Р Е Ш Е Н И Е
№ ………..…./ .09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на осми септември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при
секретар Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 123 по описа на ВОС за 2020 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365, т.1 ГПК вр. чл. 1, ал.1 т.6 ТЗ/.
Предявен e иск от Е.М.М.,
от гр.Варна, срещу ЗД „ЕВРОИНС“ АД за заплащане допълнително на сума в размер
26 000 лева - обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от
причинени на ищеца телесни увреждания вследствие на настъпило на 05.08.2016
год. ПТП, виновно причинено от Н.М.И.в гр.Варна, която при управление на л.а.
„Рено Клио“ с рег. № **********по бул.“Цар Освободител“ с посока на движение от
бул.“Ян Хуниади“ към ул.“Атанас Москов“, нарушавайки правилата за движение,
като предприема маневра завой на ляво, отнема предимството на насрещно движещия
се мотоциклет „Ямаха“, с рег.№ ********, управляван от ищеца, застрахован по
риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество с
полица № BG/07/116001571124/03.06.2016 год., ведно със законната лихва от
датата на събитието 05.08.2016 год. до окончателното изплащане на сумата,
платима по банкова сметка *** „Интернешънъл Асет Банк“ АД, IBAN: ***, BIC: ***
– титуляр Е.М.М., на основание чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Твърди се от ищeца в исковата му
молба, че на 05.08.2016 год., около 15.50 часа в гр.Варна, Н.И., при управление
на л.а. „Рено Клио“, с рег.№ **********по бул.“Цар Освободител“ с посока на
движение от бул.“Ян Хуниади“ към ул.“Атанас Москов“, нарушавайки правилата за
движение по пътищата, предприемайки маневра завой на ляво и отнемайки
предимството на насрещно движещия се мотоциклет „Ямаха“, управляван от ищеца, е
причинила ПТП. Сочи, че за същото е образувано досъдебно производство, като с
решение по АНД № 219/2017 год. същата е призната за виновна за ПТП и за
настъпване на процесното ПТП. Излага, че непосредствено след ПТП ищецът е
откаран по спешност в Спешен център, като му е поставена диагноза Счупване на
долния крайник на лъчевата кост, закрито вдясно с оток, деформация,
функциолеза; контузия на двете колена, като му е поставена гипсова
имобилизация, а на 08.08.2016 год. е приет в болничното заведение. Сочи, че е
претърпял оперативно лечение и му е поставена гипсова имобилизация. Излага също
така, че на 30.09.2016 год., при извършено образно изследване /МР изследване на
лява и дясна колянна става/ са установени и други травматични увреждания.
Впоследствие, на 03.10.2016 год. е установено метална остеосинтеза след
фрактура радии ин локо типика, на 12.10.2016 год. – счупване на долния край на
лъчевата кост, на 09.11.2016 год. – навяхване и разтягане на ставите на китка и
длан, като е претърпял втора операция, на 12.12.2016 год. – навяхване и
разтягане на ниво китка, на 12.01.2017 год. – навяхване и разтягане на ставите
на ниво китка. Оперативни цикатрикси воларно и дорзално, на 27.01.2017 год. –
навяхване и разтягане на ставите на ниво китка.Вегетативни промени.Намален
тонус на мускулатурата на десен ГК. Болезнена и ограничена биомеханика в
дясната гривнена става.Наличие на кистовидни просветлявания в китковите кости,
като на 09.02.2017 год. е приет и хоспитализиран в МЦ „Авицена – Маркони, като
са проведени редица рехабилитационни процедури. Излага също така, че на
24.03.2017 год. е приет и хоспитализиран в болница в Република Турция, с диагноза
травматично скъсване на връзките на китката и дланта. Радиална фрактура.
Карпална нестабилност.Операция на фректура на дисталния радиус и реконструкция на карпална ладиевидна
и полулунна връзка. Постоперативна деформация, на полулунна кост и сублуксация
в полулунната фрлексия, като е претърпял нова оперативна интервенция и са
поставени шини, на 05.04.2017 год. са установени счупване на десния край на
лъчевата кост, десен процесус стилоидес радии с лека дислокация с контрактура в
радиокарпалната става, на 20.04.2017 год. – счупване на долния край на лъчевата
кост. Навяхване и разтягане на ставите на ниво китка.Метална остеодоза в
областта на карпалните кости, а на 18.05.2017 год. – състояние след фрактура в
областта на дясната гривнена става, зудеков тип остеопороза на околните костни
структури, на 06.12.2017 год. са установени последици от счупване на ниво китка
и длан, дифузна остеопороза от инактивитентен тип, интеркарпална артроза и
начална радиокарпална артроза, на 13.08.2019 и на 27.08.2019 – последици от
счупване на ниво китка и длан, на 20.08.2019 год. – счупване на долния край на
лъчевата кост, навяхване и разтягане на ставите на нив8 длан, а на 27.08.2019
год. – стеснена ставна междина, състояние след фрактура на радиуса на типично
място с нерезки очертания на ставната повърхност, нерезки очертания на
ладиевидната кост – възможно след фрактура, а след рентген – ръбови остеофити,
изострени туберкулуми на еминенцията, пунктиформени калцификати вентрално в
хрущяла на фемуралните кондили, уплътнена структура на пателата, гоартроза.
Излага, че като последица от получените травматични увреждания, с експертно
решение № 03530/18.09.2017 год. му е определено 50 % трайно намалена
работоспособност за срок от 1 година, а с решение № 4321/16.12.2019 год. – 40 %
трайно намалена работоспособност за срок от 3 години, като са обусловили трайно
затруднение движенията на десен горен крайник за период над три месеца и
представляват средна телесна повреда, като ищецът е загубил завинаги
способността да движи и използва дясната си ръка. Сочи, че лечебният и
възстановителен процес продължава и към настоящия момент, като ищецът няма да
се възстанови състоянието си преди ПТП, като случилото се е преобърнал целия му
живот и за един продължителен период същият ще търпи негативните последици от
събитието.
Ищецът твърди, че е предявил претенция
пред ответното дружество, което е определило и изплатило обезщетение в размер
на 35 000 лева, но по предявено допълнително заявление № 16619/20.03.2019
год. ответното дружество е отказало изплащането на допълнително обезщетение, с
който отказ ищецът изразява несъгласие. Поради горното сезира съда с искане за
заплащане на сумата от 26 000 лева, ведно със законна лихва върху сумата,
начиная от 05.08.2016 год.
Ответникът ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, в срока по чл. 367 ГПК,
депозира писмен отговор, с който не оспорва факта на ПТП, вината и
противоправността на водача на автомобила, както и наличието на сключена
застраховка „Гражданска отговорност“. Не оспорва и наличието на заведена пред
него застрахователна претенция, по която е изплатил обезщетение в размер на 35 000
лева – неимуществени вреди, 304.65 - за лечение и сумата от 10 710 лв. –
имуществени вреди, както и не оспорва наличието на депозирано допълнително
заявление за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на още
150 000 лева, по което е отказал изплащане на обезщетение. Оспорва
твърдението, че описаните в исковата молба увреждания са получени вследствие на
ПТП от 05.08.2016 год. като твърди, че установеното на 09.11.2016 год.
навяхване и разтягане на ниво китка и длан няма нищо общо с инцидента, както и
установеното на 06.12.2017 год. счупване на ниво китка и длан., както и се
оспорват твърденията за непреодоляване на негативните последици към настоящия
момент. Навежда твърдения за наличието на съпътстващи заболявания, които са се
отразили на възстановителния процес като са го удължил, както и неизпълнение от
страна на ищеца на назначеното лечение и лекарските предписания. Оспорва
размера на претенцията като завишен, както и началната дата на претендираното
обезщетение за забава, като навежда евентуално възражение за погасяване по
давност на същото.
В срока по чл. 372 ГПК, депозира
допълнителна искова молба, с която оспорва наведените от ответника възражения
както по основателността, така и по размера.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът
депозира допълнителен отговор, с който поддържа подадения първоначален такъв.
В о.с.з. ищецът, чрез процесуалния си представител
адв. Н., поддържа иска и моли същия да
бъде уважен в предявения размер, както и
да се присъдят сторените по делото разноски.
В о.с.з., ответното дружество ЗД „ЕВРОИНС“ АД, чрез
процесуалния си представител юрк. С., моли за отхвърляне на предявения иск,
като подробни доводи развива в писмена защита, както и отправя искане за
присъждане на разноски съобразно представен списък.
Предварителните
въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение № 1521/11.06.2020 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на
твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
Не
е спорно по делото, а и е видно от приобщенoто по АНД № 219/2017 год. на ВРС решение, че на 05.08.2016 год., около 15.50 часа, в
гр. Варна, по бул. „Цар Освободител“ /с посока на движение от бул. „Ян.
Хуниади“ към ул. „Атанас Москов“, при управление на л.а. „Рено Клио“, с рег.№ **********,
Н.М.И.нарушила правилата за движение по пътищата и при завиване наляво не
пропуснала насрещно движещия се с предимство мотоциклет „Ямаха“, с рег.№ ********,
управляван от ищеца Е.М.М., като причинила по непредпазливост на последния средна
телесна повреда, за което е освободена от наказателна отговорност и й е наложено
административно наказание глоба.
Прието
за безспорно установено по делото е и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица № BG/07/116001571124/03.06.2016
год. за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Рено Клио“ с рег. № **********,
със срок на действие от 19.06.2016 год. до 18.06.2017 год.
Не е
спорно по делото, а и видно от приложените към отговора на исковата молба
платежни нареждания, ответното дружество е заплатило на ищеца следните суми по
образуваните щети във връзка с процесното ПТП: сумата от 35 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, сумата от 304.65 лева – за лечение и сумата
от 10 710 лева – обезщетение за имуществени вреди.
Видно
от представеното с исковата молба допълнително заявление от 20.03.2019 год.
ищецът е претендирал от застрахователя да му бъде заплатена допълнително сума в
размер 150 000 обезщетение за неимуществени вреди, по което
застрахователят е депозирал отказ на 02.04.2019 год.
Във връзка с твърдените от ищеца
травматични увреждания и релевираното от ответната страна възражение за съпътстващи
заболявания, довели да забавяне на оздравителния период, проведена по делото е СМЕ.
От същата се установява, при отчитане на данните от събраните по делото като
писмени доказателства медицински документи (Епикриза към ИЗ № 14015, издадена
от Клиника по ортопедия и травматология при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД;
Епикриза към ИЗ № 3934, издадена от МБАЛ „Еврохоспитал“ ООД; Епикриза и доклад
от оперативна интеревенция, издадени от отделение по ортопедия и травматология
при болница „Аджъбадем“, Р. Турция и др.), че в резултат на ПТП от 05.08.2016
год. ищецът е получил счупване на дясна лъчева кост в долна трета и стилоидния
израстък, контузия на двете коленни стави. Сочи се, че комбинираната травма в
областта на дясната лъчева кост е обусловила трайно затруднение в движенията на
десния горен крайник за период, надхвърлящ един месец, а травматичните
увреждания в областта на двете коленни стави обусловили временно разтройство на
здравето неопасно за живота. Вещото лице проследява оперативно лечение на ищеца
като констатира, че първата от проведените общо три операции е била за вътрешна
фиксация на лъчева и лакътна кости, с която успешно са били стабилизирани
костните фрагменти. Поради невъзможност за разгъване на китковата става, обаче,
последвала втора оперативна интервенция за корекция на ставата между
ладиевидната и полулунната кост. Последната проведена в чужбина операция пък
имала за цел възстановяване на връзката между двете кости. Освен оперативното
лечение и гипсова имобилизация били проведени рехабилитация, обезболяваща
терапия и магнитотерапия. Усложненията, които констатира вещото лице вследствие
получената при ПТП травма в областта на дясната киткова става са контрактура
(обездвижване) на ставата, изразяща се в ограничени и силно болезнени движения
в китковата става, инактивитетна остеопороза – разрехавяване на костната
структура. Описаната контрактура продължава да е налице и към настоящия момент
при запазена хватателна сила на пръстите на дясната ръка. Не са констатирани
съпътстващи заболявания, довели до удължаване периода на оздравителния процес.
От приложената по делото справка от
НЗОК за ищеца в периода 01.01.2011 год.
– 05.08.2016 год. също не се установяват съпътстващи заболявания, които да са
допринесли за травматичните увреждания вследствие процесното ПТП, което се
потвърждава и от дадените в о.с.з. на 08.09.2020 год. обяснения на вещото лице
– медик.
Видно също така от приложените по
делото експертни решения на ТЕЛК към УМБАЛ „Св. Марина“ гр. Варна ищецът
първоначално е освидетелстван с 50 % трайно намалена работоспособност за срок
от една година с решението от 18.09.2017 год., а две години по-късно, с решението от 16.12.2019
год. е освидетелстван с 40 % трайно намалена работоспособност за срок от 3
години.
За установяване на
претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на ПТП-то са допуснати
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И.Б.И. и М. Едвар М.,
съответно лицето, с което ищецът е във фактическо съжителство и баща му.
Показанията на същите съдът кредитира, при условията на чл.172 ГПК и доколкото
се основават на непосредствени впечатления. И двамата свидетели излагат, че лечението
на ищеца е било съпроводено с три операции, последната от които в Р.Турция,
необходимостта от които се е наложила с оглед продължаващите болки при движение
на засегнатата от инцидента дясна киткова става след премахване на гипсовата
имобилизация, вкл. и след проведена рехабилитация. В хода на лечението, вкл. и
извънболничното, е било необходимо непрекъснато придружаване с оглед
обслужването на ищеца, както и медицински посещения в дома му за процедури по
обезболяване. Резултатът от последната операция бил притъпяване на болката,
като ограничението в движенията се запазило, вследствие на което ищецът не
можел да използва ефективно дясната си ръка за силови дейности, работа, спорт. Така
преди инцидента ищецът ръководел самостоятелно и активно участвал в семейния бизнес
свързан с озеленяване, но предвид невъзможността му да си служи с дясната ръка,
това сериозно възпрепятствало участието му в ежедневните работни процеси,
свързани предимно с физическа активност, вкл. и вдигане на тежки предмети,
което наложило наемане на персонал, извършване на допълнителни разходи и други
неудобства. И двамата свидетели определят ищеца като активен спортист, тренирал
ММА и други спортове, но след инцидента се наложило да преустанови тренировките
и състезанията. Всичко това променило цялостно начина на живот на ищеца, който
неиминуемо станал по-затворен, психически лабилен и изпитващ чувство на
малоценност. Не е отречена от свидетелите възможността на ищеца да шофира, но е
подчертано неудобството, което изпитва, с оглед ограниченията в движението на
дясната китка, дори въпреки използването на автомобил с автоматични скорости.
Действително след
процесното ПТП ищецът не е спрял да шофира, което се установява и от
приложената по делото справка-КАТ, видно от която същият има два фиша за превишена
скорост от началото и края на 2019 год. От същата справка се установява и че
ищецът няма регистрирани след катастрофата МПС.
Въз основа на
горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд
формира следните правни изводи:
Предявеният иск черпи правното си основание
в чл.432 КЗ, като с оглед представените доказателства за предявена допълнителна
писмена претенция пред застрахователя съгласно чл. 380 КЗ и депозирания отказ
от негова страна същият се преценява за допустим.
Основателността на прекия иск на увредения срещу
застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на ПТП вреди,
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от страна
на ищеца на валидно застрахователно
правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск
по застраховка гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от
поведението на застрахования водач,
включително обосноваване на техния размер.
Наличието на валидно
застрахователно правоотношение по отношение на лек
автомобил „Рено Клио“, с рег. № **********, съдът намира за установено с оглед събраните по
делото писмени доказателства. Предвид обхвата на
застрахователното покритие, застрахователят обезщетява всички вреди, за които
отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.
Постановената от
наказателния съд, влязла в сила присъда, на която е приравнено и решението по чл. 78а от НК
за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, е задължителна за гражданския съд, на осн. чл. 300 ГПК и следователно изключва
преценката на настоящият състав относно това дали е извършено деянието,
противоправно ли е то и относно вината на дееца, в
които предели съдът е длъжен да приеме за доказани предпоставките на чл.45 от ЗЗД.
Относимите към
съставомерността на деянието обстоятелства, включени във фактическия състав на
престъплението, предмет на воденото административно-наказателно производство,
са установени, видно от постановеното по АНД № 219/2017 год. на ВРС решение. Предвид изложеното настоящият състав приема за установени
противоправността /нарушение на правила за движение от водача/, причиняването
на вредата /средна телесна повреда/ и вината на водача, като елементи от
престъпния състав.
Като съобразява приетите
по делото писмени доказателства и приетото и неоспорено от страните заключение
на вещото лице по проведената СМЕ, съдът приема, че причинената на ищеца
вследствие ПТП средна телесна повреда се изразява в счупване на дясна лъчева
кост, както и контузия на двете коленни стави.
С оглед на гореизложената
фактическа установеност, посредством събраните писмени доказателства и
специални знания, се установява причинната връзка между настъпилите телесни
увреждания и пътно-транспортното произшествие, поради което съдът приема за
доказан фактическия състав на деликтната отговорност, в резултат на който за
застрахователя възниква задължение за обезщетяване вредите, настъпили в
резултат на поведението на водача на лекия автомобил, за който е действала
застраховка гражданска отговорност.
Въпреки обаче
постановения влязъл в сила акт на наказателния съд е допустимо изследване
степента на причиняване на резултата и от други фактори, вкл. поведението на
самия пострадал. Последното е с оглед самостоятелно формиране на извода за
размера на вредите, в която насока ответникът е направил възражения за недължимост
и прекомерност на претендираното обезщетение, с оглед наличието на вече
изплатено такова в достатъчен размер и поради наличие на обстоятелства на съпътстващи
заболявания, както и неспазване на лекарските предписания след проведеното
първоначално оперативно лечение. За да се приложи или не намаляване на размера
с оглед направеното от ответника възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съдът следва
да определи първоначален размер съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Доколкото
настоящото производство е инициирано след предходно образувано и приключило
производство по щети за имуществени и
неимуществени вреди пред застрахователя по чл. 380 КЗ, в рамките на което на
ищеца вече е изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на
35 000 лева, последното следва да се съобрази при изследване конкретния
размер на дължимост на претенцията.
Съгласно задължителните
за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 год. на Пленума
на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието
"справедливост", вложено в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД досежно
определяне на размера на дължимото обезщетение, не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността
обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят характера и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
допълнителното влошаване на здравето на пострадалия; загрозявания и др., дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в
страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Поначало, причинените на ищеца
неимуществени вреди не могат да бъдат поправени, а само да бъдат възмездени
чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага
във всеки конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на
конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва да
бъдат определени по тяхната афектационна стойност. При това съдът следва да определи размера на
обезщетението за неимуществени вреди към момента на постановяване на съдебното
решение като вземе предвид всички обстоятелства – действително претърпените от
ищеца болки и страдания, неговото състояние и дори прогноза. За да определи
размера съдът е лимитиран единствено от принципа на справедливостта. Това не
лишава преценката му от критерии, а напротив, задължава съдът да отчете
множество фактори, които пряко и косвено рефлектират върху интегритета на ищеца.
Следва да се вземат предвид всички обективни и субективни фактори, съставляващи
в цялост нарушаване, негативно развитие на състоянието на ищеца /социално,
физическо, психическо и емоционално/.
Както заключението по проведената по
делото СМЕ, така и разпитаните по делото свидетели, потвърждават, че в резултат
на полученото вследствие ПТП от 05.08.2016 год. травматично увреждане, ищецът търпи
ограничение в движението на дясната си киткова става. Очевидно проведеното
оперативно и извънболнично лечение в период от около три години след инцидента
са способствали единствено за фиксацията на китката, но не и за възстановяване
на двигателната й функция. Изводът, че описаната контрактура на ставата е без
изглед за пълно възстановяване следва и от двете представени по делото
експертни решения на ТЕЛК, последното от които (от 16.12.2019 год.) увеличава
периода на инвалидност от една на три години и определя трайно намалена
работоспособност в размер на 40 %.
Преди инцидента ищецът е бил
двигателят на семейния бизнес, който ръководел самостоятелно, като към датата
на ПТП е бил на 39 години, т.е. в активна трудова възраст, също така
преимуществено е упражнявал различни спортни занимания, от които е следвало да
се откаже, с оглед полученото увреждане, представляващо средна телесна повреда.
Претърпял е тежък и продължителен възстановителен период с интензивни болки и
три операции, които са довели до намаляване на болката, но не и до
възстановяване в пълен обем функциите на засегнатата дясна киткова става. Ограниченията
в движението й са несъвместими, както с упражняваната от него трудова функция,
така и с нормалния ритъм на живот, който е имал преди инцидента.
Отчитайки горното и подробните свидетелските
показания за негативните преживявания на ищеца в периода на лечение и
понастоящем, съдът намира, че претърпените от него неимуществени вреди следва да
се компенсират допълнително със сумата от 26 000 лева, като отчита вече
изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 35 000 лева, с което обезщетението за претърпени от
ищеца неимуществени вреди възлиза общо на 61 000 лева. С посочената сума
съдът намира, че се постига справедлив баланс между претърпените вреди в
резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда, респективно:
за спазен принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Видно от приетите по делото справка-НЗОК
и експертно заключение, няма основания да се приеме наличието на съпътстващи
заболявания, нито пък неспазване лекарските предписания от страна на ищеца, в
който смисъл възраженията на ответната страна са недоказани. Действително по
делото се установи, че ищецът не спрял да шофира и след инцидента, но това не
променя факта, че е налице трайно нарушена двигателна функция на засегнатата
дясна китка.
Предвид изложеното предявеният иск се
явява основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
По
отношение на претенцията за законна лихва: Ищецът претендира лихва за забава от
датата на увреждането – 05.08.2016 год.
Отговорността на застрахователя е
договорна и при сега действащия КЗ /в сила от 01.01.2016 год./ отговорността на
застрахователя за лихви е ограничена и това задължение е за периода след
датата, на която застрахователят е бил уведомен за настъпване на застрахователното
събитие било от застрахования, било от увреденото лице (чл.429, ал.3 КЗ).
На основание чл. 497 КЗ,
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока
по чл. 496, ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
Тук следва да се посочи, че в конкретния случай, доколкото се касае за второ по
ред допълнително заявление от страна на увредения, депозирано около година след
изплащане на първоначално определеното от застрахователя обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди в производството по чл. 380 КЗ, видно
от представените по делото уведомително писмо от 26.01.2018 год. и платежни
нареждания за изплатени суми, т.е. застрахователят е определил и изплатил обезщетение, то меродавна ще е
именно датата на получаване на това допълнително заявление (от 20.03.2019 год.),
което по същността си представлява ново искане и макар да е входирано по вече
заведената щета е предпоставка за ново произнасяне от страна на застрахователя.
От своя страна последният е постановил отказ по така заведеното допълнително
заявление от 02.04.2019 год., поради което настоящият състав приема, че законна
лихва за забава следва да се дължи от деня следващ датата на отказа, а именно
от 03.04.2019 год., като за периода 05.08.2016 год. – 02.04.2019 год.
претенцията следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед резултата по делото и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответното дружество дължи на ищеца
сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния му
представител, определено по реда на чл. 38, ал. 1,
т. 2 и ал. 2 от ЗА. Претендира се възнаграждение в
размер на 1 510 лева без ДДС. Доколкото ответната страна е релевирала в
срок възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение с оглед
липсата на фактическа и правна сложност на делото, съдът съобразява, че такава
действително липсва и при липса на данни възнаграждението да се претендира
заедно с ДДС, респ. за регистриране на процесуалния представител на ищеца по
ЗДДС, то възнаграждението следва да бъде намалено до предвидения съгласно чл.
7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минимален размер от 1 310 лева.
В тежест на ответника
следва да бъдат възложени и разноските за дължима държавна такса по предявения и уважен иск в размер на 1 040 лева, както и платеното
от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице по проведената СМЕ, в размер
на 300 лева, като същите следва да бъдат присъдени в полза на съда, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, ДА ЗАПЛАТИ на Е.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от
26 000 лева /двадесет и
шест хиляди лева/, представляваща допълнително обезщетение спрямо вече изплатеното от
ответното дружество обезщетение в размер на 35 000 лева по образувана при
него щета № **********/2017 год., за претърпени от ищеца неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от
причинените му телесни увреждания вследствие на настъпило на 05.08.2016 год.
ПТП, виновно причинено от Н.М.И.в гр.Варна, която при управление на л.а. „Рено
Клио“ с рег. № **********, застрахован по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ в ответното дружество с полица № BG/07/116001571124/03.06.2016
год., нарушавайки правилата за движение при завой наляво, отнема предимството
на насрещно движещия се мотоциклет „Ямаха“, с рег.№ ********, управляван от
ищеца, за което е освободена от наказателна отговорност, като й е наложено
административно наказание, ведно със
законната лихва от 03.04.2019 год. до окончателното изплащане на сумата,
платима по банкова сметка *** „Интернешънъл Асет Банк“ АД, IBAN: ***, BIC: *** – титуляр Е.М.М., на основание чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД., като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава от датата на
увреждането 05.08.2016 год. до 02.04.2019 год., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, бул.
„Христофор Колумб“ № 43, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОКРЪЖЕН СЪД ВАРНА, сумата
от 1 340 лева /хиляда триста и четиридесет лева/, представляващи държавна
такса по уважения иск, както и платено от бюджета на съда възнаграждение
за вещо лице по проведената по делото съдебно-медицинска експертиза, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д.Й.Н., при Адвокатска колегия – гр. София,
сумата от 1 310 лева /хиляда триста и
десет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: