РЕШЕНИЕ №
1575
гр. Бургас, 12.10.2010 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното
заседание на единадесети октомври през две хиляди и десета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов
при секретаря Елена Христова,
като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 4950 по описа за 2010-а година, за да се произнесе, взе
предвид:
Делото е
образувано по повод исковата молба на Д.Д.К.,***, с която претендира осъждане на
„Д.-М” ООД, ЕИК ..., със седалище гр. Б., да му заплати сума в размер от 2132
лева, представляваща месечното трудово възнаграждение на ищеца за м. януари 2010
год., както и лихва за забавеното плащане на главницата, считано от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задълженията; ангажира
доказателства, претендира деловодните разноски.
Предметът на
спора е посочен в определение на съда от 23.06.2010 год. (л. 6 по описа на
делото).
Правните
основания на исковете са чл. 128 във вр. с чл. 124 и чл. 357, ал. 1, КТ, чл.
84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.
Ответникът
оспорва главния иск по размер, моли за отхвърлянето им; ангажира доказателства.
Съдът, след
запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по
делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
Видно от
доказателствата по делото, страните са били обвързани с безсрочно трудово
правоотношение, възникнало по силата на Договор № ... год., по силата на което,
считано от 01.04.2009 год. Д.К. е бил назначен на длъжност „отговорник
спомагателни дейности”, при трудово възнаграждение от 350 лева месечно, с
дължимост и на клас от 6.6 %. Ответникът е представил допълнително споразумение
от 01.06.2009 год., според което основното трудово възнаграждение на ищеца е
увеличено до 1410 лева. В представените по делото трудова книжка на ищеца и
писмена справка от НОИ е отбелязано, че от 01.07.2009 год. месечното трудово
възнаграждение на Д.К. възлиза на 2000 лева. С писмена молба от 14.01.2010 год.
ищецът е поискал разрешение за ползване на неплатен годишен отпуск от 30 дни,
той е разрешен със Заповед № ... год. на работодателя. Със Заповед № .. год. на
управителя на ответника договорът е прекратен, на основание чл. 325, т. 1, КТ.
Ищецът сочи, че и до настоящия момент не е получил дължимото му трудово възнаграждение
за м. януари 2010 год. – 2132 лева с клас, а това налага уважаване на претенциите.
Ответникът
оспорва главния иск с твърдение, че размерът на трудовото възнаграждение на
ищеца е 1410 лева, и му се дължи само част от сумата – за отработените 13 дни
за м. януари 2010 год., преди ползвания от ищеца неплатен отпуск.
При така
изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения главен иск за
доказан по основание, но частично по размер. Съществуването на трудово
правоотношение между страните към м. януари 2010 год. е безспорен факт, доказан
и с представения писмен договор. По отношение размера на основното трудово
възнаграждение на ищеца съдът основава решението си на неоспорените по
автентичност писмени доказателства – трудова книжка, съдържаща извършено от
работодателя отбелязване, и справка на НОИ, като прилага срещу ответника и
процесуалната санкция по чл. 161, ГПК за непредставяне на допълнителното писмено
споразумение от 01.07.2009 год. Това налага извода, че дължимото на ищеца за
процесния месец основно трудово възнаграждение възлиза на 2000 лева, а с клас от
6.6. % – на общо 2132 лева. Доказателствената тежест за установяване
недължимостта на процесното трудово възнаграждение се носи от
ответника-работодател, който следва да проведе насрещно доказване на факта за
недължимост на вземанията за главница и лихва по основание или размер. Такова
доказване по делото е проведено само по отношение част от главницата – за
периода 14-31.01.2010 год., през който ищецът е ползвал платен годишен отпуск.
Въпреки различията от 1 ден в датите на молбата за отпуск и на заповедта за
разрешаването й, ищецът не е оспорил твърдението на ответника, че е ползвал искания
неплатен отпуск – вж. изявлението на процесуалния представител в откритото
съдебно заседание на 19.08.2010 год. Изложеното
мотивира съда да приеме, че на ищеца се дължи част от търсената главница от
2132 лева, а именно 852,80 лева, съобразно частта от м. януари 2010 год.,
когато ищецът не е ползвал неплатения си отпуск (8 отработени дена от общо 20
работни дни за месеца). За посочената сума главният иск е основателен и следва
да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от предявяване на
претенцията; за горницата от 1279,20 лева до претендираните 2132 лева главният
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Частичната основателност
на предявения главен иск и пълната основателност на акцесорната претенция за
законна лихва налага уважаване молбата на ищеца с правно основание чл. 78, ал.
1, ГПК за присъждане на направените в настоящото производство деловодни
разноски в съответен размер – 35 лева (част от платеното адвокатско
възнаграждение от 50 лева).
В изпълнение
разпоредбите на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1, ГПК, чл. 5, ЗДТ и
чл. 359, КТ, съдът следва да осъди ответното ООД да плати по настоящото дело
държавна такса върху уважения главен иск в размер от 50 лева, както и 5 лева за
издаване на съдебно удостоверение в полза на ищеца.
На основание
чл. 242, ал. 1, предл. второ, ГПК съдът следва да допусне предварително
изпълнение на решението в частите относно присъденото трудово възнаграждение и
обезщетение за забавеното му плащане.
Мотивиран от
изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Д.-М”
ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Б., да заплати на Д.Д.К., ЕГН
**********,***, сума в размер от 852,80 (осемстотин петдесет и два запетая
осемдесет) лева, представляваща брутното месечно трудово възнаграждение на
ищеца, дължимо за 8 отработени дни за периода 01-13.01.2010 год. на основание Трудов
договор № .... год., изменен с допълнително споразумение от 01.07.2009 год., ведно
със законната лихва върху главницата, начиная от 22.06.2010 год. до
окончателното изплащане на задължението, И ОТХВЪРЛЯ главния иск за горницата му
от 1279,20 лева до претендираната главница от 2132 лева.
ОСЪЖДА „Д.-М”
ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Б., на основание чл. 78,
ал. 1, ГПК, да заплати на Д.Д.К., ЕГН **********,***, деловодни разноски в
размер от 35 (тридесет и пет) лева.
ОСЪЖДА „Д.-М”
ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Б., да заплати на БРС
държавна такса в размер от 55 (петдесет и пет) лева.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на настоящото съдебно решение в частите му за
трудовото възнаграждение и обезщетение за забавено плащане.
Решението може да бъде обжалвано от
страните по въззивен ред пред БОС в 2-седмичен срок, считано от 12.10.2010
год., на основание чл. 315, ал. 2, ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ