Определение по дело №2528/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1072
Дата: 10 юни 2019 г. (в сила от 14 юни 2019 г.)
Съдия: Пламен Димитров Караниколов
Дело: 20193110202528
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юни 2019 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л

 

     1072/10.6.2019г.

 

ГОДИНА 2019                                                                                      ГРАД ВАРНА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                     ТРИДЕСЕТ И СЕДМИ СЪСТАВ

На десети юни                                                                                          2019 година

 

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЛАМЕН КАРАНИКОЛОВ

 

СЕКРЕТАР: ПЕТРАНКА ПЕТРОВА

ПРОКУРОР: КАЛОЯН КРЪСТЕВ

 

Сложи за разглеждане докладваното от Председателя частно наказателно дело № 2528 по описа за 2019 година.

 

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

 

ВРП, редовно призована, представлява се от прокурор  КРЪСТЕВ.

Обв. М.Н.Н., редовно призован, води се от органите на РД „Охрана” и с адв. П.Д., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

 

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

Производството е по реда на чл.65 от НПК и е образувано по искане на адв. П.Д., защитник на М.Н.Н., обвиняем по ДП № 335/2019 г. по описа на ІІ РУ при ОД на МВР -Варна,  за изменението на наложената му мярка „Задържане под стража“ в по – лека.

 

АДВ. Д.: Поддържам така направеното искане и моля да измените мярката от „Задържане под стража” в по-лека.

 

ПРОКУРОРЪТ: Искането е допустимо, но считам, че не е основателно. В него не се съдържат нови обстоятелства, които да налагат изменение на МНО „Задържане под стража” в по-лека. Считам, че същото не следва да бъде уважено и наложената вече мярка да бъде потвърдена.

 

 

 

ОБВ. Н.: Моля съда да уважи направеното искане.

 

Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ДАВА ХОД  П О  С Ъ Щ Е С Т В О

 

АДВ. Д.: Уважаеми г-н Председател, моля да уважите молбата на моят подзащитен за изменение на най-тежката МНО „задържане под стража“ в по-лека такава. Основното, поради което правим това искане е, че по наказателното производство не са извършвани никакви процесуално-следствени действия, не се работи с него, както и с останалите двама обвиняеми. На този етап считам, че продължаването на най-тежката МНО е ненужно, неадекватно, в разрез с целите на МНО, визирани в закона. По делото не са проверени важни веществени доказателства, които са иззети - мобилни телефони. Това са средства за комуникация, от които може да се направят изводи за това къде са били обвиняемите по време на извършване на деянието, дали са комуникирали помежду си. Изминали са два месеца и действително прокурорът е извършил някакви действия, смяна на разследващите органи, но в крайна сметка моят подзащитен търпи най-тежката МНО „Задържане под стража.“ Той не е длъжен да я търпи, поради грешки и забавяне в разследването. Подобни са изводите на Окръжен съд, в мотивите на определение, с което ВОС е изменил МНО на един от другите обвиняеми. Съдът в мотивите си е коментирал това, че към момента продължаването на тази най-тежка МНО се явява неадекватна, тъй като липсва активност от страна на прокуратурата. Първоначално събраните доказателства, няма нови такива, които да потвърждават изводите, взети при първоначално наложената най-тежка МНО. Освен това, подзащитния ми има постоянен адрес ***, където живее с родителите си и ако измените МНО в домашен арест, това е една мярка, контролирана от съда и би осигурило той да не избегне наказателно преследване. Няма данни да се е укривал от правосъдието. Осъждан е, но единствено на тази база не считам, че следва да продължава тази най-тежка МНО спрямо него и моля да му наложите домашен арест или гаранция.

 

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, моля да не уважавате молбата за изменение на МНО „Задържане под стража“, наложена на обв. Н.. На първо считам, че към момента са налице основания за вземане на най-тежката МНО „Задържане под стража“, визирани в чл. 63 от НК, а именно обосновано предположение, че обв. Н. е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обв. Н. да се укрие или да извърши престъпление. На следващо място следва да се отбележи, че прокуратурата е установила известно забавяне в извършване на определени допълнителни действия по разследването. Считам, че във връзка с горното наблюдаващия прокурор е реагирал адекватно, като с постановление от 21.05.2019 г. е отстранила разследващия полицай, като е даден изричен срок за назначаване на друг разследващ полицай, както и срок за извършване на следващи необходими за разкриване на обективната истина нови действия по разследването и считам, че по настоящото ДП не е изтекъл срок такъв, който да предполага изменение на МНО от „Задържане под стража“ в полека, поради което и моля да не уважавате молбата на адв. Д., защитник на обв. Н..

 

ОБВ. Н.: Моля да ми измените МНО в по-лека „парична гаранция“ или „домашен арест“.

 

Съдът се произнесе с определението си:

 

Производството е по реда на чл.65 от НПК и е образувано по молба на адв. Д., защитник на М.Н.Н., за изменение на мярката му за неотклонение “Задържане под стража” по досъдебно производство № 335/2019 г. по описа на ІІ РУ при ОД на МВР -Варна за извършено престъпление по чл. 196 ал. 2 вр. чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. 2 т. 12 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК.

 

В искането се изтъкват доводи за изменение на мярката, като се сочи, че от данните по делото не можело да се направи обосновано предположение, че обв. Н. е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинението, с обвиняемия не се извършват никакви следствени действия и не е налице опасност обвиняемия да се укрие или да извърши друго престъпление, тъй като същият живее с родителите си и ако бъде изменена МНО в домашен арест или гаранция, това е мярка контролирана от съда и би осигурила да не избегне наказателно преследване. Няма данни да се е укривал от правосъдието, осъждан е, но единствено на тази база не следва да продължава тази най-тежка мярка за неотклонение и моли да бъде наложена МНО „домашен арест“ или „гаранция“.

 

В съдебно заседание представителят на ВРП моли съда да не уважава молбата, като изразява становище, че не са налице нови обстоятелства, които да налагат изменение на МНО.

 

Съдът, като взе предвид постъпилата молба, развитите доводи от двете страни, както и събраните доказателства намира, че взетата по отношение на обв. Н. мярка за неотклонение "Задържане под стража" е законосъобразна, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение.

С постановление от 29.03.2019 г. М.Н. е бил привлечен в качеството на обвиняем за горепосоченото престъпление, като първоначално се възползва от правото си да не дава обяснение във връзка с образуваното производство. С определение от 01.04.2019 г. по ЧНД № 1515/2019 г. по описа на ВРС е била взета най-тежката МНО „Задържане под стража“ по отношение на обв. Н., като съдът е преценил кумулативното наличие на предпоставките за вземане на най-тежката МНО „Задържане под стража“, а именно обоснованото предположение относно авторството на деянието, в извършването на което е бил обвинен Н., въз основа на събраните доказателства по делото, както и реалната опасност обвиняемия да се укрие или да извърши друго престъпление предвид предходната му съдимост и лошите характеристични данни. Определението на ВРС за вземане на най-тежката МНО като законосъобразно и обосновано е било потвърдено с определение от 05.04.2019 г. по ВЧНД № 376/2019 г. по описа на ВОС. Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 3 от НПК когато опасността обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление отпадне МНО „задържане под стража“ се заменя с по-лека такава или се отменя. На първо място, към настоящия момент съдът намира, че правилно още в началния етап на разследването е прието, че са налице достатъчни доказателства, съответно свидетелски показания, протоколи и други, от които би могло да се направи обосновано предположение, че обв. Н. е извършил деянието, в което е бил обвинен. Към настоящият момент това предположение по никакъв начин не е разколебано от събраните по делото доказателства. Освен горното, съдът споделя становището на представителя на ВРП, че няма никаква промяна в обстоятелствата, мотивирали извод за опасност обв. Н. да извърши престъпление, доколкото няма никаква промяна нито в предходната му съдимост, нито в лошите характеристични данни, нито съответно в множеството криминални прояви до настоящия момент. Видно от свидетелството за съдимост на обвиняемия, същият е осъждан за престъпления от общ характер общо 12 пъти. Единственият правилен логически извод при тази констатация е, че в условията на свобода обвиняемия Н. е потенциален извършител на престъпление, в частност тежки престъпления срещу собствеността в условията на опасен рецидив, каквото се явява престъплението по чл. 196, ал.2  във вр. с чл.195, ал.1 от НК. По делото липсват каквито и да е доказателства, които опровергават реалната опасност от извършване на престъпление, визирано в специалната норма на чл. 63 ал. 2  от НПК, а именно, че е обвинен за тежко умишлено престъпление и осъждан за тежко умишлено престъпление не по-малко от една година лишаване от свобода ефективно. В настоящия случай е очевиден и друг факт, че независимо от продължителното време, в което обвиняемия е търпял наказание лишаване от свобода по предходните му осъждания, спрямо него към настоящия момент не е настъпила възпитателната и правовъзпираща функция, предвидена в чл. 36 от НК. В този смисъл спрямо такива обвиняеми единствената според настоящия състав законосъобразна мярка за неотклонение се явява МНО „Задържане под стража“. Настоящия състав на съда счита, че производството по делото се намира в рамките на разумните граници, доколкото от образуването му до настоящия момент е изминал период малко по-дълъг от два месеца, който е напълно разумен срок за задържане, с оглед престъпното деяние, за което му е повдигнато обвинение, съгласно стандартите на  чл. 5 и чл. 6 от ЕКЗПЧ.

 

Предвид горното, съдът намира, че не са налице нови факти и обстоятелствата, които да налагат промяна на мярката за неотклонение "задържане под стража" на обв. Н. към настоящия момент, поради което искането на адв. Д. не следва да бъде уважено.

 

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М.Н.Н. с ЕГН **********, обвиняем по досъдебно производство № 335/2019 г. по описа на ІІ РУ при ОД на МВР –Варна,депозирана чрез адв. П.Д. –процесуален представител на обвиняемия  за изменение на взетата спрямо обвиняемия М.Н. мярка за неотклонение „Задържане под стража” в по-лека.

 

ПОТВЪРЖДАВА взетата по отношение на обвиняемия М.Н.Н. с ЕГН ********** мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” по досъдебно производство № 335/2019 г. по описа на ІІ РУ при ОД на МВР –Варна.

 

Определението подлежи на обжалване или протест пред ВОС в 3-дневен срок от днес.

 

Насрочва в случай на жалба или протест делото за разглеждане пред ВОС в съдебно заседание на 14.06.2019 г. от 11.00 часа, за която дата и час ВРП и адв. Д. да се считат за редовно уведомени.

 

 

В случай на постъпване на жалба, обв. Н. да се призове чрез Началника на Началника на ГДИН Сектор „Арести” – Варна.

 

След влизане на определението в сила копие от същото да се изпрати на ареста в гр.Варна - за сведение, а ДП да се върне на ВРП - по компетентност.

 

 

Протоколът изготвен в с.з. което приключи в 14,35 часа.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

СЕКРЕТАР: