Р E Ш Е Н И Е
№
17.10.2019 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ И.
Секретар: НИНА КЪНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ И.
гражданско дело № 3958 по описа на съда за
2017 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за
установяване на правото на собственост върху жилищна сград
по силата на давностно владение и наследство.
Ищцата А.Д.Ч. твърди в исковата си
молба, че на баща й Д.М.А. *** било предоставено право да построи къща върху
общинско място в гр. Стара Загора, ул. Ком
№40. В това дворно място ищцата построила през 2000 г. къща за нея и
нейното семейство. Към настоящия момент там имало една къща, като на остА.лите наследници купили други
къщи като уравнение на техните части. Ищцата твърди, че до 2017 година нямала
никакви проблеми, но от пролетта на 2017 г. другите наследници започнали да я тормозят. Те искали да идват
да живея в къщата на ищцата. Ищцата твърди, че нейното семейство построили
къщата за тях, но ответниците твърдели, че искат да
живеят в техните части от къщата и двора.
Ищцата сочи, че тя плащала данъците на тази къща, като никой от тях досега не оспорвал
нейното владение. Счита, че само тя е собственик на този недвижим имот, тъй като само тя го
владеела и никой друг. В имота живеело нейното семейство повече от 15
години. Тъй като ответниците започнали да изявяват
претенции за имота, в който живеело семейството на ищцата, за нея бил налице
правен интерес от завеждане на настоящия иск. Собствеността върху поземления
имот била на Община Стара Загора.
Искането на ищцата до съда е да
постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответниците
Д.Т.А., А.Д.А., М.Д.А., С.Д.М., Т.С.Г., Т.С.Г., Л.С.Г.,
А.С.Г., М.С.Г., А.И.И., С.И.И.,
Д.И.И., Д.И.И., К.Е.Д., Е.М.Д.,
Д.М.Д. и А.М.А., че тя - ищцата е собственик на
недвижим имот – къща на два етажа, находяща се в гр.
Стара Загора, ул. Ком 40, представляваща имот с идентификатор 68850.512.226.1
/шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка петстотин и двА.десет, точка двеста двадесет и шест, точка едно, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-65/30.05.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес гр. Стара Загора, ул. Ком 40, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68850.512.226 /шестдесет и осем хиляди осемстотин и
петдесет, точка петстотин и двА.десет, точка двеста
двадесет и шест/; брой етажи – два, с предназначение – жилищна сграда –
еднофамилна, по наследство и давностно владение.
Претендира за направените по делото разноски.
В законоустановения
срок по чл.131 ГПК назначените на неоткритите на известните по делото адреси ответници Т.С.Г., Е.М.Д., Л.С.Г., Д.М.Д., С.И.И., М.Д.А., А.С.Г., особени
представители са подали са подали писмени отговори. Останалите ответници не са подали писмени отговори.
С отговора си от 25.09.2018 г.
особеният представител на ответницата Т.С.Г. адв. Е.
взема оспорва иска като неоснователен. Твърди, че от представените по делото
писмени доказателства се установявало, че с договор за отстъпване право на
строеж върху урегулирано държавно място, предоставено на народния съвет - гр.
Стара Загора от 01.08.1962г., на наследодателя на страните по делото, било
предоставено правото да построи жилищна сграда в парцел XV, кв. 17, по плА.на кв. Лозенец, гр. Стара Загора, цялото от 250 кв.м.
Липсвали данни за идентичност между дворното място, върху което било учредено
правото на строеж и онова, върху което била построена сградата, предмет на
спора. Липсвали данни, учреденото право на строеж да е било осъществено в
сроковете по чл. 67, ал. 1 от ЗУТ. Въпреки това, доколкото дворното място било
получило административен адрес, на който били записани болшинството от
наследниците на покойния Д.А., както и фактът, че в регистрите на общ. Стара
Загора фигурирала жилищна сграда, нанесена съгласно ПУП и план за регулация,
утвърден със Заповед № 510/02.04.1993г. по представената по делото скица на
общ. Стара Загора, би могло да се направи обосновано предположение, че правото
на строеж е било осъществено преди 1993г. от общия наследодател на страните и
правото на собственост върху сградата било възникнало именно в неговия патримониум. В този смисъл било без правно значение кой
фактически бил извършил строителните дейности, тъй като правото на строеж било
осъществено в полза на носителя на вещното право и именно за него било
възникнало правото на собственост. Дори да се възприемело становището в
исковата молба, че към момента в дворното място била налична само една сграда,
строена през 2000г., то сградата построена преди 1993г. и нанесена в скицата на
общ. Стара Загора, следвало да се приеме погинала или съборена приживе на общия
наследодател на страните. В този случай, на основание чл. 66, ал. 2 от ЗС
правото на строеж не се било погасило, като новата сграда - предмет на спора,
като правото на собственост върху новата сграда отново било възникнало в патримониума на покойния Д.А..
Доколкото ищцата твърдяла, че новата
сграда била завършена към датата на смъртта на А., който починал през 2001г.,
то същата била част от наследствената маса към датата на откриване на
наследството му. В този смисъл, упражняването на фактическата власт от стрА.на ищцата след 2001 г. продължило на основанието, на
което било започнало, а именно - наследство. Затова ищцата била само държател на идеалните части
на останалите сънаследници, което било достатъчно да
се приеме, че в полза на ищцата не била изтекла предвидената в закона придобивна давност, {виж Тълкувателно Решение № 1 от
06.08.2012г. по Тълкувателно дело № 1/2012г.на ОСГК на BKС. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
Претендира за разноски.
С отговора си от 16.10.2018 г.
особеният представител на ответницата Е.М.Д. адв. М.С.
взема също оспорва иска като неоснователен.
Твърди, че отстъпеното право на строеж по Договор от 01.08.1962 г. от
Общината на бащата на ищцата Д.М.А. не било наследимо.
Безспорно било, че от 1962 г. до 2000 г. строеж нямало, а отстъпеното право на
строеж на бащата Д.А. бил изтекъл. Нямало данни Общината да е предоговорила правото на строеж с ищцата. Ищцата твърдяла,
че била построила процесната къща през 2000 г., за
което също нямало доказателства. Нямало разрешение за строеж, издадено от гл.
архитект на Общината, нямало строителни книжа на нейно име, поради което
строежът бил незаконен. Постройката се явявала собственост на Общината и затова
ищцата не можела да я придобие по давност. Оспорва Договор от 01.08.1962 г. за
отстъпено право на строеж като правно основание за собственост на ищцата, която
не била стрА.по сьщия.
Относно неговото съдьржание ответницата заявява, че
не може да уточни оспорването, тъй като приложеният Договор към исковата молба
бил неясен - не се четял и моли съда да задължи ищцата да изпрати ясния текст и
да й бъде даден срок за допълване на оспорването.
В постъпилия на 16.10.2018 г. отговор
от адв. Д., назначена за особен представител на
ответницата Л.С.Г., взема становище, че предявеният установителен
иск е неоснователен. Твърди, че правото на строеж било отстъпено на
наследодателя на ищцата през 1962 год., като видно от скица № 2446/16.10.2016
год. и скицата, издадена от СГКК гр. Стара Загора отразените две сгради в тях
нямали нищо общо помежду си - нито по разположение, нито по застроена
квадратура. Сред доказателствата нямало представено строително разрешение и
проект за сградата, поради което била налице хипотезата на извършено незаконно
строителство. Този факт можело да се окаже неблагоприятен за всички наследници.
Имало значение годината и датата, кога е приключил строежът. Нямало
доказателства и за овъзмездяването на останалите
наследници. Нещо повече, ако ответницата Л.Г. е била възпрепятствана от ищцата
да ползва своята част от имота, то ищцата би следвало да й дължи наем за
наследствената част. Особеният представител на ответницата Л.Г., счита, че
предявеният срещу Г. установителен иск бил
неоснователен и като такъв следва на бъде отхвърлен.
На 19.10.2018 г. по делото е постъпил
писмен отговор от особения представител адв. Т.Г. на
ответника Д.М.Д., с който се взема становище, че предявеният иск е процесуално
допустим, но по същество неоснователен. Твърдения на ищцата не се потвърждавали
от документите, приложени към исковата молба, защото от удостоверение за
наследници №3681/26.06.2017 г. на Община Стара Загора било видно, че ищцата и
всички ответници, включая и
ответника Д.М.Д., били наследници на Д.М.А.,*** на 10.06.2001г. От приложеното
към исковата молба ксероксно копие от Договор от
01.08.1962 г., сключен между починалия и Председателя на ИК на ГОНС - Стара
Загора, било видно, че на същия е било учредено право на строеж върху урегулирано
държавно място в размер на 250 кв.м., което дворно място, видно от скица
№2446/06.10.2016 г. на Община Стара Загора, понастоящем представлявало поземлен
имот №153, находящ се в УПИ IХ153,154, кв.Лозенец -
Стара Загора, по ПУП-план за регулация, утвърден със Заповед №510 /02.06.1993
г. От същата скица било видно и това, че след настъпването на неговата смърт,
поземленият имот №153 заедно със съществуващата в него жилищна сграда, бил
записан като собственост на наследниците му, които пък били поименно посочени в
издаденото от Община Стара Загора на 12.07.2017 г.удостоверение за данъчната
оценка на същия имот. От издадената от СГКК- .Стара Загора Скица на сграда
№15-302716/27.06.2017 г. било видно, че процесната
еднофамилна жилищна страда, която била на 2 етажа, със застроена площ 41 кв.м.
и била разположена в поземления имот с идентификатор 68850.512.226, била
записана като собственост на Д.М.А., който починал през 2001 г. Следователно
въз основа на документите, приложени към исковата молба, можел да се изведе
единствено правилният извод, че процесната жилищна
сграда била останала в наследство от починалия, което означавало, че ищцата е
владеела имота като сънаследник. Поради това, че даже и да плащала дължимия
данък за имота, тя го е правила както за себе си като наследник, така и за
останалите наследници. Искането е за отхвърляне на иска.
На 22.10.2018 г. е постъпил писмен
отговор на исковата молба от особения представител адв.
Д.Д. на ответника С.И.И., с
който заявява, че искът е неоснователен. В обстоятелствената част на исковата
молба ищцата посочвала, че отстъпеното право на строеж - къща, било
предоставено на баща й Д.М.А., а също така, че през 2000г. ищцата построила в
дворното място къща за семейството си. Не било посочено дали в това дворно
място има друга къща, построена от баща й. Не се посочвало процесната
къща нова ли е или е ремонтирана съществуващата такава, построена от баща й.
Към исковата молба не били приложени като доказателства строителни книжа -
строително разрешение и проект за построената от ищцата, както тя твърди,
сграда. Не били представени доказателства за предоговаряне на отстъпено право
на строеж за ищцата. В случай, че в процесния имот е
съществувала построена сграда от общия наследодател, не било посочено какво се
е случило с нея.. В случай, че процесната сграда,
построена през 2000 г. е била построена от ищцата, без необходимите документи,
то сградата се явявала незаконна постройка. В случай, че общият наследодател
бил построил сградата, след смъртта му правото на собственост било преминало по
наследство и върху ответниците по делото. В такъв
случай ищцата се явявала само държател на идеалните части на всички наследници
и не било налице правно основание да придобие вещта по давност. Моли иска да
бъде отхвърлен.
На 25.10.2018 г. особеният представител
на ответника М.Д.А. – адв. С.Д., е подал писмен
отговор на исковата молба, в който взема становище, че предявеният от ищцата
иск е допустим, но неоснователен и недоказан. Представените от ищцата документи
не подкрепяли твърденията й, а точно обратното - опровергавали същото. Заверено
копие на скица №2446/06.10.2016 г., издадена от Община Стара Загора и заверено
копие на скица на сграда №15-302715/27.06/2017 г., издадена от СГКК - гр. Стара
Загора, по-скоро сочели, че отстъпеното право на строеж на жилищна сграда е
било реализирано от носителя му - Д.М.А.. В скицата на общината, изготвена
съгласно ПУП - План за регулация, утвърден със Заповед №510/02.04.1993 г., било
отразено, че ПИ 153, част от УПИ IX 153,154 било собственост на Община Стара
Загора, а в имота по силата на отстъпеното право на строеж от 01.08.1962 г.
имало реализирана ПМЖ /полумасивна жилищна сграда/ и
ПС /паянтова сграда/, чиито собственици били наследниците на Д.М.А..
Същевременно в скицата, издадена от СГКК-гр. Стара Загора, също било посочено,
че в имота имало само една сграда, и тя била собственост единствено на
наследодателя Д.М.А..От друга страна ищцата не твърдяла, че общият за страните
по делото наследодател Д.М.А., не бил построил сграда в имота, а че тя през
2000 г. построила къща в него. От гореизложеното било видно обаче, че в имота,
предмет на двете скици имало една единствена жилищна сграда. Ако се предположи,
че сградата или част от нея била погинала (макар това да не се твърдяло от
ищцата), то по силата на чл. 66, ал.2 от ЗС правото на строеж не било погасено,
и дори да се приемело за вярно твърдението й, че е построила къща през 2000 г.
в имота, то собственик на тази сграда отнова бил баща
й - Д.М.А.. Предвид факта, че той бил починал на 10.06.2001 г., сградата била
станала част от наследственото имущество на Д.М.А., на който ответникът М.Д.А.
бил законен наследник. Възможно било ищцата да е извършила надстрояване и/или
пристрояване на съществуващата в имота сграда, но същата не била представила
съответните книжа и за това, вкл. не навеждала и такива доводи. Гореизложените
съображения обосновавали крайния извод, че ищцата упражнявала фактическата си
власт единствено в качеството си наследник от самото начало през 2001 г. до
настоящия (по нейно твърдение) момент, поради което ищцата не можела да се
позове на придобивна давност, в какъвто смисъл било и
приетото в задължителната практика на ВКС, обективирана
в постановеното TP №1 от 06.08.2012г. по ТД №1/2012 на ОСГТК на ВКС. Искането
до съда е да бъде отхвърлен предявеният от ищцата иск като неоснователен и
недоказан.
На 31.10.2018 г. е постъпил отговор от
ответницата А.С.Г., чрез назначения й особен представител адв.
К., която счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Основанията, на
които ищцата претендирала правото си на собственост били противоречиви и
недоказани. През 1962г. Община Стара Загора отстъпила правото на строеж на
наследодателя на ищцата. Въз основа на приложените документи можело да се
направи извод за включване на процесната сграда в
наследствената маса. Недоказани били твърденията на ищцата за закупуване на
имоти на останалите наследници в уравнение на дяловете. Възниквал и въпросът:
Би ли могла ищцата да придобие имота по давност, при условие, че без учредено
право на ползване в нейна полза построила имот върху земя, собственост на
Община Стара Загора. Ищцата била държател на идеалните части на останалите
наследници и не било налице правно основание да придобие имота по давност.
В съдебно заседание ищцата, чрез
процесуалния си представител поддържа исковата молба по наведените в нея
доводи.
В съдебно заседание назначените по
делото особени представители на ответниците М.Д.А., Л.С.Г.,
А.С.Г., С.И.И., Е.М.Д., Д.М.Д.,
поддържат подадените от тях отговори.
В съдебно заседание лично ответниците А.Д.А., Т.С.Г., К.Е.Д., А.М.А. оспорват иска,
като претендират, че са съсобственици по наследство на процесната
къща. Твърдят, че С. (синът на ищцата) ги е изгонил от наследствената къща
преди 10 – 15 години и си построил нова къща, на част от тях дал по 1000 лева,
а на друга част - купил общо три къщи (л. 404 – 405 от делото).
В съдебно заседание останалите ответници по делото, редовно призовани, не се явяват и не
вземат становище по иска.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства
по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка
с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от представения
по делото договор за отстъпване на право на строеж върху урегулирано държавно
място на Народния съвет – гр. Стара Загора от 01.08.1962 г. (л. 419 от делото),
на Д.М.А. е било учредено право на строеж върху урегулирано държавно място –
парцел XV, кв. 17 Лозенец в град Стара Загора,
за построяване на жилищна сграда по одобрен план.
Видно от строително
разрешение № 532 от 01.08.1962 г. (л. 431 от делото) на Д.М.А. е било разрешено
да построи жилищна сграда по утвърден архитектурен проект и дадена строителна
линия и външен клозет в парцел XV, кв. 17
Лозенец.
Видно от писмо
на община Стара Загора от 19.07.2019г. (л.430 от делото) проектната
документация към разрешенията за строеж преди 1993г. в архива на Община Стара
Загора не са съхранени.
От удостоверение
№ 20-16-107/12.06.2019г., издадено от Община Стара Загора (л. 417 от делото) се
установява, че ПИ с идентификатор 68850.512.226 по КККР на гр. Стара Загора с
административен адрес ул. Ком № 40, представляващ ПИ 153 в УПИ IX 153, 154, кв. Лозенец по действащия регулационен
план, одобрен със заповед № 510 / 01.04.1993 г. е идентичен с УПИ XV 153, кв.17 „Лозенец“ по стар план на града, одобрен със заповед №
1087/23.06.1961г..
По делото е представена скица на УПИ IX 153, 154 с номер 2446/06.10.2016г., издадена от Община Стара
Загора (л. 5 от делото).
Видно от
представената по делото скица на сграда № 15-302715 – 27.06.2017г., издадена от
СГКК- Стара Загора (л. 6 от делото), в поземлен имот с идентификатор
68850.512.226 е заснета и нанесена сграда с идентификатор 68850.512.226.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД – 18 –
65/30.05.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ 41 кв.м.,
на 2 етажа, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, с административен
адрес гр. Стара Загора, ул. Ком 40.
За
горепосочената сграда е представено и удостоверение за данъчна оценка (л.10),
видно от което същата е декларирана като жилище с площ 82 кв.м.
Видно от писмо
от 19.06.2019г. от Община Стара Загора (л. 416 от делото), по искане на съда да
представи информация дали по отношение на горепосочената сграда с идентификатор
68850.512.226.1 са издавани строеж за разрешение, удостоверение за въвеждане в
експлоатация, удостоверение за търпимост и да представи заверени копия от тези
документи, Община Стара Загора е посочила, че при извършената проверка, не са
установени да са издавани разрешения за строеж, удостоверения за въвеждане в
експлоатация, удостоверения за търпимост за тази сграда.
По делото не
спорно, а и това се установява от 2 броя
удостоверения за наследници (л. 8 – 10 и л. 318 от делото), че Д.М.А. е
починал на 10.06.2001 г. и понастоящем негови законни наследници са ищцата и ответниците по делото.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Р.Р.Р. и Т.В.А. (л. 421-422 от делото), съседи по имот на
имота, в който е построена процесната сграда, се
установява, че първоначално в имота на ул. Ком 40 е имало стара къща, на един
етаж, от две стаи, в която живеели родителите на ищцата Ана Ч. с цялото си
домочадие – много хора били, повече от 10 според св. Р., а според св. А. – 40
човека. Свидетелите разказват още, че ищцата Ана има син на име С. и че С.
съборил тази стара къща и построил нова хубава, двуетажна къща в мястото и че
това станало около 2000 година според св. Р., а според св. А. преди повече от
10 години и че оттогава в тази къща живеели само Ана, синът й С. и семейството
на С. (дядото, имат предвид Д.М.А., на който не знаят българските имена, вече
бил починал). И двамата свидетели казват, че останалите обитатели от старата
къща били изгонени от С., като на част от тях той дал пари, а на други - купил
къщи, за да се махнат, като св. А. посочва и поименно лицата, на които са купени
къщите – на К., на Сали и на Мехмед (на последните двама не знаел българските
имена), като това се знаело от всички живущи от махалата. И двамата свидетели
са категорични, че откакто е построена новата къща само Ана, С. и семейството
му живеели там, като те работили и в чужбина и понастоящем къщата била
заключена. Съдът кредитира показанията и двамата свидетели като еднопосочни и взаимодопълващи, съответни на останалите събрани по делото
доказателства. Констатираните несъответствия са несъществени, не променят по
никакъв начин смисъла на гореизложеното за казаното от тях, като по делото не
се събраха други доказателства, които да ги опровергават или поставят под
съмнение тяхната достоверност.
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена
съдебно – техническа експертиза, съгласно заключението на която (неоспорено от
страните, което съдът кредитира като пълно, ясно и съответстващо на останалия
събран доказателствен материал) сградният
фонд, построен съгласно договора от 01.08.1962, е погинал понастоящем (вещото
лице е извършило и оглед на имота). Този сграден фонд е бил отразен в ПР от
1986г. и в ПУП от 1993 г. (виж л. 434 от делото), по следния начин: „ПМЖ“ и
„ПС“ с графично определени площи 28кв. и 9кв.м., като вещото лице е нанесло
тези сгради в черен цвят в изготвената от него комбинирана скица, на л.436 от
делото. Съгласно заключението на СТЕ със заповед РД- 18-65/30.05.2008г. на
изпълнителния директор на АГКК са приети КККР на кв. Лозенец, като поземлен
имот 153 получава кадастрален номер идентификатор
68850.512.226 - площ 246 кв.м. Вещото лице е посочило, че в този ПИ е отразена двуетажна
сграда с идентификатор 68850.512.226.1, с площ 41 кв.м., собственост на Д.М.А. ,
която съществува в имота към датата на извършване на огледа от него. Вещото
лице е посочило, че при проверка в архива на Община Стара Загора не е открил
разрешение за строеж за тази сграда за периода 1999 – 2001 г. Вещото лице е
нанесло тази сграда в зелен цвят в изготвената от него комбинирана скица,
неразделна част от заключението. Вещото лице е посочило още, което бе
доизяснено и в съдебно заседание и нагледно показано от него върху изготвената
комбинирана скица, че уличната регулация (отбелязана с червен цвят) по
действащия ПУП минава през съществуващата в момента сграда с идентификатор
68850.512.226.1 в имота.
При така установеното
от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира
следното:
Не е спорно по делото, че в полза на наследодателя на
страните - Д.М.А. е било учредено
право на строеж върху урегулирано държавно място – парцел XV,
кв. 17 Лозенец в град Стара Загора, представляващо понастоящем поземлен имот
153 в УПИ IX 153, 154, кв. Лозенец по действащия регулационен план,
одобрен със заповед № 510 / 01.04.1993 г., с идентификатор 68850.512.226 по
КККР на гр. Стара Загора, да построи жилищна сграда по утвърден архитектурен
проект и дадена строителна линия, както и да построи клозет. Видно от писмото
на Община Стара Загора понастоящем в архива й не се пазят одобрения
архитектурен проект и протокола за строителна линия, но от заключението на
вещото лице по СТЕ се установява, че построеният сграден фонд, за който е било
учредено право на строеж, е бил отразен в ПР от 1986г. и в ПУП от 1993 г. (виж
л. 434 от делото), по следния начин: „ПМЖ“ и „ПС“ с графично определени площи
28кв. и 9кв.м., като вещото лице е нанесло тези сгради в черен цвят в
изготвената от него комбинирана скица, на л.436 от делото. Местоположението на
същите се вижда и от издадената скица № 2446/06.10.2016г. от Община Стара
Загора (л.5). Построяването на едноетажна къща от 2 стаи в имота от
наследодателя на страните се установява и от свидетелските показания, подробно
коментирани по – горе. От същите тези показания и от извършения оглед на място
от вещото лице по СТЕ се установява по безспорен начин, че сградата и
тоалетната, построени по силата на учредено право на строеж на Д.М.А., са
погинали и не съществуват понастоящем.
Съгласно трайната и
непротиворечива съдебна практика на ВКС ( напр. решение № 245по гр.д.
3263/2015г. на ВКС, I г.о. и др.) искът за собственост следва да се отхвърли,
като неоснователен, когато вещта не съществува към датата на приключване на
съдебното дирене, защото с погиването й, независимо по каква причина, правото
на собственост върху нея се прекратява, поради липса на обект.
Действително съгласно чл. 66, ал.2 ЗС правото на
строеж не се погасява, ако постройката или част от нея погине, освен ако в акта
за учредяването е предвидено друго. В тези случаи носителят на правото на
строеж може да възстанови разрушената сграда. При възстановяването на
разрушената сграда новата постройка следва да бъде със същата площ и обем като
предишната /в този смисъл решение № 675 от 26.01.2011 г. на ВКС по гр. д. №
656/2009 г., I г. о., решение № 178
от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 972/2010 г., I г. о., ГК и др./
В случая обаче безспорно от всички събрани по делото
доказателства се установи, че в имота е построена около 2000 година изцяло нова
сграда, двуетажна, с различна площ и с различно местоположение от старите погинали
сгради, построени по силата на договора
за отстъпване на право на строеж от 01.08.1962 г. Тези стари сгради са били отразени
в ПР от 1986г. и в ПУП от 1993 г. (виж л. 434 от делото), като „ПМЖ“ с графично
опредЕ.площ 28кв.и „ПС“ с графично определена площ от
9кв.м. Нанесената сграда като „ПМЖ“ с площ 28кв.м. е била на един етаж, видно
от начина на отразяването й по скицата на Община Стара Загора (л.5) и по
изготвената от вещото лице скица (пред „ПМС“ липсва числото 2) – извод, следващ
и от свидетелските показания, съгласно които старата къща е била на един етаж и
се състояла от 2 стаи. Новопостроената сграда е на 2 етажа и със значително по
– голяма площ, а именно 41 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Стара Загора, одобрени със заповед РД – 18- 65/30.05.2008г., а
съгласно удостоверение за данъчна оценка
с площ от 82 кв.м. Различното местоположение на погиналата сграда и на
новопостроената от сина на ищцата се установява, както при сравнението на графичните
части на скицата, издадена от СГКК –
Стара Загора (л.6) и на скицата на имота 2446/06.10.2016г., издадена от Община
Стара Загора (л.5), но се установява безспорно и от заключението на вещото лице
по СТЕ. В приложената към заключението, изготвена от вещото лице комбинирана
скица, с черен цвят са отразени старите погинали постройки, а в зелен цвят
новата съществуваща постройка, като освен това вещото лице е констатирало, че уличната
регулация (отбелязана с червен цвят) по действащия ПУП минава през
съществуващата сграда в момента с идентификатор 68850.512.226.1. Оттук следва
извода за липса на какъвто и да е идентитет между
погиналите стари сгради, построени от наследодателя на ищцата и новата
съществуваща понастоящем сграда в имота, построена според свидетелските
показания от сина на ищцата. Така че неоснователен е довода на процесуалния
представител на ищцата, за пръв път наведен в депозираната по делото писмена
защита, че новопостроената сграда била на мястото на старата, която била
ремонтирана. Макар на няколко пъти и двамата изслушани по делото свидетели да
използваха думата „ремонт“ и двамата бяха категорични, че старата сграда е била
съборена от С. (сина на ищцата) и е била
построена изцяло нова сграда, на два етажа. Не е спорно по делото, че относно
тази новопостроена сграда с
идентификатор 68850.512.226.1 по КККР на гр. Стара Загора, липсват каквито и да
е било строителни книжа.
Предвид гореизложеното,
следва, че настоящият случай не попада в хипотезата на чл. 66, ал.2 ЗС.
Касае се за новопостроена
сграда върху чужда земя, без учредено право на строеж и без строителни книжа, поради което с построяването
й, тя е станала собственост по приращение на
собственика на поземления имот, в който е построена, който с влизането в сила
на §42 от ПЗР на ЗИДЗОС (Обн. ДВ, бр. 96/1999 г.) е
Община Стара Загора (арг. чл. 92 ЗС). Така че, нито
ищцата, нито ответниците могат да се легитимират като
собственици по наследство на процесната къща.
Доколкото обаче ищцата сочи в исковата молба и още едно придобивно
основание – давност, то съдът е длъжен да изследва въпроса дали по силата на давностно владение тя е придобила къщата, станала собственост
на Община Стара Загора с построяването й. Изхождайки от заявеното в исковата
молба и от свидетелските показания на св. Р., че къщата е била построена през
2000 г., то следва, че понастоящем още не е изтекъл 10 – годишния давностен срок по чл. 79, ал.1 ЗС, предвид § 1 от Закон за
допълнение на Закона за собствеността, съгласно който, считано от 31 май 2006
г. е спряна и не тече давността за придобиване на частни държавни и общински
имоти, като съгласно последното изменение на тази разпоредба, давността е
спряна до 31 декември 2022г. Ищцата не е добросъвестен владелец по смисъла на
чл. 70 ЗС и не може да се приеме, че е придобила имот, частна общинска
собственост, по силата на кратката петгодишна давност. Такива твърдения не се и
навеждат в исковата молба.
От гореизложеното следва безпредметно произнасянето по
основните възражения на страните относно придобиване на давност от един
наследник на целия наследствен имот.
По аналогичен случай за същия кв. Лозенец в гр. Стара
Загора, в който служебно известно е на съда, че в годините около 1962г. масово е
било отстъпвано право на строеж върху държавни тогава поземлени имоти, като не
се пазят никакви строителни книжа понастоящем, е налице произнасяне на районен
съд в горепосочения смисъл, а именно решение от 27.03.2017г. по гр.д. № 2499/2016г.
по описа на РС – Стара Загора, потвърдено с решение по въззивно
гражданско дело №1225/2017г. по описа на ОС – Стара Загора, недопуснато до
касационно обжалване с определение от 09.05.2018г. по гр.д. № 3983/2017г. на
ВКС.
От горното следва, че предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от АНА Д.Ч., ЕГН: **********,***, против Й.Ш.И., ЕГН ********** ***, Т.П.Г., ЕГН ********** ***, А.И.А.,
ЕГН ********** ***, П.Т.И., ЕГН **********
***, Ю.Т.Н., ЕГН ********** ***, Д.Т.Н., ЕГН ********** ***, А.Д.А., ЕГН ********** ***, М.Д.А., ЕГН ********** ***, С.Д.М., ЕГН ********** ***, Т.С.Г., ЕГН ********** ***, Т.С.Г., ЕГН ********** ***, Л.С.Г., ЕГН ********** ***, А.С.Г., ЕГН ********** ***, М.С.Г., ЕГН ********** ***, А.И.И., ЕГН **********
***, С.И.И., ЕГН
********** ***, Д.И.И.,
ЕГН ********** ***, Д.И.И., ЕГН ********** ***, К.Е.Д., ЕГН ********** ***, ЕЛЕНА
М.Д., ЕГН ********** ***, Д.М.Д., ЕГН
********** *** и А.М.А., ЕГН **********
***, иск за установяване, че АНА Д.Ч., ЕГН: **********,*** е собственик по наследство и давностно владение на къща, находяща
се в гр. Стара Загора, ул. Ком 40, представляваща обект с идентификатор
68850.512.226.1 /шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка,
петстотин и дванадесет, точка, двеста двадесет и шест, точка едно/, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-65/30.05.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес гр. Стара
Загора, ул. Ком 40, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.512.226
/шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и дванадесет,
точка, двеста двадесет и шест/, със застроена площ 41 кв.м., брой етажи – два,
с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, като неоснователен.
Решението може да бъде обжалвано
пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: