Определение по дело №420/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по жалба на К. Х. И. против действията на ЧСИ, рег. № 701с район на действие ОС-Б. по изп. д. № 266/2011 г., изразяващи се в опис, запор и насрочване на публична продан на ППС марка“Х.”.

Сочи се от жалбоподателя, че действията на ЧСИ са незаконосъобразни, тъй като неправилно е прието, че се касае до вещ в режим на СИО. След прекратяването на брака му с длъжника по изп. дело съсобствеността се е превърнала в обикновена, поради което приложим е чл. 500 от ГПК, а не както е определил ЧСИ чл. 502-506 ГПК. Следва да се продаде само частта на длъжника, а не цялата вещ, поради което насрочената публична продан застрашава правото му на собственост в пълен обем.

Взискателят сочи, че действията на ЧСИ са законосъобрази. Израява становище за недопустимост на жалбата и при условията на алтернативност за нейната неоснователност. Според него жалбата е нередовна, тъй като не съдържа на факти и обстоятелства от обективната действителност, а по отношение на неоснователността й сочи, че не са налице предпоставките на чл. 435, ал. 4 от ГПК.

В становище ЧСИ сочи, че жалбоподателя като трето лице е обственик на ½ ид.ч. от процесното ППС, което към момента, поради пракратяване на брака е в режим на обикновена съсобственост между него и длъжника. При продажбата на вещта, половината от стойността й ще се преведе на жалбоподателя, с което правата му са изцяло защитени.

За да се произнесе Окръжният съд съобрази следното:

Изпълнителното дело е образувано по искане на взискателя А. Т. срещу длъжника В. И. като е наложен запор върху ППС, марка Х.”, модел: М., ДК № Е 76 20 ВХ, рама № * чрез изпращане на запорно съобщение до ОД на МВР-Б., сектор “Пътна полиция”. Видно е, че автомобилът е регистриран на името на В. И., по време на брака й с жалбоподателя К. И.. Бракът им е прекратен с влязло в сила решение на БРС на 28.6.2011 г. и съпружеската имуществена общност се е превърнала в обикновена съсобственост. Затова ЧСИ е изпратил до бившия й съпруг, в качеството му на съсобственик на вещта съобщение, с което го е уведомил за насрочената публична продан на ППС-то, получено от него на 6.6.2012 г. В едноседмичния срок, изтичащ на 13.6.2012 г. К. И. подава жалба срещу действията на ЧСИ, изразяващи се в опис, запор и насрочването на публична продан за ППС марка“Х.”.

Според чл. 435, ал. 4 от ГПК трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната и предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагането на запора или възбраната. Съдът като съобрази разпоредбата, в която изрично се визират действията, които могат да се обжалват от третото лице, счита жалбата против действието по описа и запора за допустима, като същата според съда е недопустима относно обжалването на невизираното в нормата действие по насрочването на публичната продан на вещта. Доводът на взискателя за недопустимостта й поради непосочване на факти и обстоятелства от обективната действителност е несъстоятелен, тъй като такива се съдържат, а въпроса за основателността им е такъв по съществото на спора. Възражението, че вещта към момента на запора не се е намирала във владение на жалбоподателя, също е несъстоятелно, тъй като няма пречки съгл. чл. 68, ал. 1 от Закона за собствеността владението да се осъществява, не само лично, но и чрез друго лице, както в случая то се е осъществявало от жалбоподателя чрез другия съсобственик на вещта, длъжник по изп. дело – В. И.. Презумцията, че владелецът държи вещта като своя, закрепена в чл. 69 ЗС, се опровергава от доказателствата, установяващи че длъжника по изп. дело е съсобственик на ½ ид.ч., като останалата идеална част от вещта я държи за другия съсобственик. Вписването в представеното свидетелство за регистрация само името на длъжника, а не това и на съпруга й, не сочи на основателност на възражението, че тя е единствен собственик на лекия автомобил, тъй като самите бивши съпрузи видно, от споразумението са уредили ползването на движимите вещи, измежду които е и ППС “Х.” и в отношенията си не оспорват съсобствеността.

След като не се установи жалбоподателя да е изключителен собственик на вещта, то действието по описването и запорирането й чрез опис следва да се счете за законосъобразно. Несъстоятелно се поддържа, че е нарушен чл. 500 от ГПК, тъй като това становище не държи сметка за приложимостта му относно съсобствени недвижими имоти, а не и за съсобствени движими вещи, каквото е ППС. Като съсобственик на движимата вещ, предмет на принудително изпълнение за жалбоподателя законодателят е предвидил съответните способи за охраняване на правата му в чл. 504, ал. 1 и чл. 505 от ГПК. От друга страна дори да се счете за приложима нормата на чл. 500 от ГПК, както счита жалбоподателя, то и в тази хипотеза вещта се описва изцяло.Визирането в нормата каква част от нея се продава няма значение към действията на ЧСИ по налагането на запора и описването й. Ето защо съдът оставя без уважение жалбата срещу тези действия на ЧСИ и съотв. без разглеждане спрямо действието по насрочването на публичната продан

Водим от изложеното и на основание чл. 435, ал. 4 от ГПК, съдът

Р е ш и:

Оставя без уважение жалбата на К. Х. И. против действията на ЧСИ, рег. № 701с район на действие ОС-Б. по изп. д. № 266/2011 г., изразяващи се в опис и запор на ППС марка“Х.”.

Оставя без разглеждане жалбата на К. Х. И. против действията на ЧСИ, рег. № 701с район на действие ОС-Б. по изп. д. № 266/2011 г. по насрочване на публична продан на ППС марка“Х.”, в която част решението имащо характер на определение може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните пред САС.

Председател: Членове: