Решение по дело №4/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 5
Дата: 13 януари 2022 г. (в сила от 13 януари 2022 г.)
Съдия: Александър Трионджиев
Дело: 20211200600004
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Благоевград, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки

Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Благоевград Г. В. М.
като разгледа докладваното от Атанас Маскръчки Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211200600004 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 сл. от НПК и е образувано по
въззивна жалба от адв. а.т. - защитник на подс. Ф. М. Б., против Присъда №
8104 / 16.10.2020 год., постановена от Районен съд – Гоце Делчев по н.о.х.
дело № 147 / 2019 год.
Според изложението във въззивната жалба, поддържана лично от
подс. Б. и неговия защитник в съдебното заседание пред въззивния съд,
присъдата на първоинстанциония съд е неправилна, необоснована и
незаконосъобразна. Изразяват се доводи за допуснати нарушения при
оценката на доказателства, че деянието е несъставомерно и обвинението не е
доказано по несъмнен начин. Ето защо се иска присъдата на районния съд да
бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за
невиновен и оправдан по възведените му обвинения за извършено
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Участващият във въззивното производство представител на
Окръжна прокуратура - Благоевград изразява становище, че въззивната жалба
1
на подсъдимия е неоснователна, а присъдата е обоснована и законосъобразна,
поради което следва да бъде потвърдена.
Окръжният съд разгледа жалбата в качеството си на въззивна
инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
доводите на страните, за да се произнесе взе предвид следното:
С обжалваната Присъда № 8104 / 16.10.2020 год., постановена от
Районен съд – Гоце Делчев по н.о.х. дело № 147 / 2019 год., инкорпорирана в
съдебен протокол от същата дата, съдебен акт подс. Ф.Б. е признат за виновен
в това, че на 10.01.2019 год. в с. Дебрен, обл. Благоевград, е управлявал МПС
– лек автомобил марка „Митсубиши“, модел „Пинин“ с рег. № ..., с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,83 на
хиляда, установено по надлежния ред – Наредба №1 от 19.07.2017 год. -
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54 НК
му е наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1 (една) година,
чието изтърпяване на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок
от 3 (три) години. Наред с това му е наложено и наказание „Глоба“ в размер
на 300 лева. На основание чл.343г от НК подс. Б. е лишен от право да
управлява МПС за срок от 16 месеца.
При служебната проверка по чл.314 НПК съставът на въззъвния
съд констатира, че от първоинстанционния съд е допуснато съществени
процесуални нарушения по чл.348, ал.3, т.1 вр. ал.1, т.2 НПК - отменително
основание по чл.335, ал.2 НПК, което налага отменяването на присъдата и
връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на първата
инстанция.
Съгласно императивните разпоредби на чл.297 от НПК след
завършване на съдебните прения на подсъдимия се дава последна дума. В
случая, от протокола от последното заседание от 16.01.2020 год. не е видно на
подсъдимия Б. да дадена последна дума. Тя е самостоятелен етап от
съдебното заседание пред първата, инстанция и след завършване на съдебните
прения председателят дава на подсъдимия право на последна дума. Тези
действия от съдебното заседание са задължителни, независимо дали
подсъдимият преди тях е участвал или не в съдебните прения като
самостоятелна страна в наказателния процес (чл. 55, ал. 2 от НПК). В
последната си дума подсъдимият има възможност да изрази своето
2
окончателно отношение към обвинението, като няма право да бъде подлаган
на разпит, нито ограничаван във времето. В последната си дума дори
подсъдимият може да посочи и нови данни, които биха могли да имат
значение по делото, и тогава съдът е длъжен да възобнови съдебното
следствие, да събере необходимите доказателства и отново да проведе
съдебни прения и да изслуша последната дума на подсъдимия. Всичко това
сочи, че правото на последна дума на подсъдимия е особено важно негово
право, чрез което той в най-висша степен реализира правото си на защита по
делото. Ограничаването на това право, а в още по-значима степен и въобще
лишаването на подсъдимия от правото му на последна дума, съществено
накърняват неговите права, тъй като го лишават от правото му на защита - чл.
348, ал. 3, т. 1 от НПК. По този начин, без да е изслушал последната дума на
подсъдимия, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, обуславящо наличие на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и
водещо до необходимост от възобновяване на производството по делото.
/Решение № 185 от 21.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 146/2009 г., III н. о./
Наред с това в случая съдебният акт, с който решено делото по
същество и следва да бъде „присъда“ е инкорпориран в съдебния протокол. В
тази връзка необходимо да се посочи, че като вид съдебен акт, присъдата
трябва да отговаря както на изискванията за форма и съдържание на
съдебните актове, определени по общ начин в чл. 34 НПК, а също така
формата на присъдата се определя и от редица задължителни реквизити,
посочени в процесуалния закон, посочени в чл.305 от НПК, спазването на
които е гаранция за нейната валидност и законосъобразност. Очевидно е, че
вписания в протокола съдебен акт не отговаря на посочените изисквания.
Същевременно въззивният съд отбелязва изискването, предвидено от
законодателя, след изготвянето й в окончателен вид присъдата първо да бъде
подписана от всички членове на състава, а след това обявена в съдебната зала,
което е гаранция както за значението и силата на съдебния акт, така и за
защита срещу възможността да бъдат внесени допълнения или изменения, с
които да бъдат нарушени основни права на подсъдимите. Несъмнено в
конкретния случай това не е сторено, тъй като протоколът се изготвя след
приключване на съдебното заседание. Допуснати са съществени процесуални
нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 НПК. /арг. Решение
№ 265 от 25.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 245/2009 г., II н. о./
3
Не следва да се игнорира също, че изготвените мотиви към
обжалвания съдебен акт са лаконични и непълни, при което не отговарят на
минималните изисквания, установени от константната съдебна практика.
Прието е, че фактическата обстановка се установява от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства, като това изявление е напълно
декларативно, тъй като липсва цялостно обсъждане на доказателствените
източници. Наред с това не е даден отговор на възраженията на подсъдимия и
неговия защитник. Съгласно разпоредбата на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 НПК
липсата на мотиви е възведено като съществено процесуално нарушение от
категорията на абсолютните, допускането на което винаги води до отмяна на
присъдата или решението.
Визираните процесуални нарушения са неотстраними във
въззивната процедура, поради което постановеният съдебен акт следва да
бъде отменен, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд. По тези причини не се налага и обсъждане на
изложените във въззивните жалби доводи.
По изложените съображения и на основание чл.335, ал. 2 вр. чл.
348, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 НПК, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Присъда № 8104 / 16.10.2020 год., постановена от
Районен съд – Гоце Делчев по н.о.х. дело № 147 / 2019 год.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Гоце Делчев за ново
разглеждане от друг състав на съда.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4