Определение по дело №2094/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№……………./……………2020г.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на десети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА 

ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

Като разгледа докладваното ч.т.дело №2094/2019г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Производството е по реда на чл.278 във вр. чл.413, ал.1 ГПК. 

Производството е образувано по частна жалба на А.Т. МАГНИКЯН, ЕГН **********,***, срещу заповед №7086/12.09.2019г., постановена по ЧГД №14582/2019г. на ВРС, 14 състав, в частта за разноските. Твърди се, че в обжалваната част заповедта е непарвилна и незаконосъобразно поради несъобразяване от съда липсата на доказателства за реално заплащане на адв.хонорар по заповедното производство в размер на 700 лева. Твърди се, че поради разясненията, дадени в ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адв.възнаграждение се присъждат ако страната установи заплащането им. Поради липсата на такива доказателства по заповедното дело, жалбоподателят счита, че заповедта в тази част подлежи на отмяна, а заявлението – на отхвърляне. Евентуално, ако съдът не сподели тези виждания, се твърди, че присъденото адв.възнаграждение е прекомерно съобразно чл.78, ал.5 ГПК предвид интереса по заявлението. Счита, че сумата на адв.хонорар следва да бъде намалена на 317.50 лева, изчислени съобразно чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г. за МРАВ. Претендира се отмяна на заповедта в частта за разноските с отхвърляне на заявлението в същата част или евентуално намаляване на адв.възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК.

В срока за отговор е постъпило становище по жалбата на Х.Г.Г. чрез адв.Ант.Николовска от САК, за неоснователност на жалбата. На първо място се излага, че жалбата е недопустима тъй като не е изяснено дали е подадено възражение срещу заповедта по реда на чл.414 ГПК, в който случай произнасянето по жалбата в частта за разноските е подчинено на производството по чл.422 ГПК и неговия изход. По основателността на жалбата се излага, че са осъществени предвидените в закона предпоставки за присъждане на разноски, в това число и адв.възнаграждение, на заявителя съобр. чл.78 ГПК. Твърди се, че по делото са представени доказателства за осъществена правна защита и заплатена правна помощ на адвоката. Твърди се, че при възражение за прекомерност на адв.възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК, преценката на съда на тези обстоятелства следва да се основе и на пар.2 от Наредбата за МРАВ, т.е. прекомерно би било възнаграждение в двукратен/трикратен размер на минимума и при съобразяване фактическата и правна сложност на делото. Поради това, счита че платеният хонорар от 700 лева не е прекомерен. В отговора е направено в евентуалност и възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя адв.хонорар като същия бъде намален дори под минимума. Излагат се съображения за това особено искане.

За да се произнесе по искането съдът прецени, че частната жалба изхожда от легитимирана страна – длъжника по заявлението, срещу подлежащ на обжалване акт съгласно чл.413 ГПК и същата е подадена в преклузивния срок, считано от връчване на поканата за доброволно изпълнение със заповедта и изпълнителния лист по изп.дело №20198940401693 на ЧСИ Ивета Луис –Ернандес. Съгласно чл.413, ал.1 ГПК заповедта за изпълнение може да се обжалва от длъжника единствено в частта за разноските. Както в жалбата, така и в заповедното досие липсват данни за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което не е налице пречка за администриране и разглеждане на жалбата от въззивния съд. /в този смисъл т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС/

Поради уважаване изцяло на заявлението на Х.Г.Г., съдът е присъдил на заявителя и претендираните от него разноски – адв.възнаграждение в размер на 700 лева ведно с платената по заповедното производство държавна такса в размер на 50 лева. Жалбата, предмет на настоящото производство касае единствено сторените разноски за адв.възнаграждение. Направените възражения са за липса на документ, удостоверяващ че такъв разход е бил направен от заявителя както и евентуалната прекомерност на договорения размер.

Съдът намира жалбата за частично основателна. Действително, заповедното производство се подчинява на общите процесуални правила на чл.78 ГПК относно разпределянето на разноските. Основание за присъждане на разноски, конкретно адв.възнаграждение, е наличието на отправено към съда искане както и доказателства за реалното извършване на разхода. В тази връзка съдът намира, че в заявлението се съдържа изрично искане в т.14 за присъждане на адв.възнаграждение в определения размер от 700 лева ведно с прилагане на договор за правна помощ, удостоверяващ получаването в брой на сумата. В този смисъл и съгласно разясненията дадени с т.1 от ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС, договорът има характера на разписка и отразява получаването на сумата. Искането за отмяна изцяло на присъденото адв.възнаграждение е неоснователно. При определяне размера му съдът се ръководи от Наредба №1/2004г. за МРАВ съобразно интереса по заповедта. В случая предявената сума по реда на чл.417 ГПК е за интерес от 2 500 лева. Адв.възнаграждение в размер на 700 лева действително се явява прекомерно на размера на търсеното вземане с оглед правилата за определянето му в чл.7, ал.2, т.2 и ал.7 от Наредбата. Размерът на адв.възнаграждение се определя върху половината от размера на заявеното вземане и възлиза на сумата от 317.50 лева, съобразно ал.2, т.2 на същата разпоредба. Съгласно т.3 от ТР№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, при направено възражение за прекомерност на адв.възнаграждение, съдът не е длъжен да приложи пар.2 от Наредбата и може да определи същото в минимален размер. С оглед характера на производството съдът намира, че не са налице обстоятелства, които да сочат на сложност от фактическа и правна страна, поради което възнаграждението за заповедното производство следва да бъде определено на мининума от 317.50 лева. В този смисъл частната жалба е основателна и следва да бъде уважена съобразно изложените мотиви.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ заповед №7086/12.09.2019г., постановена по ЧГД №14582/2019г. на 14 състав на ВРС, в частта за разноските, за сумата над 317.50 лева до присъдените 700 лева, представляващи сторените от заявителя Х.Г.Г., ЕГН **********,*** разноски за адв.възнаграждение за заповедното производство, по частна жалба на А.Т. МАГНИКЯН, ЕГН **********, на основание чл.275 вр.чл.78, ал.5 и чл.413 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Делото да се върне на ВРС за съобразяване на издадения изпълнителен лист с постановеното относно разноските.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: