Решение по дело №7636/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 13.09.2019 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-д въззивен състав, в закрито заседание на тринадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                                                      Мл.с. ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Гълъбова гр.д. №7636/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.247 и 248 ГПК.

Образувано е по молба, подадена от въззивника „В.Г.“ ООД, в която се твърди, че е представил в последното о.с.з., проведено на 22.02.2019 г., списък за разноските по чл.80 ГПК, в който са описани всички разходи, извършени във връзка с второинстанционното производство, които разноски са в общ размер на сумата от 80,00 лв., като освен присъдената с процесното решение сума от 50,00 лв., представляваща държавна такса, се претендира и сумата от 30,00 лв., представляваща разходи за транспорт и командировъчни на представляващия дружеството юрисконсулт. Моли съда да измени решението в частта за разноските, като му бъдат присъдени такива в общ размер на сумата от 80,00 лв.

В същата молба въззивникът „В.Г.“ ООД сочи, че е налице допусната очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение в частта на отмяната на присъдените в първоинстанционното производство разноски, поради което моли съда да допусне поправка на очевидната фактическа грешка.

В същата молба въззивникът „В.Г.“ ООД моли съда да направи  тълкуване на постановеното по делото решение - дали с оглед цялостното отхвърляне на предявените срещу него искове дължи заплащане на държавната такса в първоинстанционното производство в размер на 49,60 лв.

Въззиваемата страна ЕТ „М.– Н.Д.“ в едноседмичния срок за отговор не взема становище по исканията.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По искането с правно основание чл.248 ГПК:

По силата на чл.248 ал.1 ГПК съдът по искане на страните може да измени постановеното решение в частта му за разноските, ако са налице основания за това. Изменението в частта за разноските може да се наложи, поради погрешно изчисляване на размера им или частта, която се понася от съответната страна, както и поради грешки във фактическите констатации и правните изводи на съда, въз основа на които той се е произнесъл по разпределението на разноските.

В последното о.с.з., проведено на 22.02.2019 г., въззивникът е представил списък за разноските по чл.80 ГПК, съгласно който се претендират сумата от 50,00 лв., представляваща държавна такса, сумата от 20,00 лв., представляваща транспортни разходи на юрисконсулт за участие в същото о.с.з. и сумата от 10,00 лв., представляваща командировъчни за последния.

Съгласно т.2 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, доказване на направените в съдебното производство разноски е въпрос, обуславящ основателността на искането за присъждането им. Според приетото в т.1 на същото ТР, само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл.78 ГПК.

В случая вече са настъпили процесуалните преклузии, тъй като в решението си по съществото на спора съда се е произнесъл и по основателността на предявените претенции за разноски /определение №62/23.03.2011 г. по ч.гр.д. №218/2011 г. на І ГО ВКС/. Въззивникът не е представил своевременно пред съда доказателства за направени разноски за транспортни разходи и командировъчни, поради което искането му за изменение на решението в тази му част следва да бъде оставено без уважение.

По искането с правно основание чл.247 ГПК:

Съдът е сезиран с искане за отстраняване на очевидна фактическа грешка в диспозитива на въззивното решение в частта, в която е отменено първоинстанционното решение по отношение на присъдените на ищеца в първоинстанционното производство разноски.

Очевидна фактическа грешка е налице, когато съдът, след като е обсъдил данните по делото и в мотивите е направил извод във връзка с правния спор между страните, е пропуснал или погрешно е отразил в диспозитива на решението тези свои изводи. Или очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно проявление в писмения текст на решението, като данни, относно наличието на очевидна фактическа грешка, следва да се черпят от мотивите на решението.

Искането на страната е основателно и следва да бъде уважено, тъй като действително в обжалваното решение от 24.04.2018 г. по гр.д. №65924/2017 г. по описа на СРС, 76 състав, ответникът „В.Г.“ ООД е осъден да заплати на ищеца Н.М.Д., в качеството му на ЕТ „М.– Н.Д.“, сумата  от 326,28 лв., представляваща разноски, съобразно уважената част от иска. С въззивното решение е отменено първоинстанционното такова за уважената част от иска, както и за присъдените разноски, от което следва, че решението на СРС следва да бъде отменено в частта, в която на ищеца са присъдени разноски в размер на сумата от 326,28 лв.

По искането за тълкуване на въззивното решение:

Настоящият съдебен състав счита, че молителят неправилно е квалифицирал искането си за тълкуване на въззивното решение, тъй като по съществото си молбата му е с правно основание чл.248 ГПК - за изменение на въззивния съдебен акт в частта за разноските, които е осъден да заплати ответникът в първоинстанционното производство, и по конкретно – в частта, в която е осъден на основание чл.77 ГПК да заплати по сметка на СРС сумата от 49,60 лв., представляваща държавна такса.

Въпросът за произнасянето на съда по исканията за разноски следва съдбата на главния иск.  По съществото си претенцията за разноски не е отделен иск, а е акцесорно вземане, което подлежи на присъждане при уважаване, респ. отхвърляне на иска, но не и на отхвърляне, за разлика от исковете. В случая въззивният състав е променил крайния изход на спора, постановен от първата инстанция, поради което пълното отхвърляне на главния иск води до отпадане на отговорността за разноски на ответната страна.

С оглед изложените мотиви, настоящият въззивен състав следва да измени решението си в частта за разноските, като отмени първоинстанционното решение в частта, в която „В.Г.“ ООД е осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 49,60 лв., представляваща държавна такса и вместо него да постанови друго, с което  да осъди ЕТ „М.– Н.Д.“ да заплати по сметка на СРС на основание чл.77 ГПК сумата от 49,60 лв., представляваща държавна такса.

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

        Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА на основание чл.248 ГПК изменение на решение, постановено на 30.04.2019 г. по гр.д. №7636/2018 г. по описа на СГС, като

ОТМЕНЯ решение №392648/24.04.2018 г., постановено по гр.д. №65924/2017 г. по описа на СРС, ГО, 76 състав, в частта, в която „В.Г.“ ООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, е осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 49,60 лв., представляваща държавна такса, и вместо него постановява:

ОСЪЖДА ЕТ „М.– Н.Д.“, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, да заплати на основание чл.77 ГПК по сметка на СРС сумата от 49,60 лв., представляваща държавна такса.

ОТХВЪРЛЯ искането на „В.Г.“ ООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, с правно основание чл.248 ГПК в останалата му част.

ДОПУСКА на основание чл.247 ГПК поправка на явна фактическа грешка в решение по гр.д. №7636 по описа на СГС за 2018 г., постановено на 30.04.2019 г., като в диспозитива на същото след текста „са присъдени разноски по делото в размер на“, вместо „1260,00 лв.“, да се чете „326,28 лв.“.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.