№ 149
гр. Ловеч, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело
№ 20214300500413 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от М.К. M., подадена чрез пълномощника адв.
П. К., против решение № 260134/26.07.2021 г., постановено по гр.д. № 2144/2020 г. на
РС – Ловеч, с което е отхвърлено искането на въззивника за прогласяване на
настъпило по право обезсилване на възлагателно решение и за изнасяне на публична
продан недвижим имот, възложен на съделителя Й. Д. Д. (въззиваемата).
Във въззивната жалба се оправят оплаквания за неправилност на обжалваното
решение, свеждащи се до съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
необоснованост и противоречие с материалния закон. Според въззивника макар
правилно да е съобразил признанието на въззиваемата за липса на предложено от нея
плащане на уравнението на дела на ищеца, районният съд неправилно е уважил
възражението ѝ за погасяване на претенцията по давност, с което приемал, че и искът за
делба се погасява по давност. Във въззивната жалба е направено искане за отмяна на
обжалваното решение, за постановяване на настъпило по право обезсилване на
възлагателното решение и за изнасяне на публична продан на възложения недвижим
имот.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия Й. Д. Д. е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба, в който се излагат съображения за нейната
неоснователност, респ. за правилност на обжалваното съдебно решение, като се
навеждат доводи за приложимост на погасителната давност към конкретния случай (за
вземането за заплащане на уравнение от съделителя). В писмения отговор е направено
искане за потвърждаване на първоинстанционниото съдебно решение и за присъждане
на разноските по делото за въззивна инстанция.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната част и
допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата правилност по
1
оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Първоинстанционното производство е образувано по искане от М.К. M. против
Й. Д. Д. за прогласяване на настъпилото обезсилване по право на възлагателно
решение от 24.12.2008 г., по гр.д. № 953/2007 г. на РС Ловеч и за изнасяне на публична
продан на възложения с него жилищен недвижим имот. Искането е изрично уредено
като процесуална възможност в полза на съделителя, чието вземане за уравняване на
дела му не е изплатено в шестмесечния срок от другия съделител, на когото
жилищният имот е възложен (чл. 349, ал. 6 ГПК).
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор на исковата
молба, в който е направено възражение за неоснователност на иска и за погасяване по
давност на вземането за уравняване на дела на съделителя ищец.
Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в
тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
С решение № 639/14.11.2008 г., по гр.д. № 953/2007г. на РС Ловеч, на основание
чл. 288, ал. 2 ГПК е поставен в дял на съделителката Й. Д. Д. недвижим жилищен имот
(апартамент), с идентификатор ******, като с решението същата съделителка е
осъдена да заплати на другия съделител М. КР. М., за уравнение на дела му, сумата от
9 550 лв. Решението е влязло в законна сила на 24.12.2008 г., видно от направената
върху него заверка.
В шестмесечния срок от влизане на решението в сила липсва плащане на сумата
от 9 550 лв., което се признава от ответника.
При така установените факти настоящата инстанция прави следните правни
изводи:
Искането за прогласяване на настъпилото обезсилване по право на възлагателно
решение от 24.12.2008 г., по гр.д. № 953/2007 г. на РС Ловеч, е основателно.
Възлагателното решение е постановено на основание чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.)
след 19.07.1999 г., т.е. при режима за възлагане, действал в редакцията установена с
последните изменения на процесуалния закон, ДВ бр. 64/1999 г. Според него,
съделителят, в чийто дял е поставен имотът по реда на чл. 288, ал. 2 и 3 ГПК (отм.),
става негов собственик, след като изплати в шестмесечния срока по ал. 6 определеното
парично уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в
този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на
публична продан. Основанието за обезсилване на възлагателните решение по чл. 288,
ал. 2 или ал. 3 ГПК (отм.) по право и за възстановяване висящността на делбения
процес е неплащането в законовия срок на определеното с това решение парично
задължение за уравнение на дял заедно с лихвите. Срокът за изпълнение и плащането
на сумите имат характеристиката на отлагателно условие за проявление
конститутивното действие (вещноправния ефект) на влязлото в сила решение по
възлагане. Приемането на извинителни причини по чл. 81, ал. 1 ЗЗД за неспазване
изискванията на закона е недопустимо. Възражението за изпълнение на паричното
задължение за уравнение на дял и лихви чрез уредените в ЗЗД общи способи е средство
за защита на получилия възлагане съделител-длъжник срещу искането за прогласяване
на обезсилване по право на възлагателно решение по чл. 288, ал. 2 или ал. 3 ГПК (отм.)
и подлежи на пряко и пълно доказване от него (ТР-1-04-ОСГК, т. 10). Обезсилването
по право като последица от неплащане на сумата за уравняване в шестмесечния срок,
установено в редакцията на чл. 288, ал. 7 ГПК (отм.) ДВ бр. 64/1999 г., е възприето и с
чл. 349, ал. 7 от действащия Граждански процесуален кодекс.
В случая от ответницата се прави признание (в подадения от нея писмен
отговор) за липса на плащане на сумата от 9 550 лв., определена за уравняване дела на
другия съсобственик. От нея не се ангажират доказателства и за осъществяване на
други погасяващи вземането факти. Последицата от липсата на плащане в
шестмесечния срок на сумата за уравняване е обезсилване по право на възлагателното
решение (чл. 288, ал. 7 ГПК (отм.) ДВ бр. 64/1999 г.). При действащия режим на
обезсилване по право не би могло да се прави защитно възражение за погасяване по
2
давност на вземането за уравняване, а направеното такова се явява неоснователно.
Освен възстановяване съсобствеността върху възложената вещ, с изтичане на
шестмесечния срок без плащане на сумата за уравнение се стига до отпадане на
вземането за уравняване, доколкото съдебното решение, от което то е възникнало, се
обезсилва по право и последиците му се заличават с обратна сила. Затова при
обезсилването по право по чл. 288, ал. 7 ГПК (отм.), уредено със ЗИДГПК обн., ДВ,
бр. 64 от 1999 г., не се поставя въпроса за погасяване по давност на вземането за
уравняване.
Възражението за погасяване по давност би могло да се прави само при
действалия до 1999 г. режим на обезсилване на решения по чл. 288, ал. 2 и ал. 3 ГПК,
защото при него съделителят с присъденото парично уравнение е кредитор по
вземането и при неизпълнение разполага с правната възможност да иска обезсилване
по исков ред. Влязлото в сила решение по конститутивния иск по чл. 288, ал. 7 ГПК
(отм.), редакция до ДВ, бр. 64 от 1999 г., възстановява висящността на делбения процес
във втората фаза по извършване на делбата. Постановяването му би могло да се
избегне от ответника, дължащ сумата за уравнение, както чрез възражение за
изпълнение или погасяване на вземането срещу него, така и чрез възражение за
погасяване по давност на самото потестативно право на кредитора да поиска
обезсилване на възлагателното решение.
С оглед постановяване на възлагателното решение след 19.07.1999 г. и
приложимост на режима, установен в редакцията на чл. 288, ал. 7 ГПК (отм.) ДВ бр.
64/1999 г., при неплащане в срока по чл. 288, ал. 6 ГПК (отм.) на сумата за уравняване,
от процесуално-правна страна са налице условията да се прогласи обезсилване на
възлагателното решение ех lege и се възстанови висящността на делбения процес във
втората му фаза. При същия режим, от материално-правна страна по отношение на
делбения имот спорната съсобственост се запазва, тя продължава да съществува и
следва да се ликвидира по указания от закона начин, като делбата се извърши чрез
изнасяне на имота на публична продан, доколкото такова искане е заявено изрично от
М.К. M. (другия съделител).
С оглед основателността на въззивната жалба, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
на въззивника следва да се присъдят разноските по делото за двете инстанции.
Доказаните такива за двете инстанции са в общ размер на 925 лв. (600 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение в първа инстанция, 25 лв. – такса за въззивно обжалване и
300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение).
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260134/26.07.2021 г., постановено по гр.д. № 2144/2020 г.
на РС – Ловеч, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 288, ал. 7 ГПК (отм.), ред. ДВ бр. 64/1999 г.
обезсилването по право на решение № 639/14.11.2008 г. по гр.д. № 953/2007 г. на РС
Ловеч, с което на основание чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.), ред. ДВ бр. 64/1999 г., е
поставено в дял на съделителя Й. Д. Д., с ЕГН ********** допуснатия до съдебна делба
недвижим имот, представляващ апартамент № *, находящ се в гр. Ловеч, *****,
съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******, построена в
поземлен имот с идентификатор *******, по кадастрална карта и кадастралните
регистри на гр. Ловеч, състоящ се от стая, кухня, сервизни помещения и мазе, със
2
застроена площ от *** м, с избено помещение № *, с полезна площ 6.03, и 4.02%
идеални части от общите части на сградата, заедно със съответните идеални части от
правото на строеж върху терена, при съседи на жилището: от север – коридор, ап. 4, от
юг – свързана площ, от изток – ап. 2, от запад – външен зид, отгоре – ап. 7, отдолу –
мази, при плащане в 6-месечен срок от влизане в сила на съдебното решение на сумата
за уравнение на дела на М.К. M. сумата 9 550 лв., ведно със законната лихва.
3
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 288, ал. 7, изр. 2 ГПК
(отм.), ред. ДВ бр. 64/1999 г., допуснатия до съдебна делба недвижим имот,
представляващ апартамент № *, находящ се в гр. Ловеч, *****, съставляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******, построена в поземлен имот с
идентификатор *******, по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Ловеч,
2
състоящ се от стая, кухня, сервизни помещения и мазе, със застроена площ от *** м, с
избено помещение № *, с полезна площ 6.03, и 4.02% идеални части от общите части
на сградата, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху терена,
при съседи на жилището: от север – коридор, ап. 4, от юг – свързана площ, от изток –
ап. 2, от запад – външен зид, отгоре – ап. 7, отдолу – мази.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Й. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес:
гр. Ловеч, ***** да заплати на М.К. M., с ЕГН **********, с адрес: гр. Ловеч, ***
сумата от 925 лв., представляваща общ размер на разноските по съразмерност за двете
инстанции.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при наличие на
предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4