№ 610
гр. Шумен, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20213630101764 по описа за 2021 година
Предявен са отрицателни установителни искове, с правно основание
чл.439 от ГПК.
В исковата си молба, ищецът ЕРДЖ. АХМ. М., ЕГН **********, с
адрес: с. Борци, общ. Венец, обл. Шумен, ***, със съдебен адрес: гр.Шумен,
***, чрез адв.С.С. от ШАК, излага, че срещу него е образувано
ИД№20213630400128 по описа на ДСИ при Районен съд Шумен. Делото било
образувано на 23.04.2021 г., по молба на ответника „Дирекция социално
подпомагане”, с. Венец, ЕИК **********, представлявана от директора
Б.А.Х., с адрес: с. Венец, общ. Венец, обл. Шумен, ***, въз основа на издаден
на 09.06.2004 г. по гр.д. №1673/2004 г. по описа на Районен съд Шумен
изпълнителен лист. Ищецът твърди, че за периода, включващ датата на
издаване на изпълнителния до датата на образуване на изпълнителното
производство /23.04.2021 г./ правото на принудително изпълнение на
ответника е погасено по давност. Поради изложеното, моли съда да постанови
решение, по силата на което да се признае за установено, че не дължи на
ответника, сума в общ размер на 610, 33 лв., представляваща сбор от
задължения по ИД №20213630400128 по описа на ДСИ при Районен съд
Шумен, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 09.06.2004 г.
по гр.д. № 1673/2004 г. по описа на ШРС, поради погасяване на вземанията по
1
давност. Претендира и разноски.
В хода на делото поддържа претенциите си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът депозира отговор, в който заявява, че счита исковете за
недопустими и неоснователни, сочейки аргументи.
От събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от
фактическа страна: Видно от приложеното под формата на заверен препис
ИД№20213630400128 по описа на ДСИ при Районен съд Шумен, се установи,
че на 09.06.2004 г., по гр.д. №1673/2004 г. по описа на РС Шумен е издаден
изпълнителен лист в полза на „Дирекция социално подпомагане”, с. Венец
срещу ищеца, за сумата от 180.00 лева, ведно със законната лихва, считано от
15.10.2003 г. до окончателното изплащане. По така издадения изпълнителен
лист, на 22.05.2006 г. първоначално е било образувано ИД№2369/2006 г. по
описа на СИС при ШРС. От приложените към посоченото изпълнително дело
документи става ясно, че изпълнителният лист е издаден по реда на чл.237 и
сл. от ГПК /отм./, въз основа на представена от взискателя Заповед
№12/07.04.2004 г. на Директора на Д“СП“- Венец. Няма данни за връчване на
призовка за доброволно изпълнение на длъжника по това изпълнително дело,
нито данни за извършени действия по принудително изпълнение на вземането
по изпълнителния лист. В последствие, по молба на взискателя, подадена при
ДСИ при Районен съд Шумен на 23.04.2021 г. е образувано ИД
№20213630400128 по описа на ДСИ при Районен съд Шумен. По делото са
извършвани действия по установяване имуществото на длъжника, като с
постановление от 11.06.2021 г. на съдебния изпълнител е наложен запор
върху вземания на длъжника по банкови сметки. Няма данни за налични
парични средства по банковите сметки, като няма и данни за събиране на
сумата от изпълнителния орган.
От така изнесената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи: В разглеждания казус ищецът основава претенцията си на
изтекла в негова полза погасителна давност касателно вземането на
ответника. Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда по-
кратък срок, като нормата на чл.111, б.”в”, предл. второ от ЗЗД, предвижда
2
по-кратък, тригодишен давностен, срок за вземанията за наем, лихви и други
периодични плащания. Според нормата на чл.120 от ЗЗД, давността не се
прилага служебно. От посочените материално правни норми се стига до
извода, че погасителната давност е юридически факт, който възниква след
изтичане на определен в закона срок, който поражда за задълженото лице
потестативното право да се позове на давността и да откаже изпълнение.
Според разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от
деня, когато вземането е станало изискуемо, като съгласно чл.116, б.”б” от
ЗЗД, давността се прекъсва при предявяване на иск или възражение, или на
искане за започване на помирително производство, при условие, че те са
уважени, както и с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Разпоредбата на чл.117, ал.1 от ЗЗД предвижда, че от прекъсването на
давността започва да тече нова давност. Според т.10 от ТР №2/26.06.2015 г.
на ВКС в изпълнителния процес прекъсва давността предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител съгласно чл.18,
ал.1 от ЗЧСИ/. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучване имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза, и др. При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно- с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. В конкретния случай безспорно се установи, че
процесното вземане е издадено по реда на чл.237 и сл. от ГПК /отм./, въз
основа на представена от взискателя Заповед №12/07.04.2004 г. на Директора
на Д“СП“- Венец, т.е. в случая е приложим общият петгодишен давностен
срок, започнал да тече от датата на издаване на изпълнителния лист-
09.06.2004 г. /доколкото няма данни за датата на влизане в сила на
изпълнителното основание/. Според горецитираното тълкувателно решение,
давността се прекъсва, респ. нов давностен започва да тече и с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В
3
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере
дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен/, или да не действа. Предвид изложеното Постановление на
Пленума на ВС №3/1980 г. следва да счита за изгубило сила. В разглеждания
казус, съдът счита, че за периода от издаване на изпълнителния лист до датата
на предприемане на първото принудителното действие по ИД
№20213630400128 по описа на ДСИ при Районен съд Шумен /запор върху
вземания на длъжника по банкови сметки/ са изтекли повече от шестнадесет
години. Ето защо счита, че процесното вземане е погасено по давност и не
подлежи на принудително изпълнение, тъй като давността е изтекла още
преди образуване на ИД №20213630400128 по описа на ДСИ при Районен съд
Шумен.
Поради изложеното заключава, че така предявеният иск е основателен и
доказан, и следва да се уважи.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят
извършените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска, в
размер на 350, 00 лева. Съдът счита за неоснователно възражението на
ответника, че не дължи разноски в производството, поради
недобросъвестното поведение на длъжника, изразяващо се в неплащане на
задълженията му по изпълнителния лист, тъй като процесуалните правила за
възлагане на производството са ясно очертани в разпоредбата на чл.78 от
ГПК. Сочената разпоредба не съдържа правило за недължимост на разноски
от ответника в хипотезата на предявен иск за недължимост на парична сума, в
случай на неизпълнение на задължението от длъжника /ищец в
производството/, което е предмет на воденото исково производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че ЕРДЖ. АХМ. М., ЕГН **********, с
адрес: с. Борци, общ. Венец, обл. Шумен, ***, със съдебен адрес: гр.Шумен,
***, чрез адв.С.С. от ШАК, НЕ ДЪЛЖИ на „Дирекция социално
подпомагане”, с. Венец, ЕИК **********, представлявана от директора
Б.А.Х., с адрес: с. Венец, общ. Венец, обл. Шумен, ***, сума в общ размер на
610, 33 лв. /шестстотин и десет лева и тридесет и три стотинки/,
4
представляваща сбор от задължения по ИД №20213630400128 по описа на
ДСИ при Районен съд Шумен, представляващи главница, лихви и разноски по
изпълнителното дело, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден
на 09.06.2004 г. по гр.д. № 1673/2004 г. по описа на ШРС, поради погасяване
на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „Дирекция социално подпомагане”, с. Венец, ЕИК
**********, представлявана от директора Б.А.Х., с адрес: с. Венец, общ.
Венец, обл. Шумен, ***, да заплати на ЕРДЖ. АХМ. М., ЕГН **********, с
адрес: с. Борци, общ. Венец, обл. Шумен, ***, със съдебен адрес: гр.Шумен,
***, чрез адв.С.С. от ШАК, сумата от 350, 00 лева /триста и петдесет лева/,
представляваща извършените по делото разноски, съразмерно с уважената
част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5