№ 173
гр. Пловдив, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив.Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20225330206297 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0432-001271/19.09.2022г. на
Началника на Първо РУП – Пловдив към ОД на МВР – Пловдив, с което на С.
М. С., ЕГН: **********, от гр. Пловдив, бул. *****, на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лв. и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539
на МВР са ОТНЕТИ общо 10 /десет/ точки.
Жалбоподателят С., по съображения, изложени в жалбата, моли Съда да
отмени процесното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Претендира разноските по делото. Редовно уведомен, не
се явява лично в съдебно заседание, а се представлява чрез процесуалния си
представител адв. К., който поддържа жалбата и прави същото искане.
Въззиваемата страна – Първо РУП – Пловдив към ОД на МВР – Пловдив,
редовно уведомена, не изпраща представител. До съда чрез Началника на
районното полицейско управление, депозира писмено становище за
потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност на адвокатския
1
хонорар.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона 14-дневен срок, предвид което
е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 23.07.2022 г. около 21:21 часа в гр. Пловдив, по път, отворен за
обществено ползване на ул. „Коматевско шосе“ до № 1, в посока юг-север,
при изпълнение на служебните си задължения за пътен контрол,
полицейските служители към Първо РУ Пловдив, сред които св. Т. А. Б., на
длъжност „*****“, забелязали управлението на лек автомобил „БМВ Х 3Х
Драйв 20 Д“, рег. № ***** и го спрели за рутинна проверка. В хода на същата
и след извършена справка в системата, било установено, че водач и
собственик на процесния автомобил е жалбоподателят С. М. С.. Проверката
показала, че същият управлявал МПС-то на път, отворен за обществено
ползване със служебно прекратена регистрация на 30.05.2022г., поради липса
на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
За така констатираното нарушение св. Б. съставил акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 550412/23.07.2022г.
срещу С., като вписала в него, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на
чл.140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя.
Тъй като били констатирани признаци за извършено престъпление по
чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК административнонаказателното производство било
прекратено, а материалите изпратени на Районна прокуратура-Пловдив, която
обаче отказала да образува досъдебно производство, а постановлението било
изпратено до началника на 01 РУ-Пловдив за преценка за реализиране на
административната отговорност на нарушителя.
Въз основа на посочения акт и Постановление за отказ да се образува
наказателното производство 09.09.2022 г. по описа на Районна прокуратура -
Пловдив, било съставено процесното наказателно постановление, като на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, била наложена глоба в общ размер на
200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В хода на съдебното производство в качеството на свидетел беше
разпитана актосъставителят Т. А. Б., която потвърждава авторството на
АУАН и направените в него констатации. В показанията си свидетелят
2
обяснява, че на място при проверката в системата било отбелязано, че
процесният автомобил не е регистриран по съответния ред и за него няма
сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Съдът кредитира
показанията на свидетеля като логични, последователни, произтичащи от
достоверен източник, но дотолкова доколкото съответстват на обективната
истина и на приетите по делото писмени доказателства, които я
потвърждават.
Всъщност след обстоен анализ на доказателствения материал по делото,
Съдът установи съвсем противоречива на установената от актосъставителя Б.
фактическа обстановка, при което по безспорен начин се доказва
неоснователното ангажиране на жалбоподателя с
административнонаказателна отговорност за това нарушение.
В тази връзка жалбоподателят е представил по делото писмени
доказателства копие на застрахователна полица № BG/02/122001558682 на ЗД
„Бул Инс“АД, от което става ясно, че жалбоподателят С. за конкретния
автомобил „БМВ Х 3Х Драйв 20 Д“, рег. № *****, е платил задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ с период на покритие: от 29.05.2022г.
до 23:59ч. на 28.05.2023г. Същевременно с това, от копие на справка на в
общодостъпния публичен регистър за проверка за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, приложено по делото, също се установява, че към
датата на нарушението - 29.07.2022г. за процесното МПС е същата тази
застраховка е действала.
Предвид всичко гореизложено, Съдът намира, че жалбоподателят С. не е
извършил така вмененото му нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, а
процесното наказателно постановление, като неправилно и
незаконосъобразно, следва да се отмени.
По аргумент от чл.3 ал.1 от Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването, на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на
контролни точки. Ето защо съдът не следва да се произнася по този въпрос.
По отношение на разноските:
Съгласно чл.63д ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
3
право на присъждане на разноски по реда на АПК. От своя страна в АПК
въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено,
че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден такъв, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. По
силата на цитираната норма и предвид изхода на делото, жалбподателят има
право на разноски за адвокатско възнаграждение и за разноските по
производството. Искането за разноски е направено своевременно, като са
ангажирани и писмени доказателства за това.
На първо място е представено копие на договор за правна защита и
съдействие от 28.10.2022г., в който е отбелязано, че жалбоподателят е
заплатил сумата от 300 лева в брой за адвокатско възнаграждение по
настоящото дело. В тази си част договорът представлява разписка за
заплащането на хонорара. Въззиваемата страна в писменото си становище е
направила възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и моли да
бъде намален до предвидения минимум.
По делото е представен и списък за разноски, в който, освен сумата за
адвокатско възнаграждение, се иска и такава за издаване на удостоверение с
данни на водача от ОД на МВР – Пловдив в размер на 6,50 лева, подкрепено с
вносна бележка за платената стойност.
В случая размерът на адвокатския хонорар, предвид материалния интерес
от 200 лева, се определя по разпоредбата в чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/, при което
поисканият от жалбоподателя размер от 300 лева е напълно обоснован, а
възражението за прекомерност от въззиваемата страна остава неоснователно.
По отношение на другата претендирана сума в размер от 6,50 лева за
издадено удостоверение, също се потвърждава от приложената по делото
вносна бележка и се дължи също на жалбоподателя.
Предвид изложените по-горе съображения, Съдът намира за изцяло
основателна претенцията на жалбоподателя да му бъдат присъдени
поисканите разноски по делото. Следва Съдът да осъди въззиваемата страна
– ОД на МВР-Пловдив, в качеството на разпоредител на средства, за сумите
от 300 лева за адвокатско възнаграждение и от 6,50 лева за издаване на
удостоверение с данни на водача.
4
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, вр. ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 от
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0432-001271/19.09.2022г. на
Началника на Първо РУП – Пловдив към ОД на МВР – Пловдив, с което на С.
М. С., ЕГН: **********, от гр. Пловдив, бул. *****, на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лв. и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА
ЗАПЛАТИ на С. М. С., ЕГН: **********, от гр. Пловдив, бул. *****, сумата
от 300 /триста/ лева, разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на С. М. С., ЕГН:
**********, от гр. Пловдив, бул. *****, сумата от 6,50 /шест лева и 50 ст./,
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по
реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5