РЕШЕНИЕ
гр.
София, 26.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, IV-„Г” въззивен
състав
в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
МАРИЯ ИЛИЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Орешарова ч. гр. д. № 14593/2019 г. по описа на СГС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435,
ал.2, т.6 от ГПК.
Подадена е жалба с вх.№21742/17.03.2020год.
на ЧСИ от Д.Ц.К., длъжник по изп. д. №20098510401297 по описа на ЧСИ М.П.,
рег.№851, с район на действие Софийски градски съд, срещу отказ на съдебния
изпълнител да прекрати изпълнителното производство, настъпило на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. Жалбоподателят счита, че всички подадени от взискателя
молби са нередовни, като не са били заплатени авансови такси и разноски, поради
което не може да се приеме, че същите са довели до прекъсване на предвидената в
ГПК преклузивна двугодишна давност и по същите има поставяни резолюции “след
заплащане на дължимата такса“. Също така и с оглед наложените запори на
19.11.2009год., на 15.10.2010год. и на 17.07.2017год. същите са извършени по нередовни молби без внесена
авансова такса и не прекъсват преклузивната давност, поради което смята, че са налице
основания за прекратяване на изп.дело. Предвид изложеното моли отказът на съдебния
изпълнител да прогласи прекратяването на изпълнителното производство при
съобразяване на чл.433, ал.1, т.8 ГПК да
бъде отменен. Поискано е да се спре изпълнението по изп.дело с оглед на обжалването.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК след като
е връчен препис от жалбата на длъжника не е подадено възражение по нея от взискателя ЗД „Б.И.“ АД.
В срока и на основание чл. 436, ал. 3,
изр. 2 ГПК съдебният изпълнител е изложил мотиви, в които излага в
последователност действията по изпълнителното дело. Счита, че не са налице
предпоставките за прекратяване на производството по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
като поддържа, че с регулярно отправяните до органа по принудителното
изпълнение искания за извършване на изпълнителни действия взискателят е
поддържал висящността на изпълнителното дело, при изричното упълномощаване по чл.18 от ЗЧСИ
и на съдебния изпълнител, с оглед на което счита, че жалбата следва да бъде
оставена без уважение.
Софийският
градски съд, след като взе предвид доводите на страните, мотивите на частния
съдебен изпълнител и прецени данните по делото, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20098510401297 по
описа на ЧСИ М.П., рег. № 851, с район на действие Софийски градски съд, е
образувано по молба от 28.10.2009г. на взискателя ЗД Б.И. АД въз основа на
изпълнителен лист от 29.09.2009г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, издадена по гр.д.№ 42566/2009 г. по описа
на Софийски районен съд, 78-ми състав, срещу длъжника ЕТ Д.Ц. К. за заплащане
на сумата от 2 542,98 евро по
издадени запис на заповеди и законна лихва върху сумата от 04.09.2009год. до
изплащане на вземането и 549,47лв.-разноски по делото. С молбата във връзка с
чл.18 от ЗЧСИ е упълномощен ЧСИ за извършване на действия по проучване на
имуществото на длъжника, да определя начина на изпълнението, извършване на
действия по събиране на сумата по изп.лист и разноските по делото.
Във връзка с възложеното от взискателя
по чл.18 от ЗЧСИ ЧСИ е извършил освен проучване на имуществото на длъжника е
изпратил и запорни съобщения, и е наложил запори върху банкови сметки на
длъжника в банки и клонове на банки в страната, получили запорните съобщения
последните от 29.10.2010год.
С молба от 01.08.2012 г. взискателят е
поискал да се извършат справки за
банковите сметки на длъжника и да се наложат запори върху банковите му сметки,
както и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Молби с аналогично
съдържание има подадени от взискателя от
08.07.2014 год. и от
28.06.2016год., като независимо, че върху тях има разпореждане на ЧСИ „да се
извърши след заплащане на д. такси“ няма данни по изп.дело да са изпращани
съобщения до взискателя за таксите, които следва да заплати, определени от ЧСИ
по Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ и съответно да не е изпълнени
указанията в тази връзка на ЧСИ.
На 19.05.2017 г. е изпратено запорно съобщение и е наложен запор
върху трудово възнаграждение на длъжника
в МВР с оглед постъпилата справка отговор за данни за осигурени лица на името
на длъжника.
На 25.03.2019г. взискателят е подал
молба до съдебния изпълнител, с която е поискал отново да бъдат извършени справки и да бъде
наложен запор върху банковите сметки на длъжника и върху трудовото му
възнаграждение.
На 19.02.2020г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „О. н.“ЕООД,
гр.Панагюрище, както и е наложен запор на банкови сметки в ОББ АД и ПИБ АД.
С молба вх. № 18353/04.03.2020г.
длъжникът по изпълнението е поискал от съдебния изпълнител да прогласи
прекратяването на изпълнителното производство при условията на чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК.
С обжалваното постановление от 09.03.2020г.
съдебният изпълнител е постановил отказ по молбата на длъжника за прекратяване на производството по изп. д. №
20098510401297 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851, с район на действие Софийски
градски съд, като е намерил, че не са налице предпоставките по чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК.
При
така установената фактичека обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирана
страна срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК и в срока по
чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното
производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. Прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по право с
изтичането на двугодишния срок, като постановлението на съдебния изпълнител се
отнася единствено до прогласяване на вече настъпилото при осъществяване на съответните
правно релевантни факти прекратяване. Движението на изпълнителното производство
е в зависимост от поведението на взискателя, от това дали той е поискал
прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е
поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този
изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за
тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал повтаряне на неуспешно
приложени изпълнителни действия или предприемане на неизвършени такива. С оглед
на това отсъствието на активност от страна на взискателя да отправи искане до
съдебния изпълнител за предприемане на определени изпълнителни действия,
продължило две години, е въведено от законодателя като основание, водещо до
прекратяване на изпълнителното производство. В този смисъл от значение за срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е това дали е налице искане на взискателя за извършването на определено
изпълнително дейстие, независимо от това дали съдебният изпълнител е пристъпил
към осъществяване на поисканото действие по принудително изпълнение, което
обстоятелство е от значение по въпроса за прекъсване на срока на погасителната
давност относно вземането, но не и за обсъжданото прекратително основание.
При съобразяване на материалите,
съдържащи се в приложеното изп. д. № 20098510401297 по описа на ЧСИ М.П., рег.
№ 851, с район на действие Софийски градски съд, се установява, че в настоящия
случай поддържаното от длъжника основание за прекратяване на изпълнителното
производство при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е налице, тъй като
след образуване на изпълнителното производство и при изричното упълномощаване
по чл.18 от ЗЧСИ от взискателя на ЧСИ не
се установява да е изтекъл период от две години, през който взискателят/или ЧСИ
с оглед упълномощаването му/, да не е поискал извършването на изпълнителни
действия.
Видно от материалите по приложеното от
съдебния изпълнител копие на изп. д. №20098510401297, след образуване на
изпълнителното производство по молба от 28.10.2009год., при изричното
упълномощаване по чл.18 от ЗЧСИ от взискателя, с последващите наложени запори,
последния от 29.10.2010год., с молбите
от 01.08.2012год., от 08.07.2014год., от 28.06.2016год., с наложения запор на 19.05.2017год.,
молба от 25.03. 2019год. в която е поискано
от взискателя отново налагането на запор
върху банкови сметки на длъжника и върху
трудовото му възнаграждение, последователно са сезирали съдебния изпълнител с
искания за извършване действия, насочени към събиране на вземането. Също така
от друга страна по делото се установяват редица изпълнителни действия,
предприети от съдебния изпълнител в изпълнение отправените до него отделни
искания на взискателя, съответно на възложените му съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ
правомощия, които изпълнително действия на свой ред водят до прекъсване на
срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното
производство. От изложеното е видно, че считано от датата на образуване на
изпълнителното дело – 28.10.2009г. – не е налице период от две години, през
който взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия или
такива да не са предприемани от ЧСИ с оглед на упълномощаването по чл.18 ЗЧСИ. Независимо от
това при наличие на молби от взискателя на посочените дати с искания за
предприемане на изпълнителни действия по делото и в случай, че не са внесени
такси по тях за исканите действия след
като не са налице указания в тази връзка от ЧСИ за внасяне на конкретна такса и съответно уведомяване за това на взискателя
и съответно непредприемане от последния
действия по внасянето й, не може да се приеме, че ЧСИ не е надлежно сезиран и е
налице поведение от страна на взискателя, което да доведе до извод за прилагане
на последиците от нередовна молба и която подлежи на връщане. С оглед на
чл.426, ал.3 ГПК по отношение на молбата на взискателя за започване на
изпълнението редовността й се проверява по чл.129 ГПК. Посочената разпоредба и
чл.129, ал.2 ГПК предвиждат, че ако исковата молба не отговаря на изискванията
по чл.127, ал.1 и по чл.128 и където е предвидено, че към нея се представя
документ за внесените държавни такси и разноски, когато такива се дължат, на
ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности.
Разпоредбата на чл.129, ал.3 ГПК предвижда, че когато ищецът не отстрани в
срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща и с оглед
на ал.4 по същия начин се постъпва и когато нередовностите в исковата молба се
забележат по време на производството. Също така е предвидена и отговорност,
включително и на ЧСИ и длъжностните лица за неплатени по тяхна вина такси или
платени в по-малък размер. В тази връзка
в ТР№2/26.06.2015год. на ВКС по т.дело №2/2013годгод на ОСГТК на ВКС т.11 е
постановено, че ако взискателят не е внесъл авансово дължимата такса, ЧСИ я
събира от длъжника, съгласно чл.79, ал.2 ГПК, когато длъжника отговоря за тази
такса, а когато не отговаря за тази такса, ЧСИ може да претендира плащането й
от взискателя по реда на чл.410, ал.1 ГПК, независимо от размера на таксата, а
изпълнителното действие не е опорочено поради невнасянето от взискателя на
авансово дължимата такса от него и несъбирането
от ЧСИ на авансово дължими такси от взискателя, съставлява дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл.67 ЗЧСИ. Неоснователни са доводите на жалбоподателя,
че сезирането на съдебния изпълнител с молба за предприемане на изпълнително
действие не е достатъчно за прекъсване на срока по чл. 433, ал., т. 8 ГПК, за
което било необходимо още да е и
внесена таксата по искането и в тази връзка съдебният изпълнител да е пристъпил
към извършване на посоченото в молбата действие в рамките на съответния
изълнителен способ. За
прекъсване на преклузивния срок по чл.433, ал.1, т.8 КЗ е достатъчно
поведението на самия взискател – отправено до съдебния изпълнител искане от
негова страна за извършване на изпълнителни действия. Ето защо съдът приема, че
молбите на взискателя, както и предприетите действия от ЧСИ по възлагането му с
оглед на чл.18 ЗЧСИ са довела до прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, независимо, че от материалите по изпълнителното дело не се установява съдебният изпълнител да е
пристъпил към налагане на поисканите запори върху сметки на длъжника, което се
потвърждава от повторно отправеното от взискателя искане в този смисъл,
съдържащо се в отправената до съдебния изпълнител в рамките на двугодишния срок
молби и което поведение евентуално би имало значение по възражението за
погасяване на вземанията, които се изпълняват принудително по давност, но което
не следва да се релевира пред съдебния изпълнител и който не следва да го съобразява и от там и не следва да се проверява в настоящото
производство.
Предвид изложеното съдът намира, че в
случая не са налице предпоставките на визираното в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
основание за прекратяване на изпълнителното производство, на което се позовава
длъжникът по изпълнението. Изложеното обуславя извод за законосъобразност на обжалвания отказ на
съдебния изпълнител да прогласи прекратяването на изпълнителното производство,
като с оглед на което подадената срещу него жалба на длъжника по изпълнението
следва да бъде оставена без уважение, както и искането за спиране на
изпълнителното дело до приключване на настоящото производство.
Съгласно правилото на чл. 437, ал. 4,
изр. 2 от ГПК, решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба
с вх.№21742/17.03.2020год. на ЧСИ, подадена от Д.Ц.К.,- длъжник по изпълнението
срещу отказ на съдебния изпълнител да постанови прекратяване на производството по
изп. д. № 20098510401297 по описа на ЧСИ
М.П., рег. № 851, с район на действие Софийски градски съд, на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране
на изпълнителното дело до приключване на настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.