, т.1 от НК. Въз
основа на тази тъжба в РС - П. било образувано НЧХД №313/2017г. и насрочено в
открито заседание на 24.04.2017 г. с призоваване на пострадалите С.П. и Т.К. в
качеството на подсъдими. В последствие,
след отвод на съдиите от състава на РС – П., делото било изпратено за
разглеждане от PC - И., на основание чл.43, ал.3 от НПК, където производството
продължило под НЧХД № 419/2017г. В хода на делото подсъдимият Р.В. оттеглил
тъжбата в частта относно престъплението по чл.146 от НК и производството било
прекратено в тази част. По останалата част от тъжбата съдът постановил присъда
№27/15.02.2018г., с която оправдал пострадалите С.П. и Т.К..
По жалба на
подсъдимия Р.В. срещу оправдателната присъда било образувано ВНЧХД №245/2018г.
по описа на ОС - София, който с решение от 25.09.2018г., постановено с едно
особено мнение, потвърдил присъдата.
През цялото време
на наказателното производство пострадалите С.П. и Т.К. изпитвали силно
възмущение от неоснователните обвинения в тъжбата на подсъдимия срещу тях и
притеснения да не бъдат несправедливо осъдени и наказани за престъпление, което
не са извършили.
Горната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимия Р.В. и от показанията
на свидетелите С.П., Т.К., Б.Т., Е.Д.-П. и И.П., а също така и въз основа на писмените
доказателства инкорпорирани в делото по реда на чл.283 от НПК, сред които
материалите по НЧХД № 419/2017г. на РС – И. и ВНЧХД №245/2018г. на ОС – София.
Съдът възприема
напълно показанията на гореизброените свидетели, тъй като почиват на лични
впечатления, не си противоречат, взаимно се допълват и се подкрепят от
обясненията на подсъдимия и от материалите по наказателното производството от
частен характер, образувано по тъжбата на подсъдимия.
С оглед на пълното,
обективно и всестранно съдебно следствие съдът е събирал и доказателства за
установяване истинността на разгласените от пострадалите обстоятелства по адрес
на подсъдимия, като за целта е приобщил като писмено доказателство становище
относно проведена на 04.12.2016г. психологическа консултация с детето Ж.С.П. и са
разпитани свидетелите Г.Г., Д.Д. и детето Ж.С.П. – при спазване на изискванията
по чл.140 НПК. Според съдържането на писменото становище, по време на
психологическата консултация детето е споменало пред св.Г., смущаващи преживявания,
че видяло голи майка си и нейния приятел. По време на разпита обаче, детето
дори не намеква нещо такова да се е случило. Затова по делото не се установява,
че разгласените обстоятелства за подсъдимия и съпругата на пострадалия С.П. са
истина.
За пълнота, относно
значението на това обстоятелство за отговорността на подсъдимия, съдът намира
за необходимо да разясни следното:
Обвинението срещу
подсъдимия е за набедяване на пострадалите в извършени от тях престъпления
клевета и обида. За съставомерността на престъплението набедяване, от обективна
страна се изисква извършителят да припише на набедения и то пред надлежен
орган, който е компетентен да инициира наказателно производство, деяние, осъществяващо
състава на престъпление по НК, каквото не е извършено или е извършено, но от друго
лице. От субективна страна е необходимо извършителят да е знаел, че набеденият
е невинен. За тази цел той трябва да е съзнавал, че описаното от него деяние не
е извършено или, че негов автор е лице, различно от посоченото. В някои случаи
е възможно да съществуват и други обстоятелства, които изключват виновността на
набедения – напр. такива, които водят до последващо отпадане на наказателната
отговорност. Ако такива обстоятелства са предвидени в закона по отношение на престъплението,
което извършителят приписва на набедения, тяхното съществуване също трябва да е
обхванато от знанието на дееца, за да е осъществен субективният състав на
престъплението по чл.286 НК.
При престъплението
набедяване в клевета набеденият ще е невинен не само когато не е извършил
деянието, което му се приписва, но и когато го е извършил, а след това се
докаже истинността на разгласените от него обстоятелства – чл. 147, ал. 2 от НК.
От казаното може да
се направи извод, че ако разгласените от пострадалите С.П. и Т.К. обстоятелства
са истински и подсъдимият Р.В. е съзнавал това, той ще е подал тъжбата срещу
тях въпреки, че те са казали истината за него, т.е. че е правил секс със
съпругата на пострадалия С.П.Е.Д.-П. пред детето Ж.П.. В този случай ще е
налице злоупотреба с правото на тъжба от страна на подсъдимия, което е не само
противоправно, но и съставомерно поведение по чл.286 от НК, доколкото се
изразява в приписването на престъпление пред надлежен орган, за което деецът не
се наказва.
Подобни
обстоятелства по делото обаче не са установени. Напротив, установи се, че
фактите, които подсъдимият е описал в своята тъжбата до съда срещу пострадалите
действително са се осъществили, тъй като изявлението за неприличните му
действия със съпругата на пострадалия С.П. все пак е направено и то именно от
пострадалите. Вярно е, че същото е било съпроводено с уточнението, че това са
сведения, които са им известни от трето лице. Това уточнение, както и
качеството на адвокат, в което пострадалата Т.К. е направила изявлението, е
дало основание на съда да отхвърли тъжбата. Подсъдимият обаче не може да бъде
държан наказателно отговорен за това, че не е преценил правилно правното
значение на това уточнение и на адвокатското качество на пострадалата К.. Това
е дейност по правна интерпретация на фактите, която е от изключителната
компетентност на съда. Гражданите не са длъжни да дават правна квалификация на
фактите и въз основа на тях да правят правилни правни изводи, а само вярно и
точно да ги посочат, доколкото са им известни. Затова, ако преценят неправилно
тяхното правно значение, те не носят отговорност. Сезирането на съда с
неоснователно искане /искова молба, жалба, тъжба и т.н./ от частно лице, само
по себе си не поражда наказателна, нито деликтна отговорност за подателя по
чл.45 ЗЗД за причинените на другата страна неудобства, притеснения и душевни
страдания в резултат на инициирания срещу нея съдебен процес. Във всяка правова
държава действат законови разпоредби, даващи право на гражданите да се обърнат
към съда за защита на накърнени субективни права. В Конституцията на Република
България това са текстовете на чл.56 и чл.117, ал.1, които дават право на всеки
гражданин, ако прецени, че са накърнени негови права, да поиска защита от съда,
без да носи друга отговорност, освен тази за заплащането на съдебни разноски,
когато се окаже, че искането му е неоснователно.
Искането за защита
на накърнени права всякога представлява правомерна дейност, дори то да се окаже
неоснователно. По отношение на частните лица не може да се прави паралел с
отговорността по чл.1 и чл.2 ЗОДОВ, тъй като последният е специален закон,
който изхожда от разбирането, че държавните и общинските органи, както и
органите на съдебната власт са длъжни да обосновават своите актове и действия,
които предприемат в изпълнение на закона. Затова прокуратурата носи отговорност
за вреди от повдигането и поддържането на необосновани обвинения. За гражданите
и юридическите лица липсва такова задължение и те имат право да се обръщат към
съда за защита с искания, които погрешно са смятали за основателни и дори с
такива, чиято неоснователност са допускали изначално, престъплението по чл.286 НК изисква пряк умисъл и за неговата съставомерност не е достатъчно деецът да
допуска невинността на набедения, а да знае, че той е невинен. Да се приеме
обратното означава, да се ограничи конституционно гарантираното право на
частните лица на защита на техните нарушени права, тъй като предварително, преди
съдът да се е произнесъл, те не биха могли да знаят дали претенцията им е
основателна.
Поради всичко това
съдът призна за невиновен и оправда подсъдимия Р.В. по обвинението за извършено
престъпление по чл.286, ал.2 вр. ал.1 от НК, а именно за това, че на 02.03.2017
г. в гр. П., пред надлежен орган на властта - Районен съд - П., е набедил С.Ж.П.
*** и адв. Т.С.К. *** в следните престъпления: 1. По чл. 147 от НК, при
условията на чл.148, ал. 2, във връзка с ал. 1, т.1 от НК - за това, че на
30.11.2016 г. пред Пазарджишки районен съд, в съдебно заседание по гр. д. №
3490/2016 г. са го наклеветили публично, като са заявили, че прави секс със
съпругата на С.П. - Е.И.Д. - П., пред малолетното им дете Ж., и 2. По чл. 146
от НК, при условията на чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК - за това, че в същото
съдебно заседание по гр. д. № 3490/2016 г. са го обидили публично, като са
заявили, че прави секс със съпругата на С.П. - Е.И.Д. - П.,
пред малолетното им дете Ж., като подсъдимия Р.С.В. е знаел, че набедените са
невинни и набедените са привлечени към наказателна отговорност.
При този изход от
делото и при липсата на доказателства за осъществен деликт от страна на подсъдимия,
съдът отхвърли като неоснователни предявените от С.П. и Т.К. граждански искове
против подсъдимия Р.В., съответно за сумите 6 000 лева и 10 000 лева,
представляващи обезщетения за неимуществени вреди от престъплението, ведно със
законната лихва за забава от датата на увреждане до плащането.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: