№ 35784
гр. София, 08.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Частно гражданско
дело № 20241110107883 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.410 и сл ГПК.
В изпълнение на дадените с разпореждане № 26867/19.02.2024 г. по делото е
постъпила молба от заявителя, в която се уточнава размера на претендираните суми по
размер и период.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл.
19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали
дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на
въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на
Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от
7.08.2018 г. по съединени дела C-96/16 и C-94/17 на Съда на ЕС. Преценката за спазване на
посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в
заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените
към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това
задължение на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в заповедното производство
произтича пряко от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява
минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на
потребителите. Този принцип е въздигнат и в основен принцип на гражданския процес,
което следва от изричната разпоредба на чл. 7, ал. 3 ГПК.
В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с
които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на
различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована
вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните
разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Този извод се налага предвид
константната съдебна практика на съдилищата по тези каузи, формирана както в исковото
така и в заповедното производство. При съобразяване характера на правоотношението и
вида на клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за увреждане правата на
потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и
1
спазване на основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед за
изпълнение не следва да се издава. В тази връзка следва да се съобрази Решение от
20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС.
С оглед предходното вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се
отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда
на заповедното производно.
В конкретният случай заявителят претендира допълнителни такси и разноски, които
вадят до значително оскъпяване на ползвания заем, тъй като позволява на заемодателят да
получи сигурно завишено плащане на сумата на кредитиране, като това оскъпяване, не е
надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на чл.19 ЗПК, който
ограничава свободата на договаряне при потребителско кредитиране и противоречи на
добрите нрави. Отделно от предходното, сбора на таксите се доближава до размера на
претендираната главница.
Предвид гореизложеното искането за издаване на заповед за изпълнение следва да
бъде отхвърлено за сумата от 178,43 лева - представлаваща такса за бързо разглеждане
съгласно раздел IV, чл.9, ал.1 от договора за кредит, начислена за периода от 13.04.2023 г. до
13.01.2024 г., за сумата от 293,38 лева, представляваща "динамично плащане", произтичащо
от раздел IV, чл.9, ал.2 от договора за кредит, начислена за периода от 13.04.2023 г. до
13.01.2024 г., както и за сумата от 40,00 лева, представляваща разходи за просрочени
вземания съгласно раздел VI, чл.12 от договора за кредит.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с вх. №
42810/09.02.2024 г. по описа на СРС, уточнено с молба с вх.№ 73251/05.03.2024 г.,
подадено от ***********, В ЧАСТТА МУ за сумата от 178,43 лева - представлаваща такса
за бързо разглеждане съгласно раздел IV, чл.9, ал.1 от договора за кредит, начислена за
периода от 13.04.2023 г. до 13.01.2024 г., за сумата от 293,38 лева, представляваща
"динамично плащане", произтичащо от раздел IV, чл.9, ал.2 от договора за кредит,
начислена за периода от 13.04.2023 г. до 13.01.2024 г., както и за сумата от 40,00 лева,
представляваща разходи за просрочени вземания съгласно раздел VI, чл.12 от договора за
кредит.
УКАЗВА на заявителя, на основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК, че може да предяви
осъдителен иск за вземането си в едномесечен срок от съобщението.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3