О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………… 2020 година гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІІІ СЪСТАВ в закрито заседание на втори юли две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
като разгледа докладваното
от съдията адм.дело № 1326 по описа
за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на „Фулмакс“ ЕООД
гр.Варна, ул.“Христо Ботев“ № 18 вх.Б ет.2,1 представлявано от Д.Д.В. против
Решение № РД 16- 374/12.05.2020г. и Решение № РД 16-373/12.05.2020г. на Главен
Директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкуретноспособност“ и
ръководител на управляващия орган на оперативна програма развитие на
конкуретноспособността на българската икономика 2007г.- 2013г. В жалбата
е посочено, че се обжалва и допуснатото предварително
изпълнение на оспорените актове.
Съдът намира за недопустима жалбата срещу Решение № РД 16-
374/12.05.2020г., поради следното:
Съгласно чл.14 ал.1 от НОПАНФИПСЕС, наличието или
липсата на нередност се обективира в писмен акт на компетентния административен
орган по чл. 13, ал. 1, т. 1 или в съдебен акт, който представлява първата
писмена оценка, съдържаща мотивирано заключение въз основа на конкретни факти,
че е извършена нередност, без да се засяга възможността това заключение
впоследствие да бъде преразгледано или отменено в хода на развитието на
административната или съдебната процедура. Съдът счита, че решението, издадено
на основание чл.14 ал.1 от НОПАНФИПСЕС
не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от ЖАПК,
защото не създава задължения за жалбоподателя, нито застрашава негови интереси
и не подлежи на принудително изпълнение по смисъла на чл.268 от АПК. Констатирането
на нередовност не създава едностранно административно задължение за връщане на
полученото по договорни правоотношения. Направеното с това решение констатиране
представлява по смисъла на Наредбата първата писмена оценка, съдържаща
мотивирано заключение въз основа на конкретни факти, че е извършена нередност,
но не е окончателна и подлежи на преразглеждане или отмяна в хода на развитието
на административната или съдебната процедура. С решението по чл.14 ал.1 от НОПАНФИПСЕС се регистрира спорното
неизпълнение като нередност, за чието съществуване решението няма
правопораждащо правно значение. Същото обективира начало на процедура по
администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани
от Европейския съюз. Това задължение на Държавата произтича от чл.98 пар.1 от
Регламент /ЕО/ № 1083/2006г. и касае разследване на нередности по смисъла на §
1, т. 1 от ДР на Наредбата, съставляващи нарушения на националното и общностно
право. Наредбата няма за цел да уреди отношенията между бенефициента и УО,
респ. споровете относно изпълнението на договора за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, а касае единствено обезпечаване финансовите
интереси на Европейския съюз и поетите ангажименти от страна на Държавата ни за
противодействие на измамите и неправомерното изразходване на европейски
средства, поради което актът за установяването на нередността, като част от
механизма за проследяването им, не попада в приложното поле на чл.21 от АПК.
Крайният акт е решението по чл.30
ал.1 от НОПАНФИПСЕС за приключване на
нередност, каквото не е обжалваното Решение № РД 16-374/12.05.2020г., с което
само е приключило установяване и вписване на нередност въз основа на подаден
сигнал. Процедурата по администриране на нередности по НОПАНФИПСЕС включва три
етапа – установяване на нередност, предприемане на корективни действия по чл.
28 от Наредбата, които се извършват съобразно Методологията за определяне на
финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагане на
обществени поръчки и договори по проекти, съфинансирани от Структурните
фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от
Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци" и
приключване на нередността с издаване на акт по чл. 30, ал. 1 от Наредбата,
като една от хипотезите, визирани в текста е приключване на започнатата
процедура по административноправен ред с влязъл в сила административен/съдебен
акт /чл. 30, ал. 1, т. 2/, т. е. акт за определяне на финансова корекция. Актът
по чл. 30, ал. 1, т.2 от Наредбата кореспондира на акта по чл.73 ал.1 от
ЗУСЕСИФ обн. В ДВ бр. 101/22.12.2015г., който подлежи на оспорване пред съд по
реда на АПК.
От изложеното следва извода, че
решението по установяване и вписване на нередност по чл. 14, ал. 1 от
Наредбата, каквото е атакуваното решение № РД 16- 374/12.05.2020г. попада в
хипотезата на чл.21 ал.5 от АПК, поради което самостоятелното му обжалване е
изключено. То не е индивидуален административен акт, а по-скоро представлява
административно производствено действие, част от процедурата по осъществяване
на контролни функции, произтичащи от Наредбата. В този смисъл е и практиката на
Върховен административен съд на Република България: Определение № 7573 от
23.06.2015г. по адм. д. № 6ЗЗ6/2015г., VII о.; Определение № 8754 от 16.07.2015г.
по адм. д. № 6ЗЗ7/2015г., VII о.; Определение № 9359/ 01. 08. 2016г. по АД №
5527/ 2016г. VII о.
По изложените съображения, жалбата в
тази част следва да се остави без разглеждане.
По отношение искането за спиране на предварителното изпълнение на Решение №
РД 16-373/12.05.2020г. на Главен Директор на Главна дирекция „Европейски
фондове за конкуретноспособност“ и ръководител на управляващия орган на
оперативна програма развитие на конкуретноспособността на българската икономика
2007г.- 2013г., съдът намира, че е надлежно сезиран от страна, която има правен
интерес.
Съгласно чл. 27, ал. 2, изречение първо от Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, оспорването на
индивидуалните административни актове и на административните договори не спира
тяхното изпълнение. Съгласно Тълкувателно решение № 5/8.09.2009 г. на ОС на
Върховния административен съд при допуснато по силата на специален закон
предварително изпълнение на административен акт (какъвто е и процесния случай),
приложим при съдебния контрол за законосъобразност на административния акт е
чл. 166, ал. 2 АПК. Съгласно посочения текст при всяко положение на делото до
влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре
предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа,
издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия
значителна или трудно поправима вреда. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК
допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на
отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може
по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Анализът
на текста предпоставя обоснования извод, че в тежест на лицето, поискало спиране
на предварителното изпълнение е да докаже вероятността за причиняване на
оспорващия на значителна или труднопоправима вреда. Следователно, приложимостта
на текста предполага вероятност за причиняване на значителна или
труднопоправима вреда преди всичко по отношение на жалбоподателя. Доказателства
в тази насока не са налице. Освен, че не са налице доказателства, в подадената
жалба дори не се посочват вредите, които би претърпял жалбоподателят.
Несъмнено, жалбоподателят е следвало да посочи обстоятелствата, поради
които определя горните съмнения, като вреда за дружеството, като и защо
определя същата като значителна или пък трудно поправима.
В настоящия случай липсват данни, от които да се направи извод за
възможност за настъпване значителни или труднопоправими за търговеца вреди,
които надхвърлят преследваната от законодателя с въвеждането на предварително
изпълнение на актовете по този закон цел.
Придаването от законодателя на предварителна изпълнителна сила на невлязъл
в сила индивидуален административен акт е винаги насочено към защита на значим
обществен интерес и неминуемо оказва влияние върху правната сфера и
икономическия интерес на адресата. За да е налице възможност за игнориране на
предвидената в чл. 27, ал. 2 от ЗУСЕСИФ
правна възможност е необходимо да се докаже от засегнатия субект, в случая „Фулмакс"
ЕООД, частен интерес, който да е съизмерим с преследвания държавен и обществен
такъв.
Поради това искането за спиране на предварителното изпълнение на Решение № Решение № РД 16-373/12.05.2020г. на Главен Директор на Главна
дирекция „Европейски фондове за конкуретноспособност“ и ръководител на
управляващия орган на оперативна програма развитие на конкуретноспособността на
българската икономика 2007г.- 2013г., с което е определена финансова корекция е
неоснователно.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Фулмакс“
ЕООД гр.Варна, ул.“Христо Ботев“ № 18 вх.Б ет.2,1 представлявано от Д.Д.В.
против Решение № РД 16- 374/12.05.2020г. на Главен Директор на Главна дирекция
„Европейски фондове за конкуретноспособност“ и ръководител на управляващия
орган на оперативна програма развитие на конкуретноспособността на българската
икономика 2007г.- 2013г.
Определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7 дневен срок от съобщението до
страните.
Производството по административно дело № 1326/2020г. по описа на
Административен съд – гр.Варна продължава да се движи по жалбата на „Фулмакс“ ЕООД гр.Варна, ул.“Христо Ботев“ № 18 вх.Б ет.2,1 представлявано
от Д.Д.В. против Решение № РД
16-373/12.05.2020г. на Главен Директор на Главна дирекция „Европейски фондове
за конкуретноспособност“ и ръководител на управляващия орган на оперативна
програма развитие на конкуретноспособността на българската икономика 2007г.-
2013г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на „Фулмакс“ ЕООД гр.Варна, ул.“Христо Ботев“ № 18 вх.Б
ет.2,1 представлявано от Д.Д.В. за спиране на предварителното изпълнение на Решение № РД 16-373/12.05.2020г. на Главен Директор
на Главна дирекция „Европейски фондове за конкуретноспособност“ и ръководител
на управляващия орган на оперативна програма развитие на конкуретноспособността
на българската икономика 2007г.- 2013г.
КОНСТИТУИРА страните по адм.д. № 1326/2020г. – жалбоподател „Фулмакс“ ЕООД
гр.Варна, ул.“Христо Ботев“ № 18 вх.Б ет.2,1 представлявано от Д.Д.В. и ответник Главен Директор на Главна
дирекция „Европейски фондове за конкуретноспособност“ и ръководител на управляващия
орган на оперативна програма развитие на конкуретноспособността на българската
икономика 2007г.- 2013г.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответната страна в срок до съдебно заседание да изрази становище по
направеното с жалбата искане за спиране на делото до приключване на т.дело №
315/2020г. на ІІ т.о. на ВКС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 08.07.2020г. от 11.20 часа за
когато да се призоват страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
в частта с която искането за спиране на предварителното
изпълнение на решението е оставено без уважение подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ, в 7-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: