Р Е Ш Е Н И Е
Номер 536 19.05.2023г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, първи състав, в
открито заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Десислава Фотева
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 380 по описа за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК,
във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Oбразувано e по жалба
на „ПАШО“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.„Свети
Климент Охридски“ № 11, представляван от управителя, против Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № ФК-5-0089278 от 06.01.2023г. издадена
от началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас, дирекция „Оперативни дейности“,
главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-27
от 23.01.2023г., издадено от Директора на дирекция „Оперативни дейности“ в Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Със заповедта, на основание чл.186,
ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, вр. с чл.118,
ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на
Министъра на Финансите, административният орган наложил на дружеството принудителна
административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – закусвалня „Вкусно“,
в гр.Бургас, кв.Долно Езерово, ул. „Захари Зограф“ № 75, стопанисван от
жалбоподателя за срок от 14 /четиринадесет/ дни и бил забранен достъпа до
обекта за срока на ПАМ.
Жалбоподателят твърди, че заповедта е издадена
в нарушение на материалния закон. Изтъква се съществени процесуални нарушения,
тъй като не е ясно посочена конкретната хипотеза, въз основа на която се издава
ПАМ. По този начин е нарушено изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК за
описване на конкретните фактически и правни основания за издаване на
административния акт. Сочи се, че при съставяне на АУАН и последващо издадено
наказателно постановление има възможност да се заплати тази санкция, поради
което с липсата на такъв санкционен акт е препятствана възможността за
прилагане нормата на чл.187, ал.4 от ЗДДС, т.е. след заплащане на дължимата
имуществена санкция мярката да бъде прекратена от органа, който я е приложил. В
заповедта липсвали подробни мотиви относно продължителността на мярката. Срокът
за постановяване на ПАМ също не е надлежно мотивиран, а предвид времето на
налагане ще има последици нарушаващи принципа за съразмерност. Иска се, съдът
да отмени заповедта за налагане на принудителна административна мярка.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован, се представлява от упълномощен представител-
адвокат В.В. от БАК, която поддържа жалбата и пледира за отмяна на оспорената
заповед. Претендират се разноските по делото, за което се представя списък.
Ответникът – Началник на отдел „Оперативни
дейности“– Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален
контрол“ в Централно управление на НАП, представя пълната административна
преписка, представлява се от юрисконсулт, надлежно упълномощен. Чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна. Поддържа
теза, според която установеното нарушение е доказано и издадената заповед за
налагане на ПАМ е законосъобразна. Счита, че жалбата следва да бъде отхвърлена,
респективно в полза на НАП да се присъди юрисконсултско възнаграждение. В
условието на евентуалност, прави възражение за прекомерност на платеният
адвокатски хонорар на пълномощника на жалбоподателя предвид липсата на
фактическа и правна сложност на делото.
След
като прецени доводите и становищата на страните, анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа разпоредбите на
закона, Административен съд – Бургас намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
ФАКТИ:
На 04.01.2023г. в 10.50 ч. е извършена
проверка в търговски обект, по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС- закусвалня „Вкусно“,
находяща се в гр.Бургас, кв.Долно Езерово, ул.“Захари Зограф“№ 75, стопанисван
от жалбоподателя, при която е констатирано, че търговецът, в качеството си на
лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите не
регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския
обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за
обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на
наредбата. Извършена е контролна покупка на 2 бр. банички и 1 бр. айран на обща
стойност 4.20 лв. /четири лева и двадесет
стотинки/. Сумата е заплатена в брой от проверяващ инспектор по приходите преди
легитимацията, като е приета от Марийка Димитрова, на длъжност „продавач“. За
плащането не е издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство в
работен режим модел DAISY EXPERT SX01 с ИН на
ФУ: DY466285 и ФП № 36624321, нито е издадена ръчна
касова бележка от кочан. След като служителят се легитимирал, от фискалното
устройство е отпечатан дневен финансов отчет с № 039110 от 04.01.2023г., от
който е видно, че продажбата не е отразена като регистрирана, чрез издаване на
фискален бон.
Констатациите от проверката били описани в
протокол (л.20-22 от делото). След като възприел тези констатации,
административният орган издал процесната заповед, в която квалифицирал
нарушението по чл.25, ал.1, т.1 вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, поради което на основание чл.186, ал.1,
т.1, б. „а“ от ЗДДС наложил оспорената ПАМ. Органът изложил мотиви, относно
срока на мярката.
За установеното
нарушение е съставен АУАН № F691606/11.01.2023г. (л.55-57 от делото), относим
към процесното нарушение за неиздаване на касов бон, както и втори АУАН за
друго констатирано нарушение по време на проверката- АУАН № F691610/11.01.2023г.
относно констатираната положителна касова разлика (л.52-54).
В протокола за
извършена проверка на обекта, не са вписани бележки
и възражения на представителя на проверяваното лице- приел плащането, като
е отразено, че същата няма такива и е положен подпис.
Видно от
обстоятелствената част на протокола, по време на проверката е установена фактическа
касова наличност в размер на 1035.05 лева, а по данни на фискалното устройство
е следвало да има 128.50 лева. Следователно, установена е положителна касова
разлика в размер на 906.55 лева.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Процесната заповед е връчена лично на управителя
на 09.01.2023г. (л.9). Видно от обстоятелствената част на Решение № ГДФК-27 от
23.01.2023г., издадено от Директора на дирекция „Оперативни дейности“ в Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, до горестоящия административен орган
е подадена жалба в рамките на законния срок, която е приета от по-горния
административен орган за допустима и разгледана по същество. С решение /л.10-19/
административното оспорване е отхвърлено, като неоснователно. Този акт е връчен
на адресата на 03.02.2023г., а жалбата, инициирала настоящото съдебно
производство, е подадена чрез НАП на 16.02.2023г., поради което е подадена в преклузивния
14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна и в съответствие с
изискванията по чл.150, ал.1 от АПК за форма и съдържание, респективно се явява процесуално ДОПУСТИМА. Налице са
предпоставките за разглеждане на оспорването по същество, при което съдът
констатира следното:
С т.1 от заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. (л.59-60),
на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за приходите,
чл.186, ал.3 и ал.4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, изпълнителният директор на
НАП определил лицата, компетентни да издават заповеди за налагане на
принудителна административна мярка „запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС.
Сред тези лица са и началниците на отдели „Оперативни дейности“ в главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. По делото е представена и заповед № 3755/20.10.2022г.
(л.58), според която, към момента на издаване на процесния адм.акт- 06.01.2023г.,
неговият издател Димитър Петров Димитров заема длъжността началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, в главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, считано от 20.10.2022г. При тези констатации,
оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен административен орган.
Спазена е и указаната от закона форма – писмена заповед, съдържаща
всички изискуеми от закона реквизити, съгласно чл.59, ал.2 от АПК.
Съдът не констатира допуснати
съществени нарушения на администра-тивнопроизводствените
правила при издаването на обжалвания акт, тъй като противно на изложеното в
жалбата актът съдържа изискуемите реквизити и е надлежно мотивиран. В този
смисъл, неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че липсва описание на
фактическите и правните основания за издаване на акта, тъй като ясно и
конкретно са описани всички факти, на които се основава издадената заповед,
както и относимите към тези факти правни норми, съставляващи правни основания
за постановяване на заповедта.
Относно
приложението на материалния закон и неговите цели:
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до
напускането на обекта.
Видно от ал.4 на същата разпоредба условията,
редът и начинът
за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на
фискалните касови бележки се определят с наредба на министъра на финансите.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на
финансите (Наредбата),
всяко лице е длъжно да регистрира и
отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност
по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод,
извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните
услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез
пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид
документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.
В разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата е посочено, че лицата, задължени да използват фискално устройство, издават фискална касова бележка
за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен
документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а ал.6 на
същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на
плащането. Лицата по чл. 3
са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента
издадената фискална касова бележка. При продажби по чл. 3, ал. 8
фискалната касова бележка се визуализира на контролния дисплей на ФУВАС.
Нормата на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС
указва, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до
30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Анализът на посочените
правни норми налага правния извод, че в конкретния случай жалбоподателят-
търговец е задължен да издаде
фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство за извършена
продажба на стоки– 2 бр. банички и 1 бр. айран на обща стойност 4.20 лв.
В жалбата не се оспорва
задължението на търговеца за издаване на фискален бон, респективно е безспорно,
че е осъществена тази продажба на стоки. Не се оспорва и фактът, че такъв не е издаден.
Възражения за оспорване на направените констатации не са направени нито в протокола
за извършена проверка, нито с жалбата или в хода на съдебното производство са
ангажирани от страна на жалбоподателя някакви доказателства опровергаващи така
посочените факти.
След като жалбоподателят
не опровергава факта, че за извършената контролна покупка, след получаване на
плащането, не е издаден въобще фискален бон, то действително е налице описаното
от административния орган основание, съгласно чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС.
Съгласно чл.118, ал.4, т.1 и т.4 от ЗДДС, министърът
на финансите издава наредба,
с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на
типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация,
отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално
устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност, както и издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и
касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат.
Въз основа на законовата делегация, министърът е издал
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин.
В
разпоредбата на чл.186 от ЗДДС
изчерпателно са изброени хипотезите, при които независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага принудителната административна мярка запечатване
на обект, за срок до 30 дни. Съгласно хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС „Принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което: 1. не спази реда или начина за:
а) издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба;
Принципно, тази правна норма обективира задължение на
компетентния орган по приходите да приложи посочената принудителна
административна мярка при наличие на визираните в хипотезата юридически факти,
т.е. административният орган действа в условията на обвързана компетентност.
Въпреки изложеното, с Решение на Съда на Европейския съюз /първи състав/ от 04.05.2023г. по
дело С-97/21 се е произнесъл по отправено Преюдициално запитване, което се
отнася до тълкуването на член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от
28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената
стойност (OB L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на
български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7, наричана
по-нататък „Директивата за ДДС“), както и на член 47, член 49,
параграф 3 и член 50 от Хартата на основните права на Европейския
съюз (наричана по-нататък „Хартата“ и е отправено в рамките на спор между
MV – 98 и Началника на отдел „Оперативни дейности“ —
гр. София в главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на
Национална агенция за приходите (България) относно наложена мярка запечатване
на търговски обект, в който MV – 98 е извършил продажба на кутия
цигари, без да издаде фискална касова бележка.
Съгласно
указаното в това решение на СЕС:
„Член 273 от Директива 2006/112/ЕО на
Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на
данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните
права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не
допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също
неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и
самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка
имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект,
които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна
уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до
стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените
мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени
санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.
При това тълкуване на действащото европейско
законодателство, което е част и от правната уредба в Република България, като
член на Европейския съюз, се обосновава извод, че разпоредбата на чл.186, ал.1,
т.1, б. „а“ от ЗДДС противоречи на цитираната европейска норма- чл.273 от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. и чл.50 от Хартата на основните
права на ЕС, като тълкуването и от Съда на СЕС и дадените в тази връзка
указания са задължителни. При такова противоречие следва да бъде съобразено
указанието на СЕС при извършеното тълкуване на тази норма от европейската
директива, с оглед съблюдаване на основен принцип обективиран в разпоредбата на
чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България.
Предвид изложеното, съдът приема, че издадената заповед противоречи на материалния закон и неговите цели и
този извод обуславя отмяна на оспорената заповед. Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му, а цитираната норма чл.273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от
28.11.2006г. и чл.50 от Хартата на основните права на ЕС са действали и към
датата на издадената заповед.
Изходът от оспорването обуславя
възлагането на разноските по делото в тежест на НАП, в чиято структура е
ответният орган. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за един
адвокат на пълномощника на жалбоподателя в размер на 800 лева, но са ангажирани
доказателства само за половината от тази сума, поради което следва да се
присъди именно сумата от 400 лева /платено адвокатско възнаграждение/, което не
е прекомерно до този размер, респективно възражението в тази насока е
неоснователно. Към разноските следва да се присъди и сумата от 50 лева- платена
държавна такса за образуване на делото или НАП следва да бъде осъдена да
заплати на дружеството общо 450 лева разноски за настоящата инстанция.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен
съд, първи състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Заповед за налагане на ПАМ № ФК-5-0089278 от
06.01.2023г. издадена от началник отдел „Оперативни дейности“-Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, потвърдена
с Решение № ГДФК-27 от 23.01.2023г., издадено от Директора на дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на
„ПАШО“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.„Свети
Климент Охридски“ № 11, сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева, разноски
по делото за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: