Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.София, 15.11.2019год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на
секретаря Вероника Димитрова като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №15180 по описа за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по
предявени от Т.В.Г. срещу П.на Р.Б.искoве, с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, пред. 1-во от ЗОДОВ, вр.чл. 86 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 99000,00лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 14,06,2014 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 850,00лв., обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 27,04,2018г. до окончателното
изплащане на вземането, причинени по повод образувано срещу ищцата наказателно
производство.
Излагат се
съображения, че на ищцата е повдигнато
обвинение по сл. дело № 280/1996 год., по описа на НСлС за извършване на
престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201 вр. чл.
282, ал. 3, вр. ал. 2 вр ал. 1 от НК. Поддържа се спрямо нея да е наложена
мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 200000,00лв., като била
задължена да не се отклонява от местожителството си без разрешение от органите
на предварителното производство. Посочва се, че с присъда по НОХД № 285/2004 г.
по описа на СГС, 4-ти с-в., всички привлечени като обвиняеми в наказателното
производство са били признати за невиновни. Оправдателна присъда спрямо нея
сочи да е влязла в сила на 13,06,2014г. По отношение на ищцата наказателното
производство приключило окончателно с решение № 181 от 08,01,2018 г. по
нак.дело № 818/2017 г. по описа на ВКС, III Г.О. Поддържа се,
че във връзка с повдигнатото обвинение ищцата е търпяла стрес, отчаяност и
тревожност, развила здравословни проблеми. Повдигнатото срещу нея обвинение
станало обществено достояние и било отразено в медиите. Посочва се да е депозирано заявление по глава III от ЗСВ до
Министъра на правосъдието, но до споразумение не се е стигнало, тъй като
незаконосъобразно било прието, че заявлението е просрочено.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендира разноски.
Ответникът –П.на Р.Б.в
указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК излага становище за
неоснователност на исковата претенция. Поддържа, че не е доказан фактическият
състав на отговорността по чл. 2 от ЗОДОВ. Посочва, че повдигнатото обвинение
на ищцата е тежко, като наказателното производство е приключило в разумен срок,
като забавянето в съдебната фаза е в резултат на поведението на останалите
участници по делото. Липсват доказателства за по-големи вреди от обичайните –
огромен стрес и притеснения, социална изолация и засягане на доброто ѝ
име и репутация. Твърди, че не се дължи обезщетение за имуществени вреди,
доколкото направените от ищцата разноски за адвокат са за производство,
различно от наказателното. Релевира възражение за настъпила погасителна давност
по отношение на законната лихва. Счита претендирания размер на обезщетение за
прекомерен.
Съобразно
изложеното е заявено становище за отхвърляне на
исковата претенция.
При така изложеното след
като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Безспорно е между страните по делото, а това се
установява и от събраните доказателства, че ищцата е била привлечена, в
качеството на обвиняем за престъпление по чл.203, ал.1, вр.чл. 202, ал. 1, т.
1, вр. чл. 201, вр. чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26,
ал.1 от НК на 03,04,1997год.
–постановление за привличане на обвиняем
и вземане на мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 200000,00лв.,
на която дата е разпитана в качеството на обвиняем по сл.д.№280/1996год. по
описа на НСлС пр.пр.302/1997год. на СГП.
Видно от констатациите на инспектората
към ВСС Констативен протокол от
12,07,2018год., на 22,04,1997год. и
16,10,1997год. ищцата отново е разпитвана в качеството на обвиняем.
С постановление от 17,12,1997год. е привлечена
в качеството на обвиняем за престъпление по чл.219, ал.4, вр.ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26 от НК като отново
е разпитана в качеството на обвиняем. На 20,12,1997год.
предварителното производство е предявено на
лицето.
С постановление от 12,06,1998год. е привлечена в качеството на обвиняем за престъпление
по чл.219, ал.4, вр.ал.2, вр.ал.1,
вр.чл.26 от НК и е наложена парична гаранция в размер на 200000,00лв., проведен
е разпит на лицето. Разпит е извършен и на 15,12,1998год.
С постановление
от 21,04,1999год. Т.Г. е
привлечена в качеството на обвиняем
за престъпление по чл.282,
ал.3, вр.ал.2, вр.ал.1 от НК и е
наложена парична гаранция в размер на 200000,00лв. като е проведен и разпит на
лицето.
С постановление
от 14,02,2000год. Т.Г. е
привлечена в качеството на обвиняем
за престъпление по чл.203, ал.1,
вр.чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр.ал.1,
вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК и е наложена парична гаранция в размер на
200000,00лв. като е проведен и разпит на лицето.
На 17,02,2000год.е
предявено предварителното производство
на ищцата.
С постановление
от 11,04,2001год. Т.Г. е
привлечена в качеството на обвиняем
за престъпление по чл.203, ал.1,
вр.чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр.ал.1,
вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК и е наложена парична гаранция в размер на
200000,00лв. като е проведен и разпит на лицето.
На 25,06,2001год.
е предявено разследването на ищцата.
На 21,08,2001год. е внесен обвинителен акт
в Софийски градски съд, във връзка с
който е образувано НОХД №1507/2001год. СГС. С разпореждане от 26,11,2001год. съдебното
производство е прекратено и върнато на
СГП, влязъл в сила на 14,03,2002год.
След връщане на делото на СГП от СГС по отношение
на ищцата е предприето привличане, в качеството на обвиняем на 07,11,2003год. за
престъпление по чл.203, ал.1, вр.чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл.
282, ал. 3, вр. ал. 2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК и е
наложена парична гаранция в размер на 200000,00лв. като е проведен и разпит на
лицето.
На 09,12,2003год.
е депозиран обвинителен акт в СГС, по
който е образувано НОХД №3361/2003год. С разпореждане от 05,01,2004год. наказателното производство
е прекратено и делото върнато на СГП за поправяне на процесуални нарушения.
На 03,02,2004год.
Т.Г. е привлечена в качеството на обвиняем
за престъпление по чл.203, ал.1, вр.чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201,
вр. чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК и
е наложена парична гаранция в размер на 200000,00лв. като е проведен и разпит
на лицето.
На 03,02,2004год.
е предявено разследването на ищцата.
С обвинително постановление от 03,02,2004год.
делото е изпратено на СГС, образувано е
НОХД №285/2004год.
С присъда №
167/05,02,2013год. на СГС, НО, 4 състав, постановена по НОХД №285/2004г. подсъдимата Т.
В.Г. е призната за невиновна и оправдана
по повдигнатото обвинение за извършено престъпление. Срещу постановената
оправдателна присъда срещу ищцата не е
подаден протест от страна на П.и е
влязла в сила на 21,02,2013год.
/действително
констатациите на инспектората по КП
не са обвързващи за съда, но предвид данни за опровергаването им,
настоящият състав приема да не са спорни. Видно и от мотивите на решение
№188/28,04,2017год. на САС по ВНАХД №659/2015год.-стр.46 протест от страна на П.срещу
постановената първоинстанционна присъда в оправдателната й част спрямо ищцата не е подаван като
ирелевантно за влизане в сила на присъдата е извършването на призоваване спрямо
нея поради деловоден пропуск/.
С решение от 08,01,2018год.
на ВКС по КНОХД с №818/2017год. е
оставено в сила въззивно решение
№188/2017год. от 28,04,2017год. постановено по ВНОХД №818/2017год. по
описа на САС, с което е потвърдена оправдателната
присъда на СГС. Същото е влязло в сила на 08,01,2018год.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпит на свидетеля- Г.Й.А.. От показанията на свидетеля, ценени по реда на
чл.172 от ГПК се установява, че наказателното
производство водено срещу ищцата й се е отразило негативно.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предпоставките
включени във фактическия състав на правната норма по чл.2, ал.1 т.3, пр.1 от ЗОДОВ/ДВ.бр.98/2012год./, обуславящи основателността на исковата претенция за
претендирано обезщетение са свързани с установяване на следните правно
релевантни факти- повдигнато обвинение за извършено престъпление, по което
лицето е оправдано с влязла в сила присъда, характера на претърпените
неимуществени вреди, както и причинна връзка между вредите и деянието извършено
от правозащитните органи.
Съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените
въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските закони.
Установи се по делото, че е налице влязла в
сила на 21,02,2013год. присъда, с която ищцата е оправдана по повдигнатото
срещу нея обвинение за извършено престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201 вр. чл. 282, ал.
3, вр. ал. 2 вр ал. 1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК.
От
събраните по делото доказателства се установи да са претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в преживяно безпокойство, притеснения и депресивност.
Съдът намира, че е налице и причинно-следствена връзка между причинените
неимуществени вреди и повдигнатото срещу ищцата обвинение.
Предвид
изложеното, доколкото се установи наличие на законовите предпоставки за
основателност на предявеният иск, то същият следва да бъде уважен.
Обезщетението
за неимуществени вреди се обуславя от всяка отделна фактическа обстановка,
поради което съобразно общите правила на гражданското съдопроизводство, всяка
от страните следва да докаже релевантните за спора факти. Едва при ангажиране
на доказателства за наличието на претърпени неимуществени вреди и на основание
чл.52 от ЗЗД, съдът следва да определи глобално размера на дължимото
обезщетение по справедливост. В процесната хипотеза се претендира обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 99000,00лв./ Определение
№2684/05,08,2019год. на САС по гр.д.№2671/2019год., ГО, 4 състав/
Съгласно
т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието „справедливост” е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С
оглед това разбиране, при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид
всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца
неимуществени вреди-това са възрастта на лицето, продължителността на
проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки за
неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и
неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е
бил обвинен.
Съгласно решение № 123/23.6.2013 г по гр.дело № 254/14 г на ВКС, Трето ГО
моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях
следва да съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка
проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на
парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените
вреди като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи
по-нисък размер на обезщетение. При определяне на дължимото обезщетение следва
да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на
съществуващите обществено-икономически условия на живот.
Размерът,
в който следва да бъде уважен искът при съобразяване от страна на съда на
обстоятелствата свързани с тежестта
на повдигнатото обвинение, за което е предвидено
наказание лишаване от свобода от десет
до тридесет години, включително лишаване от права по чл.37, т.6 от НК да се заема държавна или
обществена длъжност, представляващо тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7
от НК, продължителността на наказателното преследване от 16 години, 2 месеца и 1 дни/ съдът съобрази първото процесуално действие
извършено спрямо ищцата-разпит на 20,12,1996год. до влизане в сила на
оправдателната присъда на 21,02,2013год./, което съдът приема да надхвърля разумните срокове за приключване на наказателното производство, възрастта на лицето 48 години при привличането й като обвиняем /активна трудоспособна
възраст/, наличните по делото данни за взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в периода от 03,04,1997год. /без
данни за отмяна преди постановяване на
оправдателна присъда/, както и с оглед отражението на извършеното спрямо нея
наказателно преследване и вида на установените неимуществени вреди
-доказани в хода на настоящото производство
и социално-икономическия
стандарт в страната по време на провеждане на наказателното производство, съдът
намира, че справедливият размер на
обезщетение е 20000,00лв., в
който размер следва да бъде уважена исковата претенция и отхвърлена за
разликата като неоснователна.
При
определяне на справедливото обезщетение съдът съобрази, че липсват данни за
други осъждания на лицето, предвид което инициираното наказателно производство
се отразява значително по-стресиращо и интензивно, за разликата от случаи в които наказателното преследване е инициирано спрямо
лице многократно осъждано. Действително по делото са установи от събраните
гласни доказателства ищцата да е била депресирана, напрегната и стресирана, страхувала
се от осъдителна присъда, които последици съставляват неимуществени вреди естествено присъщите и характерни за хора спрямо които е предприето наказателно
преследване. От значение за определяне на обезщетението е обстоятелството
повдигнатото обвинение да е за престъпно деяние, осъществено в
професионалната сфера на ищцата, а
именно за престъпление по служба и във
връзка с упражняваната от нея трудова дейност, в качеството на главен счетоводител на ЦКБ АД, поради което
евентуална осъдителна присъда би повлияла на професионалната й реализация, от
което страхът от осъждане е с по-голям интензитет. Повдигнатото обвинение спрямо ищцата е разгласено в
различни медии, печатни и електронни издания, което безспорно е довело до уронване на авторитета и доброто
име на лицето, тъй като е ангажирано с
наказателното производство. Съществен момент за определяне на дължимото
обезщетение е периодът на воденото наказателно производство, който далеч
надхвърля сроковете за разумно решаване на
спора като процесуалното поведение на ищцата не е сочи на злоупотреба с
права водещи до отлагане на делото. Отговорността
на П.настоящия състав намира да се обосновава с оглед поведението на органите
на досъдебното производство, който въпреки многократните указания за
отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения и допълнително
разследване не са предприели ефективно обезпечени действия. Действително
множеството разпити на свидетели и
подсъдими обуславят забавяне на делото, но неупражняване от страна на
наблюдаващия прокурор на законно възложените му функции по надзор и
обезпечаване своевременното извършване на действия по разследването води до
възникване на отговорност за забава. Не се установява обвиняемия да е
възпрепятствал хода на делото, присъствал е на извършените процесуално
-следствени действия, не се е укривал от органите на досъдебното производство.
Въпреки фактическата и правна сложност
на делото, съдът намира, че е налице нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото
в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, което е в резултат на
действията на органите на досъдебното производство и съда.
При определяне на размера на обезщетението,
съдът взе предвид като фактори
обуславящи по-нисък размер на обезщетение обстоятелството, че недоказани по
делото са обстоятелствата
относно влошено здравословно състояние на ищцата, както и същото да е в резултат и по причина именно от конкретното
наказателно преследване. Същевременно следва да бъде отчетено, че по отношение
на Г. не е взета мярка за неотклонение „задържане
под стража“, която да е ограничила свободата на придвижване. Налице са данни за
наложена мярка по чл.68 от НПК-забрана за напускане на пределите на република
България“, в периода от 02,332011год. до 26,07,2012год., когато мярката е
отменена, но същата макар и с
ограничителен характер не е от естество
да ограничи социалните й контакти.
Съгласно
т.4 от ТР №3/2005год. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за
вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на
влизане в сила на оправдателната присъда, съответно това е и началния момент на забавата -
в процесния случай 21.02.2013год. От този момент тече и приложимата
тригодишна погасителната давност относно вземането за лихва за забава, с
оглед чл. 111, б.“В от ЗЗД. С оглед релевираното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност по претенцията за лихва на осн.чл.120 от ЗЗД и като
съобрази датата на депозиране на исковата молба на 13,11,2018год., съдът
намира, че непогасена по давност е претенцията за обезщетение за забава, за
периода от 13,11,2015год. до датата на исковата молба.
С оглед практиката на въззивната инстанция по отношение претенцията
за забава, съдът не определя размер на
обезщетението до датата на исковата
молба.
По
имуществена вреда:
Съдът намира така
заявената искова претенция за неоснователна. От данните по делото е видно за
ищцата да са възникнали имуществени вреди за сума в размер на 850,00лв.
–разноски за платено адв. възнаграждение
по договор за правна помощ във
връзка с депозиране на заявление по
гл.ІІІ от ЗСВ пред Инспектората
на ВСС и във връзка с претенция за
нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Въпреки това тези вреди намира да не са в пряка причинна връзка с повдигнатото и поддържано обвинение срещу ищцата.
Аргумент за този извод са
разясненията дадени с ТР №1/11,12,2018год. по т.д.№1/2017год. по описа на ОСГК на ВКС. В компетентността на съдът разглеждащ претенцията за обезщетение е
да прецени дали незаконно обвиненото лице е положило дължимата грижа при уговарянето на
адвокатското възнаграждение, с оглед тежестта на обвинението, приложената
процесуална принуда, както и дейността по защита, която обичайно
процесуалния представител се очаква да реализира. При извършването на разхода следва да се прецени очаквания
резултат като реализираните вреди, които са в причинна връзка с
неполагането на дължимата грижа от пострадалия, са следствие от неговото
поведение, поради което противоправното деяние осъществено от делинквента/ повдигане и поддържане на незаконно обвинение/ не е в причинна
връзка с реализирането им. В този смисъл преценката да се реализира разход за
иницииране на процедура по гл.ІІІ В от ЗСВ, при очевидно изтекли срокове
за депозирането му по смисъла на чл.60а, ал.4 от ЗСВ/ в настоящото производство
не се опровергават изводите отразени в Решение на САС относно влизане в сила на оправдателната
присъда по отношение на ищцата на 21,02,2013год./, в който случай би
могло да се очаква заявлението да не
подлежи на разглеждане и реализираните в тази връзка вреди, не са в
пряка връзка с поведение на ответника и не подлежат на обезщетяване от
Държавата.
Ето
защо исковата претенция за имуществени
вреди като неоснователна подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца сума в размер на 10,00лв. -д.т., както и 15,00лв.д.т. по ЧЖ. /Възражението на ответника на осн.чл.78, ал.5 от ГПК за адв. възнаграждение в настоящото производство е неоснователно, тъй като минималното адв. възнаграждение по НМРАВ е в размер а 3525,50лв., поради което договореното не е прекомерно. Възражението е основателно за адв. възнаграждение в производството по ЧЖ по гр.д.№2671/2019год., като дължимото такова, с оглед фактическа и правна сложност на делото и извършени процесуални действия се следва в размер на 200,00лв., вместо договорено и платено от 800,00лв./ С оглед уважената част от исковата претенция адв. възнаграждение, което ответникът следва да заплати е в размер на 740,00лв. или общо разноски 765,00лв.
Мотивиран от изложеното
Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.на Република България, с адрес гр.София, бул.”*****
да заплати на Т.В.Г., с ЕГН **********, с адрес *** на осн.чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ/ДВ
бр.98/2012год./, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 20000,00лв.,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от -13,11,2015год. до изплащане на
вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за сумата над 20000,00лв.-неимуществени вреди до пълния предявен
размер от 99000.00лв., като неоснователна,
както и за обезщетение за забава за периода от 14,06,2014год. до 12,11,2015год.
като погасена по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявен
от Т.В.Г., с ЕГН **********, с
адрес *** срещу П.на Република
България, с адрес гр.София, бул.”****** иск с
пр.осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ/ДВ бр.98/2012год./, вр.чл.86,
ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 850,00лв., обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 27,04,2018г. до
окончателното изплащане на вземането като неоснователен.
ОСЪЖДА П.на Република България, с адрес гр.София, бул.”*****
да заплати на Т.В.Г., с ЕГН **********, с
адрес *** на основание чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ
сума в размер на 765,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: