О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Пазарджик, 18.12.2017 г.
РС Пазарджик,
XXVI граждански състав, в закрито заседание осемнадесети декември две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
Съдия:
Радина Хаджикирева
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3969 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
И.А.Д. е предявил срещу С.А.Г. обективно
съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на
сумата от 4000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие на престъпление, за което ответникът е осъден със
споразумение по НОХД № 1097/2017 г. по описа на РС Пазарджик, ведно със
законната лихва върху сумата от деня на увреждането – 29.01.2017 г.
Ищецът твърди, че работи като полицейски
инспектор в РУ Пазарджик, като обслужвал с. Алеко Константиново. Ответникът С.Г.
***, а ищецът го познавал във връзка с работата си. Поддържа, че на 29.01.2017
г. около 2:45 ч. ответникът му се обадил по телефона и го попитал къде е.
Ищецът му казал, че е в бар „Запа” в гр. Пазарджик, а ответникът заявил, че ще
дойде след 15 минути. След това ответникът му се обадил отново, а ищецът
излязъл пред заведението, където заедно с ответника били още две жени и един
мъж. След появата на ищеца ответникът тръгнал към него, крещейки, че му бил
написал лоша характеристика, за което щял да влезе в затвора, употребил обидни
думи по негов адрес и му казал, че ще го убие. Твърди, че ответникът го хванал
за ръцете, започнал да го бута, продължавайки да отправя закани. Ищецът успял
да се отскубне и влязъл в заведението. Вътре се намирал З.В., който му казал,
че видял през прозореца какво се е случило. Поддържа, че веднага се обадил в РУ
Пазарджик. През това време ответникът и компанията му си тръгнали, но
продължили да звънят на ищеца по телефона, а ответникът – да го заплашва.
Отново му казал, че ще го убие, като това било чуто по високоговорителя на телефона
от З.В.. С Определение по НОХД № 1097/2017 г. по описа на РС Пазарджик било
одобрено споразумение, по силата на което ответникът се признал за виновен в
това, че на 29.01.2017 г. в гр. Пазарджик, лично и по мобилен телефон, се
заканил с убийство по отношение на ищеца. Твърди, че в резултат на отправените
закани за убийство изпитал душевен дискомфорт, тревоги и притеснения. Също така
се наложило да бъде и по-внимателен в ежедневието си. И въпреки че след 4 или 5
дни след инцидента ответникът влязъл в затвора, за да изтърпи наказание за
извършено от него друго престъпление, ищецът започнал да прибира лекия си
автомобил в гаража, а не го оставял отвън, както преди. Посочил е, че първите
десетина дни след това страдал от необичайно главоболие, което постепенно
утихнало. Страхувал се, че ответникът може да направи нещо, с което да застраши
живота му.
Към исковата молба представя 1 бр.
писмено доказателство – протокол от съдебно заседание по НОХД № 1097/2017 г. по
описа на РС Пазарджик, което следва да бъде допуснато като относимо за
разрешаване на правния спор. Основателно се явява и искането на ищеца да бъдат
допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане. Следва да бъде
изискано за послужване и НОХД № 1097/2017 г. по описа на РС Пазарджик.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответника С.Г., в който излага съображения за
неоснователност на предявените искове. Твърди, че с ищеца били дългогодишни
приятели, познавали се от деца и били учили в едно и също училище. На
31.01.2017 г. ищецът му се обадил по мобилния телефон и поискал да се срещнат. Ответникът
съжалявал за случилото се на 29.01.2017 г., което определя като нелеп инцидент,
повлиян от алкохолното му опиянение. Ищецът сам и по своя инициатива на
31.01.2017 г. дошъл пред дома на ответника в с. Алеко Константиново, като
последният му се извинил. Твърди, че с ищеца имало група мъже, които започнали
да му нанасят удари. След това тези мъже насила вкарали ответника в лек
автомобил и го откарали в полицията. На същата дата го откарали в Затвора в гр.
Пазарджик за изтърпяване на наложено преди това наказание. Твърди, че ищецът
съставил акт на жената, с която ответникът живеел на семейни начала – Г.С., за
това, че отишла до кварталния магазин без документ за самоличност. Също така при
една от срещите на ищеца с Г.С.и сестрата на ищеца Васка Георгиева той насочил
опасно към тях патрулния автомобил. Поддържа, че сключил споразумение с
Прокуратурата, защото искал да се помири с ищеца и с надеждата, че той ще
остави на мира близките му, а и защото от администрацията на затвора му
заявили, че висящото срещу него наказателно производство ще бъде пречка за
условното му предсрочно освобождаване. След излизането му от затвора с Г.С.напуснали
с. Алеко Константиново и заживели в гр. Пазарджик, защото се чувствали
застрашени. Твърденията в исковата молба за тревожност и застрашеност не
отговаряли на истината. Това се доказвало от последващото поведение на ищеца
спрямо ответника и неговите близки. Ищецът не бил претърпял вреди от
неимуществен характер, защото на 31.01.2017 г. ответникът му се извинил и
изразил съжаление за стореното.
Към отговора на ИМ е приложил 1 бр.
писмено доказателство – договор за наем на апартамент от 20.10.2017 г., което
да следва бъде допуснато поради относимостта му към правния спор. Също така
съдът намира, че следва да бъде разпоредено на ищеца да се яви лично в с. з. и
отговори на поставените в отговора на ИМ въпроси. Неоснователни се явяват
исканията по чл. 192, ал. 1 ГПК за изискване на документи и справки, посочени в
т. 2, 5, 6, 8, 10, тъй като са неотносими. Относно исканията по т. 3, 4 и 9
съдът ще се произнесе след изслушване на ищеца и при невъзможност от страна на
ответника сам да се снабди с исканите справки и документи. Следва да бъде
изискана информация от ОД на МВР – Пазарджик относно данните по т. 7. Също така
трябва да бъдат допуснати до разпит при режим на довеждане двама свидетели,
като за третия свидетел искането следва да бъде оставено без уважение,
доколкото не се твърди, че ще установява различни факти.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по
делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК:
В тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване положителните елементи от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД: противоправно поведение, вреди, причинна връзка между
двете, а също и размерът на претендираното обезщетение. С оглед на това, че съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД е установена
презумпция за вината, в тежест на ответника е възложено да проведе доказване,
че са налице обстоятелства, които изключват вината му.
Съдът
обявява за безспорно между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че с
влязло в сила споразумение по НОХД № 1097/2017 г. ответникът е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3 НК (закана с убийство),
пострадал от което е ищецът.
Съдът приканва страните към спогодба,
като им пояснява, че постигането на спогодба е най-бързият и най-ефикасният път
за уреждане на правния спор. Разяснява им, че до спогодба може да се достигне и
по време на настоящото производство. Съдът може да я одобри, ако не противоречи
на закона или добрите нрави, като с определение ще прекрати съдебното
производство.
Воден от гореизложеното, съдът на
основание чл. 140, ал. 1 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно
заседание по делото на 16.02.2018 г. от 11:00 ч., за която дата
и час страните да бъдат призовани, на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба, като съдът им указва най-късно в първото по делото заседание да
вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
УКАЗВА на ищеца в
едноседмичен срок от получаване на определението да посочи единния си
граждански номер.
ПРИКАНВА
СТРАНИТЕ
към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото.
ДОПУСКА на основание
чл. 146, ал. 4 ГПК приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА
на
ищеца при режим на довеждане двама свидетели.
ДОПУСКА
на
ответника при режим на довеждане двама свидетели, като по отношение на третия свидетел
оставя искането без уважение.
ДА
СЕ ИЗИСКА
за послужване НОХД № 1097/2017 г. по описа на РС Пазарджик.
УКАЗВА на ищеца И.А.Д.,
че на основание чл. 176, ал. 1 ГПК следва да се яви лично в съдебно заседание
на 16.02.2018 г. от 11:00, за да отговори на поставените в отговора на исковата
молба въпроси, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА,
че съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които
страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина,
както и когато е дала уклончиви или неясни отговори.
ЗАДЪЛЖАВА ОД на МВР –
Пазарджик в двуседмичен срок от получаване на съобщението да представи справка
за обстоятелствата, посочени в т. 7 от отговора на ИМ, като се изпрати на ОД на
МВР – Пазарджик и съответната молба по чл. 192, ал. 1 ГПК.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
исканията на ответника за изискване на справки и документи, посочени в т. 2, 5,
6, 8, 10 от отговора на ИМ.
ОБЯВЯВА
ЗА БЕЗСПОРНО
на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че
с влязло в сила споразумение по НОХД № 1097/2017 г. ответникът е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3 НК (закана с убийство),
пострадал от което е ищецът.
ПРЕПИС от настоящото
определение, в което е обективиран проект на доклада по делото, да се връчи на
страните.
Съдия: