Р Е Ш Е Н И Е
№
17.02.2023 година, гр. Шумен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд- Шумен в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Председател: Бистра Бойн
при
секретаря С.Атанасова, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 303 по
описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК във
вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП, образувано по жалба на М.Д.А. с ЕГН: **********
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0869-000591 от 02.10.2022г., издадена от младши автоконтрольор към сектор
Пътна полиция при ОД на МВР– Шумен, с която на лицето е наложена принудителна
административна мярка по чл.171 т.2а б.„б“ от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП)– прекратяване на регистрацията на ППС с рег.№ **** за срок от шест
месеца, считано от 02.10.2022г. и са отнети документи- СРМПС и 2 броя
регистрационни табели. Моли се да бъде отменена наложената ПАМ. Представят се
доказателства за липса на наркотични вещества в кръвта- изследвания направени
след освобождаването му от ОД на МВР и се прави доказателствено искане за
назначаване на съдебно-химическа експертиза. В жалбата е направено и искане за
спиране на предварителното изпълнение на заповедта до решаването на спора по
същество, което е разгледано в закрито съдебно заседание на 26.10.2022г. с
отделно определение.
В открито съдебно заседание за жалбоподателя не се явява представител.
За ответната страна- Младши
автоконтрольор към сектор Пътна полиция при ОД на МВР– Шумен, в първо съдебно
заседание се явява юриск.С., редовно упълномощена, която моли жалбата да бъде
отхвърлена. Моли за присъждане на
юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид разпоредбата на
чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
изразените становища на страните, прие за установено следното:
На 02.10.2022г. около 13.40 часа, в гр.Шумен на ул.Самара
срещу №12 в посока ул.Стара Планина, актосъставителят С.С.- младши
автоконтрольор при сектор ПП при ОД на МВР Шумен, в присъствие на свидетеля К.М.,
съставил АУАН № 807314/22г. на жалбоподателя М.А., който като водач на лек
автомобил марка „БМВ“ модел „530“ рег. № ****, управлявал МПС след употреба на
наркотични вещества или техни аналози. В актът е посочено, че пробата била извършена
с техническо средство Дрегер Drag test 5000 АRPH
0019,
показващ положителен резултат на метамфетамин. Резултатът от теста е представен
в заверено ксерокопие от ответната страна и приложен по делото, като същия е
под № 123 от 02.10.2022г. с посочен номер на тестово устройство, съвпадащ с
този в акта и е положителен за метамфетамин. Бил издаден и Протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични вещества рег.№ 869р-6431,
приложено по делото.
На водача бил издаден талон за медицинско
изследване № 142081, връчен в 16,30ч на същата дата и срок за даване на проба
до 45 минути. Видно от отбелязана на същия забележка, пробата е била взета
своевременно от д-р А.А.в Спешно отделение при МБАЛ Шумен. Същата е била
предмет на изследване на назначена по делото съдебно-химическа експертиза.
Било иззето свидетелството за
правоуправление на водача, както и двете регистрационни табели на автомобила.
Актосъставителят квалифицирал извършеното административно нарушение, като
такова по чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП. АУАН е подписан с възражения от
нарушителя. Видно от Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и наркотични вещества, съставен от медицински специалист
в ЦСМП-гр.Шумен на 02.10.2022г., изискан и приложен по делото, по данни на водачът,
същият е употребил наркотично вещество- кокаин в доза 0,1 гр. към минал момент-
на 02.09.2022г.
По отношение на установеното деяние, на
жалбоподателя била наложена принудителна административна мярка. Със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0869-000591 от
02.10.2022г., издадена от младши автоконтрольор към сектор Пътна полиция при ОД
на МВР– Шумен, упълномощен със Заповед № 372з-4057/31.12.2021г. на Директора на
ОД на МВР Шумен, въз основа на съставения АУАН, относно установената употреба
на наркотични вещества на оспорващия била наложена ПАМ по чл.171 т.2а, б.„б“ от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП)– прекратяване на регистрацията на ППС с рег.№
****, считано от 02.10.2022г. за срок от шест месеца.
Заповедта е връчена лично на М.А. на 02.10.2022г., видно от
отбелязването върху екземпляр от същата, а жалбата му е подадена в срока за
обжалване чрез административния орган на 07.10.2022г.
По делото е представена цялата преписка
по издаване на оспорения акт, включително и заверено копие от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.
на Министър на вътрешните работи, с която са определени лицата осъществяващи
контролна дейност по ЗДвП и Заповед № 372з-4057/31.12.2021г. на Директора на ОД
на МВР Шумен, с която са оправомощени служители на длъжност „младши
автоконтрольор“ при сектор ПП при ОДМВР-Шумен да прилагат с мотивирана заповед
принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5 буква „а“ от ЗДвП.
По делото са събрани гласни доказателствени
средства, като в качеството на свидетел беше разпитан свидетеля по акта– К. М..
Показанията му кореспондират със събрания доказателствен материал, а именно, че
жалбоподателя, на процесната дата е управлявал МПС след употреба на наркотични
вещества, установена с техническо средство.
От страна на жалбоподателя е приложен
Фиш за токсикохимичен анализ на кръв, с дадена проба по собствено желание на
04.10.2022г. от Военно-медицинска академия- Варна, в който е посочено, че не се
откриват наркотични вещества. Приложен е и Протокол с отрицателни резултати от
изследвания за наличие на наркотични вещества в дадена проба на урина от
жалбоподателя на 03.10.2022г. в СМДЛ Рамус.
По делото е назначена съдебно-
химическа експертиза, чието заключение е
прието като обективно и компетентно дадено, като същата отговори на въпроси на
жалбоподателя и на съда, след анализ на проби от биологичен материал, дадени от
жалбоподателя. Видно от заключението, при направен газ-хроматографски анализ,
не се установява наличие на наркотични вещества в пробите на М.А. на кръв и
урина, дадени в деня на установяване на нарушението- 02.10.2022г. по Талон за
изследване, издаден от контролните органи. Експертът сочи, че степента на
достоверност на полевите тестове Дръг Тест 5000 е висока, но е възможно
получаване на недостоверни резултати. Възможността прием на лекарствени
средства, включително „Аулин“, „Виктанил“, „Зентел“ да е причина за получаване
на положителен резултат за употреба на метамфетамин с полеви тест е много малко
вероятна.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен
акт, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу акт подлежащ на съдебен контрол, от
надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149
ал.1 от АПК. Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните
съображения:
Предмет на осъществявания съдебен
контрол е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0869-000591 от 02.10.2022г., издадена от младши автоконтрольор към сектор
Пътна полиция при ОД на МВР– Шумен, с която е наложена ПАМ прекратяване на
регистрацията на ППС, собственост на водача и жалбоподател, с рег.№ ****,
считано от 02.10.2022г. за срок от шест месеца за нарушение на чл.5 ал.3 т.1
пр.2 от ЗДвП. Съдът проверява законосъобразността на оспорения акт на всички
основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от
оспорващия. Съгласно чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки
по чл.171 т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В
случая оспорваната заповед е издадена от компетентния за това орган, в писмена
форма, като в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й и
заповедта съдържа необходимите реквизити, съгласно чл.59 ал.2 т.4 от АПК.
Заповедта е мотивирана, като в същата са посочени, както правни, така и
фактически основания за издаването ѝ. Относно съответствието на
оспорената заповед с материалния закон съдът намира следното: Съгласно чл.171
т.2а б.“б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози– за срок от 6 месеца до една година. Нормата съдържа няколко основания
за прилагане на ПАМ от посочения вид–
прекратяване на регистрация на пътно превозно средство, като в
конкретния случай във фактическите
съображения на процесната заповед е посочено
управление на МПС от лице, което е употребило наркотични вещества. След като са
установени данни за употребени наркотични вещества е налице хипотезата на
чл.171 т.2а, б“б“ от ЗДвП, като административният орган е имал задължение да
издаде заповед за прилагане на предвидената в чл.171 т.2а от ЗДвП принудителна
административна мярка, доколкото нормата е императивна и административният
орган действа в условията на задължителна администрация, т.е. преценката и
мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при
създаване на самата правна норма.
За да приложи процесната принудителна
мярка, административният орган е приел от фактическа страна, че собственикът на
автомобила в качеството на водач, на посочените в оспорената заповед дата и
място, е извършил нарушение, като управлявал МПС, след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установено с техническо средство. Установените от
административния орган фактически основания се подкрепят от приложените по
делото писмени доказателства- резултат от полеви тест, но по делото са налице
нови факти, а именно липса на употреба на наркотични вещества от водача. Констатациите
в Акта за установяване на административно нарушение, съгласно разпоредбата на
чл.189 ал. 2 от ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. Доказателствената
сила на АУАН в настоящия казус е оборена по надлежния ред със заключение на
приета съдебно- химическа експертиза.
По аргумент за противното от чл.6 ал.9 от
Наредба № 1/17г., резултатът за употреба на наркотични вещества следва да се
установи от медицинското (химико-токсикологично) изследване и само в случай на
отказ на водача да подпише и получи талона за медицинско изследване и при
неявяване в определения срок, както и при отказ за изследване, се вземат
предвид показанията на техническото средство. В този смисъл е практиката на
ВАС- Определение
№ 11432 от 11.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10222/2021 г., VII о. и др. При това положение, в настоящото производство,
с приоритет следва да бъде ценен резултата от съдебно-химическата експертиза, поради
което съдът намира за безспорно установено, че липсва материално правно
основание за прилагане на процесната по делото ПАМ по отношение на оспорващия
собственик на лекия автомобил.
Предвид изложеното, в рамките на
извършения контрол от чл.168 ал. 1 АПК, се налага извод, че жалбата е
основателна, а оспорената заповед, като материално незаконосъобразна, следва да
бъде отменена.
По отношение на разноските, съдът
установи, че жалбоподателя няма претенция за съдебни разноски при условията на
чл.143 ал.1 АПК. Доколкото възнаграждението на експерта не е внесено в неговата
цялост от жалбоподателя, при този изход на процеса, същото следва да бъде
възложено в тежест на юридическото лице, в чиято структура е издателят на акта,
а именно Областна дирекция на МВР Шумен.
Водим
от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на М.Д.А.
с ЕГН: ********** *** Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0869-000591 от
02.10.2022г., издадена от младши автоконтрольор към сектор Пътна полиция при ОД
на МВР– Шумен, с която му е наложена принудителна административна мярка по
чл.171 т.2а б.„б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)– прекратяване на
регистрацията на ППС с рег.№ **** за срок от шест месеца, считано от 02.10.2022г.
и са отнети документи- СРМПС и 2 броя регистрационни табели.
ОСЪЖДА ОДМВР- Шумен, ул.Сан Стефано №2,
гр.Шумен да заплати на доц.Г. Д. Б. ***
по посочена от него банкова сметка, *** /четиридесет/
лева, представляваща възнаграждение за изготвена и приета съдебно-
химическа експертиза по настоящото производство.
Решението не подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр.София, на
осн.чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Съдия: