Решение по дело №3298/2020 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                            № 260197

                                     гр. Пловдив, 18.09.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на осемнадесети август две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА

                                                                                         

          при участието на секретаря  Мария Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3298/2020 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба,  подадена от И.А.К. *** против Наказателно постановление №319 от 26.05.2020 г., издадено от Началника на Трето РУ-Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.7, ал.1 от Закона за българските документи за самоличност /ЗБЛД/ на основание чл.81, ал. 2, т.2 от ЗБЛД е наложено административно наказание „глоба” в размер на 30,00 лв. С жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли същото да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Вместо него се явява упълномощeният му защитник адв.М. К. ***, която поддържа жалбата по направените в нея оплаквания.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище, съгласно което се моли наказателното постановление като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН  и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

На 23.04.2020 г. жалбоподателят като родител декларирал, че синът му М.И.К., е загубил български личен документ – лична карта.

След като се запознал с подадената декларацияq св. Ц.Н.Ц. на длъжност ***в 03 РУ при ОД на МВР –Пловдив съставил срещу жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение бл.№ 879943 от 23.04.2020 г. за нарушение на чл.7, ал.1 от ЗБЛД ,  а именно за това че на 23.04.2020 г. около 11:00 ч. в 03 РУ – Пловдив при подаване на декларация за издаване на български личен документ на М.И.К. се установило, че жалбоподателят не е направил нужното като родител синът му да опази български личен документ – лична карта № ***, изд. на *** г., вал. до *** г.

Като възприел направените в АУАН констатации административнонаказващият орган издал обжалваното наказателно постановление за нарушение по чл.7 от ЗБЛД, поради което и на основание чл.81, ал.2 т.2 от ЗБЛД наложил на жалбоподателя „глоба” в размер на 30,00 лв.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител Ц.Н.Ц.,  копие на Декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български документи за самоличност, копие на Заявление за издаване на документ за самоличност, копие на Заповед №8121з-493/01.09.2014 г., копие на Заповед № 8121з-907/30.07.2015 г., копие на Заповед №8121з 423/15.03.2017 г.

По делото не се спори, а и се установява от приложеното към административнонаказателната преписка копие на Декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български документи за самоличност, копие на Заявление за издаване на документ за самоличност, че издадената лична карта е била загубена, което е наложил снабдяване с нова такава. Това обстоятелство е установено на 23.04.2020 г. с оглед подаденото заявление за нова лична карта.

Съдът намира, че описаната фактическа обстановка е обективно установена. Не следва да се вменява в задължение на административнонаказващият орган да установява кога е изгубена личната карта, за да бъде отбелязано това обстоятелство в съдържанието на наказателното постановление. Ако знаеше моментът на изгубването на документа, то жалбоподателят сам би посочил това при подаване на заявлението. Наказващият орган  прави своите констатации само и единствено въз основа на заявеното от заявителя и по този начин въз основа на заявеното е съставил административния си акт .

Разпоредбата на чл.7, ал. 1 от ЗБЛД предвижда задължение за гражданите да пазят личните си карти от загубване, унищожаване или повреждане.

Разпоредбата на чл. 82, ал.2, т.2 предвижда наказание „глоба” от 30 до 200 лв. за лице, което изгуби, повреди или унищожи български личен документ.

За да бъде наложена санкцията, предвидена в горецитираната санкционна разпоредба, следва да е  налице виновно поведение от извършителя. При вменяване на администртивнонаказателната отговорност на родителя, наказващият орган не е съобразил разпоредбата на чл. 26, ал.2  от ЗАНН, предвиждаща административнонаказателна отговорност на непълнолетните лица.  В случая става дума за лична карта на непълнолетно лице, което е навършило 16 г. възраст  и като такова то може да бъде носител на административнонаказателна отговорност. 

Родителят, като наказано лице, няма задължение да съхранява личната карта на лице, навършило 16 г. възраст, за което законът с оглед неговото психо-физическо развитие предполага, че е административнонаказателноотговорно и следва да понесе отговорност за виновното си поведение, а не родителят му.

Административното нарушение е всяко действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо. В случая липсва виновно поведение на родителя, т.е. налице е липса на един от  елементите от състава на нарушението, поради което описаното в обжалваното наказателно постановление нарушение се явява несъставомерно.

При проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на АУАН и за издаване на наказателното постановление, съдът не констатира допуснати нарушения. Същите са съставени от компетентни лица, в предвидената от закона форма. Спазени са сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН. Нарушението е описано по ясен начин, даващ възможност на нарушителя да разбере в какво се състои и да организира защитата си, което право жалбоподателят е реализирал в пълен обем чрез подаване на жалбата в съда.

По изложените съображения наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено макар и не по съображенията, изложени в жалбата.

Предвид изхода на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН разноски се следват на жалбоподателя и същите следва да бъдат възложени в тежест на въззиваемата страна. Така претендираното от жалбоподателя възнаграждение в размер от  300,00 лв. е съобразено с правилата на чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и не се явява прекомерно. Следва въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя  сумата от 300 лв., представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

Ето защо съдът

 

РЕШИ :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №319 от 26.05.2020 г., издадено от Началника на Трето РУ-Пловдив, с което на И.А.К., ЕГН ********** *** за нарушение на чл. 7, ал.1 от Закона за българските документи за самоличност на основание чл.81, ал. 2, т.2 от Закона за българските документи за самоличност е наложено административно наказание „глоба” в размер на 30,00 лв.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на И.А.К., ЕГН ********** *** сумата от 300 лв., представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .

 

 

 

                                    Районен съдия :.......................................................

 

Вярно с оригинала! МК