№ 203
гр. Сливница, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ангелина Г. Гергинска
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело №
20221890100305 по описа за 2022 година
И. В. И. е предявила срещу К. Б. Д., иск, с който моли да бъде постановено решение,
с което да бъдат предоставени упражняването на родителските права спрямо В. К. Д.а,
родена на *** с ЕГН ********** на майката, И. В. И., като бъде определен адрес на
местоживеенето му на адреса на майката – ***; да се определи режим на личните отношения
на детето с бащата, К. Б. Д., а именно да се вижда с детето всяка първа и трета неделя от
месеца от 10,00ч. до 13,00ч. в присъствие на майката и един месец през лятото, през време
несъвпадащо с годишния отпуск на майката, както й да бъде осъден ответника, да заплаща,
ежемесечна издръжка в размер на сумата по 300,00лв. в срок до 10-то число на съответния
месец,, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.05.2022г., ведно със законната
лихва върху всяка просрочена издръжка от изискуемостта й до окончателното изплащане, до
настъпване на законови причини за нейното изменение или прекратяване.
В исковата си молба, твърди, че ответника е баща на В. К. Д.а. Твърди, че с
ответника са живеели заедно, но към момента живее с детето сама под наем. Твърди, че
причина за раздялата им е употребата на наркотици от ответника, в резултат на което ставал
агресивен и непредвидим в действията си. Счита, че може да осигури спокойствие ,
безопасна среда и всички необходими удобства за детето си.
Ответникът, К. Б. Д., в определеният срок за писмен отговор, по реда на чл.131 от
ГПК, не е представил такъв.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Обстоятелствата, че от съжителството си, страните имат родено дете - В. К. Д.а ,
родена на *** с ЕГН ********** не се оспорват от тях.
Не се спори между страните упражняването на родителските права спрямо В. К. Д.а ,
родена на *** с ЕГН ********** да се упражняват от майката, И. В. И., като бъде
определен адрес на местоживеене на детето на адреса на майката – ***.
И. В. И. и К. Б. Д. са родители на В. К. Д.а , родена на *** с ЕГН **********.
1
Родителите на детето нямат сключен граждански брак. Живели на семейни начала. След
раждането на детето родителите заедно полагат грижи за домакинството и за детето си.
Между родителите се пораждат конфликти. Бащата на детето не живее с майката. Живее в
гр.София, а майката и детето живеят в гр.Б., където живея и към момента.
Ищцата работи в община Б. и за периода от януари 2022г. до юни 2022г. е получила
брутно трудово възнаграждение в размер на 8 648,84лв. или средно по 1441,47лв. бруто на
месец.
Ответникът , работи във ветеринарен център „Св.Антим“ ЕООД и за периода
.09.2021г.- 08.2022г. е получил брутен доход от общо 9732,49 лв. или средно по 811,04лв.
бруто на месец.
От изготвения и приет социален доклад, изготвен от АСП, Д”СП”- Сливница е
видно , че от съвместното си съжителство И. В. И. и К. Б. Д. имат родено едно дете – В. К.
Д.а. До раздялата на двамата родители през м. аеприл 2012г., детето е отглеждано от двамата
родители в семейна среда на адрес ***. След раздялата им, майката поема грижите за детето,
като бащата напуска жилището. Здравните и образователни потребности на детето са
осигурени. Майката не заплаща наем за жилището, т.к. е собственост на роднини.
Родителите не възпрепятстват контактите на детето с който и да е от тях. Детето посещава
детска градина.
От разпитаните в хода на производството свидетели, В. И. – колежка на ищцата,
поискана от нея се установа следното: Ищцата се е грижила сама за детето и по времето
когато е съжителствала с ответника. Не познава ответника, но знае че работи във
ветеринарна клиника. Заявява, че детето е нахранено и облечено.
Изслушана по реда на чл.59 СК, ищцата заявява, че с ответника не живеят заедно и тя
полага грижи за детето. Не възразява, ответникът да поддържа лични отношения с детето, но
те да бъдат в нейно присъствие, т.к. се притеснява от това, че ответникът употребява
наркотици. Заявява, че предлага по-ограничен режим на личните им отношения, защото
ответнетникът твърди, че ще провежда лечение, но не го е започнал.
Изслушан по реда на чл.59 СК, ответникът заявява, че ищцата е много добра майка и
се грижи много добре за детето. Заявява, че той самият не може да поеме отговорност за
отглеждане на детето. Заявява, че е променил работния си график като почива през събота и
неделя. Моли да му бъде разрешено да вижда ветето си всяка седмица, без преспиване, като
е съгласен срещите да са в присъствието на ищцата, за да може да изгради лични отношения
с детето и да могат родителите му да се виждат с него.
Така установените фактически положения, налагат за настоящата инстанция следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл.124 ал.1 от СК установява задължение за родителите да се грижат
за детето си, като полагат ежедневни грижи както за физическото, така и за духовното му
развитие. Съгласно чл.123 ал.1 от СК родителските права и задължения се упражняват от
двамата родители, заедно и поотделно. При разногласие между тях, спорът се решава от
районния съд след изслушване на родителите, а ако е необходимо, на детето. С този иск се
цели да се разреши спор за конкретни права по отношение на детето, а не спор относно
упражняването на родителските права цялостно. Този иск е спор между родители, които са в
брак. Различно е положението на децата, родителите на които не са в брак, какъвто е
настоящият случай. Страните не са в брак и са разделени. Oт временното им съжителство
имат родена дъщеря – В. К. Д.а. Установи се, че от април месец на 2022г., родителите са
разделени, като детето остава при майка си. При разделеното живеене на родителите, те
нямат възможност ежедневно да вземат решения, относно упражняването на конкретно
право на детето, както и относно цялостното упражняване на родителските права. Това
неудобство, засягащо пряко интереса на детето, се разрешава с иск по чл.127 ал.2 от СК.
2
Според чл.126 aл.1 от СК ненавършилите пълнолетие деца са длъжни да живеят при
родителите си освен ако важни причини налагат да живеят другаде. В такъв случай възниква
спорът, при кого ще живее детето. След като се определи при кой от двамата родители ще
живее то, този родител ще упражнява и родителските права, тъй като нуждите му ще налагат
това. Упражняването на родителските права от единия родител не означава, че другият се
лишава от тях, нито че се освобождава от родителските си задължения. За да участва в
живота на детето, на този родител следва да се осигури възможност да поддържа лични
отношения. Както при определяне на мерките относно упражняване на родителските права,
така и при регламентиране на мерките за лични отношения, приоритетни са интересите на
детето, а несъмнено най-добрият интерес на детето не може да бъде постигнат без
пълноценно общуване с родителя, комуто не са предоставени родителските права. Нито
законът, нито съдът обаче са в състояние да изпълнят със съдържание отношенията родител
- дете, поради което и целта на наложения със съдебното решение режим на лични контакти
е ограничена до намаляване на негативните последици за детето. Според ППВС№1/1974г.
под „интереси на децата“ по смисъла на действащия СК следва да се разбират всестранните
интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и
дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на всяко дете
като съзнателен гражданин. В понятието „интереси на децата“ по смисъла на закона се
включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на
трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд. В това
понятие влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови
условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др.
Решаващо значение за интересите на детето има така изложената съвкупност от интереси в
нейната цялост.
При определяне на мерките относно при кого от страните да живее детето и кой от
тях да упражнява родителските права спрямо него, страните не спорят , като са съгласни
упражняването на родителските права да се възложи на майката, както и местоживеенето на
дететето да е на адреса на майката- ищцата, И. В. И..
В тази връзка следва да бъдат определени и мерки относно личните отношения
между бащата, К. Б. Д. и детето В. К. Д.а. От една страна, с оглед задължителния характер
на разпоредбата на Закона, и от друга – да не се отчужди детето от рождения си родител – в
случая бащата, личните отношения и контакти следва да бъдат определени предвид
възрастта на детето, както и с оглед възможността за запазване на духовната връзка бащата
и детето. При решаването на въпроса за личните отношения между детето и родителя, при
когото то не е оставено за отглеждане и възпитание, съдът изхожда от интересите на детето
и особеностите на конкретния случай (в т.ч. възрастта на детето и фактът че страните не
живеят в едно населено място). От събраните доказателства стана ясно, че връзката на
детето с бащата не е стабилна и е епизодична. Установи се нуждата на детето да общува
пълноценно с баща си. В тази връзка, намира, че предложеният от ищцата режим би могъл в
пълна степен да постига целите си, а именно осигуряване на достатъчно време за общуване
между бащата и детето. Предложеният от ответника режим към момента е неподходящ
предвид ниската възраст на детето, което на четири години и предвид здравословните
проблеми на бащата, както и липсата на изградени отношения между тях. Определяйки
режима на лични контакти между детето и родителя, съдът следва да съобрази обективните
обстоятелства, свързани с местоживеенето на родителите и на детето, неговата възраст, пол
и здравословно състояние, както и с другите обстоятелства свързани със средата в която се
отглежда. Преценката е служебна. Извършва се от съда, като същият не е ангажиран с
конкретно предявената такава от страните. Поради горното с оглед желанието на детето да
се среща с бащата и желанието на бащата да изгради отношения с него, съдът намира че на
бащата следва да бъде определен един по-тесен режим на лични контакти, а именно: всяка
първа и трета неделя от месеца от 10,00 ч. в до 13,00 ч. без преспиване и в присъствие на
3
майката – И. В. И., 20 дни през лятото, през време, което не съвпада с отпуска на майката.
При осъществяване на режима на лични контакти, бащата ще взема детето от дома на
майката.
Следва за яснота на страните да бъде отбелязано още, че така определения режим на
лични контакти подлежи на промяна при промяна на обстоятелствата. Изтъкнатото от
страна на ответника желание детето да поддържа лични контакти с баба си и дядо си (
неговите родители), то тези отношения подлежат на отделна регулация, извън определения
режим на лични отношения между него и детето му.
Ответникът, К. Д. е баща на детето, В. К. Д.а и с оглед разпоредбата на чл.143 ал.1,
ал.2 от СК му дължи издръжка независимо дали е трудоспособен и дали може да се издържа
от имуществото си. Също според чл.142 ал.1 от СК размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което
я дължи. По правната си същност издръжката представлява задължение за доставяне на
средства за съществуване на нуждаещия се от издръжка. Детето с оглед възрастта е
дефинитивно неработоспособно, като няма данни да разполага със собствено имущество
/което не се и твърди/, поради което и има право на издръжка от родителите си. Нуждите се
установяват от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се
обосновават специално. При определяне размера на издръжката съдът следва да вземе
предвид обстоятелството, че полагането на непосредствени грижи по отглеждането и
възпитанието на малолетното дете не могат да бъдат изразени стойностно в паричен
еквивалент. Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за
родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК,
в сила от 01.10.2009г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от
нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК.
Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е
равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да
получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от
определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за
издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на
доходите на родителя, като трябва да се има пред вид, че майката осъществява и
фактическото отглеждане на детето. От друга страна доходите, които е във
възможностите да реализира бащата са над средните за страната, доколкото той е млад,
здрав и в трудоспособна възраст. Не се установи бащата да има задължение да издържа и
на друго непълнолетно лице. Следва да се отбележи, че освен издръжката бащата не
участва по други начини във възпитанието и отглеждането на детето, В..
При преценка какъв е подходящият размер на издръжката, който да отговаря
едновременно на потребностите на детето и на доходите на родителя, задължен с нея, съдът
намира, на базата на събраните писмени и гласни доказателства, че детето В. има нужда да
получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в
размер на около 560 лв. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че
детето живее при майката и същата полага ежедневни грижи за него. Настоящият съдебен
състав намира, че бащата следва да осигурява по 300 лева месечна издръжка за детето си В.,
а останалите 260 лева следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото
отглеждане на детето.
Ето защо искът за издръжката се явява основателен за сумата в размер на 300 лева
месечно за детето В., дължима на 10-то число от месеца, начиная от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 10.05.2022г. до настъпване на законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
4
месечна вноска. Съдът намира, че предвид факта, че бащата се намира в работоспособна
възраст, млад и здрав е, ще може да заплаща издръжка в този размер, още повече, че същият
не е възразил срещу претендирания размер.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът уважава иск за присъждане на
издръжка следва да допусне предварително изпълнение на решението.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото – частично уважаване претенциите и на ищцовата страна,
както и с оглед характера на производството, разноските на страните следва да останат така
както са направени. С оглед характера на производството по чл.127, ал.2 СК,
представляващо „спорна съдебна администрация“, а не исков процес, разноските следва да
се понесат от страните, така, както са направени. Подавайки молба по чл.127, ал.2 СК,
родителите се обръщат към съда с искане за администриране на гражданско-правните
отношения във връзка с грижата за децата и постановеното съдебно решение замества
липсващото споразумение между родителите. Когато в молбата родителят е посочил
упражняването на родителските права да бъде възложено на него, всъщност той изразява
становище относно начина, по който иска да се осъществи съдебната намеса, но не
предявява иск с такъв петитум. Поради това независимо от искането, с което е сезиран,
съдът може да постанови детето да живее при другия родител (ответник по молбата), който
да упражнява родителските права. Като последица от това, не следва да бъдат присъждани и
разноски в полза, респ. в тежест на която и да е от страните, тъй като изходът от процеса не
се характеризира с уважаване или отхвърляне на иска, а с постановяване на решение, което
замества липсващата воля на родителите за осъществяване на родителската грижа по
отношение на ненавършилите пълнолетие деца /Определение № 385/25.08.2015г. по ч.гр.д.
№ 3423/2015г. на ВКС на РБ, I г.о./.
Предвид обстоятелството, че липсва отбелязване каква част от заплатеният от ищцата
адвокатски хонорар е за предявеният иск по чл.149 СК, то искането за присъждане на
разноски в тази част не следва да се уважава.
Върху ответникът, предвид изхода на делото следва да бъде присъдена държавна
такса върху присъдената издръжка, а именно в размер на общо 432,00лв. за присъдената
издръжка за бъдещо време.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето В. К.
Д.а , родена на *** с ЕГН ********** на майката, И. В. И., ЕГН:**********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето, В. К. Д.а , родена на *** с ЕГН **********
на майката, И. В. И., ЕГН:**********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата К. Б. Д., ЕГН **********, с детето
В. К. Д.а , родена на *** с ЕГН **********, както следва:
- всяка първа и трета неделя от месеца от 10,00 ч. в до 13,00 ч. без преспиване и в
присъствие на майката – И. В. И.;
- 20 дни през лятото, през време, което не съвпада с отпуска на майката;
При осъществяване на режима на лични контакти, бащата ще взема детето от дома на
майката и го връща там.
ОСЪЖДА К. Б. Д., ЕГН ********** да заплаща ежемесечна издръжка за детето В.
К. Д.а , родена на *** с ЕГН **********, чрез майката, И. В. И., ЕГН:**********, в размер
5
на 300.00/триста /лева, дължима до 10-то число от месеца, начиная от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 10.05.2022г. до настъпване на законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена месечна вноска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК, К. Б. Д., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Районен съд-Сливница държавна такса в размер на 432,00/четиристотин тридесет
и два/лева и 5.00 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
НА ОСНОВАНИЕ чл.242, ал.1 от ГПК, постановява ПРЕДВАРИТЕЛНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението, в частта относно издръжката.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му .
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6