№ 837
гр. Благоевград, 07.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20251200500641 по описа за 2025 година
съобрази следното:
Е. С. О. обжалва решение № 100 от 19.02.2025 г., постановено по гражданско
дело № 665 от 2024 г. на Районен съд Благоевград. В жалбата се твърди, че
въпросният съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и немотивиран. При
постановяването му били допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Нарушени били и разпоредби на материалния
закон. Решението било необосновано. Съдът не обсъдил всички доказателства
в тяхната съвкупност. Решението не съдържало фактически установявания за
наличие на безспорните параметри на института на давността като
придобивно основание за ищеца. Съдът не обсъдил подробно показанията на
свидетелите на ищеца досежно изявленията им за личните им възприятия за
обстоятелствата, които установявали безспорното и необезпокоявано 10-
годишно владение от страна на ищеца. Събрали се множество доказателства за
установено владение от страна на ищеца. Съдът не обсъдил тези
доказателства с останалите доказателства по делото, поради което допуснал
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Не било взето
отношение от съда по достоверността, относимостта и степента на
информираност на показанията на свидетелите на ищеца. В мотивите на
решението съдът приел за установени обстоятелства, които фактически били
само вероятни, без да изложи съображенията, обусловили тези изводи, както и
достоверността на доказателствените средства. Процесуалните нарушения
били съществени, тъй като касаели правнорелевантни факти, създавали
вероятност за порочност на съдебния акт и съществено накърнявали правото
на защита на ищеца. Съдът не изследвал дали чрез лични владелчески
действия ищецът е осъществявал фактическа власт и е формирал анимус,
който да е манифестиран спрямо другите претенденти за правото на
1
собственост върху имота. Фактът на промяна на намерението за своене чрез
манифестация и индивидуализиране на вещта обуславял извод за настъпила
придобивна давност върху претендирания имот, предмет на делото, и то в
границите, сочени от ищеца. Нарушени били опитни правила и правила на
логиката, което довело до необоснованост на решението. Последното
страдало и от противоречия с материалния закон и практиката на ВКС. Не се
съдържали установявания по делото, обосноваващи правните квалификации
на съда за липса на владение от страна на ищеца. Достигайки до други изводи
- че не са налице основанията на чл. 124 от ГПК, съдът нарушил материалния
закон. От приложените писмени доказателства, заключението на вещото лице
и свидетелските показания, ангажирани от страна на ищеца, се доказало по
безспорен и категоричен начин, че сградите в процесния имот са негова
собственост и че от години имотът се ползва като дворно място към сградите,
както и че ищецът е придобил мястото по наследство от родителите си.
Показанията на ангажираните от ищеца свидетели в тази им част, противно на
изводите, които съдът направил, не се опровергали от писмените
доказателства и заключението по изготвената техническа експертиза.
Доказало се по категоричен начин, че от 1979 г. насетне ищецът е ползвал
процесния по делото поземлен имот като дворно място към сградата.
Проведено било пълно доказване на факта на владение върху спорния по
делото имот, както и на факта на пълно, непрекъснато и необезпокоявано
владение на ищеца по отношение на процесния имот, поради което искът бил
доказан. Моли се за отмяна на обжалваното съдебно решение и уважаване на
предявената положителна установителна претенция за собственост.
Подаден е отговор от Община Благоевград. В него се сочи, че жалбата е
неоснователна и необоснована. Тя съдържала необосновани, несъстоятелни и
нелогични доводи и твърдения, които по никакъв начин не кореспондирали
със събрания по делото доказателствен материал и установените с него
релевантни факти и обстоятелства. В хода на делото ищецът не успял да
докаже, при условията на пълно и главно доказване, че е станал собственик на
процесния недвижим имот на основание изтекло давностно владение.
Ангажираните от него писмени и гласни доказателства били недостатъчни,
непълни, противоречиви и не установявали по безспорен и категоричен начин
изложените в исковата молба факти и обстоятелства. Ищецът по никакъв
начин не успял да докаже, че е владял сградата и процесния имот от 1979 г. до
момента. С нотариалния акт не били придобити нито поземленият имот, в
който била построена сградата, нито идеални части от този имот. От
определящо значение било и установеното от вещото лице обстоятелство, че
мястото около сградата не е било индивидуализирано като самостоятелен
поземлен имот. Липсвали и каквито и да било доказателства родителите на
ищеца или други негови наследодатели да са владели процесния имот в
законовоустановения срок. Съдът достигнал до верен правен извод, като
приел, че по делото не е доказано, че ищецът е владял имота за повече от 10
години, а всички изложени в исковата молба твърдения останали недоказани
2
и/или били опровергани от приетото по делото експертно заключение. Той
правилно преценил и ангажираните от ищеца свидетелски показания като
изключително противоречиви, частично недостоверни и като цяло
некореспондиращи с писмените доказателства и заключението на вещото
лице. Свидетелите не могли да посочат категорично колко и какви сгради има
в имота, кой е началният момент, от който ищецът е започнал да ползва имота,
нито откога родителите му ползват имота, доколкото свидетелите твърдели, че
имотът е придобит от ищеца единствено по наследство от родителите му.
Ищецът всъщност претендирал и упражнил права само върху частта от
процесния имот, в която се намирала собствената му сграда, респективно не
претендирал права върху останалата част от имота, тъй като знаел, че
собственик на последната е друго лице и няма основание да иска изменение
на действащия ПУП по отношение на тази част от имота. Районният съд
правилно посочил, че в процесния поземлен имот са разположени сгради на
трети лица, които и понастоящем живеят в тях и ползват прилежащото им
дворно място, следователно не е било възможно ищецът да е владял имота в
тази част, което само по себе си било достатъчно за отхвърляне на предявения
иск. Ищецът не успял да докаже владение и върху останалата част от
поземления имот, в която е построена собствената му сграда. Правилно съдът
приел, че по делото липсват доказателства преди 2006 г. ищецът да е ползвал
процесния имот като дворно място към собствената си сграда, т. е. да е
осъществявал владение. О. не се легитимирал като титуляр на правото на
собственост върху спорния недвижим имот на соченото придобивно
основание - давностно владение. По делото безспорно и категорично се
доказало, че Община Благоевград е собственик на процесния поземлен имот.
Моли се за потвърждаване на атакувания съдебен акт.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими. Страните не са направили
процедурни и доказателствени искания. Не се налага и служебно събиране на
доказателства. Следва да се насрочи и състои открито заседание на въззивната
инстанция.
Воден от изложеното и на основание чл. 267 от ГПК, Окръжен съд
Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото, което да се проведе на
18.09.2025 г. и да започне в 09:00 ч.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчат и копия на настоящия
съдебен акт, а на жалбоподателя - и екземпляр от отговора на жалбата.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4