№ 46
гр. Велико Търново, 07.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – пети състав, в съдебно заседание на
дванадесет и девети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Данаилова
при
участието на секретаря С. М.изслуша докладваното от съдия Данаилова адм. д. № 912 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е с правно
основание чл. 268 от ДОПК.
Образувано е по жалба на Г.Т.Ц. *** против Решение на № 244/10.12.2018г. на зам. директор на
ТД на НАП В. Търново, с което е оставена без уважение жалбата му против
Разпореждане за присъединяване с № С180004-105-0353897/14.11.2018г. на публичен
изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Велико Търново.
С протокол за избор на
съдия докладчик от 21.12.2018. за такъв е определена съдия Д.К.. След отвод на
същата е определен настоящия съдия докладчик.
Жалбоподателят
оспорва решението като неправилно и незаконосъобразно. В тази връзка посочва,
че винаги носи със себе си документите си за самоличност и при съставянето и
връчването му на НП № 758/10.07.2018г. на Началник сектор ОП РУ Велико Търново
при ОД на МВР Велико Търново срещу него е извършено престъпление. В тази връзка
неоснователно с Разпореждане за присъединяване изх. №
С180004-105-0353897/14.11.2018г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Велико
Търново, сумата по него в размер на 50лв. за наложена му глоба, е присъединена
по изпълнително дело № **********/2008г. Описват се факти и обстоятелства,
които по никакъв начин не са свързани с изпълнителното производство. С първоначалната и допълнителни писмени становища
прави искане за присъждане на 20 000лв. неимуществени вреди, произтичащи
от опропастено време, уронване на престижа, здравето и нервната му система.
Впоследствие увеличава размера на иска си на 50 000лв., които предявява
срещу ОД на МВР Велико Търново, Прокуратурата и НАП Велико Търново. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени обжалвания акт. В съдебно заседание жалбоподателят
поддържа депозираната жалба и искове по изложените в тях фактически твърдения и
правни доводи.
Ответникът
по жалбата – зам. директор на ТД на НАП
В. Търново, чрез процесуалния си представител ***Д., в открито заседание оспорва
подадената жалба като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което
да потвърди обжалвания акт по мотивите, изложени в него. Претендира присъждане
на разноски в размер на 300 лв., за което представя списък.
След като
разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, административният съд приема за установено от
фактическа страна следното:
В
ТД на НАП В. Търново е образувано за събиране на установени и изискуеми
публични задължения Изпълнително дело № **********/2008г. срещу Г.Т.Ц..
На
14.11.2018г. е издадено Разпореждане за присъединяване № С180004-105-0353897/14.11.2018г.,
издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Велико
Търново, с което е присъединено вземане по наказателно постановление НП №
758/10.07.2018г. на ОД на МВР Велико Търново.
С
Наказателно постановление НП № 758/10.07.2018г. на ОД на МВР Велико Търново /л.
17 от делото/ на е Г.Т.Ц. от гр.
В. Търново, на основание чл. 80, т. 5 от ЗМБЛД, е наложено административно
наказание глоба в размер на 50лв. за това, че на 15.06.2018г. около 14:10часа
при извършена полицейска проверка, не се е легитимирал с валиден документ,
който да установи самоличността му към момента на извършването й.
НП
връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН на 25.08.2018г. и върху него е
отбелязано, че това е станало по реда чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.
Разпореждане
за присъединяване № С180004-105-0353897/14.11.2018г., издадено от публичен
изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП В. Търново е връчено на
жалбоподателя на 27.11.2018 г. Жалба срещу него е подадена до Директора на ТД
на НАП Велико Търново на 29.11.2018 г. с искане за неговата отмяна.
Решение по
жалба срещу действия на публичен изпълнител № 244/10.12.2018 г. на зам. директора
на ТД на НАП гр.Велико Търново е връчено на жалбоподателя на
13.12.2018 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне (л. 6).
Жалбата до АСВТ е подадена чрез органа, чийто акт се оспорва, с вх. № 32854/14.12.2018
година.
В хода на
съдебното следствие от ответната по спора страна е представена
административната преписка по издаване на оспореното решение.
При така
изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е
подадена от легитимирано лице и в срока по чл. 268, ал. 1 от ДОПК, поради което
се явява допустима.
Преди да разгледа спора по същество съдът
следва да се произнесе по направеното искане за поправка на протокола от
29.01.2019г. - производството по реда на чл. 151, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по тъжа от 04.02.2019 г., подадено от Ц., за поправка на
протокола от проведеното на 29.01.2019 г. съдебно заседание. В искането се
използва вулгарен език на вражда и омраза
срещу съда и прокуратурата на всички нива, както и на конкретни органи от
държавното управление. Единственото конкретно оплакване, което може да бъде
разчетено, е неизвършването на звукозапис на съдебното заседание.
С разпореждане от 04.02.2019г. искането е оставено без
движение, като е изпратено и връчено на 06.02.2019г. на Г. Ц. съобщение с
указание да посочи конкретни основания за исканото от него допълване и
поправяне на протокола.
В предоставеният му срок Г. Ц. е депозирал тъжба вх. №
741/06.02.2019г., в която отново използвайки език на вражда и омраза не сочи
никакви конкретни обстоятелства за исканото от него изменение и допълнение.
Заявява, че е образувал 80 съдебни производства и 400 незабавни. На
07.02.2019г. е депозирана тъжба-допълнение, в която се излагат съображения, че
делото не е изяснено от фактическа страна, но не се правят други
доказателствени искания, извън тези, по които съдът се е произнесъл. Поддържа
се направеното с първоначалната молба искане за присъждане на 20 000лв.
неимуществени вреди, като се увеличава сумата на 50 000лв. и се разпределят
по следния начин: от ОД на МВР Велико Търново – 20 000лв.; от
Прокуратурата – 20 000лв. от НАП – 10 000лв.
Като взе предвид изложеното в тъжбите, настоящият
състав на административен съд приема следното:
Искането за поправка и допълване на протокола е
направено в срока по чл. 151, ал. 1 ГПК, но
въпреки това следва да бъде оставено без разглеждане, без да се провежда
процедурата по чл. 151, ал. 4 ГПК.
Съображенията, с които молителят обосновава искането си, не са изведени от
съдържанието на протокола относно предмета на спора (производството е по реда
на чл. 268 от ДОПК против действия на публичен изпълнител), а са такива за
неуважение към съда, които не се отразяват на смисъла на направеното от
страните изявления. Същите са свързани с преповтаряне на исканията за отвод и
спиране на делото, по които съдът се е произнесъл и не са налице основания за
пререшаването им. Ето защо за молителя не е налице правен интерес от поправка
на протокола и в тази част. В този смисъл Определение № 2648 от 28.02.2018 г.
на ВАС по адм. д. № 12514/2017 г., 7-членен с-в.
Съгласно чл.
152 ГПК във връзка с чл. 144 АПК протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебното
заседание съдопроизводствени действия. Което означава, че в протокола се
вписват под диктовката на председателя на съдебния състав тези процесуални
действия на съда и страните, които имат значение за решаване на спорния въпрос
и постановяване на крайния съдебен акт. Единственият аргумент за непровеждане
на звукозапис е неоснователен. Съгласно чл. 150, ал. 3 от ГПК, субсидиарно
приложим по силата на чл. 144 от АПК, при техническа възможност се прави
звукозапис на заседанието. Такава техническа възможност не е осигурена в
Административен съд Велико Търново и звукозапис не се е извършван и не се
извършва не само по процесното адм. дело № 912/2019г., но по нито едно
административно дело разглеждано в Административен съд Велико Търново, което
може да бъде проверено.
Предвидената
в чл. 151 ГПК процедура за поправка и
допълване на протокола цели отстраняването на допуснати в протокола грешки,
които се свеждат до неточно отразяване на извършените в съдебното заседание
процесуални действия. Тази процедура обаче не би могла да бъде използвана за
извършване на процесуални действия от страна на участниците в производството. В този смисъл Определение № 7743 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. №
3263/2014 г., 5-членен с-в. И с последната си тъжба Г. Ц. не
сочи какви доказателствени искания, извън тези по които съдът се е произнесъл,
е направил, а не са отразени в протокола. Предвид неотстраняване на
констатираните нередовности в предоставеният му срок, искането за поправка на
протокола се явява процесуално недопустимо и съдът не дължи разглеждането му в
открито съдебно заседание.
Налице е и друго самостоятелно основание за
недопустимост на искането за поправка на протокола. Процесуалния кодекс (ГПК)
предписва съдът да следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права.
В този смисъл е разпоредбата и на чл. 4, ал. 3 от АПК. Когато от искането може
да се направи извод за недобросъвестност, то е нередовно по смисъла на чл. 150,
ал. 1, т. 6 от АПК и недопустимо по смисъла на чл. 158, ал. 3 от АПК. Съдът намира,
че в случая следва да приложат процедурните правила за работата на Европейския
съд по правата на човека. Според чл. 35, §3, б. "а" от Европейската
конвенцията за правата на човека, жалбата е недопустима, ако с нея се
преследват недобросъвестни цели и когато е написана на оскърбителен,
заплашителен, провокативен език, надхвърлящ легитимната форма на изразяване
пред съд. Злоупотреба с право е и
използването на език на вражда и омраза срещу съда и неговите решения в
сезиращите го процесуални документи. Използването на такъв език е несъвместимо
с търсената от страните и дължима от съда защита, поради което нарушава
принципа на добросъвестност по чл. 3 от ГПК и чл. 4, ал. 3 от АПК. По изложените съображения искането за
поправка на протокола следва да се остави без разглеждане и на това
допълнително основание.
Разгледана
по същество жалбата против Решение
на № 244/10.12.2018г. на зам. директор на ТД на НАП В. Търново е неоснователна
по следните мотиви:
Оспореното
решение е издадено от оправомощен за това орган по смисъла на чл. 266, ал. 1 от ДОПК – зам. директор на ТД на НАП Велико
Търново, в пределите
на неговата компетентност. Същият е валидно оправомощен със заповед № ЗЧУ-ОПР
36/07.11.2017г. на изпълнителния директор на НАП /л. 30 от делото/.
Решението е
съставено в предвидената от законодателя писмена форма и в рамките на
установения в чл. 267, ал. 2 от ДОПК 14-дневен срок, при спазване на
административнопроизводствените правила.
В случая е
налице образувано изпълнително дело № **********/2008г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново.
Съгласно
чл. 217, ал. 1 от ДОПК в производството по събиране на публични вземания могат
да се присъединяват публични взискатели, както и кредитори, чието вземане е
обезпечено с ипотека, залог или особен залог. Съгласно чл. 217, ал. 2 от ДОПК
присъединяването се допуска с разпореждане на публичния изпълнител до
изготвянето на разпределението на събраните суми, като публичните взискатели се
присъединяват с писмено заявление до публичния изпълнител, към което прилагат изпълнителното
основание.
В
случая е било налице правно основание, даващо право на публичния взискател да
извърши присъединяването на публичното задължение по НП към вече образуваното
изпълнително дело срещу същия длъжник. Публичния изпълнителен е установил
наличието на годен изпълнителен титул – влязло в сила НП. Съгласно чл. 58, ал.
2 от ЗАНН, когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на
посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган
отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от
деня на отбелязването. В случая ненамирането на Г.Ц. на адрес *** е удостоверено с докладна записка на л. 18 от
делото. Видно от същата при двукратно посещение на адреса от мл. полицейски
инспектор в група „ТП“ при РУ В. Търново – М.Н.и ПИ Д.Р.на 23.07.2018г. и
24.07.2018г., Ц. не е бил установен. При проведен разговор с живущите във входа
са посочили, че не са го виждали от около две седмици.
Налице
са и останалите две предпоставки новият взискател е публичен, касае се за
публично вземане и не е изготвено разпределение на събраните суми.
От
изложеното следва, че са налице предпоставките на чл. 217 от ДОПК за осъществено
присъединяване от публичния изпълнител.
Поради това
обективираното в Разпореждане действие се явява извършено в съответствие със
закона, а жалбата на длъжника е неоснователна, както правилно е преценил и
горестоящият административен орган. Недоказани и неоснователни
предвид гореизложеното са възраженията в жалбата, че по отношение на него е
било извършено престъпление, което следва да бъде разследвано и до
произнасянето по него, да бъде спряно настоящото дело.
По отношение на обективно съединените искове за
присъждане на 20 000лв. неимуществени вреди, които впоследствие са увеличени
на сумата от 50 000лв., разпредели по следния начин: от ОД на МВР Велико
Търново – 20 000лв.; от Прокуратурата – 20 000лв. от НАП –
10 000лв., следва да бъде приложен чл. 207, ал. 2 от АПК. Съгласно изрично
предвиденото в чл. 207, ал. 2 от АПК, когато
производството по оспорването на административния акт бъде отхвърлено,
прекратява се и производството по съединения с него иск. В настоящия случай е
налице посоченото изискване, тъй като решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК.
Предвид
изложеното и на основание чл. 207, ал. 2 от АПК, по отношение на
съединения иск производството следва да бъде прекратено, като определението в
тази част може да се обжалва от страните с частна жалба пред Върховния
административен съд, в седмодневен срок от съобщаването му.
Разпоредбата
на чл. 151 от ГПК, която намира приложение по
силата на препращащата норма на чл. 144
от АПК, не предвижда обжалване на съдебен акт, постановен по отношение на
искане за поправка или допълване на протокол от съдебно заседание, независимо
дали се касае за допускане на исканата поправка, отхвърляне на искането, или за
оставянето му без разглеждане. Определението не прегражда и по-нататъшното
развитие на производството, а в случая производството по делото е приключило с
влязъл в сила съдебен акт. В този смисъл
Определение № 680 от 21.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 328/2015 г., 5-членен
с-в.
При този
изход на делото, предвид искането за присъждане на разноски, направено от
процесуалния представител на ответната по спора страна, на същата, на основание
чл. 161, ал. 1 от ДОПК следва да се присъдят такива в размер на 300,00 лв.,
чийто размер е съобразен с разпоредбата на § 1, вр. чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от
горното и на основание чл. 151, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК),
във връзка с чл. 144 и чл. 207, ал. 2 от АПК, и чл. 268, ал. 1 и 2
от ДОПК, Административен съд Велико Търново, пети състав
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ тъжба от 04.02.2019 г., подадена от Г.Т.Ц., за поправка на протокола от
проведеното на 29.01.2019 г. по адм. дело № 912/2018 г. съдебно заседание.
Решението в горепосочената част, имащо характер на определение, не подлежи
на обжалване.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Т.Ц. *** против Решение
на № 244/10.12.2018г. на зам. Териториален директор на ТД на НАП В. Търново, с
което е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане за присъединяване
с № С180004-105-0353897/14.11.2018г. на публичен изпълнител в Дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП Велико Търново.
ОСЪЖДА
Г.Т.Ц., ЕГН: ********** ***, да заплати на ТД
на НАП Велико Търново разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00
лв. (триста лева).
РЕШЕНИЕТО
е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, на основание чл. 207, ал. 2 от АПК, искът на Г.Т.Ц., ЕГН: ********** *** за присъждане на неимуществени вреди от ОД на МВР Велико Търново в размер на
20 000лв.; от Прокуратурата – 20 000лв. от НАП Велико Търново –
10 000лв., произтичащи от опропастено време, уронване на престижа,
здравето и нервната му система.
Решението в горепосочената част, имащо характер на определение, може да се
обжалва от страните с частна жалба пред Върховния административен съд, в
седмодневен срок от съобщаването му.