№ 4136
гр. София, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20231110131924 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от „ЗАз а
д*****************” АД с ЕИК ///// против ЗК „Л/// /ЛИС” АД с ЕИК ///// искове за
установяване на задължения, за които по ч.гр.д.№ 51315/2022 г. е издадена
Заповед по чл. 410 ГПК, а именно: по чл. 411 КЗ – сума в размер на 365,95 лв.,
която се твърди, че представлява невъзстановен остатък от регресно вземане
за застрахователно обезщетение /в пълен размер 1120,54 лв./, което е било
изплатено от ищеца в качеството му на застраховател по застраховка „Каско”
№ 0306Х0257512/30.11.2016 и за щети на автомобил „БМВ 320 Д“ с рег.№ РВ
////// МВ, причинени от застрахования при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност” водач на автомобил „Пежо 206“ с рег.№ РВ 5961
СХ при пътно-транспортно произшествие от дата 02.09.2017 г. в гр. Пловдив,
с включени ликвидационни 15 лв. разноски, ведно със законната лихва за
забава за период от 21.09.2022 г. до изплащане на вземането, както и иск по
чл. 86, ал.1 ЗЗД – за обезщетение за забава в размер на 111,50 лева,
претендирана като мораторна лихва за забава в периода от 21.09.2019 г. до
21.09.2022 г.
От името на ответника исковете се оспорват с възражение за
погасяване по давност. Твърди, че извършено плащане на сума в размер на
769,59 лв. е съответно на действителната стойност на щетите. Оспорва щетите
по предна броня на застрахования при ищеца автомобил да са в причинно-
следствена връзка с произшествието – по съображение, че според ДКП
увреждането е в лявата част на предната броня, докато според снимковия
материал увреждането е в дясна част.
1
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
Възражение за погасяване по давност е неоснователно, като се има
предвид, че по силата на чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед, която дата в
случая е 21.09.2022 г.
Извършеното преди образуване на делото частично погасяване от
ответника на регресното вземане на ищеца като застраховател по застраховка
„Каско” представлява извънсъдебно признание на ответника за всички правно
релевантни обстоятелства относно възникването и съществуването на
регресно вземане на ищеца към ответника, с изключение на размера на
застрахователното обезщетение, респ. размер на регресното вземане.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението следва да е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие. Съгласно чл. 15 от Наредбата за задължителното
застраховане, действителната стойност на увреденото имущество не може
да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на
събитието. От неоспореното заключение на изготвената съдебна авто-
техническа експертиза се установява, че средната пазарна стойност на
разходите за отремонтиране на увредения автомобил възлиза на 1196,34 лв.
Видно е, че изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение в размер на
1120,54 лв. не надвишава действителната стойност на причинената вреда,
съответно изискването на чл. 386, ал. 2 КЗ е спазено. След приспадане на
доброволно погасената от ответника сума в размер на 769,59 лв., както и
заедно с 15 лв. ликвидационни разноски неизплатен размер регресно вземане
възлиза на 365,95 лв., колкото и се претендира.
В съдебно заседание вещото лице изяснява, че макар и увреждането да
е в лявата част на предната броня на застрахования при ищеца автомобил,
наложително е било облицовка на цялата предна броня, тъй като технически
ремонтът не може да бъде извършен само от едната страна.
Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, забавата на ответника като застраховател
на отговорността на делинквента по отношение на застрахователя на
увредения настъпва след изтичане на 30 дни от представянето на
оправдателните документи. Видно от представената Регресна покана, датата
на която ответникът е уведомен за регресната претенция е 30.01.2018 г., при
което и забавата на ответника е от дата 30.02.2018 г. Претенцията на ищеца
обаче е за забава с по-късна дата. При извършените по реда на чл. 162 ГПК
изчисления и за посочения от ищеца период на забава от 21.09.2019 г. до
21.09.2022 г. относно неизплатената сума в размер на 365,95 лв. съдът
намира, че обезщетението за забава в размер на законната лихва възлиза на
2
111,50 лв., колкото и се претендира.
С оглед изхода на спора претенцията на ищеца за съдебни разноски е
основателна в пълен размер – за 500 лв. общо за исково и заповедно
производство.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЗК „Л/// /ЛИС” АД
с ЕИК /////, че има неизплатени задължения към „ЗАз а д*****************”
АД с ЕИК /////: на основание чл. 411 КЗ в размер на 365,95 лв. - невъзстановен
остатък от регресно вземане за застрахователно обезщетение /в пълен размер
1120,54 лв./, изплатено от „ЗАз а д*****************” АД в качеството му на
застраховател по застраховка „Каско” № 0306Х0257512/30.11.2016 и за щети
на автомобил „БМВ 320 Д“ с рег.№ РВ ////// МВ, причинени от застрахования
при ЗК „Л/// /ЛИС” АД по застраховка „Гражданска отговорност” водач на
автомобил „Пежо 206“ с рег.№ РВ 5961 СХ при пътно-транспортно
произшествие от дата 02.09.2017 г. в гр. Пловдив, с включени ликвидационни
15 лв. разноски, ведно със законната лихва за забава за период от 21.09.2022
г. до изплащане на вземането; на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД - обезщетение в
размер на 111,50 лева за забава в периода от 21.09.2019 г. до 21.09.2022 г. - за
които по ч.гр.д.№ 51315/2022 г. е издадена Заповед по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА ЗК „Л/// /ЛИС” АД с ЕИК ///// да заплати на „ЗАз а
д*****************” АД с ЕИК ///// сумата 500 лв. – съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3