Р Е Ш Е Н И Е
№247
гр. Велико Търново, 21.07.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново – шести
състав, в
съдебно заседание на пети юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.М., изслуша
докладваното от председателя адм. дело № 215 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК.
Жалбоподателят Ж.А.Ф. ***, чрез
представителя си *** С. от ВТАК е обжалвал като незаконосъобразна заповед
№РД-01-78 от 5.02.2021 година на ИД на ИА „Автомобилна администрация“, с което
е разпоредено анулирането на разултатите на жалбоподателя от проведените теоретичен
и практически изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС от
категория „В“, съгласно два протокола на областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Габрово към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Плевен.
В жалбата се поддържа незаконосъобразност
на заповедта поради противоречие със закона и при неспазване на административно-производствените
правила. Сочи се, че в мотивите на заповедта ответникът се е позовал на писмо
на СРП и копие на постановление на РП – Велико Търново, според които е ползвал
съзнателно неистински официален документ, като тези актове не са му връчвани, а
от друга страна няма влязла в сила присъда, която да установява престъпно
деяние. В писмената защита на процесуалния представител на жалбоподателя се
сочи в допълнение, че към момента на изготвянето на протоколи №205 от
30.03.2009 година и №222/1.04.2009 година на ОО „Автомобилна администрация“, в
Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите
на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно
превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити /Наредбата/ не е
съществувала хипотеза като тази, която е посочена в процесната заповед. Нито от
прокуратурата, нито от ИА „Автомобилна администрация“ са представени
доказателства, установяващи, че жалбоподателят се е ползвал съзнателно от
официален документ с невярно съдържание, като единствено влязла в сила присъда
може да обвърже ответника да издаде заповед с така разпоредените последици.
Сочи се, че по делото не е доказано, че свидетелството за основно образование е
неистински документ и следователно то обвързва органа, който е издал изпитните
протоколи, както и ответника по делото.
При това положение жалбоподателят е отговарял на изискванията на закона
за полагане на изпит за придобиване на правоспособност да управлява МПС. Извън
това, към 2009 година е била попълнена декларация по чл.18 от Наредбата и
решаващият административен орган е приел, че жалбоподателят отговаря на
изискванията на закона за придобиване на правоспособност.
Ответникът – Изпълнителният директор на
ИА „Автомобилна администрация“ не е взел становище по жалбата.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата, като подадена в срок, от
легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт е допустима за разглеждане
по същество. Видно е от представеното известие за доставяне, че заповедта е
връчена на 22.02.2021 година /лист 10 от делото/, като от пощенския плик, с
който тя е подадена чрез ответника до съда се установява, че е подадена на
2.3.2021 година, т.е. в преклузивния 14 дневен срок. Жалбоподателят е
легитимиран да оспори заповедта, тъй като тя го засяга неблагоприятно
По същество жалбата е основателна.
Според доказателствата, представени по
преписката, съответно събрани от съда се установява следната обстановка, която
впрочем не се и спори от страните:
На 23.12.2020 година жалбоподателят
получава писмо, рег.№10-00-00-1065 от 11.12.2020 година на ответника, с което
на основание чл.26, ал.1 от АПК е уведомен, че е започнало производство по
анулиране на резултатите от положените от него успешно теоретичен и практически
изпит за придобиванена правоспособност за управление на МПС от категория „В“,
като са цитирани двата протокола за положените два изпита. Сочи се и, че с
писмо на СРП ответникът е уведомен, че за допускане до обучение и изпит, а в
последствие и за издаване на свидетелството за управление на МПС жалбоподателят
е ползвал неистински официален документ – свидетелство за завършено основно
образование, като това е основание за анулиране на резултатите от успешно
положените от него изпити. Посочено е, че има право да ес запознае с
материалите по преписката и да изрази становище по тях, като ако в определения
срок /7 дни/ не представи документи, установяващи истинността на използваното
свидетелство за завършено основно образование, ще бъде издадена заповед, с
която на основание чл.56 1 т.3 от Наредбата резултатите от двата изпита ще
бъдат анулирани.
Със становище от 31.12.2020 година,
жалбоподателят, чрез представителя си, е поискал удължаване на срока за
представяне на доказателства, както и представяне на преписката от СРП, до
която не е имал достъп. С писмо от 7.01.2021 година /лист 23 от делото/ са
изпратени документите по преписката от страна на ответника. С писмо от
19.1.2021 година е поискан от жалбоподателя препис от свидетелството му за
основно образование.
Последва ново становище от
жалбоподателя от 27.01.2021 година, като в него той изтъква, че не може да се
запознае с преписката, той не разполага със свидетелството си за завършено
основно образование, и моли отново да му се изпрати препис от постановлението
на прокурора с оглед правото му на защита.
От представената в съда преписка №2184/2020
година на ВТРП се установява, че в хода на процесуалните действия са събрани
сведения, доклади, приемо-предавателни протоколи, заявление на жалбоподателя за издаване
на документи за самоличност, карта за медицински преглед, удостоверения за
допускане до практически и теоретичен изпити за придобиване на правоспособност
за управление на МПС, категория „В“, свидетелство за основното образование на
лицето от ОУ „Климент Охридски“ – Павликени, ново заявление за издаване на
документ за самоличност от 2019 година с приложено свидетелство за основно
образование на ОУ „Отец Паисий“ – село Писарево, Горна Оряховица, сведения от
директорите на двете училища и прочие документи. Прокурорът е анализирал тези
документи и е констатирал, че жалбоподателят е придобил „В“ категория за водач
на МПС с протокол №158/1.04.2009 година, като първоначално издаденото му СУМПС
е за „В“ и „АМ“ категории. Поради изтекъл срок на същото му е издадено ново
СУМПС от 21.03.2019 година и е валидно до момента на постановяване на постановлението.
Констатирано е, че при подаването на заявление за придобиване на нова категория
„В + Е“ жалбоподател е представил оригинал на диплома за завършено основно
образование, издадено от ОУ „Отец Паисий“ в село Писарово, община Горна
Оряховица, като към момента на издаването на първоначалното СУМПС е
предоставена друго свидетелство за основно образование със серия Г-92 №033830.
Прокурорът е установил, че жалбоподателят не е присъствал в книгите за
подлежащите на задължително обучение лица до 16 годишна възраст в ОУ „Бачо Киро“
в Павликени, нито в тези книги, водени от ОУ „П. Р. Славейков“ в село
Стамболово, от О.У И“Св. Св. Кирил и
Методий“ – село Дъскот, О.У. „Т.Л. Лефтеров“ - село Михалци, НУ „П.Р. Славейков, на
които посоченото училище е приемник. Установено е в крайна сметка според постановлението
на прокурора, че свидетелството за основно образование от 17.06.1992 година
/въз основа на което е придобита и правоспособността на лицето да управлява
МПС, категория „В“/ е неистинско. Оригиналът на неистинската диплома не бил
открит, като не е назначена експертиза с оглед установяването на автентичността
на подписите на ръководител и директор. Прокурорът заключава, че е налице
престъпление от общ характер, което е или по чл.308 от НК или по чл.316 от НК.
Въпреки това, с оглед прилагането на давността чрез разпоредбата на чл.80,
ал.1, т.4 от НК, прокурорът отказва образуване на досъдебно производство и
изпраща препис на ответника.
Идентични доказателства за така
констатираните обстоятелства са представени и от сектор „ПП“ при ОДМВР – Велико
Търново.
От представените протоколи /лист 163 и
164 от делото/ се установява, че жалбоподателят е издържал успешно теоретичния и практическия изпити за придобиване на
правоспособност за управление на ВПС, категория „В“.
Българско СУМПС №********* от
21.03.2019 година не е представено, тъй като според писмото на началника на
сектор „ПП“ при ОДМВР – Велико Търново, то е подменено с нидерландско СУМПС и е
унищожено на основание чл.157, ал.7 от ЗДвП /лист 169 от делото/.
При така
установените факти от правна страна съдът намира следното:
Съдът намира, че издадената заповед е
валиден акт, издаден от компетентен орган. Според приложимата към момента на
издаването на заповедта редакция на разпоредбата на чл. 56, т.3 от Наредбата „Изпълнителният
директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" анулира
резултата от изпита на кандидат за придобиване на правоспособност за управление
на моторно превозно средство, за когото се установи, че: не е отговарял
на изискванията за допускане до изпит;“.
В случая се претендира, че към момента
на полагането и на теоретичния и на практическия изпит за придобиване на
правоспособност жалбоподателят не е отговарял на изискването на чл.16, ал.4 от НАРЕДБА
№ 37 от 2.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за
придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и
условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение предвид
съмнението за неистинността на предоставеното свидетелство за завършено основно
образование, като според ответника това е проява на хипотезата на чл.56, т.3 от
Наредбата. При това положение именно Изпълнителният директор на Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация" е компетентен да издаде заповедта
по чл.56 от наредбата.
Съдът намира,
че формата на акта е спазена, доколкото става въпрос за наличие на описани
факти и обстоятелства, обуславящи според ответника разпоредения резултат.
Спазени са и основните процесуални правила, които гарантират на жалбоподателя
правото му да се научи за началото на производството и да се запознае с
преписката и да прави искания и възражения по събраните доказателства – чл.26 и
чл.34 от АПК.
Заповедта обаче противоречи на закона.
Разпоредбата на чл.56, т.3 от Наредбата
в редакцията, приложима към момента на издаването на заповедта гласи следното:
„Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" анулира резултата от изпита на кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство, за когото се
установи, че не е отговарял на изискванията за допускане до изпит;“. От
оскъдните мотиви на заповедта се установява, че според ответника жалбоподателят
не е отговарял на условията за допускане на изпит, тъй като не е отговарял на
едно от кумулативните изисквания на чл.151, ал.2 от ЗДвП, с оглед на това, че е
представил неистинско свидетелство за завършено основно образование, серия
Г-92, бланков № 033830 и рег. №0896/17.06.1992 година на ОУ „Св. Климент
Охридски“, т.е. имплицитно е прието, че жалбоподателят не отговаря на
изискването на чл.16, ал.4 от НАРЕДБА №
37 от 2.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за
придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и
условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение, изискваща
представянето на документ за завършено основно образование, която е въведена и
действаща разпоредба към момента на подаването
на заявлението за придобиване на правоспособност за управление на МПС и
към момента на провеждането на теоретичния и практически изпити за
придобиването на правоспособност за управление на МПС от категория „В“. Както
се констатира, по преписката е събран препис от посоченото свидетелство, което
сее намирало в досието на подаденото през месец април на 2009 година заявление.
Към април на
2009 г., съгласно чл.
151, ал. 2 ЗДвП, свидетелство за управление на моторно превозно средство се
издава, когато лицето е на изискуемата минимална възраст, физически е годно да
управлява моторно превозно средство за съответната категория, преминало е
обучение за водач и за оказване на помощ и когато е завършило основно
образование – Държавен вестник, бр. 51 от 26.06.2007 г.
Наличието на
завършено основно образование, съгласно чл.
23, ал. 3 от Закона за народната просвета (ЗНП, отм., приложим към
процесния период) се удостоверява със свидетелство за завършено основно
образование. Свидетелството за завършено основно образование е документ, който се
издава въз основа на училищни удостоверителни документи, които следва да са
част от задължителната училищна документация и да се пазят безсрочно – арг. от
чл.116, ал.1, т.4, 5 и 27 във връзка с ал. 2 от ППЗНП /отм., в сила към момента
на издаването на свидетелството за основно образование/.
Както разпоредбата на чл.16, ал.4 от НАРЕДБА
№ 37 от 2.08.2002 г., така и разпоредбата на чл.18, ал.1, т.2 от приложимата
към месец април на 2009 година редакция на Наредбата предвиждат представянето
на документ за завършено образование, което трябва да е поне основно
образование.
В изпълнение на тези нормативни
изисквания жалбоподателят е представил заверено от него копие на Свидетелство №
0338301 рег. №0896/17.06.1992 година за завършено основно образование, което е
препис, но е признат към момента на подаването му за достоверен от
администрацията на ответника. То е издадено на бланка на основното училище,
носи подпис на директора, на класния ръководител и печат на училището и изходящ
номер, като към този момент това е бил и одобреният по реда на чл.32, ал.2 от
ППЗНП /отм./. Посоченото свидетелство от процесуална гледна точка е официален
свидетелстващ документ, издаден от
длъжностно лице, в кръга на службата му и с оглед на това то има задължителна
за всички сила – чл.
179, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК. Всеки официален свидетелстващ документ е израз на държавната
удостоверителна власт и поради това има материална доказателствена сила.
Оспорването на материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ
документ, на който не се оспорва авторството, а верността, може да стане по
надлежния ред – чрез влязъл в сила съдебен акт, който установява неверността на
удостоверените обстоятелства, дори и когато заради евентуалното му манипулиране
деецът не може да се преследва наказателно поради изтекла абсолютна
давност - аргумент от чл.124, ал.4 и
ал.5 от ГПК. Тъй като в случая изготвянето на този официален свидетелстващ
документ се идентифицира според прокурора с фактическия състав на престъпленията
по чл.
308 или 311 от НК, то за да се обори материалната доказателствена сила на
документа е необходимо с влязла в сила присъда или решение да бъде надлежно
установен фактът на неверността на удостоверителното изявление.
Както съдът отбеляза, действително при
провеждането на проверката от страна на органите на полицията са констатирани
данни, даващи основание да се приеме, че процесното свидетелство е неистинско,
т. е. то отразява неверен факт, но тъй като става въпрос за официален
свидетелстващ документ фактът на невярното удостоверяване също трябва да бъде
удостоверен официално и то от съда. В противен случай материалната
доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи би била поставена
под съмнение и всеки би могъл да я игнорира, което обезсмисля държавната
удостоверителна функция.
От друга страна и въпреки, че съдът
разпредели доказателствената тежест, ответникът не прояви никаква процесуална
активност и не оспори по меродавния ред на чл.193 от ГПК представения препис на
въпросното свидетелство за основно образование, при негова процесуална тежест.
Следователно, към датата на подаване на
документите за явяване на изпит касаторът е отговарял на изискванията и този
факт ще се счита за доказан до тогава, докогато с влязъл в сила съдебен акт е
установена неверността на удостовереното в свидетелството.
В аналогичен смисъл е например решение №
9187 от 17.06.2019 г. на ВАС, VII отделение по адм. дело № 3577/2018 г.
При това положение следва оспорената
заповед да се отмени.
Тъй като разноски не са поискани,
такива не следва да се присъждат.
Водим от изложеното, Административният
съд – В. Търново, шести състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед №РД-01-78 от 5.02.2021
година на Изпълнителния директор на Изпълнителна Агенция „Автомобилна
администрация“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :