№ 14155
гр. София, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110123764 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79
от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т“ЕАД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,против В.
И. С.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с искане да бъде постановено решение,с
което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в
размер от 624,48 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2020 г. до
м.04.2022 г.,100,33 лева мораторна лихва за периода 15.08.2021 г. до
14.08.2023 г.,44,40 лева сума за дялово разпределение за периода м.07.2020 г.
до м.04.2022 г.,9,86 лева лихва за забава за периода 15.09.2020 г. до 14.08.2023
г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на
исковата претенция до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че страните се намират в договорно
правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия,при което
ответникът С.,като потребител е задължен да заплаща стойността на
доставена топлинна енергия в срока по общите условия. Твърди се,че за
процесния период ответникът е допуснал неизпълнение на своите договорни
задължения и незаплатената главница възлиза на 624,48 лева. С оглед
обстоятелството,че главницата не е заплатена,ищецът твърди,че е начислявал
мораторна лихва и претендира такава в размер от 100,33 лева. В исковата
молба са изложени твърдения,че претендираната цена за топлинна енергия
съответства на реално доставено количество топлинна енергия. С исковата
молба са заявени и искови претенции за заплащане сума за дялово
разпределение и мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.
Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано по
реда на заповедното производство,но предвид връчването на заповедта за
изпълнение по реда на чл.47 от ГПК е налице правен интерес от предявяване
на установителните искове. Ищецът моли съда да постанови решение,с което
1
да уважи исковете.
В срока за подаване на писмен отговор ответникът В. И. С. оспорва
исковете чрез назначения си особен представител като заявява,че не е
доказано ответникът да е потребител на топлинна енергия,нито е доказано
съществуването на договорно правоотношение. Формулирано е възражение,че
общият топломер не е годно средство за търговско измерване,твърди се,че не е
доказано реално извършване на доставка на топлинна енергия и на топла вода.
Твърди се,че не е доказано дали сочените в протокол от общото събрание лица
са действително собственици на имоти в сградага,твърди се,че
договорът,сключен с „Н“ЕАД е сключен от лица без представителна власт.
Изложени са доводи относно допуснати нарушения при свикване и
провеждане на общо събрание при провеждането на избора за топлинен
счетоводител. Формулирано е възражение за изтекла погасителна давност.
Ответникът моли съда да постанови решение,с което да отхвърли исковете.
Третото лице помагач „Н“ЕАД намира исковата претенция за
основателна.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление от 30.08.2023 г. „Т“ЕАД претендира от В. И. С. сумата от
624,48 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2020 г. до м.04.2022
г.,100,33 лева мораторна лихва за периода 15.08.2021 г. до 14.08.2023 г.,44,40
лева сума за дялово разпределение за периода м.07.2020 г. до м.04.2022 г.,9,86
лева мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. до 14.08.2023 г.,ведно със
законната лихва върху главница,считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 48872/2023 г. по описа на СРС,42
състав.
Представени са общи условия на „Т“ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
Приет е договор за продажба на държавен недвижим имот,сключен на
15.11.1990 г.,с който Ц В П се легитимира като собственик на недвижим имот
*****.
С молба декларация за откриване на партида Ц В П е поискала
откриване на партида при „Т“ЕАД.
Представено е заявление за откриване на партида от В. И. С..
Видно от договор от 17.09.2002 г.,сключен между „Н“ООД и етажните
собственици в *****,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
правоотношение,според което дружеството приема да реализира дейност по
дялово разпределение на топлинна енергия,а етажните собственици се
съгласяват да поставят индивидуални разпределители. Договорът е сключен в
изпълнение на прието решение от общото събрание на етажните собственици.
По делото са приети общи фактури,издадени на 30.06.2021 г. и
30.06.2022 г.
С договор от 03.06.2020 г.,сключен между „Т“ЕАД и „Н“АД е
2
постигнато съгласие страните да бъдат обвързани от договорно
правоотношение,според което „Н“АД приема да реализира дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост,а
„Т“ЕАД се съгласява да заплаща възнаграждение.
Видно от документи за главен отчет,същите носят подпис за абонат и
удостоверяват показнията.
Представени са свидетелства за метрологична проверка на общия
топломер и протокол за въвеждане в експлоатация на топломер.
Според справка от особената книга по чл.49 от ЗН няма данни за отказ
от наследство на Ц В П от страна на наследника В. И. С..
От приетото заключение по съдебно-техническата експертиза се
установява,че общият топломер се отчита на първо число всеки месец по
електронен път,след което се приспадат технологичните разходи,които остават
за сметка на доставчика,а между потребителите се разпределя чистото
количество топлинна енергия,топломерът е преминавал периодична
метрологична проверка със заключение за съответствие,което означава,че
може да бъде счетено,че е годно средство за търговско измерване,главницата
за процесния период възлиза на 641,75 лева,без да са включени задължения
извън процесния период.
От приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза се
установява,че в счетоводството на ищеца няма данни за извършени плащания
за процесния период,непогасените задължения възлизат на 641,70 лева за
топлинна енергия и 44,40 лева за сума за дялово разпределение,а размерът на
лихвата за забава е 97,08 лева върху главница за топлинна енергия и 9,68 лева
върху сума за дялово разпределение.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение. Предвид това,че искът е регламентиран като
положителен установителен иск в тежест на ищцовата страна е възложено да
докаже наличието на материалноправни предпоставки за уважаване на
иска,т.е. да бъде установено,че съществува договорно правоотношение
относно доставка и продажба на топлинна енергия,както и да бъде доказано
доставеното количество топлинна енергия,съответно цената на доставената
топлинна енергия. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен
на датата на подаване на заявлението,ако исковата молба е постъпила в
едномесечен срок,считано от съобщението с указания за предявяване на
иск,т.е. искът се явява предявен на 30.08.2023 г.
Обсъдени в съвкупност,доказателствата по делото позволяват да бъде
възприето,че между страните съществува договорно правоотношение –
ищецът „Т“ЕАД доставя и продава топлинна енергия,а ответникът С. е клиент
на топлинна енергия като собственик на имота. Разпоредбата на чл.153,ал.1 от
ЗЕ предвижда,че клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на
вещно право на ползване върху имота като по отношение на имотите,които са
3
топлоснабдени към влизане в сила на закона не се изисква наличието на
сключен писмен договор,а се явява достатъчно доказването,че е притежавано
право на собственост или вещно право на ползване. За да приеме,че
ответникът С. е собственик на имота,съдът взе предвид представения договор
за продажба на държавен недвижим имот,с който майката на ответника е
придобила имота,както и липсата на отказ от наследството,оставено от
наследодателката,в която насока съдът счита,че следва да бъде възприето,че
отказът от наследство е винаги изричен акт,докато приемането на
наследството се реализира или изрично,или чрез конклудентни действия,а в
настоящия случай ответникът С. има вписани постоянен и настоящ
адрес,съвпадащи с адреса на топлоснабдения имот,с оглед което следва да
бъде счетено,че ответникът С. отговаря за заплащане стойността на доставена
топлинна енергия. Отделно от това,съдът намира,че следва да бъде
отчетено,че съществуването на договорно правоотношение се доказва и с
оглед наличието на издадени на името на ответника С. фактури,които са
издадени въз основа на отправено от ответника искане за откриване на
партида,а това искане е насочено към възникване на договорно
правоотношение между страните. По изложените съображения съдът
приема,че е доказано,че между страните съществува договорно
правоотношение. Съгласно чл.150,ал.1 от ЗЕ правата и задълженията на
страните по договора се уреждат според общите условия на дружеството
доставчик. Страните не твърдят да са уговорили индивидуални условия,което
означава,че са приложими общите условия на дружеството доставчик. За да
бъде изпълнението на задължението за заплащане цена на топлинна енергия
точно,необходимо е да бъде доказано,че цената е заплатена в срока по общите
условия. Ответникът С. не доказва да е заплатил цената на доставената
топлинна енергия,а и липсата на плащане се установява от приетото
заключение по съдебно-счетоводната експертиза,поради което съдът
намира,че искът подлежи на уважаване за сумата от 624,48 лева,за която
парична сума искът е предявен,в която насока съдът намира,че следва да бъде
отчетено,че размерът на дължимата главница за процесния период е дори по-
висок спрямо претендираната цена с исковата претенция. Изводът на съда за
наличието на основания за уважаване на исковата претенция не се променя
предвид доводите,релевирани в писмения отговор относно евентуални
нарушения при провеждането на общото събрание на етажните
собственици,тъй като доводи относно законосъобразността на общото
събрание могат да бъдат релевирани само при обжалване на решенията по
реда на чл.40 от ЗУЕС,а това обжалване се реализира в регламентиран от
закона преклузивен срок – чл.40,ал.3 от ЗУЕС,поради което съдът намира,че
тези доводи не могат да бъдат разглеждани в рамките на настоящото съдебно
производство. Съдът приема,че искът за главница за топлинна енергия е
доказан по основание и по размер,отчитайки наличието на документи за
главен отчет,отразяващи показанията и подписани за абонат,наличието на
реализирано дялово разпределение,за което заключението по съдебно-
техническата експертиза сочи,че е осъществено при спазване на нормативната
уредба. С оглед обстоятелството,че според заключението по съдебно-
техническата експертиза топломерът е преминавал периодична метрологична
проверка със заключение за съответствие,което позволява да бъде счетено,че
топломерът е годно средство за търговско измерване,съдът намира,че
4
исковата претенция за главница за топлинна енергия е доказана по основание
и по размер. Софийският районен съд счита,че и искът за заплащане на сума
за дялово разпределение от 44,40 лева следва да бъде уважен изцяло,тъй като
според заключението по съдебно-счетоводната експертиза размерът на сумата
за дялово разпределение за процесния период възлиза на 44,40 лева и липсват
данни за плащането на тази парична сума. Съобразявайки клаузите на
чл.12,т.1 и чл.36,ал.2 от общите условия на дружеството доставчик,съдът
счита,че клиентът на топлинна енергия заплаща сумата за дялово
разпределение на продавача на топлинна енергия,който от своя страна
превежда паричната сума на дружеството,което реализира дяловото
разпределение. С оглед това,че в хода на производството не са антажирани
доказателства от страна на ответника С. да са реализирани плащания искът
следва да бъде уважен изцяло,както е предявен. Изводът на съда за
основателност на исковете за главница за топлинна енергия и за сума за
дялово разпределение обосновават разглеждането на своевременно
релевираното възражение за погасителна давност,каквото е направено в
писмения отговор. Погасителната давност е уредена в полза на
длъжника,който може да се позове на давност,ако в определен период от
време кредиторът е бездействал. Приложимата погасителна давност за
вземания за топлинна енергия е тригодишната давност съгласно приетото
Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г.
Софийският районен съд намира,че при съобразяване датата на предявяване
на иска – на 30.08.2023 г.,погасени по давност са задълженията за главница за
топлинна енергия за м.05.-м.06.2020 г.,както и задължението за сума за дялово
разпределение за м.07.2020 г. За да счете,че са погасени по давност
задълженията за м.05.и м.06.2020 г.,съдът взе предвид,че според общите
условия е регламентиран срок за плащане от 45 дни,което означава,че при
съобразяване срока за изпълнение на всяко от тези задължения – за м.05.2020
г. – от 01.06.-15.07.2020 г. и за м.06.2020 г. – от 01.07.2020 г. до 15.08.2020
г.,към датата на предявяване на иска е изминал период,по-дълъг от три
години,считано от изтичане срока за изпълнение. С оглед това,че за сумата за
дялово разпределение не е регламентиран срок за плащане,следва да бъде
счетено,че вземането става изискуемо,считано от възникването му,т.е. сумата
за дялово разпределение за м.07.2020 г. е изискуема към м.07.2020 г.,а към
предявяване на иска тази парична сума също е погасена по давност. По
изложените съображения съдът намира,че възражението за давност е
основателно за сумата от 34,44 лева главница за топлинна енергия и за сумата
от 2,02 лева за дялово разпределение,респективно исковете подлежат на
уважаване за сумите от 590,04 лева главница и 42,38 лева сума за дялово
разпределение.
Уважаването на иск за мораторна лихва по чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказването,че парична сума не е заплатена,при което за периода на забава
длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане обезщетение за забава.
Когато задължението има падеж или срок за изпълнение,считано от
датата,следваща падежната дата или последния ден от срока,длъжникът
изпада в забава,а ако задължението няма падеж или срок за изпълнение,за да
бъде поставен в забава длъжникът е необходимо да му бъде изпратена покана.
В настоящия случай за задължението за заплащане на сума за дялово
разпределение общите условия не регламентират срок за изпълнение,а
5
същевременно ищецът не доказва да е поканил ответника,с което да го
постави в забава,поради което съдът намира,че искът за заплащане мораторна
лихва върху сума за дялово разпределение подлежи на отхвърляне изцяло – за
предявения размер от 9,86 лева. Софийският районен съд приема,че искът за
мораторна лихва върху главница за топлинна енергия подлежи на уважаване –
общите условия на дружеството доставчик регламентират срок за изпълнение
на задължението за заплащане на главницата за топлинна енергия,а
ответникът С. не доказва да е заплатил главницата в срока по общите
условия,поради което отговаря за заплащане на мораторна лихва. Така
мотивиран,съдът намира,че искът за мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия подлежи на уважаване за сумата от 94 лева,определена по
реда на чл.162 от ГПК при съобразяване,че върху потасените по давност
главници недължими се явяват и акцесорните вземания,а за разликата до
пълния претендиран размер от 100,33 лева искът подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски,съдът приема,че следва да бъдат
присъдени такива в размер от 69,75 лева за заповедното производство и в
размер от 1371,75 лева за исковото производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД по отношение на В. И. С.,ЕГН
**********,с адрес гр.С,че съществува вземане на „Т“ЕАД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,в размер
от 590,04 лева ( петстотин и деветдесет лева и четири стотинки
),представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода 01.07.2020 г.
до 30.04.2022 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
30.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,мораторна лихва в
размер от 94 лева ( деветдесет и четири лева ) за периода 15.08.2021 г. до
14.08.2023 г.,42,38 лева ( четиридесет и два лева тридесет и осем стотинки )
сума за дялово разпределение за периода 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г.,ведно
със законната лихва върху главницата,считано от 30.08.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането,за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 48872/2023 г. по описа на СРС,42 състав,като
отхвърля иска за главница за топлинна енергия в частта за разликата над
590,04 лева до пълния претендиран размер от 624,48 лева,за мораторна лихва
върху главница за топлинна енергия в частта за разликата над 94 лева до
пълния претендиран размер от 100,33 лева,за сума за дялово разпределение в
частта за разликата над 42,38 лева до пълния претендиран размер от 44,40
лева,за сумата от 9,86 лева мораторна лихва върху сума за дялово
разпределение.
ОСЪЖДА В. И. С.,ЕГН **********,с адрес гр.Сда заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Т“ЕАД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц сумата от
69,75 лева ( шестдесет и девет лева седемдесет и пет стотинки ) сторени
6
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство и в размер от 1371,75 лева ( хиляда триста седемдесет и един
лева седемдесет и пет стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Н“ЕАД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7