№ 672
гр. В., 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IX СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деница Славова
при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело №
20223100101501 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковете на А. П. П., ЕГН
********** с пост. адрес: гр. В., ул. „**** против А. А. П., ЕГН ****, с адрес
с. ****, обл. В. и П. А. П., ЕГН ****, с адрес с. ****, обл. В., с правно
основание чл. 124 ал. 1 ГПК за приемане на установено в отношенията между
страните, че ответниците НЕ СА собственици на по 1/4 ид. ч. за всеки от
тях от ЖИЛИЩНА СГРАДА, с административен адрес гр. В., ж.к. ****,
построена по документ за собственост в УПИ XXXVII- 1857, в квартал 30,
21- ви микрорайон по плана на град В., а по КККР представляваща: 1. сграда с
идентификатор № 10135.2563.311.1 със застроена площ от 144 кв.м., на два
етажа, с предназначение — друг вид за обитаване, с разгърната разтроена
площ от 288 кв.м., с мазе с площ от 70 кв.м. и 2. сграда с идентификатор №
10135.2563.311.2 по КККР, със застроена площ от 58 кв.м. на един етаж, с
предназначение — жилищна сграда — еднофамилна, ведно с правото на
строеж върху ПИ с идентификатор № 10135.2563.311.
Претендират се и разноски.
Обстоятелства, на които се основава иска:
В исковата молба се твърди, че ответниците са деца на ищеца. Ищецът
и майката на ответниците Т. З. П. са разведени по силата на решение от
1
17.01.2000г. по г.д. № 674/1999г. на ВРС.
Твърди, че едноличен собственик на сградата е ищецът, доколкото
сградата е построена след влизане в сила на решението за развод, а именно
Акт 15 на сградата е издаден на 30.06.2003г. Собственик на ПИ се явява
ищецът по силата на договор за доброволна делба № 104 от 04.11.1999г. и по
силата на решение от 17.01.2000г. по г.д. № 674/1999г. на ВРС. Строежът на
сградата е започнал след подаване на исковата молба за развод, изградена е с
лични средства на ищеца и е налице трансформация на лично имущество.
Страните са уредили всички имуществени отношения по между си при
развода.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.
В него се сочи, че искът е допустим, но неоснователен.
Оспорва се твърдението, че А. и Т. П.и са били във фактическа раздяла
от 1996г. и по време на строежа на сградите предмет на иска. Твърди се, че
въпреки формалното прекратяване на брака им с решението за развод, А. и Т.
П.и са продължили да живеят като семейство в процесната къща до 2014г.,
когато Т. я е напуснала. Ответникът П. П. живял с баща си в къщата до 2018г.
Твърди, че строежът на сградата е била общо начинание. В началото на
1999г. А. и Т. П.и взели решение съвместно да изградят къща в описания
поземлен имот, която в последствие да дарят на техните деца. На 18.05.1999г.
получили разрешение за строеж и започнали изграждането на постройката.
На 20.09.1999г. сградата била завършена на етап „груб строеж" и била
снабдена с акт образец 14.
Към датата на прекратяване на сключения между Т. и А. П.и
граждански брак на 17.01.2000г., в поземления имот са били изградени и
завършени на етап „груб строеж" процесиите сгради, поради което същите са
част от съпружеската имуществена общност. След прекратяването на брака с
развод и на основание чл. 27 СК (отм.) съпружеската имуществена общност
се е транформирала в обикновена такава при равни квоти. По този начин Т. П.
е придобила 1/2 ид. ч. от от сградите и в последствие ги дарила валидно на
ответниците.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител
поддържа исковете и моли за уважаването им, а ответниците чрез
процесуалния си представител молят да бъдат отхвърлени същите.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа
2
страна:
Съгласно Договор за делба, вписан на 04.11.1998г., акт № 104, том VII,
вх.рег. №10461, А. П. П. и Т. З. П. получават в дял и стават собственици на
Дял I, представляващ дворно място - имот пл. № 1857 по плана на 21
подрайон на гр. В., м. Св. Н., с площ от 1180кв.м. при граници: дял II, имот
№1782 имот №1856.
Съгласно разрешение за строеж № 122/30.04.1999г. на А. П. П. и Т. З.
П. е разрешено да изградят сграда в парцел XXVII-1857, кв.30 по плана на
ж.к. ****, 21-ви м.р. на гр. В..
Няма спор между страните, че имот пл. № 1857 по Договора за делба,
вписан на 04.11.1998г., акт № 104, том VII, вх.рег. №10461 е идентичен с
парцел XXVII-1857 по разрешението за строеж № 122/30.04.1999г.
На 20.09.1999г. е издаден акт за приемане на конструкцията на сградата,
изградена в парцел XXVII-1857, кв.30 по плана на ж.к. ****, 21-ви м.р. на гр.
В..
Съгласно Решение от 17.01.2000г., постановено по г.д. № 674/1999г. на
ВРС, е прекратен брака между А. П. П. и Т. З. П., сключен на 16.09.1984г.,
като решението по делото е окончателно и влиза в сила в деня на
постановяването му на 17.01.2000г. Съгласно същото решение е поставено в
дял и собственост на А. П. П. дворно място - имот пл. № 1857 по плана на 21
подрайон на гр. В., м. Св. Н., с площ от 1180кв.м. при граници: имот №1875а,
имот №1782 имот №1856.
На 25.07.2003г. е издадено разрешение за ползване № 410/25.07.2003г.
на жилищна сграда, находяща се в УПИ XXVII-1857, кв.30 по плана на ж.к.
****, 21-ви м.р. на гр. В., с инвеститори А. П. П. и Т. З. П..
С нотариален акт за дарение № 196, том III, рег.№ 6519, дело № 325 от
2019г. на Нотариус С.Д. с район на действие варненски съдебен район и per.
№ 363 от Регистъра на Нотариалната камара, вписан в Службата по
вписванията - В. с АКТ № 173, том LVIII, дело № 12749, вх.рег. № 21117,
дв.вх.рег. №20934 от 14.08.2019г., Т. З. П. дарява на дъщеря си А. А. П. и на
сина си П. А. П. при равни квоти собствената си ½ ид. част от жилищна
сграда, въведена в експлоатация съгласно разрешение за ползване №
410/25.07.2003г., находяща се в УПИ XXVII-1857, кв.30 по плана на ж.к.
****, 21-ви м.р. на гр. В..
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи:
3
Предявени по делото са отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.
По същите ищецът носи тежестта на доказване на фактите, от които
произтича правния му интерес, а ответниците – фактите, от които произтичат
правата им, които се отричат.
Няма спор по отношение на допустимостта на исковете, като правният
интерес ищецът извлича от твърдението му за изключителна собственост
върху процесния обект: ЖИЛИЩНА СГРАДА, с административен адрес гр.
В., ж.к. ****. Собствеността върху сградата по твърденията на ищеца е
придобита по приращение, доколкото ищецът е бил собственик на
поземления имот, върху който е построена същата, по силата на решението на
съда по развода, с което е поставен в дял на ищеца поземления имот. По
делото е представено решението за развод, с което е установена активната
легитимация на ищеца.
Правото си на собственост ответниците основават на твърдения за
придобиването му по силата на правна сделка с транслативен ефект – договор
за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение № 196, том III, рег.№
6519, дело № 325 от 2019г. на Нотариус С.Д.. Доколкото правната сделка е
деривативно основание за придобиване на правото на собственост, то следва
да бъде доказан по делото и факта, че прехвърлителят е притежавал правото
на собственост върху процесния обект към датата на прехвърлянето.
Твърденията, които подлежат на доказване са, че сградата е изградена преди
влизане в сила на решението за развод, поради което сградата е придобита от
двамата съпрузи в режим на СИО, в последствие прекратено по силата на
съдебното решение.
От доказателствата по делото е видно, че на 20.09.1999г. е издаден акт
за приемане на конструкцията на процесната сграда, а на 25.07.2003г. е
издадено разрешение за ползване на същата.
Посочените актове, издавани в строителството, имат различно значение
по отношение на възникването и възможността на реално упражняване на
правото на собственост.
Акт за приемане на конструкцията (наречен в практиката акт № 14) се
съставя след като е завършен “грубият строеж” на една сграда (изпълнени са
ограждащите стени и покривът на сградата/постройката, без или с различна
степен на изпълнени довършителни работи). С него се удостоверява, че
конструкцията е годна да понесе всички предвидени по проект натоварвания
4
при експлоатация и се разрешава изпълнението на довършителни СМР.
С Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа
(наречен в практиката акт № 15) се извършва предаването на строежа и
строителната документация от строителя на възложителя. Този акт е
основание за съставяне на окончателен доклад от лицето, упражняващо
строителен надзор. В него се съдържа и описание на недовършените или
недобре извършените работи, които до подаване на искане за издаване на
разрешение за ползване (удостоверение за въвеждане в експлоатация) следва
да бъдат отстранени.
В закона са уредени три отделни документа със собствено
предназначение при завършване на строителството – протокол обр. № 16,
разрешение за ползване на строеж и удостоверение за въвеждане в
експлоатация. За строежите първа до трета категория се изисква съставянето
на протокол обр. № 16 и въз основа на него на разрешение за ползване на
строежа; За четвърта и пета категория строежи се изисква издаване на
удостоверение за въвеждане в експлоатация; За шеста категория строежи
(напр. временни строежи, селскостопански постройки) подобен документ не
се изисква. Ролята на разрешението за ползване е да установи съответствието
на строежа със стандартите и заложените изисквания и оттам годността на
сградата за ползване по предназначението й.
Поради това издаването на Акт за приемане на конструкцията, означава,
че правото на строеж върху земята е реализирано и сградата вече притежава
статут на самостоятелен обект на правото на собственост. С издаването на
акта се приема, че е възникнал нов обект на правото на собственост, различен
от собствеността върху земята. От друга страна издаването на
Удостоверението за ползване на една сграда означава, че строежът е изпълнен
съобразно одобрения проект и може да се ползва по предназначение, т.е.
установява се законността на сградата.
Поради изложеното до тук съдът намира, че на 20.09.1999г., когато е
издаден акт за приемане на конструкцията на процесната сграда, същата е
възникнала като самостоятелен обект на правото на собственост. Към тази
дата собствеността върху имот пл. № 1857, идентичен с парцел XXVII-1857
по кв.30 по плана на ж.к. ****, 21-ви м.р. на гр. В., се притежава от двамата
съпрузи А. П. П. и Т. З. П. в режим на СИО по силата на Договора за
доброволна делба, вписан на 04.11.1998г., акт № 104, том VII, вх.рег. №10461.
Не е налице доказателство за учредяване на право на строеж от двамата
съпрузи в полза само на един от тях /ищеца/, а видно от строителната
5
документация и двамата са посочени като възложители на строежа. С оглед
на това възникналата на 20.09.1999г. като нов обект на правото на
собственост сграда следва собствеността на терена, върху който е изградена,
т.е. същата е възникнала като обект в режим на СИО за двамата съпрузи по
силата на приращението – чл. 92 от ЗС.
След възникването й като самостоятелен обект на правото на
собственост обаче, сградата престава да следва собствеността на земята и за
нейното прехвърляне е необходима правна сделка или друг придобивен
способ. Съдебното решение за развод, включващо поставяне в дял на
имущество, е такъв придобивен способ, доколкото със споразумението за
развода страните се съгласяват прекратяването на брака да има различни
правни последици от предвиденото в закона по презумпция. Транслативният
ефект за правото на собственост обаче възниква с влизане в сила на
решението за развод, а не по-рано.
Съгласно Решение от 17.01.2000г., постановено по г.д. № 674/1999г. на
ВРС, на 17.01.2000г. е поставено в дял и собственост на А. П. П. САМО
дворно място - имот пл. № 1857 по плана на 21 подрайон на гр. В., м. Св. Н., с
площ от 1180кв.м. при граници: имот №1875а, имот №1782 имот №1856,
НО НЕ и сградата, построена вече до ниво груб строеж на 20.09.1999г. и
възникнала като самостоятелен обект на правото на собственост. Поради
това, доколкото решението за развод не включва сградата, собствеността е
прехвърлена от единия съпруг на другия само по отношение на земята. С
влизане в сила на решението за развод на 17.01.2000г. е прекратена
съпружеската имуществена общност между съпрузите по отношение на
процесната сграда по силата на чл. 27 ал. 1 от СК и същата занапред се
притежава в обикновена дялова съсобственост от бившите съпрузи при равни
квоти по силата на презумпцията на чл. 28 от СК.
С оглед на това Т. З. П. след развода си с ищеца е притежавала правото
на собственост върху 1/2 ид. част от процесната сграда и последващата
разпоредителна сделка се явява такава с вещно прехвърлителен ефект. С
нотариален акт за дарение № 196, том III, рег.№ 6519, дело № 325 от 2019г. на
Нотариус С.Д., Т. З. П. валидно се е разпоредила с притежаваната от нея ½
ид. част от имота в полза на дъщеря си А. А. П. и на сина си П. А. П. при
равни квоти. Поради това ответниците се явяват собственици на по 1/4 ид. ч.
за всеки от тях от ЖИЛИЩНА СГРАДА, с административен адрес гр. В., ж.к.
**** и предявените по делото отрицателни установителни искове следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
6
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищецът
дължи в полза на ответниците разноските за производството. Представени са
доказателства за извършени разноски от П. А. П., в размер на 2000лв.,
представляващи заплатено от същия адвокатско възнаграждение. Не са
представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение от А. А.
П..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на А. П. П., ЕГН ********** с пост. адрес: гр.
В., ул. „**** против А. А. П., ЕГН ****, с адрес с. ****, обл. В. и П. А. П.,
ЕГН ****, с адрес с. ****, обл. В., за приемане на установено в отношенията
между страните, че ответниците НЕ СА собственици на по 1/4 ид. ч. за
всеки от тях от ЖИЛИЩНА СГРАДА, с административен адрес гр. В., ж.к.
****, построена по документ за собственост в УПИ XXXVII- 1857, в квартал
30, 21- ви микрорайон по плана на град В., а по КККР представляваща: 1.
сграда с идентификатор № 10135.2563.311.1 със застроена площ от 144 кв.м.,
на два етажа, с предназначение — друг вид за обитаване, с разгърната
разтроена площ от 288 кв.м., с мазе с площ от 70 кв.м. и 2. сграда с
идентификатор № 10135.2563.311.2 по КККР, със застроена площ от 58 кв.м.
на един етаж, с предназначение — жилищна сграда — еднофамилна, ведно с
правото на строеж върху ПИ с идентификатор № 10135.2563.311, на
основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА А. П. П., ЕГН ********** с пост. адрес: гр. В., ул. „****, ДА
ЗАПЛАТИ на П. А. П., ЕГН ****, с адрес с. ****, обл. В.,, сумата от 2000лв.
/две хиляди лева/, представляваща разноски по делото, на основание чл. 78
ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВАпС
в двуседмичен срок от връчване на съобщението за решението, ведно с
препис от акта.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
7