Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 12.06.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на седми
юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Христинка
Димитрова
при участието на секретаря Иванка Велчева, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 85 по описа за 2023
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.145 и следващите от Административно
процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на И.Ю.Ш. ***, депозирана чрез пълномощник и процесуален
представител адв. Н.В., против Решение за отказ за издаване на свидетелство за
управление на МПС с рег. № 869р-2175/21.03.2023г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Шумен. С обжалвания акт е постановен отказ за издаване на свидетелство за
управление на МПС за това, че обичайното пребиваване на лицето към 14 февруари
2023г. не е в РБългария. Оспорващият изразява несъгласие с постановения отказ
като твърди, че е български гражданин, постоянно живее в РБългария, на адрес в
гр.Шумен, в собствен апартамент, в който живее заедно със съпругата си и
детето. През 2017г. е заминал да работи в Германия. След няколко месеца се е
върнал в България. След време отново е започнал работа в Германия. Минавал е
многократно границите на РБългария и никога не е имал проблем с властите. В
обобщение заявява, че пътува много, но това не означава, че живее постоянно в
друга държава. Въз основа на изложеното в жалбата моли за отмяна на обжалвания
акт. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
Ответната страна – Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Шумен, представляван в съдебно заседание от гл.юрисконсулт
И.С., оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че атакуваният административен
акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата и при наличие
на посоченото в него материално – правно основание. Моли за решение, с което
жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на деловодни разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Шуменският
административен съд, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Административното
производство е започнало по Заявление за издаване на свидетелство за управление
на МПС вх. № 801/14.02.2023г., подадено от И.Ю.Ш. до сектор „Пътна полиция“ -
Шумен с искане да му бъде издадено СУМПС. Към заявлението била представена и
подписана от лицето декларация от 14.02.2023г. по чл.151, ал.5 от ЗДвП, във
връзка с чл.13, ал.1, т.6 от Наредба № I-157 от 1.10.2002г. за условията и реда
за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета
на водачите и тяхната дисциплина, издадена от министъра на вътрешните работи,
че обичайното му пребиваване (повече от 185 дни през календарната година) не е
в друга държава – членка на ЕС към датата на подаване на заявлението.
В хода на
административното производство е извършена проверка с цел изясняване дали са
спазени изискванията в частта, касаеща „обичайното пребиваване“ на заявителя
при подаване на заявлението за подмяна на горепосоченото СУМПС с българско,
включително проверка на достоверността на декларираната информация по чл.13,
ал.1, т.6 от Наредба № I-157 от
01.10.2002г. на МВР.
Установено е, че
притежаваното от лицето СУМПС е издадено на 26.01.2023г. от компетентните
власти във Федерална република Германия.
При посещение на
адреса, посочен в заявлението било установено, че И.Ю.Ш. не е там. Снето е
сведение от неговия баща Р.И.Й., който посочил, че синът му от около 10-12
години заедно със семейството си живее и работи в Германия. Идвал рядко в България
и за малко, предимно през лятото. Запознат бил, че е подал документи за
подновяване на СУМПС и веднага след това заминал отново за Германия.
Извършена е и
справка в АИС ГК, при която е установено, че в периода от 14.02.2022г. до
14.02.2023г. И.Ю.Ш. не е бил повече от 185 дни в РБългария.
Въз основа на констатираните
факти началник сектор „Пътна полиция“ приел, че обичайното пребиваване на И.Ю.Ш.
към дата 14.02.2023г. не е в РБългария, поради което постановил Решение за
отказ за издаване на СУМПС по заявление с вх.№ 801/14.02.2023г.
Решението е връчено
на неговия адресат на 23.03.2023г.
Несъгласен с
постановения отказ, на 28.03.2023г. И.Ю.Ш. подава настоящата жалба пред Административен
съд – Шумен с искане за неговата отмяна.
По делото е
представена административната преписка по издаване на обжалваното решение, Справка
за пътуване на лице – български гражданин за периода от 01.01.2022г. до
04.05.2023г., информация досежно предмета на ДП № 244/2023г. по описа на РУ –
Шумен, справки за пътуванията на Р.Р.Ш.и Ю.И.Ш., съответно съпруга и син на
оспорващия.
С оглед изясняване
на фактите, по искане на ответната страна в качеството на свидетел е разпитан
инспектор И. Г. И.от сектор „Пътна полиция“ – Шумен, който е работил по
заявленията, подадени от оспорващия. Същият сочи, че жалбоподателят през месец
декември (2022г.) се е явил в сектор „ПП“ и поискал административна услуга
подмяна на чуждестранно СУМПС с българско. При получаване на новото СУМПС
заявителят представил друго СУМПС, издадено в РГермания през м.януари 2023г.
Поради тази причина свидетелството, което му било издадено, не му е връчено, а
е било унищожено. На 14.02.2023г. И.Ш. подава ново заявление за издаване на
българско СУМПС. В хода на образуваното административно производство са
извършени проверки, касаещи установяване „обичайното пребиваване“ на заявителя
към датата на подаване на искането. Свидетелят сочи, че е при извършено
посещение на адреса на И.Ю.Ш. *** Лом установил, че там живее бащата на
жалбоподателя – Р.И.Й.. По негови сведения И.Ю. и неговото семейство живеели и
работели в Германия от около 10-12 години. Връщали се за кратко в България,
предимно през лятото за около 20 дни. При посещението на адреса е снето писмено
сведение от бащата на оспорващия, приобщено към административната преписка.
Изложената
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Въз основа
на същата съдът приема за установено по делото, че жалбоподателят и членовете
на неговото семейство повече от 10 години постоянно пребивават в Германия,
респективно към датата на подаване на заявлението установеното обичайно
пребиване на лицето не е в РБългария.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Предмет на
оспорване е Решение за отказ за издаване на свидетелство за управление на МПС с рег. №
869р-2175/21.03.2023г.
на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Шумен. Доколкото с акта се
засягат права и законни интереси на жалбоподателя, съдът намира, че същият
подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Оспорването е направено от
надлежна страна – адресат на акта, в законоустановения 14-дневен срок от
неговото връчване, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е
процесуално допустимо.
Съгласно
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по
законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването
му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Преценявайки
фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка
на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на
чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за неоснователна, по
следните съображения:
При извършения
контрол за валидност на оспореното решение съдът констатира, че същото е
издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Шумен. Съгласно чл.4,
ал.1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и
тяхната дисциплина, издадена от министъра на вътрешните работи, свидетелство за
управление на МПС се издава от звената „Пътна полиция“ при СДВР и ОДМВР според
постоянния адрес на лицето. В случая И.Ю.Ш. ***, с оглед на което началникът на
сектор „ПП“ при ОДМВР - Шумен се явява материално и териториално компетентен
орган да се произнесе по подаденото заявление.
Актът е издаден при
липса на съществени нарушения на административно-производствените правила, в
предвидената в чл.59, ал.1 от АПК писмена форма и притежава съществените
реквизити, изискуеми от разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК. В решението е
посочено наименованието на органа, който го е издал, както и адресатът на акта.
Посочено е и фактическото основание за издаването му, а именно – констатацията,
че обичайното пребиваване на заявителя към 14.02.2023г. не е в РБългария, което
съответства на цитираното в акта правно основание – чл.151, ал.5 от ЗДвП. Решението
съдържа ясна разпоредителна част – отказ да се издаде СУМПС по подаденото
заявление предвид това, че обичайното пребиваване на лицето към датата на
подаване на заявлението не е в РБългария.
Извършената от съда
проверка не установи да са допуснати съществени процесуални нарушения по
издаване на административния акт, които биха могли да обосноват отмяната му по
чл.146, т.3 от АПК. Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36
от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на
релевантните за спора юридически факти. По повод подаденото заявление е
извършена проверка в мрежата за автоматизиран обмен на информация RESPER, при която е установено, че за лицето няма данни да има
друго СУМПС. Представеното от заявителя СУМПС е издадено от компетентните
власти в РГермания на 26.01.2023г. Извършена е и проверка на посочения от
лицето постоянен адрес, при която е установено, че лицето не пребивава на адреса.
По сведения на неговия баща И.Ю. и неговото семейство живеят и работят в
Германия от около 10-12 години. Въз основа на изложеното съдът приема, че при
постановяване на атакуваното решение не са допуснати нарушения на
административно производствените правила, които да бъдат определени като
съществени и които да мотивират неговата отмяна.
С оглед изложеното решението
се преценява като удовлетворяващо изискванията за валиден индивидуален
административен акт - постановен от компетентен орган, в предвидената от закона
форма и при липса на съществени процесуални нарушения.
Решението за отказ
за издаване на СУМПС е постановено при спазване на относимите материално-правни
разпоредби и съблюдаване целта на закона. Административният орган, съобразно регламентирания
в чл.7 от АПК принцип на истинността, изискващ административните актове да се
основават на действителните факти от значение за случая, както и да се извършва
преценка на всички релевантни факти и доводи, правилно е интерпретирал
обстоятелствата по делото, което е довело до правилно приложение на материалния
закон, поради следните съображения:
Съгласно чл.151,
ал.5 от ЗДвП свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава
на лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за
което обстоятелство те подписват декларация или представят доказателство, че се
обучават във висше училище по чл.17, ал.1 от или в професионален колеж в
страната не по-малко от 6 месеца. В изпълнение на това нормативно установено
предвиждане при подаване на заявлението за издаване на СУМПС оспорващият е
подписал декларация, в която е посочил като свое обичайно пребиваване РБългария.
В бланковия образец на приложената към делото декларацията като забележка изрично
е цитирана нормата на §6, т.46 от ДР на ЗДвП, легално дефинираща понятието „обичайно
пребиваване“, според която това е мястото, където дадено лице обикновено живее
повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични или
трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки, които
сочат на тясната му обвързаност с мястото, където то живее. Отново според
същата дефиниция обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на
различно място от личните му връзки и което вследствие на това последователно
пребивава на различни места в две или повече държави членки, се смята мястото,
където са личните му връзки, при условие че лицето редовно се връща там като
спазването на последното условие не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена
държава членка за изпълнение на задача с определена продължителност. Следването
в университет или в друго учебно заведение не се смята според дефиницията за
смяна на обичайно пребиваване.
С §6, т.46 от ДР на
ЗДвП е транспонирана във вътрешното ни право разпоредбата на чл.12 от Директива
2006/126/ЕО на ЕП и на Съвета, която дефинирайки понятието „обичайно
пребиваване“, буквално гласи следното: „по смисъла на настоящата директива „обичайно
пребиваване“ означава мястото, където дадено лице обикновено живее, тоест
повече от 185 дни през календарна година, поради лични или трудови връзки, или
ако лицето няма трудови връзки, поради лични връзки, които сочат тясна
обвързаност на лицето с мястото, където то живее. Независимо от това, за
обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от
личните му връзки и което вследствие на това последователно пребивава на
различни места в две или повече държави-членки, се счита мястото, където са
личните му връзки, при условие че лицето редовно се връща там. Спазването на
последното условие не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена
държава-членка за изпълнение на задача с определена продължителност. Следването
в университет или друго учебно заведение не се счита за смяна на обичайно
пребиваване“.
Аналитичното
тълкуване на нормата сочи, че в нея са регламентирани различни хипотези,
уреждащи въпроса за обичайното пребиваване на едно лице. От една страна
принципът е, че за такова следва да се приеме мястото, в което то живее повече
от 185 дни през календарната година било поради трудови връзки, било поради
лични такива, сочещи на тясната му обвързаност с мястото. Същевременно обаче
законът прави известно отстъпление от условието лицето да живее повече от 185
дни през календарната година на едно и също място, за да се приеме то за негово
обичайно пребиваване, като изрично предвижда, че когато трудовите и личните му
връзки са на различни места, вследствие на което то последователно пребивава на
различни места в две или повече държави, привилегировано значение при
определянето на обичайното му пребиваване се отдава на мястото, където са
личните му връзки, стига обаче то редовно да се връща там, изключая случаите,
когато пребивава в дадена държава-членка за изпълнението на задача с определена
продължителност. В тази последна хипотеза ще е достатъчно да се установи в кое
място са личните връзки на лицето, без значение доколко редовно за срока на
изпълнение на задачата, заради която пребивава в друга държава, се е връщало
там.
В случая по делото
не се доказа нито една от възможните хипотези по §6, т.46 от ДР на ЗДвП,
респективно по чл.12 от Директива 2006/126/ЕО на ЕП и на Съвета, от които да се
заключи, че обичайното пребиваване на жалбоподателя е в Република България.
От сведенията на
разпитания по делото свидетел инспектор И.И.се установява, че при посещение на
адреса на жалбоподателя, последният не е намерен там. Снети са сведения от
неговия баща, според които И.Ш. и неговото семейство живеят в РГермания. От представената
по делото Справка за пътуване на лице – български гражданин се установява, че
за последната календарна година преди подаване на заявлението за издаване на
СУМПС от общо 365 календарни дни жалбоподателят е пребивавал в Република
България само 23 календарни дни.
В съдебното
производство от страна на жалбоподателя не се представиха абсолютно никакви доказателства, посредством
които с основание да може да се заключи, че макар поради сложилите му се
трудово - правни връзки в друга държава да не живее повече от 185 дни през
календарната година в Република България, неговите трайни лични връзки са
именно в България. Под лични връзки би следвало на първо място да се разбират
семейните такива (съпруга и малолетни и непълнолетни деца, които да живеят в
страната). Като лични връзки следва да се определят и тези между лицето и
негови родственици, с които се намира в силна и трайна обвързаност, например
възрастни родители, за които полага грижи (като тук не попадат малолетните и
непълнолетните деца, които по дефиниция са част от семейството на едно лице).
От друга страна –
да на съдебното производство ответният орган представи извлечения от АИС БДС за
жалбоподателя и неговата съпруга Р.Р.Ш.и неговия син Ю.И.Ш., както и справка за
пътуване на лице – български гражданин относно съпругата и сина, от които се
установява, че не само И.Ш., но и членовете на неговото семейство се връщат в
РБългария за много кратки периоди. Приложените доказателства обосновават извод,
че както трудовите, така и личните връзки на оспорващия са в чужбина и той няма
обичайно пребиваване в страната за последните 12 месеца преди датата на
подаване на заявлението за издаване на СУМПС.
В подкрепа на този
извод е и обстоятелството, че притежаваното от жалбоподателя СУМПС е издадено
на 26.01.2023г. от компетентните власти в РГермания (страна членка на ЕС).
При тези данни
съдът намира, че административният орган, именно спазвайки закона, е обосновал
отказа си по подаденото заявление за издаване на СУМПС предвид установеното
обстоятелство, че обичайното пребиваване на лицето не е в РБългария. Както се
посочи и по-горе, съгласно чл.151, ал.5 от ЗДвП свидетелство за управление на
моторно превозно средство се издава на лица, които са установили обичайното си
пребиваване в Република България, за което обстоятелство те подписват декларация.
Съответно на закона в чл.13, ал.1, т.6 и в чл.15, ал.2 от Наредба №
І-157/01.10.2002г. на МВР като един от изискуемите документи за първоначалното
издаване, а след това и за подновяването на свидетелството за управление, е
посочена декларацията на лицето, че обичайното му пребиваване не е в друга
държава членка на Европейския съюз. Регламентацията на този въпрос във
вътрешното ни право е в унисон с чл.7, §1,, б. „д“ и §3, б. „б“ от Директива
2006/126/ЕО на ЕП и на Съвета, според първата от които разпоредби свидетелства
за управление на превозно средство се издават само на кандидатите, които имат
обичайно място на пребиваване на територията на държавата-членка, издаваща
свидетелството, а според втората - подновяването на свидетелства за управление
на превозно средство, когато техният срок изтече, се извършва отново от
държавата членка, на територията на която е обичайно пребиваване на кандидата.
След като
приложимата правна уредба изрично предвижда като условие за издаването на
свидетелството за управление на МПС кандидатът да има обичайното си пребиваване
в страната, издаваща СУМПС и с оглед безспорно установения факт, че обичайното
пребиваване на оспорващия към датата на подаване на заявлението не е в
страната, обжалваното решение за отказ за издаване на СУМПС се явява правилно и
обосновано. Същото е издадено в съответствие с материалния закон и неговата
цел, поради което подадената жалба следва да се отхвърли като неоснователна.
С оглед изхода от
спора и своевременното искане за присъждане на разноски, направено в
придружителното писмо, с което се изпраща преписката и поддържано в съдебно
заседание от процесуалния представител на ответника, на основание чл.143, ал.3
от АПК жалбоподателят дължи заплащане на разноските по делото. Съдът като
съобрази характера на спора, разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с
чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, намира, че в полза на държавното учреждение ОДМВР - Шумен (в
чиято структура е началник сектор към ОДМВР – Шумен, сектор „Пътна полиция“),
следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Водим от горното
Шуменският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването
по жалба на И.Ю.Ш. *** против Решение за отказ за издаване на свидетелство за
управление на МПС с рег. № 869р-2175/21.03.2023г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Шумен по
заявление вх.№ 801/14.02.2023г.
ОСЪЖДА И.Ю.Ш. с ЕГН ********** ***, да заплати на ОДМВР – Шумен сума в размер на 100 (сто) лева разноски по
делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България - гр. София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис
по реда на чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд
– Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: