Р Е Ш Е Н И Е
№262135
02.08.2021 г. гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-
ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XV- ти състав, в публично съдебно заседание
на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при
участието на секретаря: Катя Янева,
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 15246 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с
искова молба от Н.П.Х., чрез адв. И. срещу „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД, с която са предявени
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.
22, вр. чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, с който се претендира да бъде прогласена нищожността
на Договор № **** от ****г., сключен между страните и при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК, вр. чл. 19, ал. 5, вр. ал. 4 ЗПК, с който се претендира да бъде прогласена
недействителността на клаузата, обективирана в чл. 1, ал. 2 от договора, сключен
между страните.
Ищцата поддържа,
че между страните е сключен Договор за кредит № ****** от *****г., по силата на
който ответното дружество е предоставило на потребителя кредитна линия, като кредитният
лимит по договора е 2000лв. Сочи се, че ищцата е усвоила по договора финансов ресурс
в размер от 1000лв. Поддържа се, че клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора предвижда
задължение за длъжника, в петдневен срок от усвояването на всяка сума в рамките
на кредитния лимит да предоставя обезпечение измежду следните: две физически лица-
поръчители, които следва да получават месечно брутно трудово възнаграждние в размер
от 1500 лв, безусловна банкова гаранция от списък с одобрени от кредитора банкови
институции или дружество- поръчител, от одобрен от кредитора списък. Изтъква се,
че посочената клауза е неравноправна и води до цялостна недействителност на процесния
договор. Поддържа се, че предоставянето на обезпечение е въведено от кредитора като
задължително изискване за получаването на кредит, като същевременно не е посочено
как и с колко се оскъпява кредитът. Твърди се, че ищцата е сключила договор за поръчителство
на ****г. с одобрено от ответника дружество- „Кредит Гаранция” ЕООД. Сочи се, че
потребителят не е известен как предоставянето на обезпечението ще се отрази на годишния
процент на разходите по кредита. Поддържа се, че предвид това е налице драстично
разминаване между посочения в договора ГПР и действителният му размер. Изтъква се,
че ако сумата по обезпечението бе включена в ГПР, размерът му би бил доста над
50 % и по този начин би се нарушила разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се,
че това води до нищожността на клаузата на чл. 1, ал. 2 от Договора. Предвид гореизложеното
се предявяват процесните искове при условията на евентуалност. Претендират се и
разноски.
В срока по чл.
131 ГПК, е депозиран писмен отговор от „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД, със становище за
недопустимост и неоснователност на предявените искове. Поддържа се, че предявеният
главен иск е недопустим тъй като ищцата вече е заплатила всички суми по
процесния договор и няма интерес от прогласяването му за недействителен, а евентуалният
иск е недопустим, тъй като касае правоотношение, възникнало между ищцата и дружеството
„Кредит Гаранция” ЕООД. Досежно основателността на исковите претенции се изтъква,
че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва
да заплати длъжникът, както и годишният процент на разходите. Изтъква се, че в конкретния
случай, кредиторът е оценил кредитния риск и е преценил, че за да гарантира вземанията
си по договора, то следва да се предостави обезпечение от длъжника. Поддържа се,
че възнаграждението за предоставяне на обезпечеие не следва да е включва при формиране
на ГПР по договора, доколкото същото касае правоотношение с трето лице. Моли се,
така предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
По допустимостта на производството:
Съдът счита, че предявените
искове са допустими, доколкото от субективните твърдения на ищцата, изложени в исковата
молба се изяснява, че се търси прогласяване нищожността на целия договор за кредит
( при условията на евентуалност на чл. 1, ал. 2 от договора), сключен между страните.
Следва да се посочи, че ищцовата страна не формулира каквито и да било претенции
срещу дружество „Кредит гаранция“ ЕООД, с което е сключен договорът за поръчителство.
Нужно е да се изтъкне и че фактът на заплащане на дължимите по процесния
договор за кредит суми, не лишава ищцата
от интерес да търси неговото прогласяване за недействителен. В случай, че
договорът за кредит бъде прогласен за недействителен, предвид нормата на чл. 23 ЗПК, за ищцата би се породило вземане срещу ответника- кредитор за всички суми,
които са платени над главницата.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от
приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между тях е
възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за потребителски кредит
тип кредитна линия № ****** от *****г., по силата на който на ищцата е предоставена
сума в размер от 1000 лв. /л. 10- 14/. Отразеният в договора лихвен процент е 39,
07%, годишният процент на разходите е 50 %, а задължението следва да се погаси
на 12 месечни вноски.
Липсва спор между страните и че клаузата
на чл. 1, ал. 2 от сключения договор за кредит установява задължение за
заемателя, в петдневен срок от усвояване на финансовия ресурс да предостави на кредитора
едно от следните обезпечения: 1) две физически лица- поръчители, които да отговарят
на следните, кумулативно поставени изисквания: да са наети на безсрочен трудов
договор с минимално брутно месечно възнаграждение за всеки в размер на 1500
лева; 2) одобрено от кредитора дружество- поръчител или 3) неотменима и
безусловна банкова гаранция от одобрена от „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД банка, съгласно
списък с одобрени от кредитора банки, достъпен на уеб страницата на „Кеш Кредит
Мобайл“. Към процесния договор за кредит, на длъжника е предаден и погасителен
план, в който е включено дължимото
възнаграждение по поръчителството,
осигурено от одобрено от кредитора дружество ( л. 14 от делото ).
Съобразно приетия по делото договор за
поръчителство, същият е сключен на дата *****г. между ищцата Н.Х. и дружество
„Кредит Гаранция“ ЕООД. Съобразно чл. 1 (2) от посочения договор, същият влиза
в сила в момента на неговото подписване, но ще породи действие, само ако
кредитополучателят в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка
сума по договора за кредит, не представи поръчителство от две физически лица
(отговарящи на посочените по- горе условия) или неотменима и безусловна банкова
гаранция. Съдът счита за нужно да акцентира върху обстоятелството, че
хронологията на съставяне на документите свързани с кредита, налага
разбирането, че ищцата е задължена да сключи договора за поръчителство с
одобрено от кредитора дружество, още към момента на сключване на договора за
кредит ( и двата договора са сключени на *****г. ). Предвид това, от една
страна кредиторът изобщо не изчаква да изтече срокът от пет дни, в който
длъжникът би могъл да предостави някое измежду другите две обезпечения, а от
друга, поставя сключването на договора за поръчителство с избрано дружество
като неотменимо условие за предоставянето на кредита. Впрочем, това действие се
явява и нелоялна търговска практика- обстоятелство, което ще бъде коментирано
от правна страна.
От приетото по делото заключение по изготвената
съдебно – счетоводна експертиза / л. 39- 40/, което вещото лице защити в ОСЗ,
проведено на 30.03.2021г./ л. 48 гръб/ се изяснява, че в ГПР по процесния договор
са включени единствено разходите за договорна лихва. Посочено е, че с възнаграждението
за поръчителство от посочено от кредитора лице, кредитът се оскъпява с 383,
9585 %.
Съдът кредитира заключението на вещото лице
в цялост, доколкото същото е обективно обосновано и съответно на останалия, приобщен
по делото доказателствен материал.
По
правните аспекти на спора:
Съобразно изложеното от
фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Кеш Кредит Мобайл"
ЕАД като заемодател и ищцата Н.П.Х. е възникнало правоотношение по повод
предоставянето на паричен заем в размер от 1000 лв. Заемодателят е небанкова
финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото
да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при
сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно
чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т.
20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на
договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане
единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите
разходи.
В процесния случай,
твърденията за недействителност на процесния договор поради противоречието му с
чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са
неразривно свързани с клаузата на чл. 1, ал. 2 от Договора за кредит от *****г.
Посочената разпоредба от договора, възлага в тежест за заемателя да осигури едно
измежду следните обезпечения: физическо лице- поръчител ( което следва да отговаря
на горепосочените кумулативно поставени изисквания ), одобрено от кредитора
дружество- поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция. Прочитът на
съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения
договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя
представлява скрит разход за за длъжника ( който кредиторът е прикрил обозначавайки
го единствено като „обезпечение“, без да посочи конкретната стойност на това
обезпечение и как същото ще се отрази на разходите по кредита ). Изискванията,
които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика
неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси
паричен кредит в сравнително нисък размер ( 1000лв.). Предвид това, не само
правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага
със съответна възможност да осигури банкова гаранция за получената сума и
възнаградителната лихва (за което съответната банкова институция ще изисква
също заплащане) или две физически лица- поръчители, които да отговарят на
кумулативно поставените изисквания към тях ( така, както са отразени във
фактическата част от настоящото изложение ). Тоест, поставяйки изначално
изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, кредиторът на
практика не оставя избор за потребителя и последният е заставен да подпише
договор за поръчителство с избрано от самия кредитор дружество. Нещо повече- кредиторът изисква подписването на договора за поръчителство с избраното от него
дружество още към датата на сключването
на договора за кредит. Кредиторът дори поставя като неотменимо изискване за
получаване на кредита, сключването на
договора за поръчителство, без изобщо дори да спази петдневния срок, който е
разписан в чл. 1, ал. 2 от договора за кредит ( както вече бе посочено и
договорът за кредит, и договорът за поръчителство са сключени на *******г. ).
Същевременно,
кредиторът не включва възнаграждението по т.нар. от него „обезпечение” към ГПР
по договора, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия
не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва
да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите
на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено,
че ГПР е 50 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това
кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече-
както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които става изискуемо възнаграждението
за „обезпечение“, то е с характер на сигурен
разход за потребителя и следва да бъде включено изначално при формирането
на ГПР.
Впрочем, съобразно
заключението на вещото лице, ако възнаграждението за „обезпечение” бъде
включено в ГПР, размерът му нараства до 383, 9585%. В случая, акцентът се
поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането
на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху
обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване
в разходите по кредита), то той не би сключил договора.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно
положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума
в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с
чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено
на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните
компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.
19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи
във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован
избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата
на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв
годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени
всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на
ГПР. В конкретния случай, това е особено съществено предвид обстоятелството, че
съобразно приетия по делото погасителен план ( л. 14 ), възнаграждението за
предоставеното поръчителство възлиза на 900 лв., при чиста стойност на
предоставения финансов ресурс от 1000 лв. Тоест, явно е, че възнаграждението за поръчителство е в
размер почти колкото на предоставената сума и че е налице пълно разминаване
между посочения в договора ГПР, дължимата сума за заплащане и действително
дължимата величина в края на заемния период.
С оглед приетите по-горе постановки и
доколкото се констатира, че в процесния договор не е посочен действителния годишен
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, то следва
да се приеме, че Договор за потребителски кредит тип кредитна линия № ****** от
*****г. е нищожен на основание чл. 22
ЗПК,
вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Макар и встрани от спора по делото, съдът счита за
нужно да изтъкне, че съгласно чл. 23 ЗПК,
когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
По
предявения евентуален иск.
Доколкото се уважава предявеният главен
иск, то не е настъпило вътрешнопроцесуалното условие, обуславящо необходимост
от разглеждане на предявения при условията на евентуалност иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 19, ал. 5, вр. ал. 4 ЗПК, с който се претендира да бъде
прогласена недействителността на клаузата, обективирана в чл. 1, ал. 2 от договора,
сключен между страните.
По
отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, то се поражда право на разноски в полза на ищеца. Предвид
това, то следва да бъде определено възнаграждение за процесуално представителство
от един адвокат в размер на 356 лева по чл. 38 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 2, т. 2
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като посочената
сума следва да се заплати от ответника в полза на адв. И.. Ищцовата страна е
сторила разноски за държавна такса в размер от 85 лв. и за депозит за изготвянето
на ССчЕ в размер от 100 лв., които следва да й бъдат заплатени от ответника.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА
на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК недействителността на Договор
за потребителски кредит тип кредитна линия № ***** от *****г., сключен между Н.П.Х.,
ЕГН ********** като заемател и „Кеш Кредит Мобайл” ЕАД, ЕИК ********* като
заемодател, поради това, че в договора не е посочен действителния годишен процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
ОСЪЖДА
„Кеш Кредит Мобайл” ЕАД, ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Е.И.,***, със съдебен адрес:***, в качеството й на
пълномощник на ищцата Н.П.Х., ЕГН **********, сума в размер на 356 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставено на страната безплатно представителство в настоящото
производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Кеш
Кредит Мобайл” ЕАД, ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ на Н.П.Х., ЕГН ********** сума в размер на 185 лв., представляваща сторени разноски в рамките на настоящото
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Николай Голчев
Вярно с оригинала.
ЕН