№ 202
гр. Плевен, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
Членове:ИВАН Н. РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
в присъствието на прокурора Д. К. М.
като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА Въззивно частно
наказателно дело № 20224400600637 по описа за 2022 година
въз основа данните по делото и Закона, за да се произнесе, съобрази
следното :
Производство по реда на чл.341,ал.1 вр.чл.306,ал.3 вр. ал.1,т.1 от НПК.
С определение № 563 от 26.08.2022г., постановено по ЧНД №
1460/2022г., Районен съд – гр.Плевен определил на осъдения С. С. И. общо
наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца по
влезлите с сила съдебни актове по НОХД № 897/2019г., НОХД №
1996/2021г., НОХД № 33/2021г. на РС-Плевен и по НОХД №1926/2020г. по
описа на РС-Варна. Постановил определеното общо наказание две години и
шест месеца лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален общ
режим. На основание чл.24 от НК увеличил определеното общо наказание
лишаване от свобода с ½ - с една година и три месеца. Постановил
определеното общо и увеличено наказание лишаване от свобода да се
изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл.25, ал.2 от НК
приспаднал от определеното общо и увеличено наказание лишаване от
свобода изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по посочените
1
дела в размер на двадесет и четири дни.
Постановеното определение е обжалвано от защитника на осъдения С.
И. в частта, с която е постановено увеличение на основание чл.24 от НК на
определеното общо наказание, с оплакване за незаконосъобразност. Жалбата
съдържа аргументи, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и без
приложението на чл.24 от НК, като в случая следва да се имат предвид и
възрастта и социалното положение на осъдения – единствен родител на дете
под три годишна възраст. Моли въззивния съд да отмени
първоинстанционното определение в частта му, с която е постановено
увеличение на определеното общо наказание лишаване от свобода.
В съдебно заседание представителят на ОП-Плевен оспори
основателността на въззивната жалба и пледира за същата да не се уважава.
Счита, че обжалваното определение е правилно, законосъобразно и
обосновано и следва да бъде потвърдено. Твърди, че първоинстанционния съд
правилно и в съответствие с чл.23-25 от НК е сформирал процесната
съвкупност и правилно е определил общо наказание по нея. Намира за
неоснователно искането на осъдения и защитника му за отмяна на
определението в частта, с която на основание чл.24 от НК е постановено
увеличение на общото наказание. Предлага да се потвърди изцяло
обжалваното определение.
Осъденият С. И. лично и със своя защитник поддържат въззивната
жалба на изложените в нея основания. Молят да се отмени
първоинстанционното определение в частта, с която е постановено
увеличение на общото наказание лишаване от свобода.
Плевенски окръжен съд, след цялостна проверка на определението и
мотивите към него, независимо от основанията посочени от жалбоподателя и
в пределите на въззивната проверка по реда на чл.313 и чл.314 от НПК,
намира за установено следното:
С определение с което е одобрено споразумение по нохд № 897/2019г.
по описа на РС-Плевен, влязло в сила на 21.05.2019г. осъденият С. И. е бил
признат за виновен в извършване на 02.08.2017г. на престъпление по
чл.212,ал.1 вр.чл.18,ал.1 от НК , за което при условията на чл.55, ал.1,т.1 и
чл.66, ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
една година с три годишен изпитателен срок.
2
С присъда по нохд №1926/2020г. на РС-Варна, влязла в сила на
06.05.2021г. осъденият С. И. е бил признат за виновен в извършване на
04.08.2018г. на престъпление по чл.209, ал.1 от НК, за което при условията на
чл.54 вр.чл.58а, ал.1 и чл.66,ал.1 от НК му е било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година с три годишен изпитателен срок.
С определение с което е одобрено споразумение по нохд № 1996/2021г.
по описа на РС-Плевен, влязло в сила на 03.12.2021г. осъденият С. И. е бил
признат за виновен в извършване на 18.01.2019г. на престъпление по чл.209,
ал.1 от НК, за което при условията на чл.55, ал.1,т.1 и чл.66, ал.1 от НК му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца с три
годишен изпитателен срок. Със същото определение на основание чл.25,ал.1
вр.чл.23 от НК на И. е определено едно общо наказание от наложените му по
нохд № 897/2019г. по описа на РС-Плевен, нохд №1926/2020г. на РС-Варна и
нохд № 1996/2021г. по описа на РС-Плевен лишаване от свобода за срок от
една година, което на осн.чл.66,ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от
три години.
С присъда по нохд № 33/2021г., влязла в сила на 10.06.2022г. осъденият
С. И. е бил признат за виновен в извършване в периода 13.08.2018г. –
14.09.2018г. на престъпление по чл.210,ал.1, т.3,5 вр.чл.209,ал.1 вр.чл.26, ал.1
от НК, за което при условията на чл.54 от НК му е било наложено наказание
лишаване от свобода за срок две години и шест месеца при първоначален
общ режим.
Въз основана тези фактически констатации районният съд е направил
законосъобразен правен извод, че в случая са налице предпоставките на
чл.23-25 от НК за определяне на осъдения С. И. едно общо наказание за
извършените от него четири престъпления, за които е бил осъден с присъдите
по посочени по-горе четири наказателни дела и които се групират в една
съвкупност. Посочените законови разпоредби изискват лицето да е
извършило няколко отделни престъпления, но преди да е имало влязла в сила
присъда което и да е от тях, за да се определи за тези деяния общо наказание.
В случая, както правилно е приела първата инстанция, че осъденият И.
е извършил четирите престъпления по нохд № 1926/2020г. на РС-Варна, нохд
№ 897/2019г., нохд №1996/2021г. и нохд № 33/2021г. и трите по на РС-
Плевен преди да е бил осъден с присъда, за което и да е от тези деяния. С
3
оглед на това, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая са
изпълнени законовите изисквания на чл.23-25 от НК за кумулиране на
наказанията на осъдения И. и за определяне едно общо наказание за
описаните по – горе четири престъпления, извършени в условията на реална
съвкупност. Съблюдавайки цитираните норми, регламентиращи, че общото
наказание за всички престъпления, включени в съвкупността, следва да е най-
тежкото, районният съд правилно е определил на осъдения И. за четирите
престъпления- предмет на разглеждане по цитираните наказателни дела и
включени във формираната съвкупност, общо наказание две години и шест
месеца лишаване от свобода, тъй като и за четирите деяния от процесната
съвкупност е било наложено такова по вид наказание, но с различни размери
– една години, две години и шест месеца и една година. Очевидно, най-
тежкото, с оглед неговия размер, е наказанието от две години и шест месеца
лишаване от свобода, каквото е било наложено на осъдения И. за
престъплението по нохд № 33/2021г. на РС-Плевен, поради което правилно
първоинстанционния съд е определил именно това наказание като общо
наказание за четирите деяния от процесното множество.
Въззивният съд провери обстойно обжалваното определение в
атакуваната му част, с която на основание чл.24 от НК е било увеличено
общото наказание, в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода
с една година и три месеца, и прецени че в тази част съдебния акт е
неправилен и несправедлив. Определено е общо наказание в размер на две
години и шест месеца лишаване от свобода, за престъпления – по чл.209 от
НК, по чл.212 от НК и по чл.210 от НК, като едното от тях е опит на
престъпление по чл.212 от НК. Преценявайки характера престъпленията,
извършени от осъдения и включени в съвкупността – опит за измама и
измама, извършени през 2017г., 2018г. и 2019г., че за три от престъпленията
му е наложено условно наказание, възрастта на осъдения и факта, че е
единствен родител на дете под три годишна възраст, съдът намери, че така
определеното общо наказание в размер на две години и шест месеца
лишаване от свобода е достатъчно по размер за постигане целите на
индивидуалната превенция генералната и не се налага в случая увеличаване
на определеното общо най- тежко наказание.
По изложените съображения въззивната инстанция прецени като
основателно искането на жалбоподателя за неприлагане на разпоредбата на
4
чл.24 от НК и поради това, счита, че следва да се отмени постановеното
увеличаване на общото наказание лишаване от свобода.
Предвид изложеното въззивната инстанция намери, че обжалваното
определение е неправилно, незаконосъобразно и несправедливо в частта в
която на основание чл.24 от НК е увеличено определеното общо най-тежко
наказание лишаване от свобода по нохд № 1926/2020г. на РС-Варна, нохд №
897/2019г., нохд №1996/2021г. и нохд № 33/2021г. и трите по на РС-Плевен с
една година и три месеца. В тази част определението следва да бъде
отменено. В останалата част същото следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл.345, ал.1-3
вр.чл.341,ал.2 от НПК , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение № 563 от 26.08.2022г., постановено по ЧНД №
1460/2022г. по описа на Районен съд – гр.Плевен в частта, в която е увеличено
определеното общо най- тежко наказание по нохд № 1926/2020г. на РС-
Варна, нохд № 897/2019г., нохд №1996/2021г. и нохд № 33/2021г. и трите по
на РС-Плевен с 1/една/ година и 3/три/ месеца.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Препис от решението да се изпрати на осъдения и ОП-Плевен.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5