РЕШЕНИЕ
№ ...
гр. Пирдоп, 01.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-
ПИРДОП, трети състав, в публичното заседание, проведено на
двадесет и пети април две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при участието секретаря Нели Петрова сложи за разглеждане докладваното от
съдията АНД № 68 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Производството по делото е образувано
по повод жалбата на община Ч., представлявана от А.И.К.в качеството му на кмет против наказателно постановление /НП/ № НЯСС-56/05.02.2018г., издадено от заместник председател
на ДАМТН, с което за извършено нарушение чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите,
на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложена имуществена
санкция в размер на 1 000лв.
Жалбоподателят чрез упълномощения адв. С.Е.от САК, моли, съдът да постанови решение, с
което да отмени наказателното постановление, като счита че при издаването му са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че са нарушени изискванията
на чл.42, т.3 и т.5 ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН, тъй като нарушението е
неправилно квалифицирано, а за дата на нарушението е посочена несъществуваща
такава. Освен това община Ч. не била извършила от обективна страна вмененото и
със наказателното постановление административно нарушение.
За административно-наказващия орган
представител не се явява в съдебното
заседание. В писмено становище възразяват срещу
доводите за нарушения на материалния и процесуалния закон, изложени от
жалбоподателя. Не ангажират нови доказателства.
В съдебното заседание община Ч. е
представлявана от упълномощения адв. С.Е.от САК, която поддържа жалбата и
допълва доводите, заявявайки становище за още едно процесуално нарушение, а
именно: че констативният протокол, в който е дадено предписанието, станало
повод за съставяне на АУАН, не е надлежно връчен на законния представител на общината,
а на лице, за което не е установено дали е надлежно упълномощено. Адв. Е.моли
съд ада отмени обжалваното НП като незаконосъобразно.
По делото в качеството на свидетели
са разпитани актосъставителят В.Г.А. и свидетелят по акта М.П.К..
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
На 21.11.2017г. е извършена проверка от служители в дирекция "Надзор на
язовирните стени и съоръженията към тях"-Западна Централна България към ДАМТН на воден обект- язовир
"Кирчов извор", находящ се в поземлен имот с идентификатор 80323.116.187, в землището на с. Ч., Община Ч., собственост на община Ч., за която е съставен Констативен протокол № 02-02-143
от 21.11.2017г. Това обстоятелство се установява от
самия констативен протокол /л.16-17 от делото/, в който е записано, че не е
изпълнено предписание от констативен протокол от дата 29.06.2017г. В хода на проверката е установено, че
при предходна проверка, за която в действителност е съставен Констативен протокол № 02-02-056
от 29.06.2017г.
на Главна дирекция "Надзор на язовирните стени и съоръженията при
тях" /л.18-19 делото/, са дадени задължителни предписания,
а именно: да се изготви
проект за изграждане на преливник и отводняващ канал след него и да се
предприемат действия за изграждането им, със срок на изпълнение 30.09.2017г. По време на тази, а и на следващата проверка
е присъствало лицето Анка Данчева- служител на община Ч. на длъжност „специалист“
отдел „ГЗ“, видно от самите констативни протоколи. Според свидетеля А., на него
не му е било вменено и не е изисквал документ за легитимацията на Анка Данчева
да представлява община Ч. при проверките и да подписва протоколите.
По време на проверката на 21.11.2017г.
на основание чл.190, ал.4, т.2 от
Закона за водите не бил представен проект за изграждане на преливник и отводняващ канал към
него и такъв не фигурирал в досието на обекта. В устен разговор присъстващото
лице от община Ч. обяснило, че били предприети действия разговори, но не
представило нищо документално. Това се установява от разпита на двамата
свидетели- „инспектор“ и „специалист“ към ДАМТН. Според свидетеля А. при проверката
на място било констатирано и че преливникът на язовира е затрупан с инертни
материали, поради което не могъл да изпълнява функционалното си предназначение.
Свидетелката К. заявява, че са запитали колегите си от община Ч. защо проектът
за изграждане на преливник не е изготвен, но им било отговорено, че липсват
средства. Двамата свидетели поддържат констатациите, които са направили при
проверката /вж. разпит на свидетелите на л.34-37 от делото/.
С оглед направените констатации,
актосъставителят В.Г.А., на длъжност инспектор в регионален
отдел "Надзор на язовирните стени и съоръженията при тях" съставил
против Община Ч. акт за установяване на
административно нарушение №02-049
от 07.12.2017г. /л.13-14 от делото/. В акта, като нарушена е посочена
разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, същият е подписан от
актосъставителя, един свидетел и е предявен впоследствие чрез РУ-Пирдоп на кмета на община Ч., който го е подписал. Въз основа на така съставения акт е издадено и
обжалваното наказателно постановление, в което е пресъздадено съдържанието на
акта във връзка с констатираното нарушение на чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за
водите и на основание чл.200, ал.1, т.39 от
Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 1 000лв.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е
връчено на 13.02.2018 г., а жалбата е изпратена по пощата на 20.02.2018г.) от
легитимирано лице- соченото за нарушител, против подлежащо на обжалване пред
съд наказателно постановление.
Съдът
приема, че АУАН
и наказателното постановление са издадени от териториално и материално
компетентен орган, видно от
представените по делото оправомощаващи заповеди.
При
съставянето на акта и издаването на наказателното постановление обаче са допуснати нарушения на процесуалните
правила, обуславящи
отмяна на последното. Това е така по следните съображения:
Актосъставителят
и наказващият орган са квалифицирали
описаното по-горе от фактическа страна, като състав на нарушение по чл.190а,
ал.1, т.3 от Закона за
водите. Тази норма обаче действително не съдържа фактически състав
на нарушение, а в нея е регламентирано правото на Председателя на ДАМТН или на
оправомощени от него лица да извършват определени правни действия, както сочи и
жалбоподателят.
Посочването й като нарушена разпоредба на закона, съставлява нарушение на
процесуалните правила от категорията на съществените, тъй като са нарушени
императивните разпоредби на чл.42, т.5 и
на чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН, в АУАН и
наказателното постановление да се посочи законовата разпоредба, която е
нарушена. Посочването на чл.190а,
ал.1, т.3 ЗВ,
който не съдържа фактически състав на нарушение, е равносилно на непосочване на
нарушена законова разпоредба, а посочването на съответната цифрова квалификация
на нарушението е абсолютно необходимо, за да гарантира правото на нарушителя да
узнае за какво точно нарушение е санкциониран. Липсата на изрично посочена
норма, която според тезата на административнонаказателното обвинение била
нарушена и която следва да съдържа фактическия състав на конкретно вменено на
съответния субект административно нарушение, опорочава производството по
налагане на административно наказание и води до незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление. За да е налице административно нарушение,
по смисъла на чл. 6
ЗАНН, следва конкретна
правна норма да предписва задължително поведение, и при противоправно деяние,
изразено чрез действие или бездействие, с което не е изпълнено предписанието,
се приема, че лицето извършило нарушение на тази норма. Текстът на чл.190а,
ал.1, т.3 ЗВ
регламентира единствено правомощието на контролните органи да дават предписания
на собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях и да определят срок
на изпълнение. С цитираната разпоредба не се предписва правило на поведение за
собствениците, неизпълнението на което да подлежи на санкциониране. Нещо
повече, изобщо не е насочена или адресирана към тези лица, за да се приеме, че
те могат да я нарушат, а други разпоредби, които биха могли да са нарушени от
общината, като субект на административнонаказателна отговорност, не са посочени
нито в АУАН, нито в НП. Така например, задължение за предприемане на указани
с предписание действия са предвидени в текста на чл.138а
от Закона за
водите, при неизпълнение на които евентуално би могло да се
осъществи съответно административно нарушение. Съответно, в нормата на чл.190а, ал.3
от Закона за
водите се указва, че "Собствениците, на които са дадени
задължителни предписания, уведомяват писмено председателя на Държавната агенция
за метрологичен и технически надзор за изпълнението им в определения за това
срок". В издаденото НП обаче не се съдържа нито една от тези норми,
съдържащи определени задължения на собствениците на язовири, при неизпълнение
на които би могло да се осъществи конкретно нарушение. В действителност може да се счете, че посоченият като
основание за издаване на наказателното постановление чл.200, ал.1, т.39 ЗВ е и
санкционна и материалноправна, т.е. съдържаща и правилото за поведение и
санкцията за неизпълнението му. Тя обаче не е цитирана като нарушена разпоредба
в самия АУАН, а като нарушена е посочена
разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 ЗВ, т.е. дори да може да се счете, че
нарушената разпоредба, съдържаща правило за поведение, е инкорпорирана в НП, то
тя липсва изцяло в АУАН, който е основанието за издаване на наказателното
постановление и срещу който санкционираното лице би могло да се брани адекватно
само при яснота у него коя нормативна повеля е нарушило.
На следващо място, както правилно е отбелязал представителят на
жалбоподателя, нарушено е и правилото на чл.42, т.3 ЗАНН, като е посочена
грешна дата за извършване на нарушението. Датата 31.09.2017г. е несъществуваща,
доколкото месец септември има само 30 дни и е невъзможно нарушението да е
осъществено на 31.09.2017г. Посочването на несъществуваща дата в правния мир се
приравнява на липса на дата, т.е. липсва част от индивидуализацията на самото
нарушение, а именно: времето на извършването му. Дори
административнонаказващият орган да е допуснал техническа грешка, то тя отново
е рефлектирала в правната сфера на санкционираната община Ч..
Освен че счита за допуснати горепосочените нарушения, съдът се солидализира
със становището на адв.Евтимова, че непредставянето на доказателства от страна
на административнонаказващия орган, че при извършване на проверки от негова
страна е проверявал легитимацията на присъстващия служител от община Ч., следва
да се счете като липса на доказаност, че проверките са законосъобразно
извършени, а предписанията по тях са достигнали до представляващия община Ч.
кмет на същата. Самият инспектор, осъществил проверката и съставил АУАН
признава, че не е проверявал дали лицето Анка Данчева е упълномощено да присъства
на проверката и да разписва протоколите, като счита и, че това не е негово
задължение. Напротив обаче- и в самите констативни протоколи в графата за
подпис относно запознаване със съдържанието му се изисква да фигурира името на
собственика, оператора или упълномощено лице. В случая присъстващото лице е
било счетено за упълномощено такова без обаче то да представи надлежно
пълномощно, копие от което да се съхрани при проверяващия. В действителност е
възможно служителката Данчева да е упълномощена за действията, които е
извършила, но това не е доказано по несъмнен начин, а доказването на този факт
е било в тежест на наказващия орган, който не е представил или поискал
събирането на доказателства в тази връзка.
По горните съображения атакуваното НП следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно, без да се обсъжда по същество извършено ли е или не
вмененото на санкционираното лице нарушение.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
НЯСС-56, издадено от заместник председател на
ДАМТН на 05.02.2018 г., с което на основание чл. 83 ЗАНН във
вр. с чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 ЗВ на ОБЩИНА Ч., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Ч.,
обл. С., бул. „Трети март” №2, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер 1000 лв.
за неизпълнение на предписание по чл.190а, ал.1, т.3 ЗВ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – С.
област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: