Р Е
Ш Е Н
И Е
№372 15.10.2021
г. гр. Стара
Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Зорница Делчева
и с участието на прокурора Румен
Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия Галина Динкова КАН дело № 351 по описа за 2021 год, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационната жалба,
подадена от „Т. – 2019“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с.Обручище, общ.Гълъбово, ул.“Здравец“ № 10, против
решение № 260022 от 12.05.2021г., постановено по АНД N 245/ 2020г. по описа на Районен
съд – Гълъбово, с което е изменено Наказателно постановление № 24-002760/
20.11.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора,
като наложената на касатора имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ е
намалена на 1500 лв.
В касационната жалба се излагат доводи
за незаконосъобразност на обжалваното решение, като оплакванията са за
постановяването му при неправилно приложение на материалния закон – касационно
основание по 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с
чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Твърди се, че процесното
наказателно постановление е следвало да бъде отменено от първоинстанционния
съд, тъй като приетата от административнонаказващият орган правна квалификация
на деянието не отговаря на действителното фактическо положение, установено в
АУАН и в издаденото въз основа на него НП. Сочи, че поради липсата на сключен
трудов договор между страните, работодателят обективно не би могъл да изпълни
задължението си да представи екземпляр от такъв и от уведомлението, съотв. не
би могъл да наруши забраната по чл.63, ал.2 от КТ, а е следвало да понесе
отговорност за неизпълнение на задължението си по чл62, ал.1 от КТ във вр. с чл.1,
ал.2 от КТ – за това, че не е сключил с работника трудов договор. По изложените
в жалбата съображения се иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и
измененото с него наказателно постановление.
Ответникът - Дирекция „Инспекция по
труда” град Стара Загора, чрез процесуалния си представител – ст.юрисконсулт Т.-М.,
оспорва основателността на касационната жалба, като твърди, че първоинстанционният
съд правилно е преценил събраните по делото доказателства и е издал
законосъобразен акт, който моли да бъде потвърден.
Представителят на Окръжна прокуратура изразява
становище за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на
Районен съд – Гълъбова да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда като взе предвид събраните
по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към
обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на
обжалваното решение на Районен съд Стара Загора, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното
решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Производството пред Гълъбовския районен
съд се е развило по жалбата на „Т. - 2019” ЕООД против Наказателно
постановление № 24-002760/ 20.11.2020г, издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда”, с което, въз основа на съставен АУАН № 24-002760/
22.10.2020г., на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на
2000 лв. на основание чл.414, ал.3 от КТ
за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ за това, че на 16.10.2020г. в 10:30 часа, „Т.-2019“ЕООД,
в качеството си на работодател по см. на §1, т.1 от ДР на КТ, е допуснал до
работа в обект кафе-аператив „Градина“, находящ се в село Обручище,
общ.Гълъбово, Е.Й.В.на длъжност „сервитьор“, без да й предостави преди това
копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Доказателствата на които АНО се позовава са трудов
договор от 15.10.2020г., сключен между Е.В.и „Т. – 2019“ЕООД; декларация по
чл.402, ал.1, т.3 от КТ; справка за приети и попълнени уведомления по чл.62,
ал.3 от КТ; писмено обяснение от управителя на санкционираното дружество.
За да измени НП РС – Гълъбово е приел, че
при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, не са
допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални
изисквания. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства,
установената по делото фактическа обстановка съотнесена към приложимата
нормативна регламентация, е приел, че по несъмнен начин е установено и доказано
извършването на вмененото на „Т. – 2019“ ЕООД, в качеството му на работодател,
нарушение, правилно квалифицирано по административнонаказателния състав на
чл.414, ал.3 от КТ, за неизпълнение от работодателя на императивното
задължение по чл.63, ал.2 от КТ. За да
намали размера на санкцията съдът е преценил като смекчаващо обстоятелство
факта на първо извършване на нарушението и при съобразяване на икономическите
реалности, при които същото е осъществено, е приел, че целите на наказанието по
чл.12 от ЗАНН биха били постигнати с определяне на имуществена санкция в
минималния размер от 1500лв.
Решението на районния съд е постановено
в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.
Настоящият касационен състав изцяло
споделя извода на въззивния съд, че по безспорен и несъмнен начин е установено и
доказано наличието на съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано
като административно нарушение по чл.414, ал.3 от КТ – при неспазване на
императивното изискване, регламентирано в чл. 63, ал.2 от КТ, „Т. – 2019“ ЕООД в качеството си на
работодател, на 16.10.2020г., в 10:30ч. е допуснал до работа като сервитьор в
стопанисвания от него обект Кафе-аператив „Градина“, находящ се в с.Обручище,
общ.Гълъбово, Е.Й.В., без да й предостави преди това копие от уведомление по чл.62,
ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Всички релевантни за съставомерността на
деянието факти, които обуславят административно наказателната отговорност и с
които е обосновано административното обвинение, се установяват от събраните в
хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Защитната теза на
касатора и твърдението му, че към датата на проверката – 16.10.2020г., между
дружеството и Е.В.не е имало сключен трудов договор, поради което обективно не
е било възможно да се наруши изискването по чл.63, ал.2 от КТ, се опровергава от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства и от показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие във въззивното производство в
качеството на свидетели лица. Видно
от приложения към административнонаказателната преписка трудов договор от
15.10.2020г., сключен между „Т.-2019“ЕООД и Е.Й.В./лист 14 от въззивното
дело/, изпълнението на договора е
започнало на 16.10.2020г., предвид направеното отбелязване върху него, поради
което не може да се приеме за състоятелно твърдението, че към момента на
извършената от контролните органи на ДИТ проверка – 10:30ч. на 16.10.2020г.,
между работника и работодателя не е имало сключен трудов договор в писмена
форма. в 10.45ч. на 22.04.2015г. Освен това от показанията на св.А. и св.И. се
установява, че на 16.10.2020г. Е.В.реално е осъществявала задълженията си по
сключения трудов договор от 15.10.2020г. Ето защо изводът на въззивния съд за
осъществено от работодателя съставомерно деяние по повдигнатото административно
наказателно обвинение за извършено нарушение по чл.414, ал.3 във вр. с чл. 63,
ал.2 от КТ, е фактически, правно и доказателствено обоснован, като изложените в
тази връзка мотиви изцяло се споделят от касационната инстанция.
По изложените съображения съдът намира,
че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното
решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния
закон следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните
мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260022 от 12.05.2021г., постановено по АНД N 245/ 2020г.
по описа на Районен съд – Гълъбово.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.