№ 156
гр. П., 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:И.Ю.К.
при участието на секретаря Л.В.А.Д.
като разгледа докладваното от И.Ю.К. Гражданско дело № 20221720105098
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Б. А. Д. срещу Общинско
предприятие „***“, гр. П.. Конкретно твърди, че от 10.01.2007 г. е работила при
ответника на длъжност „***“. Твърди, че със Заповед № 6/06.01.2022 г. трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - при закриване на
част от предприятието или съкращаване на щата.
Твърди, че към 06.01.2022 г. е имала повече от 42 години осигурителен стаж и
навършени 61 г. и 3 м. възраст. Твърди, че съгласно чл. 68 КСО за да получи пенсия е
необходимо да има 36г. и 2 м. осигурителен стаж и навършени 61 г. и 10 м. възраст, но
съгласно чл. 68а КСО същата е отговаряла на условията, тъй като е било необходимо
да е на възраст 60 г. и 10 м. и поне 36 г. и 2 м. осигурителен стаж.
Позовава се на чл. 222, ал. 4, вр. ал. 3 КТ, съгласно който има право на
обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, тъй
като е била служител със стаж повече от 10 г.
Твърди, че е получила отказ от изплащане на дължимото се обезщетение,
въпреки че е отговаряла на условията.
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати суми в размер на 6000,00 лева представляваща обезщетение по
чл. 222, ал. 4, вр. ал. 3 КТ и 340,00 лева обезщетение за забава в периода от 01.03.2022
г. до датата на исковата молба – 20.09.2022 г., както и законна лихва от датата на
исковата молба – 21.06.2022 г. до окончателното плащане.
Претендира разноски.
В срочно подадения отговор, ответникът намира предявените искове за
допустими, но неоснователни.
1
Признава, че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед №
6/06.01.2022 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, но оспорва да са налице
предпоставките по чл. 222, ал. 4, вр. ал. 3 КТ, чл. 68 и чл. 68а КСО.
Конкретно намира, че за да има право на процесното обезщетение, ищецът е
следвало да е навършил 62 г. и 10 м. възраст към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение – 06.01.2022 г., прибавяйки по 2 месеца на година в периода от 2017
до 2022 г. (общо 6 години) съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 КСО, който предвижда, че за 2016
г. пенсионната възраст на жените е 60 г. и 10м.
Оспорва ищецът да има законоустановения осигурителен стаж.
С оглед на изложеното моли съдът да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание страните се представляват, като поддържат вече
изложеното.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание 222, ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото не се спори (обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване с
доклада по делото), а същите обстоятелства се установяват и от приложените и приети
писмени доказателства, че между страните е било налице валидно трудово
правоотношение от 10.01.2007 г., което е прекратено на 06.01.2022 г.
Спорен по делото е единствено правни въпрос дали ищецът е имал
законоустановения осигурителен стаж към 06.01.2022 г., налице ли са предпоставките
за по – ранно пенсиониране и дали му се дължи претендираното обезщетение.
Съгласно чл. 222, ал. 3 КТ - при прекратяване на трудовото правоотношение,
след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на
обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок
от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия
10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. В ал. 4 от същата разпоредба
се пояснява, че ал. 3 се прилага и когато при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на
пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за
социално осигуряване.
Съгласно чл. 68а КСО лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл.
68, ал. 2, могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от
възрастта им по чл. 68, ал. 1 КСО. Правилата за пенсионна възраст, разписани в чл. 68
КСО са разяснени в чл. 15, т. 7 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, съгласно
която правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО се
придобива от 1 януари 2022 г. - при възраст 61 години и 10 месеца за жените и 64
години и 5 месеца за мъжете и осигурителен стаж 36 години и 2 месеца за жените и 39
години и 2 месеца за мъжете.
Съгласно данните по делото към 06.01.2022 г. ищцата е на навършени 61 години
и 3 месеца, съгласно разпореждане на ТД НОИ – П., осигурителният стаж е 42
години, 8 месеца и 24 дена към 16.08.2022 г., а от данните отразени в трудовата
книжка, след прекратяване на трудовия договор с ответника, не е налице заемане на
друга длъжност.
2
При тези обективни данни и приложимото право съдът намира, че предявеният
главен иск е доказан в своето основание. Съдът намира цитираните разпоредби за
пределно ясни и без да излага собствени разсъждения и интерпретации ще цитира
единствено практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, към която
безрезервно се придържа и споделя. Така в Решение № 720 от 25.10.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 191/2010 г., IV г. о., ГК и Решение № 235 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. №
969/2014 г., IV г. о., ГК се приема, че предпоставки за възникване правото на
обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ са прекратяване на трудовото правоотношение на
каквото и да било основание и придобиване право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст.
Към 06.01.2022 г. ищцата е имала 15 години (без 4 дена) трудов стаж през
последните 20 години при ответника (което е повече от изискуемите 10 години),
поради което е налице предпоставката по чл. 222, ал. 3 КТ във втората хипотеза,
предвиждаща обезщетение в размер на 6 брутни възнаграждения. Имала е 42 години, 8
месеца и 24 дена осигурителен стаж (при изискуем 36 години и 2 месеца), поради което
за нея е била налице предпоставката по чл. 222, ал. 4 КТ да се пенсионира на 60 години
и 10 месеца, при навършени 61 години и 3 месеца.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Доказан в своето основание е и акцесорния иск за обезщетение за забава не само
като последица от основателността на обуславящия го иск. Съгласно чл. 228, ал. 3 КТ,
приложима в конкретния случай, обезщетенията по този раздел, дължими при
прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащали не по-късно от последния
ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако
в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок
работодателят дължал обезщетението заедно със законната лихва. В случая трудовото
правоотношение било прекратено на 06.01.2022 г., следователно задължението за
заплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 4 КТ възниквало с прекратяването на ТПО и
не било необходимо работникът да уведомява по какъвто и да е начин работодателя за
наличието на подобно задължение. В конкретния казус този срок изтичал на 28.02.2022
г., следователно от 01.03.2022 г. ответното дружество било в забава.
По делото е изслушана и приета ССЕ, неоспорена от страните, която съдът
кредитора като обективна и изготвена от лице, притежаващо съответните специални
знания. В нея вещото лице, след като се е запознало с материалите по делото и
счетоводството на ответника е изчислило, че дължимото се на ищеца обезщетение е в
размер на 5932, 92 лева, а лихвата за забава в исковия период от 01.03.2022 г. до датата
на исковата молба – 20.09.2022 г. е в размер на 329,61 лева. Ето защо предявените
искове следва да бъдат уважени до установения в ССЕ размер и отхвърлени до пълния
предявен такъв като неоснователни.
По разноските:
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
заплати сторените от ищеца разноски съобразно изхода по спора в размер на 642,06
лева за процесуално представителство.
Ответната страна е претендирала разноски, и по правилото на чл. 78, ал. 3 в
нейна полза следва да бъдат присъдени 9,53 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени
разноските за държавна такса – 250,50 лева и 150,00 лева за ССЕ, които страната
следва да бъде осъдена да заплати в полза на Районен съд П..
В светлината на гореизложеното, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 222, ал. 3, вр. чл. 4 КТ Общинско предприятие
„***“, гр. П. да заплати на Б. А. Д., ЕГН **********, *** сума в размер на 5932,92
лева - брутно трудово възнаграждение за шест месеца, представляващо обезщетение
по чл. 222, ал. 3 КТ, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба
(21.09.2022 г.), както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 329,61 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.03.2022 г. до
20.09.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 222, ал. 3 КТ за разликата над 5932,92
лева до пълния предявен размер от 6000,00 лева и този по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над 329,61 лева до пълния предявен размер от 340,00 лева като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Общинско предприятие „***“, гр.
П. да заплати на Б. А. Д. сума в размер на 642,06 лева разноски в настоящото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Б. А. Д. да заплати Общинско
предприятие „***“, гр. П. на сума в размер на 9,53 лева разноски в настоящото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Общинско предприятие „***“, гр.
П. да заплати в полза на Районен съд П. сума в размер на 400,50 лева разноски за
дължимата се в производството държавна такса и депозит за вещо лице, изплатени от
бюджета на съда.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4