Решение по дело №167/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1, изр. 2 във вр. с чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, срещу решение № 139/29.01.2024 г., постановено по адм. дело № 629/2023 г. по описа на Административния съд Монтана, с което е ГДИН е осъдена да заплати на М. А. А. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 364 лева за периода от 07.04.2023 г. – 09.10.2023 г., като е отхвърлена исковата претенция за разликата до 5 000 лева.

Касаторът, чрез пълномощника юрк.Х., навежда доводи за неправилност на решението, същото е необосновано, т.к. предявеният иск е неоснователен и недоказан - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се твърдения, че съдът неправилно е приел наличие на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, тъй като твърденията на ищеца не са доказани и същите не са в пряка връзка с действията на администрацията на ответника. Акцентира се върху обстоятелството, че решението е неправилно и необосновано, т.к. не са събрани доказателства за претендираните неимуществени вреди.

В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не се явяваи не се представлява.

Ответникът А., редовно призован, не се явява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на ОП Монтана дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.

Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Настоящият състав, като извърши служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК и въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд, съгласно чл. 220 АПК, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск по чл. 284 ЗИНЗС от М. А. А., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ Враца към затвора Враца, находящо се в [населено място], към ГДИН, за заплащане на обезщетение в размер на 5 000 лева за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействия на затворническата администрация, като е посочил, че не му е осигурена необходимата квадратура по европейските стандарти; наличие на вредители в общежитието; не са му осигурени необходимите хигиенни консумативи; не е осигурена течаща топла вода в спалните помещения .

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства съдът приел за установено от фактическа страна “две отделни и самостоятелни нарушения с припокриващи се периоди, имащи своето кумулативно въздействие, а именно: липса на достатъчно свободна жилищна площ в спалните помещения, за периодите 12.04.2023 г. до 19.04.2023 г. и периода 21.04.2023 г. – 26. 05. 2023 г.; неосигуряване на ефективно и резултатно извършване на дезинсекция и деритаризация - дейности с пряко значение за опазване на здравето, за периода 07.04.2023 г. - 09.10.2023 г. (процесния), в който период ищецът е хапан от насекоми или общият период от време е месец и половина за първото нарушение и 6 месеца и два дни за второто..“ Съдът се е позовал на доказателства, които настоящият съдебен състав намира за недопустими и неотносими за правилното решаване на спора, предвид производството по чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, в което производство доказателстваната тежест съгласно чл.284, ал.5 ЗИНЗС „ В случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното“. Съгласно разпоредбата на чл.284, ал. 3 и ал.4 от ЗИНЗС - ал.3 „Съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти; ал.4 „ Съдът може служебно да призове длъжностни лица от мястото за лишаване от свобода и всяко друго лице, чиито показания биха могли да спомогнат за изясняване на фактите по делото.“

В конкретния случай при установяване на релевантните факти в първоинстанционното производство по разбиране на настоящия касационен състав не са спазени комулативните изисквания по чл.284 от ЗИНЗС. Настоящият съдебен състав, макар и с различни мотиви, споделя направения от първоинстанционния съд краен извод за наличие на осъществено нарушение на забраната за нечовешко и унизително отношение, въведена с чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, съответна на чл. 3 КЗПЧОС, както и наличието на причинно-следствена връзка между констатираното нарушение и причинените неимуществени вреди на ответника, т.к. същите не са оборени от ответника, но не и надлежно доказани с допустимите доказателствени средства в производството по чл.284 ИНЗС.

Съгласно чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон.

Фактическият състав на предявения иск с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС в процесния случай, с оглед фактическите твърдения на ищеца, включва в кумулативна даденост наличие на нарушение на забраната по чл. 3 ЗИНЗС, причинени на ищеца неимуществени вреди и причинна връзка между нарушението на чл. 3 ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Вредите се предполагат до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС оборима презумпция. В съответствие с нормата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал. 2 на същата норма се предвижда, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

В случая предмет на разглеждане по делото е искова претенция за обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от нечовешко и унизително отнасяне като последица от проявните форми на нарушения на чл. 3 ЗИНЗС вр. с чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) през исковия период, свързани с бездействие по отношение на липсата на достатъчно жилищна площ, както и наличието на вредители в спалното помещение, не осигурени необходимите хигиенни консумативи, не осигурена течаща топла вода в спалните помещения.

Съобразно нормата на чл.43, ал.4 и 5 ЗИНЗС“ Минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ поддържа актуална база данни за капацитета на местата за лишаване от свобода.; Количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона..“

В тази връзка в хода на производството съдът е установил, макар позовавайки се на доказателства, които не са приложими в производството по чл.284 ЗИНЗС – протоколи от служители на ОД на МВР, но от друга страна от ответника не са представени доказателства, с които да обори твърденията в исковата молба за недостатъчна жилищна площ и наличието на вредители.

Както се посочи по-горе, по силата на нормата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Безспорно е установено и наличието на причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и допуснатото нарушение на забраната по чл. 3 ЗИНЗС. Предвид изложеното обоснован е изводът на първоинстанционния съд за наличието в кумулативна даденост на всички елементи от фактическия състав на чл. 284, ал. 1 във връзка с чл. 3 ЗИНЗС, като не е оборена и презумпцията по чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС.

По оплакванията в касационната жалба за необоснованост на решението, настоящият съдебен състав намира следното: В жалбата не се сочат конкретни доводи относно посочените в жалбата и решението факти и обстоятелства, въз основа на които съдът е приел за частично основателен предявения иск. В хода на съдебното производство ответникът не е проявил активност, не е предприел необходимите действия и не е представил доказателства, с които да оспори и обори изложеното относно нарушения по чл.3 от ЗИНЗС. Административният съд е присъдил размер на обезщетението, като го е обосновал, че паричната компенсация като форма на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, не трябва да бъде в неразумен размер. Доколкото определеният размер не е оспорен, то съдът не дължи обсъждане относно присъдения размер на обезщетението.

При така изложените факти и доказателства, настоящият съдебен състав приема, че като краен резултат искът правилно е частично уважен и определено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 364 лева, а в останалата му част е отхвърлен.

Предвид изложеното , съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 139/29.01.2024 г., поправено с решение № 453/28.03.2024 г., постановени по адм. дело № 629/2023 г., по описа на Административния съд Монтана.

Решението не подлежи на обжалване.