Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.Плевен, 24.11.202година.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ВЪЗЗИВНО отделение, І граждански състав, в публично заседание на дванадесети
декември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ
: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря………ЖЕНИ СТОЙЧЕВА….……………и в присъствието на
прокурора………………………………………….като разгледа докладваното от съдията……..ТАТЯНА
БЕТОВА……възз.гр.д.№ 210 по описа на съда за 2020година, и за да се произнесе,
съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 2433 от 08.12.2019г., постановено по
гр.д. № 2125/2016г. Плевенския районен съд е отхвърлил като неоснователен
предявения от А.Й.Г.
против Ц.Б.Ц., П.Б.Ц., Х.С.Б. и В.В.Б., като наследници на В.Б.Ц., починал на
16.12.2015г., иск с правно основание чл. 19 ал. 3
от ЗЗД, вр. чл. 8, ал.1от ЗН, за
обявяване за окончателен на предварителен договор, сключен на 20.11.2015г., с
който В.Б.Ц., се задължава да прехвърли на А.Й.Г., следния недвижим
имот:Апартамент № 7, находящ се в гр.Плевен, ***, с площ заедно с ½ от
стълбището - 97кв.м., парцел ІІІ, пл. № 7703 и 7704 от стр. кв. 320 по плана на
града, ведно с избено помещение и таванско помещение, 1/8 ид.ч. от правото на
строеж и общите части на сградата – имот по нотариален акт за признаване право
на собственост № 40 т. V, д. 1129/17.09.1973г. на плевенски нотариус,
понастоящем самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, срещу престираните вече на прехвърлителя грижи
и издръжка от страна на приобретателката, включващи отделяне на средства за
поддържане на жизнения му статус, закупуване на хранителни продукти, дрехи,
плащане на битови сметки, лекарства, полагане на необходимите с оглед
състоянието грижи, пазаруване, пазаруване, чистене, придружаване до болнични
заведения и др., преди сключване на договора, както и в бъдеще
до смъртта на прехвърлителя.
Със същото решение е признато за установено, на основание чл.108 от ЗС, по
отношение на А.Й.Г. е собственик на 1/5 ид.ч. от същия недвижим имот и ответницата Г. е осъдена да предаде владението на В.В.Б., върху 1/5 ид.ч. от имота.
Срещу така постановеното решение е подадена
въззивна жалба от А.Й.Г., чрез пълномощникът ѝ адв.М.И.. В жалбата
се правят оплаквания, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно
и необосновано на доказателствата по делото. Съображенията за това са изложени подробно
в жалбата. Въззивницата моли въззивния съд да отмени изцяло решението на Плевенски
РС и да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи иска ѝ,
като същевременно отхвърли насрещния иск за собственост.Пред Плевенски ОС е
допусната правна помощ, като е насзначен на въззивницата служебен адвокат и той
също е развил допълнителни аргументи за основателността на иска по чл.19, ал.3
от ЗЗД, респ. за неоснователност и отхвърляне на насрещния иск в депозирана по
делото писмена защита.
Въззиваемите Ц.Б.Ц. и П.Г., чрез особения им
представител адв.П.К. са взели становище, че жалбата е неоснователна и следва
да бъде оставена без уважение по съображенията, изложени в отговора по чл.263
от ГПК.
Въззиваемият В.В.Б., чрез пълномощникът си адв. Р.К.,
в писмен отговор на жалбата, също е взел становище, че тя е неоснователна.
С определение № 715 от 07.07.2020г. пред въззивния
съд на мястото на починалата на 24.11.2019г. въззиваема Х.С.Б. е конституиран
наследника ѝ В.В.Б. – вече въззиваема страна по делото.С определение №
842 от 05.08.2020г. е заличен особения представител адв.П.К. на Ц.Ц. и П.Ц. –
обявени за отсъстващи на основание чл.9 от ЗЛС, поради заместването му от
назначения от съда по гр.д. № 350/2018г. по описа на РС-Ловеч представител В.В.Б.-въззиваем
по настоящото дело.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени
в жалбата, взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред
първата инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по
същество се явява неоснователна.Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.19 ал.3 ЗЗД - за обявяване за
окончателен на сключения между ищцата А.Й.Г. и наследодателя на ответниците В.Б.Ц.,
представляван от ищцата Г. предварителен договор за прехвърляне на недвижим
имот – собственост на наследодателя срещу задължение за издръжка и гледане, както
за минали грижи, така и за бъдещи. От Плевенски РС е приет за съвместно
разглеждане и насрещен иск за собственсот досежно 1/5 ид.ч. от имота от В.В.Б.
срещу А.Й.Г..
С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд
е отхвърлил първоначалния и уважил насрещния иск, като е приел че предварителния договор, чията дата на сключване е оспорена като
недостоверна, е сключен
най-рано на 28.03.2016г., когато е
представен в съда, т.е след смъртта на упълномощителя и поради това е сключен без представителна власт, не може да се потвърди и не може да произведе действие.Уважил е насрещния иск съобразно придобитите от
ищеца Б. наследствени права върху 1/5 ид.ч. от имота..
Пред първоинстанционния съд е било безспорно, а и
пред настоящата инстанция също, че наследодателят на въззиваемите страни В.Б.Ц. е бил признат за
собственик с представения
по делото нотариален акт за признаване право на
собственост №40, т.V, д. 1129/17.09.1973г. на Плевенски нотариус, на следния недвижим имот: Апартамент, находящ се на
четвъртия етаж, западно и източно изложение, площ заедно с ½ от
стълбището - 97кв.м. в гр.Плевен, ***,
парцел ІІІ, пл. № 7703 и 7704 от стр. кв. 320 по плана на града, ведно с избено
помещение и таванско помещение, 1/8 ид.ч. от правото на строеж и общите части
на сградата. Няма спор, че понастоящем имотът, представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Плевен, одобрени със Заповед
РД-18-71/06.06.2008г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. Плевен, *** ап. 7, находящ се
в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение: жилище,
апартамент, брой нива – 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж - ***.1.8, под обекта - ***.1.5, над обекта – няма.
Не се спори и по това, че В.Б.Ц. е починал на 16.12.2015г., като неженен и съгласно удостоверението за наследници, изд. от Община
Плевен на 19.04.2016г. след смъртта си е оставил следните наследници:
Ц.Б.Ц. – сестра, П.Б.Ц. – брат, и
двамата обявени за отсъстващи, с назначен от съда представител В.В.Б.. Починалият на 03.09.1993г., преди В.Б.Ц. негов
едноутробен брат В.В. Б.,
е оставил за наследници – Х.С.Б. - съпруга и В.В.Б. – син, като
се замества в наследяването само от сина си В.Б..Няма
спор и относно правата при наследството на П.Б.Ц. - неговите родни брат и сестра Ц.Б.Ц.
и П.Б.Ц. наследяват 2/5 части, а по правилото на чл. 8 ал. 3 от ЗН, призованият
да наследява по заместване ответник В.В.Б. – половината от това, което
получават те – т.е. 1/5 ид.ч.
Безспорно е, че на 05.11.2015г. с нотариално заверено
пълномощно, В.Б.Ц. е упълномощил ищцата А.Й.Г.
със следните права: да го представлява пред всички държавни, административни,
съдебни, данъчни и др. органи, организации и трети лица, ката от негово име да
продаде, дари, замени или извърши друга разпоредителна сделка, при цена и
условия както намери за добре и на лица, които прецени, полагащата му се част
от неговите наследствени зем.земи и гори в землището на с. Каленик, общ.
Угърчин, като и собствения му Апартамент № 7, находящ се в гр. Плевен, ***. В
пълномощното е дадено право на ищцата да подписва предварителни договори от
негово име във връзка с разпореждането на имотите, да получава капаро и
продажна цена по сделката, да управлява имотите, да ги стопанисва, да получава
доходите от тях; да получава административни документи за имотите, да извършва
промени във вече издадените документи, да извършва други правни и фактически
действия от негово име във връзка с имотите; да го представлява пред нотариус
при оформяне, подписване и получаване на всички документи за собственост; да го
представлява пред съд; да преупълномощава трети лица. Посочено е, че
ответницата има право да договаря сама със себе си, както и с лице,
представлявано от нея. Изрично е заявено, че упълномощителят не желае да получи
полагащата му се част от продажната цена на имотите, както и наем, аренда или
рента за тях.
Пред въззивната инстанция не се поддържа
направеното от
ответниците оспорването
на подписа на упълномощителя, за
който пред РС е установено с помощта на графологични експертизи, че е на упълномощителя В.Б.Ц., както и че той е изписал името си под него. Безспорно е, че с представения по делото предварителен
договор, носещ датата на сключване 20.11.2015г., В.Б.Ц., представляван
от ищцата с посоченото по-горе пълномощно от 05.11.2015г., в
качеството на прехвърлител, се е споразумял с ищцата, в качеството на
приобретател, като се е задължил да ѝ прехвърли собствеността на описаното по-горе жилище, срещу престираните вече на
прехвърлителя грижи и издръжка от страна на приобретателката, включващи
отделяне на средства за поддържане на жизнения му статус, закупуване на
хранителни продукти, дрехи, плащане на битови сметки, лекарства, полагане на
необходимите с оглед състоянието грижи, пазаруване, пазаруване, чистене,
придружаване до болнични заведения и др., преди сключване на настоящия договор,
както и понастоящем, така и в бъдеще до смъртта на прехвърлителя. При
сключването на договора, приобретателката е заявила, че е съгласна и приема да
получи собствеността на имота, срещу задължение за издръжка и гледане, както в
миналото, така и понастоящем, така и в бъдеще до смъртта на прехвърлителя.
Посочено е, че владението на имота вече е предадено от прехвърлителя на
приобретателя, и че прехвърлителя се задължава да осигури безвъзмездно и
необезпокоявано владение на имота до изповядване на сделката пред нотариус и
окончателното прехвърляне на собствеността. Срокът на сключване на окончателния
договор е уговорен във възможно най-кратък срок, след снабдяване с документи,
но не по-късно от 30.01.2016г., а при обективна невъзможност – при първа
възможност, независимо от изтичането на срока.Съгласно посоченото в документа, прехвърлителят се е задължил да осигури технически сключването на
окончателния договор, както и разходите за това. Уговорена е неустойка при
неизпълнение на условията на договора от виновната страна в размер на 1000лв. Страните изрично са заявили, че договорът е валиден
пред наследниците с всички права и задължения, както и че по
желание на приобретателката, нотариалният акт ще бъде издаден на лицето,
посочено от нея. Договорът е без нотариална заверка
на подписите положени от ищцата
лично и като пълномощник.
Спорно между страни по делото е налице ли са предпоставките
на чл.19 ЗЗД за обявяване на предварителен договор за окончателен, както и
владее ли ищцата имота на правно основание.
В защита на своите права ответниците са
противопоставили множество възражения срещу иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД, като
районният съд е разгледал най-същественото възражение – за нищожност на
предварителния договор като сключен без представителна власт и без възможност
за потвърждаването му. Разглеждайки този най-тежък порок водещ до висяща
недествителност, а след смъртта на упълномощителя - и до окончателна
недействителност на договора, РС е приел, че не е необходимо да разглежда и се
произнася по основателността на останалите наведени доводи целящи отхвърляне на
иска.
Въззивният съд изцяло споделя фактическите
констатации и правни доводи на районния съд и препраща към тях, на основание
чл.272 от ГПК. Безспорно е, че искът е допустим, тъй като договорът съдържа клауза за престирани до
момента на сключването
му грижи, а не само за бъдещи грижи и
издръжка, в който случай окончателният договор би имал невъзможен предмет - гледане и издръжка на починал човек.
Настоящата инстанция напълно споделя
становището на първоинстанционния съд, че имайки едни изключително разширени
правомощия за управление и разпореждане с имотите на упълномощителя, ищцата е
сключила, като негов пълномощник един твърде нехарактерен за практиката предварителен
договор за сключване на алеаторен договор.
Ответниците считат, че този предварител договор е
антидатиран от ищцата като пълномощник, т.е. е с недостоверна дата и поради
това им е непротивопоставим.При положение, че прехвърлителят е починал преди изтичане на уговорения
срок, а датата на договора е оспорена, следва да се докаже достоверността на
посочената в него дата на сключване. Съгласно чл. 181
ал. 1 от ГПК, частният документ има достоверна
дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от
настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало
документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в
официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по
безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. Представения по делото предварителен договор не е с нотариална заверка на подписите, не е
възпроизведен в официален документ и носи подписа единствено на лигитимираното като
приобретател лице – ищцата. С други думи казано тя е страната, което следва да докаже, изгодния за нея факт, че договорът е подписан на посочената в него дата или на друга дата
преди смъртта на упълномощителя. Такива доказателства не са ангажирани, поради
което законосъобразно и обосновано районният съд е приел, че „единственият факт, установен по
делото, който сочи по безсъмнен начин предхождащото съставяне на документа, е
датата на неговото представяне в съда – 28.03.2016г.“ Тази дата обаче е след датата на смъртта на
прехвърлителя/упълномощителя/ – 16.12.2015г., когато всички
дадени на ищцата пълномощия са вече прекратени, на основание чл.41, ал.1, предл. 3 от ЗЗД. Поради това
законосъобразен е и крайният извод на РС, че представения по делото предварителен договор, чието обявяването
за окончателен се иска, е сключен не по-рано на 28.03.2016г. и следователно е сключен без представителна власт. Поради това не е произвел действие. Изложеното
налага отхвърляне на първоначалния иск, без да е необходимо да се разглеждат и
другите основания за недействителност на предварителния договор, както и наведените
доводи за липса на предпоставки за обявяването му за окончателен. Порока е
толкова съществен, че води до липса на предварителен договор и прави
безпредметно обсъждането на наличие или липса на законови предподставки за
обявяването му за окончателен.При положение, че ищцата няма правно основание да
владее имота, основателен се явява иска по чл.108 ЗС досежно предявената част
от 1/5ид.ч.
В заключение
: обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено, като при този
изход на делото въззивницата следва да бъде осъдена да заплати направените от
въззиваемия В.В.Б. разноски в размер на 2200лв.,
съгласно списъка с разноските и договора за правна защита и съдействие, сключен
с адвокат Р.К./ на л.23 и л.24 от делото/.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2433 на
Плевенския районен съд, постановено на 08.12.2019г. по гр.д. № 2125/2016г. по
описа на Плевенски РС.
ОСЪЖДА
А.Й.Г., с ЕГН **********,***, да заплати
на В.В.Б., с ЕГН ********** ***, сумата 2 200лв., представляваща разноски по делото направени пред
настоящата съдебна инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: