Р
Е Ш Е
Н И Е № 1531
17.12.2019г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІ -ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА
КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от съдия В.Куршумова въззивно гражданско дело №2486/2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство И.Б.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адвокат И.М., против Решение № 3334 от 08.08.2019 г. постановено по гр.д. № 19352 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, ХIV състав, с което се признава за установено в отношенията между страните, че И.Б.Б., ЕГН: ********** дължи на Е.Б.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 9 204.00 евро по запис на заповед, издаден на 19.02.2010 г. в гр. Пловдив, платим на падеж 20.12.2013 г., без протест, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.12.2016 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 10334 от 22.12.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 17384/2016 г. по описа на ПРС, както и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 361.00 лева – разноски по ч. гр. д. № 17384/2016 г. по описа на ПРС и сумата от 360.03 лева– разноски в първоинстанционното производство, както и И.Б.Б. е осъден да заплати на адвокат Я. Х. Р.,***, сумата от 1070.04 лева- адвокатско възнаграждение за оказаната на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. безплатна правна помощ на Е.Б.С..
С въззивната жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и за неговата необоснованост. Навежда се възражението за допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила при връчването на книжата по делото, а така и че производството е било проведено задочно, в отсъствието на ответника. Настоява се за неправилното приложение на чл.41, ал.2 от ГПК, тъй като липсвало данни за трайното отсъствие на ответника от заявения от него адрес, на който е получавал книжа по други съдебни производства, не бил предупреден за отговорността по чл.41 от ГПК, а в поканата за доброволно изпълнение, с която била връчена заповедта за изпълнение, ведно с изпълнителния лист не било отразено задължението на ответника по чл.41, ал.1 от ГПК. Намира, че връчването на книжата е станало в друго производство - това по чл.417 от ГПК, а не в настоящото, инициирано с исковата молба по чл.422 от ГПК, поради което само на това основание не можело да се приложат последиците на чл.41, ал.2 от ГПК, тъй като липсвали материални предпоставки за това. Поддържа се оспорването на предпоставките за фингирано връчване с довода, че обстоятелството, че длъжностното лице не е намерило лицето на посочения по делото адрес и липсата на данни за удостоверената информация за напускането му, не можело да бъде отъждествено с отсъствие от адреса, без да бъде събрана информация, че лицето отсъства повече от един месец или че се е преместило на друг адрес. По тези съображение се обосновава твърдението за допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила при връчването на съобщението до ответника за предявения иск, а така и че ответникът е бил лишен от възможността да участва в процеса. Ето защо, на осн.чл.266, ал.3 от ГПК, жалбоподателят моли за приемането от въззивния съд на правните и фактическите доводи срещу предявения иск, с които оспорва автентичността на подписа си върху записа на заповед и възразява, че същият е неавтентичен и антидатиран, прави възражение за погасяване на исковете по давност, като и за липсата на индивидуализиращи данни на поемателя в записа на заповед. Възразява се за злоупотреба с бланков подпис /бланкова менителница/. За доказване на твърденията си във въззивната жалба са направени доказателствени искания за назначаване на съдебно - почеркова експертиза; за допускане при режим на довеждане на един свидетел за установяване на факта на злоупотреба с бланкова менителница по смисъла на чл.464 от ТЗ; да даване на обяснения от ищеца Е.Б.С. по реда на чл.176 ГПК - кога и защо е изписал собственоръчно основните реквизити на процесния запис на заповед, кому принадлежи почерка в титулната част на документа, относно посочените данни на неговия издател, защо в записа има два почерка, а не един при условие, че се твърди едновременно попълване на неговото съдържание, в каква връзка е издаден записа на заповед. Представя и моли да се приемат следните писмени доказателства за доказване, че на адреса си е получавал книжа по други съдебни производства: Съобщения по изпълнително дело № 20158210400358 с изх. дата 14.11.2018 г., 11.02.2019 г., 05.03.2019 г., 13.03.2019 г., 22.03.2019 г., 27.03.2019 г.,11.04.2019 г., 10.06.2019 г., съобщение от 27.03.2019 г. за предявяване на разпределение, протокол за предявяване на разпределение връчен на 15.03.2019 г. ; Призовки и съобщения по гр.д. № 19727/2018 г. по описа на ПРС, VIII гр.с.; Съобщения по в.гр.д.№ 1945/18 г. по описа на ПОС; както и представя Устав на „Маклер - 2002“ АД, ведно със списък на акционерите във връзка с твърденията си за злоупотреба с банкова менителница. Искането към въззивния съд е за отмяна на първоинстанционното решение и постановяването на друго, с което да се отхвърли предявения иск, като недоказан и неоснователен, както и се присъдят направените в производството разноски, включително по реда на чл.38, ал.1, т.3, предложение 2-ро от ЗА.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Е.Б.С., ЕГН **********,***, чрез пълномощника адвокат Я.Р., с който се оспорва въззивната жалба и доказателствените искания в нея, прави се искане за оставянето им без уважение и за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноските в производството.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран с иск с
правно основание чл.422,
ал.1 от
ГПК във връзка с
чл.535 от ТЗ. С
обжалваното решение съдът
е приел от фактическа
страна, че със запис
на заповед, издаден на 19.02.2010г., с
падеж- 20.12.2013 г., ответникът
И.Б.Б., ЕГН: **********, безусловно се е задължил да заплати на
ищеца Е.Б.С., ЕГН **********, сумата от 9 204
евро. Съдът е приел,
че процесният запис на заповед, е редовен от външна страна
и съдържа всички задължителни реквизити,
предвидени в чл.535 от ТЗ, поради което представлява едновременно основание и доказателство за пораждане на
паричното вземане в полза на ремитента (поемателя), което е материализирано в
менителничния ефект. Поради това
и предвид липсата
на каквито и да е твърдения и възражения от
ответника за каузално правоотношение, е
приел, че предявеният
установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът приема, че същото е валидно и допустимо и при постановяването му не е било допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи.
Настоящият съдебен състав на ПОС намира за неоснователни възраженията във въззивната жалба за допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно е прието за редовно връчването на съобщението ведно с препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, на основание разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ГПК. В случая производството е образувано по иск за установяване съществуването на вземане, за което е издадена Заповед № 10334 от 22.12.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 17384/2016 г. по описа на ПРС, I бр.с. Против заповедта е постъпило възражение от И.Б.Б. на основание чл.414 от ГПК. Конкретно посоченият от длъжника адрес във възражението е гр. П., ул. ***, и така посочения адрес, съгласно задължителните разяснения в т. 11 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№ 4/2013 г., ОСГТК, следва да се счита за адрес по делото по смисъла на чл. 41, ал. 1 ГПК.
По делото се установява от приложените съобщения за връчване на препис от исковата молба и приложението към нея / л.13, л.37/, че връчителят последователно е извършил пет посещения от 18.12.2018 г.- до 21.02.2019 г. на посочения в заповедното производство адрес от ответника. При тези посещения съдебният служител е удостоверил, че лицето не е открито на адреса, както и е отразил категоричните твърдения на охраната на сградата, че адресата го няма. Нещо повече, връчителят е установил липсата на адресата на адреса и чрез уведомяването му на 18.12.2018 г. на посочения в съобщението телефонен номер ***, като ответникът е твърдял, че е извън града и ще се върне след Новогодишните празници, но при посещение в началото на месец януари 2019 г. и позвъняването на посочения номер ответникът не отговарял, видно от съобщението на л.17. Липсата на адресата от адреса е установена и при телефонен разговор на 15.02.2019 г., в който ответникът е заявил на връчителя, че е извън страната, което е надлежно удостоверено от съдебния служител с отбелязване върху съобщението на л.37. Извършените от длъжностното лице отбелязвания върху разписките на съобщенията имат материална доказателствена сила по отношение на удостоверените с тях факти, същите съставляват официален удостоверителен документ, чиято доказателствена сила по делото не е опровергана.
С оглед на изложеното, предвид неколкократността на отразените посещения и дългият период от време, през който те са извършвани, както и идентичният резултат от посещенията, настоящият съдебен състав на ПОС намира, че първостепенният съд правилно е приложил фикцията на чл. 41, ал. 2 ГПК. При удостоверяване от връчителя, че не е връчил съобщението, тъй като не намира адресата, без да има сведения, че е напуснал адреса или за продължителното му отсъствие, фикцията на чл. 41, ал. 2 ГПК е приложима при данни, че връчителят е посещавал адреса в рамките на повече от месец поне три пъти. (Определение № 258 от 18.06.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2158/2018 г., III г. о., ГК). В предвид установите от връчителя обстоятелства в съобщенията за пет осъществени посещения на адреса, при които адресатът не е бил открит в рамките на два месеца, първостепенният съд правилно е приел, че съобщенията до ответника ведно препис на исковата молба и приложения към нея са редовно връчени на осн.чл.41, ал.2 от ГПК.
Неоснователно се настоява, че не са били указани последиците по чл.41, ал.2 ГПК, доколкото се констатира, че така поставеното законово изискване е било изпълнено при връчването на Заповед № 10334 от 22.12.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 17384/2016 г. по описа на ПРС. На основание чл.418, ал.5 от ГПК заповедта е връчена лично на ответника с поканата за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20158210400358 на ЧСИ М.Кирова, изготвена в изпълнение на утвърдените образци на книжа съгласно Наредба №7/22.02.2008г. за утвърждаване на образците от книжа, свързани с връчването по ГПК и в нея са възпроизведени разпоредбите на чл. 40 и чл. 41 ГПК /л.20-21/. В тази връзка неправилно и се възразява, че връчването на книжата е станало в друго производство - това по чл.417 от ГПК, а не в настоящото. Настоящото производство е образувано по предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415 от ГПК, и представлява продължение на заповедното производство, тъй като има за предмет установяване със сила на присъдено нещо спрямо ответника съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение. Поради това производството по иска с правно основание чл.422 от ГПК следва да се счита за висящо от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, в което производство с възражението ответникът е посочил конкретно адреса, на който да му се връчват книжа - гр.П., ул.***и в хода на същото производство е връчена издадената заповед на ответника.
С оглед на изложеното процедурата по чл. 41 ГПК е спазена и съобщението до ответника ведно с исковата молба и приложенията правилно са приети за редовно връчени по силата на законовата фикция на чл. 41, ал. 2 ГПК.
В преклузивния срок за отговор на исковата молба, ответникът не е направил правните и фактически доводи, които сочи във въззивната жалба. Предвид концентрационното начало в гражданския процес и въведената процесуална преклузия, които задължават страните още в началото на процеса да посочат своите искания и възражения, за да се очертае предметът на доказване, изложените от жалбоподателя доводи против записа на заповед и вземането по него са преклудирани и не могат да бъдат разглеждани във въззивната инстанция.
Налице е процесуална преклузия и по отношение на доказателствените искания във въззивната жалба, които въззивният съд остави без уважение с Определение № 2208/28.10.2019 г., както и остави без уважение искането за приемане на писмените доказателства.
С определение
в открито съдебно заседание въззивният съд остави без уважение искането на
жалбоподателя за приемане на покана
за доброволно изпълнение № 2133/ 13.02.2018 г. на ЧСИ Мариана Кирова, заповед
за изпълнение № 10334/ 22.12.2016 г., издадена по гр. д. № 17384/ 2016 г. по
описа на Районен съд - Пловдив и изпълнителен лист № 12324/ 23.12.2016 г., доколкото същите вече са били приложени в
първоинстанционното производство.
При това
положение въззивният съд
следва да се произнесе
по спора на
базата на събраните
по делото доказателства, от
които се установява,
че е налице
редовен от външна
страна запис на заповед,
с който ответникът е
поел безусловно задължение
да заплати на
ищеца сумата от 9
204.00 евро., като няма доказателства за изпълнението на това задължение.
Предвид горното, предявеният иск
е основателен и правилно
е бил уважен. По така изложените съображения обжалваното решение
следва да бъде
потвърдено, като на
основание чл.272 от
ГПК се препрати
и към мотивите на
първоинстанционния съд.
При този изход на делото основателно е искането на въззиваемата страна
за присъждане на разноски за производството. Процесуалният представител на въззиваемата
страна е оказал
безплатна правна помощ
на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона
за адвокатурата, съгласно
представения договор за правна защита и съдействие от 05.11.2019 г. С оглед
изхода на спора
и на основание чл.38, ал.2
от Закона за
адвокатурата жалбоподателят следва
да бъде осъден
да заплати на адвокат Я. Христов Р. адвокатско възнаграждение в размер на 1070.04 лева лв.,
съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за безплатна защита пред въззивния съд.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3334
от 08.08.2019 г. постановено по гр.д. № 19352 по описа за 2018 г. на Районен
съд Пловдив, ХIV състав.
ОСЪЖДА И.Б.Б., ЕГН **********, да заплати на адвокат Я. Х. Р.,***, сумата от 1 070.04 лева- адвокатско възнаграждение за оказаната на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. безплатна правна помощ на Е.Б.С. във въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн.чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.