Решение по дело №3257/2023 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 482
Дата: 24 април 2024 г.
Съдия: Кристина Филипова
Дело: 20231000503257
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 декември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 482
гр. София, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева

Кристина Филипова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20231000503257 по описа за 2023 година
С решение № 4629 от 23.08.2023 г., по гр.д. № 10366/21 г., СГС, І-29 с-в,
осъжда ДЗИ „Общо застраховане“ АД да заплати на Й. С. П., на основание чл.
405, ал. 1 КЗ сумата от 37 992,68 лв., съставляваща обезщетение за настъпило
застрахователно събитие „кражба“ на л.а. БМВ Х5, рег. № ********, заедно
със законната лихва върху тази сума от 18.08.2021 г. до окончателното
изплащане, и на основание чл. 409 КЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 10 637, 96
лв. като законна лихва за периода от 14.11.2018 г. до 17.08.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 405, ал. 1 КЗ за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 45 000 лв. и иска по чл. 409 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над уважения размер до пълния предявен от 13 712 лв. и за периода
от 16.08.2018 г. до 13.11.2018 г.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответната страна
„ДЗИ Общо застраховане“ АД. Твърди, че сключената полица била
недействителна, тъй като имала невъзможен предмет. Счита, че
предоставения за оглед автомобил при сключване на застраховката не е
идентичен с този, който е обявен за откраднат, тъй като последният е бил в
състояние на тотална щета, тъй като е бил наводнен и ударен. Приема, че
1
предмет на закупуване са били останки от автомобил, а не годно за движение
превозно средство, като в самата митническа декларация било посочено, че
внесеното от САЩ МПС е наводнено и ударено. Твърди, че единствената
причина да се внесе такъв автомобил е да се използва неговата рама и тя да се
сложи на друг за да се регистрира той в страната. Позовава се на част от
иначе оспорената САТЕ, в която е посочено, че ако след вноса автомобилът
не е бил отремонтиран, то стойността му е била 5621,10 лв., а застрахователя
оспорва извършването на такъв значителен ремонт, който да възстанови
стойността на превозното средство. Намира показанията на св. Б., бивш
собственик, за нелогични относно извършения ремонт. Моли да се допусне
повторна САТЕ, като твърди, че искането му е неоснователно отказано от
СГС. Претендира отмяна на решението и разноски.
Ответникът по жалбата Й. С. П. оспорва същата, като възразява срещу
изложените в нея твърдения и ги намира за недоказани. Твърди, че при ДЗИ е
застрахован изправен автомобил, който е бил надлежно отремонтиран след
вноса му от САЩ, като в протокол за оглед, изготвен от самия застраховател
на 10.10.2017 г. са установени незначителни щети (незакрепена и дефектна
лампа). Подчертава, че приетата САТЕ е установила, че внесеният увреден
автомобил е можело да бъде ремонтиран и това да увеличи значително
стойността му. Подкрепя извода на СГС, че след като застрахователят е
определил застрахователна сума от 45 000 лв., то автомобилът не е бил на
стойност от 5621, 10 лв. Счита искането за доказателства за преклудирано и
претендира да се потвърди решението. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 405, ал. 1, изр. 1 КЗ и чл. 86
ЗЗД.
Ищецът Й. С. П. твърди, че закупил на 24.04.2018 г. л.а. БМВ Х5, който
преди това бил застраховал на 26.09.2017 г. при ответника по застраховка
"Каско +" за срок до 27.09.2018 г. Автомобилът бил открадна, а ответникът
отказал на 14.11.2018 г. да заплати обезщетение поради несъответствие на
декларираните данни при завеждането на щетата с установените от
2
застрахователя по преписката. Претендира присъждане на сумата от 45000
лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение, заедно със
законната лихва в размер на 13712 лева, дължима за периода от настъпване на
застрахователното събитие - 16.08.2018 г., до завеждането на исковата молба
(съгласно молба-уточнение от 01.06.2022 г.), законната лихва от завеждането
на делото и разноските по производството.
Ответникът „ДЗИ Общо застраховане“ АД възразява, че липсва валидно
сключен застрахователен договор поради невъзможен предмет и при липса на
застрахователен интерес за застрахования - при сключване на
застрахователния договор автомобил с рама 5UXZV4C58BL413288 е бил
напълно увреден (тотална щета) и за оглед на застрахователя не е бил
представен същият автомобил, а друг. Възразява, че липсвали доказателства
за настъпването на застрахователното събитие и че декларираните от
застрахователя данни за него не съответствали на установените по
преписката. Счита, че застрахованият не представил точна и вярна
информация при сключването на застрахователния договор и не го е
стопанисвал с грижата на добрия стопанин - автомобилът бил оставен
незаключен и необезопасен. Отделно поддържа, че автомобилът бил обект на
престъпление и обявен за издирване към момента на сключването на договора
и анекса, както и че бил надзастрахован. Подчертава, че по него били
констатирани вреди при сключването на договора. Оспорва размера на
претендираното обезщетение.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Пред настоящата инстанция няма спор, че за автомобил БМВ с рама
5UXZV4C58BL413288, и година на производство 2011 г., на 26.09.2017 г. е
сключена застраховка „Каско+“ при застрахователната сума 45 000 лв. и срок
до 27.09.2018 г., при застрахователна премия от 2790 лв. Във връзка със
сключения застрахователен договор е съставен протокол № 99016082 от
10.10.2017 г. за оглед (л. 27) на процесния автомобил, при който са
установени вреди, налагащи поставянето на боя на заден десен калник и
спойлер, както и необходимост от подмяна на светлоотразител и липса на
капачка на теглич. Протоколът е подписан от представител на застрахователя,
3
като в него е отразен номера на рамата на автомобила, както и факта, че
същият е неразделна част от застрахователната полица. Няма спор, че
ищецът е сключил договор за покупко-продажба на превозното средство със
същият номер на рама, на 24.04.2018 г. за сумата от 4000 лева с ДДС. Със
застрахователя е подписан анекс към договора за застраховка (с оглед
смяната на собственика) и е издадено и свидетелство за регистрация част I за
автомобила, преминал технически преглед. Видно от талон и удостоверение
за техническа изправност на ППС от 26.04.2018 г., автомобилът е технически
изправен, като са установени незначителни вреди в осветителната система
(лампи).
На 17.08.2018 г. ищецът е уведомил застрахователя, че на 16.08.2018 г.
узнал, че автомобилът е изчезнал (не бил намерен на мястото, където е
паркиран преди няколко дни), но на 14.11.2018 г. „ДЗИ-Общо застраховане“
ЕАД е уведомило ищеца, че няма да изплати обезщетение, тъй като
обстоятелствата, декларирани при завеждане на щетата не съответстват с
установените факти и събрани данни относно противозаконното отнемане на
застрахования автомобил.
От справка в база данни на АИС КАТ и представените копия на
документи се установява, че автомобилът е бил регистриран първоначално в
страната на 08.12.2016 г. с подуслуга - транзитна регистрация, като на
26.04.2017 г. е била извършена първоначална постоянна регистрация.
Установява се, че два пъти е била извършвана промяна на регистрацията -
служебна промяна от 24.04.2018 г. за регистриране на договор за продажба по
подадени данни от нотариус по електронен път и промяна на регистрацията
от 27.04.2018 г. във връзка с извършена промяна на собствеността на
автомобила.
От разпита на св. Д. И. Б. (л. 115) се установява, че той бил служител в
дружеството, закупило процесния автомобил след вноса му през 2013 - 2014
г. от САЩ от друг търговец, който имал регистрация за провежданите там
търгове. След това автомобилът бил прехвърлен на друг търговец, от който
ищецът на свой ред го закупил. Свидетелят сочи, че автомобилът бил
пострадал от наводнение и трябвало да се подмени част от електрониката му,
за сума от около 2000 - 4000 лв. След като това било сторено автомобилът
преминал през техно-тест и бил продаден. След време с Б. се свързал ищеца,
4
който възнамерявал да купи процесната кола и искал да получи информация
за нея. Тъй като живеели в един квартал свидетелят и ищецът се виждали
понякога и обсъждали както автомобила така и други теми. Към края на 2018
г. - началото на 2019 г. свидетелят разбрал от ищеца, че автомобилът бил
откраднат.
От САТЕ се установява, че процесният автомобил, произведен през
2011 г. е бил в състояние на „тотална щета“ поради наводнение, когато бил
закупен (на 03.04.2013 г. от САЩ). В о.з. е пояснено, че МПС може да бъде
поставено в категория „тотална щета“ ако е увредена електрониката или ако
автосалона е увредена с кални остатъци, почистването на които е много скъпа
операция. Разяснено е още, че в зависимост от степента на засягане на
електронната система, тя може да бъде отремонтирана и възстановена за сума
около 5000-6000 лв. Вещото лице е посочило, че при проверка в КАТ се
изследва номера на рамата с различни техники и технологии и при най-малко
съмнение за пренабит номер на рама, превозното средство се задържа и не се
допуска неговата регистрация, като се подава и сигнал до прокуратурата. В
случая е посочено, че след вноса, автомобилът е бил отремонтиран, минал е
през техно тест, регистриран е и това сочи, че той е бил безопасен за
шофиране. В САТЕ е прието, че действителната стойност на автомобила към
момента на сключване на застрахователния договор (26.09.2017 г.), е била в
размер на 40 300 лева, а към момента на настъпване на застрахователното
събитие на 03 - 16 август 2018 г. - 38500 лева. Според заключението
стойността на автомобила към момента на внасянето му в страната, предвид
установеното му техническо състояние, е била 13 764,56 лева и в случай че не
било извършено последващото му ремонтиране в страната към 16.08.2018 г.
стойността му би била в размер на 5621,10 лева. Установено е, че и
необходимата сума за ремонт на установените щети по протокола за оглед на
автомобила от 10.10.2017 г. възлиза на 507.32 лева.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 405, ал. 1, изр. 1 КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок. Фактическият състав за реализиране на застрахователната
отговорност включва валидно застрахователно правоотношение,
5
застрахователно събитие, в пряка последица от което е настъпило увреждане
на имуществено благо на застрахования, изпълнение от последния на
задължение за уведомяване по чл. 403 КЗ и установен размер на
обезщетението.
Страните спорят и във въззивното производство дали застрахователната
полица е валидна, тъй като застрахователят счита, че се касае до сделка с
невъзможен предмет – чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД. Според нормата на чл. 399 от
КЗ предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може
да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари. За да е налице
нищожна сделка поради невъзможен предмет, той трябва да е такъв правно
или фактически. Твърденията и във въззивната жалба са свързани с
фактическата невъзможност на предмета, доколкото се поддържа, че е
застрахован автомобил, който е бил до толкова увреден, че е характеризиран
от застрахователя като „останки от превозно средство“ и застрахованият е
предоставил за оглед друг (изправен) такъв с цел да бъде сключена
застрахователната сделка. Както е посочено и в решението на СГС и
относимото Тълкувателно решение № 3 от 28.06.2017 г. по тълк. дело №
3/2014 г. на ОСГК на ВКС - фактическата невъзможност на предмета
означава, че той не съществува в реалната действителност при сключване на
сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото
на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката,
както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди
постигане на съгласието. В настоящият спор всички събрани доказателства не
сочат на извод, че пред застрахователя е представен за преглед автомобил,
различен от внесения от САЩ и закупен от ищеца. Обратно – установява се,
че при прегледа на застрахования автомобил, документиран от представител
на застрахователя в протокол от 10.10.2017 г., същият е индивидуализиран с
номер на рама, съвпадащ с този, на внесения автомобил. Превозното средство
е имало регистрационен номер, който е издаден от КАТ, а съгласно закона
(чл. 143, ал. 1 от ЗДвП) и разясненията от вещото лице в САТЕ и о.з.,
регистрационен номер се издава само след преминаване на специален тест,
където се извършват стриктни проверки относно оригиналността и
достоверността на поставения идентификационен номер на рама, като при
съмнения за подправен, заличен или повреден идентификационен номер,
регистрация не се осъществява до установяване на автентичния
6
идентификационен номер, поставен от производителя. По време на посочения
оглед застрахователя е следвало да положи дължимата грижа и да прегледа
застрахованата вещ по начин такъв, че да установи безпротиворечиво
идентичността на автомобила. В случай, че установи данни, поставящи под
съмнение идентификационните белези или годността на автомобила
застрахователния служител е можело и е следвало да изиска допълнителни
проверки, вкл. чрез специалисти, респ. да откаже да сключи (или да
преустанови действието на сключената) застраховка. Неполагането на
достатъчна грижа при сключването на застрахователния договор от страна на
застрахователя не е основание да се черпи права от това поведение, като се
откаже изпълнение на основното задължение – изплащане на застрахователно
обезщетение при настъпил застрахователен риск.
По отношение на възраженията, че е внесен автомобил в състояние на
тотална щета, който не може да бъде обект на застраховате, следва да се
изтъкне, че от изнесената от експерта информация се установява, че
увредената електроника или тоталното замърсяване на автосалона биха могли
да обосноват категоризиране на автомобила като „тотална щета“ в контекста
на възможността същият да бъде обект на митнически трансфер. Но това
състояние според експерта не е необратимо и със съответните технически
способи е възможно възстановяването на технически годното състояние на
превозното средство. Тези изводи на вещото лице съдът кредитира, като ги
намира за дадени при достатъчно ниво на специални познания и
информираност. Те са в унисон и със събраните гласни доказателства, на
предходен собственик на автомобила, свързан с неговия директен внос, които
съдът (въпреки възраженията на застрахователя) намира за последователни,
логични и достоверни. Съвкупната преценка на САТЕ и показанията налагат
извод, че разликата в цената на подобен вид автомобили в САЩ и Европа
разкриват възможност при премерен икономически и технически риск с цел
печалба да бъдат внасяни превозни средства, които са увредени, но могат да
бъда възстановени до техническа годност, респ. могат да бъдат регистрирани,
предмет на сделки, използвани безопасно и пр.
В този смисъл цялостната преценка на доказателствата установява, че
макар и внесен в тежко увредено състояние, процесният автомобил е бил
отремонтиран по начин правещ го годен да бъде регистриран и използван.
Следователно той е бил напълно годен предмет на застрахователна сделка и
7
възраженията на въззивника в обратния смисъл са несъстоятелни.
Доколкото по останалите предпоставки няма спор ред въззивната
инстанция, съдът препраща към изводите на СГС, в тази част на решението
му.
С оглед изложеното по-горе постъпилата въззивна жалба, като
неоснователна следва да се отхвърли и да се потвърди решението на първата
инстанция.
При този изход на спора на въззивника не се следват разноски. Такива
се дължат на ответницата по жалбата в размер на 2800 лв. по неоспорен
списък.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4629 от 23.08.2023 г., по гр.д. № 10366/21
г., СГС, І-29 с-в.
ОСЪЖДА ДЗИ „Общо застраховане“ АД, ЕИК *********, да заплати
на Й. С. П., ЕГН **********, разноски в размер на 2800 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8