№ 189
гр. Русе, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20204520104118 по описа за 2020 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание по
чл.124, ал.1 от ГПК и чл.108 от ЗС.
Ищците М. Г. Д. с ЕГН:********** и Й.Г.Д. с ЕГН:**********
твърдят, че са собственици на недвижим находящ се в гр. Русе, местността
„Б.Я." с площ от 700 /седемстотин/ кв.м., в масив 100 /сто/, парцел 14, папка
12,13, копие 12, описан в разрешение за ползване от 05-05.1967 г. в ГНС град
Русе и постройка в имота с площ 12 кв.м /дванадесет квадратни метра/.
Твърдят, че придобили имота в качеството си на наследници на Г.Д.Г.
(починал 01.05.1992г.) и И.С.Г. (починала 02.02.2016г.). По силата на
Решение № 1/25.01.1967г. на дирекционния съвет на Районна дирекция на
горите на техния баща Генчо Генев било разрешено ползването на земя в
гр.Русе, местност „Б.Я." парцел 72/41- 700кв. м. със същата заповед се
забранявало построяването на масивни жилищни сгради.
Твърдят, че през 1978г. въз основа на заповедта за право на
безвъзмездно ползване техния баща построил полумасивна сграда - вила с 12
кв. м. разгърната площ, без обаче за същата да има строителни книжа.
Въпреки това постройката била декларирана в местни данъци и такси, като
под описание на обекта било записано „Собственик на сграда или на част от
1
нея построена върху държавен или общински имот".
Твърдят, че впоследствие със заповед № РД01/119 от 14.01.2009г.на
кмета на Община Русе-Божидар Йотов било разпоредено на техния
наследодател да придобие парцела, описан в цитирана заповед а именно в
землището на гр.Русе, местност „Б.Я." , кадастрален план 412, при съседи:
изток-поземлен имот 145; запад- път; север- поземлен имот 155; юг-поземлен
имот 153. В посочения срок ищците, като наследници на техния баща не
закупили земята, тъй като нямали достъп до имота, тъй като там се било
настанило семейството на ответницата по настоящия иск.
Молят съда да постанови решение, с което на основание чл.124 от ГПК
да признае по отношение на ответницата, че ищците са собственици на
процесния имот, индивидуализиран в исковата молба, както и да осъди
ответницата да им предаде владението върху процесния имот на основание
чл.108 от ЗС.
Направени доказателствени искания за допускане на гласни
доказателства. Представени са множество писмени доказателства, относими
към предмета на доказване. Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата, чрез пълномощника си е
депозирала отговор на исковата молба, с който развиват съображения за
неоснователност на предявените искове. С отговора са направени
доказателствени искания за допускане на гласни и писмени доказателства.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответницата е предявила насрещен
иск срещу ищците, а именно съдът да признае ответницата В. С. С. с
ЕГН:********** за собственик по давностно владение на имот находящ се в
гр. Русе, местността „Б.Я." с площ от 700 /седемстотин/ кв.м., в масив 100
/сто/, парцел 14, папка 12, 13, копие 12, описан в разрешение за ползване от
05-05.1967 г. в ГНС град Русе и постройка в имота с площ 12 кв.м /дванадесет
квадратни метра/.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК първоначалните ищци и
ответници по насрещния иск са депозирали отговор, с който развиват
съображения за неоснователност.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
2
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
ищците са придобили процесния имот в качеството си на наследници на
Г.Д.Г. (починал 01.05.1992г.) и И.С.Г. (починала 02.02.2016г.).
По силата на Решение № 1/25.01.1967г. на дирекционния съвет на
Районна дирекция на горите на наследодателя Г.Д.Г. е разрешено ползването
на земя в гр.Русе, местност „Б.Я." парцел 72/41- 700кв.м., както със същата
заповед се забранявало построяването на масивни жилищни сгради.
Установява се от доказателствата по делото, че през 1978г. въз основа
на заповедта за право на безвъзмездно ползване наследодателят Г.Д.Г.
построил полумасивна сграда - вила с около 12 кв.м. разгърната площ, без
обаче за същата да има каквито и да било строителни книжа. Въпреки това
постройката била декларирана в местни данъци и такси, като под описание на
обекта било записано „Собственик на сграда или на част от нея построена
върху държавен или общински имот".
Видно от Заповед № РД01/119 от 14.01.2009г. на кмета на Община Русе
било разпоредено на на наследодателя Г.Д.Г. да придобие парцела, описан в
цитирана заповед а именно в землището на гр.Русе, местност „Б.Я." ,
кадастрален план 412, при съседи: изток-поземлен имот 145; запад- път;
север- поземлен имот 155; юг-поземлен имот 153. В посочения срок ищците,
като наследници на техния баща не закупили земята, тъй като нямали достъп
до имота, тъй като там се било настанило семейството на ответницата по
настоящия иск.
По делото е представен предварителен договор за покупка на процесния
имот, от който е видно, че на 18.02.2007г. ищците са продали на Т.Р.
П. имота за сумата от 250 лева, която сума са получили изцяло.
От показанията на св.Г.С.Й се установява, че живее в кв. С.К., в
местност „Б.Я.“ № 18 от 2010г. Твърди, че към този момент ответницата В.С.
вече живеела там. Установява, че разбрал от същата, че е закупила къщата в
която живее от лице на име Таня. Свидетелят установява, че ответницата се
грижела и поддържала имота, сеела разсади, гледала градината. Твърди, че
имотът е бил ограден и ответницата и до днес живеела там без да го напуска.
Съдът кредитира изцяло показанията на св.Й., тъй като същият е
незаинтересован от изхода на делото, а показанията му са последователни,
логични и безпротиворечиви.
3
От показанията на св.Стефчо Камелиев Асенов, съсед на ответницата
В.С. се установява, че живее в кв.С.К., в местността „Б.Я.“ № 9, където се
нанесъл през 2009г. Твърди, че В.С. е негова съседка и от 2009г. и до сега
живее там, като се грижила се за имота, правила му ремонт на сайванта и
вътре в къщата шпакловала стените, боядисвала, сеела в градината зеленчуци.
Установява, че никой до сега не я е притеснявал. Установява, че от нея знаел,
че си била купила къщата. Съдът кредитира изцяло показанията на св.Й., тъй
като същият е незаинтересован от изхода на делото, а показанията му са
последователни, логични и безпротиворечиви.
От показанията на св.Т.С. С., сестра на ответницата се установява, че
ответницата купила процесната къща в местността „Б.Я.“ през 2009г. Платила
за къщата на лице с име – Н., като установява, че не е присъствала на самото
плащане, а знаела това от сестра си. Установява, че платената от сестра й цена
билоа около 4-5 хиляди лева по нейн спомен. Св.Т. С. установява, че тогава
сестра й и продавачката ходили при нотариус да си извади нотариален акт, но
нямала пари за таксите, а след това като събрала необходимата сума пари
отишла да търси Н., но не можала да я намери. Установява, че ответницата
В.С. правила ремонт на къщата – дограми, врати, измазала къщата, поставила
ламинат в стаите, грижела се за двора и за градината.
От показанията на св.Т. Р. П. се установява, че продала с пълномощно
процесния имот преди повече от 10 години на една жена, чието име вече не
помни.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Искът по чл.124, ал.1 от ГПК е правен способ за защита правото на
собственост, чрез който ищецът предявява пред съда искане да се установи
със сила на пресъдено нещо защитаваното вещно право срещу лицето, което
оспорва или смущава това право. Както всеки установителен иск има за цел
да разреши възникнал правен спор относно притежанието на конкретно
вещно право и установи със сила на пресъдено нещо на действителното
правно положение в отношенията между спорещите страни по повод на
вещта, обект на оспорваното право.
В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които
произтича правният му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича
4
правото му.
В конкретния казус се установи, че с предварителен договор за покупка
на процесния имот от 18.02.2007г., нотариално заверен от нотариус Албена
Александрова, ищците М. Г. Д. и Й.Г. са продали на Т.Р. П. имота за сумата
от 250 лева, която сума получили изцяло. В т.3 от същия договор е записано,
че продавачите упълномощават купувача да се снабди с всички необходими
книжа за имота и да се разпорежда с него, включително да договаря сам със
себе си. Представено е и копие от нотариално заверено пълномощно.
От представените по делото писмени и гласни доказателства се
установява, че през месец май 2009г. ответницата В.С. купила от Таня Русева
П. имот находящ се в гр.Русе, местността „Б.Я." с площ от 700кв.м., в масив
100 /сто/, парцел 14, папка 12, 13, копие 12.
описан в разрешение за ползване от 05.05.1967г. в ГНС град Русе и постройка
в
имота с площ от 12 кв.м /дванадесет квадратни метра/ за сумата от 500,00
лева която заплатила в брой и оттогава го владее непрекъснато и
необезпокоявано.
Действително за сделката не е бил съставен нотариален акт, тъй като
към онзи момент ответницата не разполагала с парични средства за плащане
на нотариални такси и данъци. Уговорката между страните била да се изготви
нотариален акт по- късно, когато В.С. събере необходимата за това сума.
Впоследствие до съставяне на нотариален акт за сделката не се стигнало, като
въпреки това ответницата е живяла в имота със съзнанието, че е собственик,
грижила се е за него с грижата на добър стопанин и през годините е
направила значителни подобрения, изразяващи се в ремонти,
благоустрояване, преустройство и др. Установява се по делото, че
ответницата заплащала и местния данък за имота, макар и документите за
това да са излизали на друго име.
Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че
ответницата В. С. С. е владяла имота непрекъснато и необезпокоявано повече
от 10 години, по смисъла на чл.79 от ЗС, поради което е станала собственик
по давностно владение.
Анализът на събраните по делото доказателства дава основание на съда
да формулира извод, че в условията на пълно и главно доказване ищците не
5
доказаха, че са собственици на процесния имот, поради което предявеният от
тях иск по чл.124 от ГПК следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
Следвайки основателността на главния иск, като неоснователен следва
да бъде отхвърлен и предявеният иск по чл.108 от ЗС, а именно да бъде
осъдена В. С. С. с ЕГН:********** да предаде владението върху недвижим
имот, находящ се в гр.Русе, местността „Б.Я." с площ от 700 /седемстотин/
кв.м., в масив 100 /сто/, парцел 14, папка 12,13, копие 12, описан в
разрешение за ползване от 05-05.1967 г. в ГНС град Русе и постройка в имота
с площ 12 кв.м /дванадесет квадратни метра/ на М. Г. Д. с ЕГН:********** и
Й. Г. Д. с ЕГН:**********.
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на
ищците са направените от ответницата разноски по делото в общ размер на
65,00 лева, от които 50,00 лева за платена д.т. по насрещния иск, 10,00 лева
д.т. вписване и 5,00 лева за съдебно удостоверение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани, предявените от М. Г. Д.
с ЕГН:********** и Й. Г. Д. с ЕГН:********** срещу В. С. С. с
ЕГН:********** искове както следва:
- иск с правно основание чл.124 от ГПК – да се признае за установено
по отношение на В. С. С. с ЕГН:**********, че М. Г. Д. с ЕГН:********** и
Й. Г. Д. с ЕГН:********** са собственици на недвижим имот, находящ се в
гр.Русе, местността „Б.Я." с площ от 700 /седемстотин/ кв.м., в масив 100
/сто/, парцел 14, папка 12,13, копие 12, описан в разрешение за ползване от
05-05.1967 г. в ГНС град Русе и постройка в имота с площ 12 кв.м /дванадесет
квадратни метра/ и
- иск по чл.108 от ЗС – да осъди В. С. С. с ЕГН:********** да предаде
владението върху недвижим имот, находящ се в гр.Русе, местността „Б.Я." с
площ от 700 /седемстотин/ кв.м., в масив 100 /сто/, парцел 14, папка 12,13,
копие 12, описан в разрешение за ползване от 05-05.1967 г. в ГНС град Русе и
постройка в имота с площ 12 кв.м /дванадесет квадратни метра/ на М. Г. Д. с
6
ЕГН:********** и Й. Г. Д. с ЕГН:**********.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Г. Д. с
ЕГН:********** и Й. Г. Д. с ЕГН:**********, че В. С. С. с ЕГН:********** е
собственик по давностно владение на недвижим имот, находящ се в гр.Русе,
местността „Б.Я." с площ от 700 /седемстотин/ кв.м., в масив 100 /сто/, парцел
14, папка 12,13, копие 12, описан в разрешение за ползване от 05-05.1967 г. в
ГНС град Русе и постройка в имота с площ 12 кв.м /дванадесет квадратни
метра/ при съседи: изток-поземлен имот 145; запад- път; север- поземлен
имот 155; юг-поземлен имот 153.
ОСЪЖДА М. Г. Д. с ЕГН:********** и Й. Г. Д. с ЕГН:********** да
заплатят солидарно на В. С. С. с ЕГН:********** сумата от 65,00 лева
разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7