Старозагорски окръжен съд - 1
- в.н.ч.х.д.
№ 1099/2020 г.
МОТИВИ:
С присъда № 16 от 06.02.2020 г.,
постановена по н.ч.х.д. № 1994/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд,
подсъдимата П.Х.Г. е призната за виновна в това, че на 21.06.2019 г. в гр.
Стара Загора съзнателно е наклеветила частния тъжител В.В.В., като му е
приписала престъпление – присвояване на парични средства от спортен клуб, и
това е сторено публично, пред повече от две лица – престъпление по чл.148,
ал.2, във вр. с ал.1, т.1, във вр. с чл.147, ал.1 от НК, като на основание
чл.78а от НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно
наказание глоба в размер на
1 000 лв.
Със същата присъда
подсъдимият П.Х.Г. е осъдена да заплати на В.В.В. сумата от 500 лв. за
причинените му неимуществени вреди от престъплението по чл.148, ал.2, във вр. с
ал.1, т.1, във вр. с чл.147, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 21.06.2019
г., до окончателно изплащане на сумата, като искът в останалата му част до 2
000 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Недоволна от
така постановената присъда е останала подсъдимата П.Х.Г., която е подала жалба
в законоустановения срок. Жалбоподателката твърди, че обжалваната присъда е
неправилна, незаконосъобразна и не е съобразена с доказателствата по делото –
както в наказателната, така и в гражданската й част. Моли първоинстанционната
присъда да бъде отменена като необоснована и постановена при съществени
нарушения на процесуалните правила, като въззивният съд да постанови нова, с
която да я оправдае и да отхвърли предявения срещу нея граждански иск. Подробни
съображения за това излага в пледоарията си защитникът й адв. Станимир Ченалов,
който претендира за направените разноски и двете инстанции.
Въззиваемият В.В.В.
счита, че обжалваната
присъда е правилна и законосъобразна. Моли съда да остави без уважение жалбата
на подсъдимата Г. и да потвърди присъдата изцяло. Подробни съображения за това
излага в писменото си становище и в
пледоарията си повереникът му адв. М.М..
Окръжният съд,
след като се запозна с направените в жалбата оплаквания, събраните по н.ч.х.д.
№ 1994/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд доказателства, изразените
становища на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда,
намери за установено следното:
Жалбата на П.Х.Г.
е основателна.
Н.ч.х.д. №
1994/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд е образувано по подадената
от В.В.В. тъжба против П.Х.Г. за престъпление по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1,
т.1, във вр. с чл.147, ал.1 от НК. Делото е приключило с описаната по-горе присъда
№ 16 от 06.02.2020 г., която е предмет на настоящото производство.
- 2 -
Възраженията на жалбоподателката Г. са,
че обжалваната присъда е неправилна и постановена, без да бъде съобразена със
събраните по делото доказателства; че от
установената фактическа обстановка са направени неправилни правни изводи; че не
е извършила от обективна и от субективна страна престъплението по чл.148, ал.2,
във вр. с ал.1, т.1, във вр. с чл.147, ал.1 от НК, в което е обвинена. Поради
това моли въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда и да постанови
нова, с която да я оправдае.
Въззивният съд
споделя оплакванията на жалбоподателката Г. относно неправилността на обжалваната
присъда.
В тъжбата,
подадена от частния тъжител В., са посочени следните изрази, с които според В.,
подсъдимата Г. е осъществила престъплението по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1,
т.1, във вр. с чл.147, ал.1 от НК: „П.Г. заяви: „Парите не са постъпили в клуба
– В. ги е похарчил. Купувал е кимона, анцузи. Вашите пари не са постъпили в
клуба, търсете си ги от В.. Установихме липси в размер на за 10 963 лв. Ако
искате да си ги получите, заведете колективен иск срещу него“.
Прави
впечатление, че в мотивите на обжалваната присъда горните думи, приети и
посочени от частния тъжител В. като клевета срещу него, нито веднъж не са
цитирани. Първоинстанционният съд е приел, че от показанията на свидетелите Н.М.П.,
П.Н.С.и Н. С.Т.(родители на деца, трениращи в Спортен клуб „****”), Б.Г.Б.и М.П.М.(в
различни периоди изпълнявали длъжността председател и заместник-председател на Спортен
клуб „****”) и от обясненията на самата подсъдима Г. безспорно е установено, че
последната е приписала на частния тъжител В. престъпление – че е присвоил пари
от спортния клуб, като това е станало пред повече от две лица.
Горният извод
районният съд е обосновал и с назначената в хода на съдебното следствие съдебно-счетоводна
експертиза, като е коментирал, че показанията на свидетелката В.Н.Й.и
изготвения от нея доклад за счетоводното състояние на Спортен клуб „****” са
неотносими към делото. Според районния съд, от доклада не се установяват липси
на пари, а липса на правилно водене на счетоводството на клуба.
От събраните в
хода на съдебното производство доказателства се установява, че Спортен клуб „****”
бил учреден през 2014 г. с решение, постановено по ф.дело № 34/2014 г. поописа
на Старозагорския окръжен съд
. Дейността на
клуба била свързана с утвърждаване и развиване на бойните изкуства сред всички
възрастови групи.
В Управителния
съвет на Спортен клуб „****” били частният тъжител В., подсъдимата Г. и
свидетелите Б. и М. Според частния тъжител В., от учредяването на клуба до
освобождаването му през 2019 г. той заемал длъжностите „заместник-председател“
и „треньор“, а от м. октомври 2016 г. до м. май 2019 г. – и длъжността
„касиер“, като извършвал тези дейности безвъзмездно.
Старозагорски окръжен съд - 3
- в.н.ч.х.д.
№ 1099/2020 г.
От учредяването си
до м. май 2019 г. Спортен клуб „****” се развивал добре – участвал в спортни
състезания, членовете му показвали добри резултати и тренирали в обновена спортна зала.
През 2019 г. Спортен
клуб „****” организирал за пореден път летен спортен лагер и поради това в
началото на същата година частният тъжител В. събрал от двадесет деца и
възрастни сумата в размер на 3 140 лв. – предплата за летния лагер. Според В.,
той внесъл сумата в касата на дружеството, а впоследствие тези пари били
преведени по сметка на федерацията по карате.
Междувременно
клубът бил одобрен за финансиране по проект „***“ и подсъдимата Г. била мениджър
на проекта. По повод предявените от нея претенции за заплащане на хонорар във
връзка с това, на което частният тъжител
се противопоставил, отношенията между двамата се влошили.
На 24.05.2019 г.
на събрание на Управителния съвет частният тъжител В. бил освободен от
заеманите от него длъжности в Спортен клуб „****” (член на УС,
заместник-председател и инструктор) и бил изключен като трениращ в клуба. В.
бил задължен да предаде касата на свидетеля Б. най-късно до 27.05.2019 г. с
приемо-предавателен протокол и отчет (л.51 – л.52 от н.ч.х.д. № 1994/2019 г. по
описа на Старозагорския районен съд).
С
приемо-предавателен протокол от 28.05.2019 г. частният тъжител В. предал архива
на дружеството на членовете на Управителния съвет, като в протокола било
вписано, че те „приемат първичните документи със забележка, че не отговарят за
истинността им” (л.62 от н.ч.х.д. № 1994/2019 г. по описа на Старозагорския
районен съд).
На 30.05.2019 г.
се провело заседание на Управителния съвет, на което били разгледани разходните
документи, представени от частния тъжител (фактури, касови ордери и др.). Бил направен
опис на разходните документите, които не са били одобрявани от Председателя на
клуба или от Управителния съвет, като било вписано, че тези разходи, направени
от В., се считат за неправомерни (л.35 – л.37 от н.ч.х.д. № 1994/2019 г. по
описа на Старозагорския районен съд).
С възлагателно
писмо Управителният съвет на клуба възложил на В.Н.Й.(лицензиран счетоводител) да
направи пълна финансова ревизия на клуба в срок до 14.06.2019 г. (л.29 от н.ч.х.д.
№ 1994/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд).
Въз основа на това
свидетелката Й. изготвила доклад за счетоводното състояние на Спортен клуб „****”
(съответно, л.29 и л.30 – л.32 от н.ч.х.д. № 1994/2019 г. на Старозагорския
районен съд). Към доклада бил приложен Протокол с Приложение № 1, съставени от
свидетелката Й. заедно с Управителният съвет (Г., Б. и М.), с отбелязване, че на
17.06. и 17.06.2019 г. те са направили подробен анализ на направените разходи
по представените документи (съответно, л.33 и л.34 от н.ч.х.д. № 1994/2019 г. на
Старозагорския районен съд). В Приложение № 1 били представени в таблица
непризнатите разходи от Управителният съвет в размер общо на 10 963, 70
лв.
- 4 -
На 21.06.2019 г.,
до физкултурния салон в двора на ГПЧЕ „Ромен Ролан”, гр. Стара Загора, се
провело събрание на Спортен клуб „****”, на което присъствали деца и родители.
Събранието било във връзка с предстоящия летен лагер и събраните пари като
капаро.
Във фейсбук
предварително било качено съобщение, че В. е отстранен от клуба, както и
съобщение за това събрание.
Частния тъжител В. твърди, че не бил
уведомен предварително за събранието и че свидетелят М. му се обадил минути
преди то да започне.
Свидетелят М.
заявява, че след като той и останалите членове на Управителния съвет разбрали
от счетоводния доклад за липсите в спортния клуб, е искал да връчи на частния тъжител
В. т.нар. „ревизия” пред родителите.
Свидетелите Н.,
С. и Т. твърдят, че те и останалите родители, които искали децата им да бъдат с
частния тъжител В., от чиято работа били много доволни, си поискали парите за
летния лагер.
Подсъдимата Г. и
свидетелят М. казали на родителите, че парите ги няма – да си ги търсят от В..
След като частният
тъжител В. дошъл с малко закъснение, между него и останалите членове на
Управителния съвет (подсъдимата Г. и свидетелите Б.и М.) започнала разправия
във връзка с това къде са парите, събрани като предплата за летния лагер.
Според
свидетелите Н., С. и Т., подсъдимата Г. и свидетелят М. казали, че е направена
ревизия, че е установена липса на около10-11 000 лв., че парите от
капарото за лагера ги няма в клуба и че частният тъжител В. ги е дал за кимона.
Свидетелите Н. и С. и Т. твърдят, че подсъдимата Г. и свидетелят М. са обвинили
частния тъжител В., че е присвоил парите за летния лагер и пари от клуба, като (с
леки разминавания в изказа) цитират думите: „Парите не са в нас, търсете си ги
от В.”.
Подсъдимата Г. и
свидетелите Б. и М. са категорични какво е било поведението на частния тъжител В.
– той дошъл и започнал да ги обижда. Свидетелят М. казал, че липсват парите от
клуба и поискал да връчи на частния тъжител т.нар. „ревизия” пред родителите,
но последният отказал. След това частният тъжител В. отправил обидни реплики
към тримата членове на Управителния съвет (Г., Б. и М.), а свидетелят М. се опитал
да обясни как стоят нещата. Тогава подсъдимата Г. се намесила, за да помогне на
М. – имайки предвид изготвения доклад за счетоводното състояние на дружеството,
тя казала, че парите ги няма, защото В. ги е похарчил за анцузи и кимона.
Присъстващите
родители изразили своето мнение, че тези неща не ги интересуват и че искат да
им бъдат върнати парите, които са дали за летния лагер. Свидетелят Б. ги
успокоил, че парите ще им бъдат върнати, което по-късно било сторени от
свидетеля М. със средства от проекта „***”.
На 24.06.2019 г.
било проведено извънредно Общо събрание на
Спортен клуб „****”, което приело решенията на Управителния съвет от
24.05.2019 г. и
Старозагорски окръжен съд - 5
- в.н.ч.х.д.
№ 1099/2020 г.
освободило
частния тъжител В. от отговорност като член на УС и заместник-председател (л.55
– л.56 от н.ч.х.д. № 1994/2019 г. на Старозагорския районен съд).
След като частния
тъжител В. бил освободен от клуба, по-голямата част от трениращите в клуба го
напуснали и последвали В., тъй като искали той да им бъде треньор.
В хода на
съдебното следствие била назначена съдебно-счетоводна експертиза с въпроси,
поставени от съда, от частния тъжител В. и от подсъдимата Г. (л.86 – л.120 от
н.ч.х.д. № 1994/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд). От заключението
на тази експертиза и във връзка с предмета на делото се установява, че:
-в Спортен клуб
„****” няма назначено лице на длъжността „касиер”, което да е МОЛ и да отговаря
за получените и разходвани средства на клуба;
-за периода 2016
г. – 2019 г. няма реално водена счетоводна отчетност на клуба, съобразена с изискванията
на Закона за счетоводството;
-поради това към
момента на предаване на документите от В. на Управителния съвет не могат да се
констатират липси.
Горното
заключение, в частта му, че липсва водена счетоводна отчетност на клуба в
съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, съвпада с обобщения
финален извод в доклада за счетоводното състояние на Спортен клуб „****”,
изготвен от свидетелката Й. А именно, че „липсва добра организационно финансова
отчетност и компетентност, която да дава честна и вярна представа за имущественото
и финансовото състояние на СНЦ „****” във всички съществени аспекти и в
съответствие с българското законодателство”.
Въз основа на установената
и изложена по-горе фактическа обстановка, въззивният съд счита, че подсъдимата Г.
не е извършила престъплението по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.1, във вр. с
чл.147, ал.1 от НК, в което е обвинена.
Този правен извод се обосновава с това,
че от събраните по делото доказателства не се установява подсъдимата Г. да е
осъществила от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на престъплението
„клевета”.
От обективна страна изпълнителното
деяние на престъплението „клевета” включва разгласяването (довеждане до
знанието на трето лице) на неистинско позорно обстоятелство за другиго или приписването
на пострадалия на неизвършено престъпление.
В тъжбата си частният тъжител В. твърди,
че на 21.06.2019 г. в гр. Стара Загора подсъдимата Георигева съзнателно го е
наклеветила публично, като му е приписала престъпление – присвояване на средства.
В тъжбата е изложено, че подсъдимата Г. е заявила пред всички присъстващи на
събранието на Спортен клуб „****”: „Парите не са постъпили в клуба – В. ги е
похарчил. Купувал е кимона, анцузи. Вашите пари не са постъпили в клуба,
търсете си ги от В.. Установихме липси в размер на за 10 963 лв. Ако искате да
си ги получите, заведете колективен иск срещу него“.
- 6 -
Въззивният съд счита, че цитираните
по-горе думи не съдържат клеветнически твърдения – приписване на престъпление,
а факти, установени до датата на провеждане на събранието – 21.06.2019 г., от доклада
за счетоводното състояние на Спортен клуб „****”, изготвен от свидетелката Й.
Както беше
изложено по-горе, в този доклад е констатирано, че:
-има „хаотично
събиране на първичните документи през годините и липса на всякакво счетоводно
обслужване, изключение на финансовата 2018 г.”;
-„са събирани
пари за летен лагер от децата, но сумата не е внесена в банковата сметка на СНЦ
„****”, а е платени с наличните банкови средства. Следователно, наличността на
касата при предаването трябва да е увеличена с 2 980 лв.”.
В приложения към
доклада Протокол с Приложение № 1, съставени от свидетелката Й. заедно с
Управителният съвет (подсъдимата Г. и свидетелите Бонев и М.), е отбелязано, че
те са направили подробен анализ на направените разходи по представените
документи, като в Приложение № 1 са представени в таблица непризнатите разходи
от Управителният съвет в размер общо на 10 963, 70 лв. От тях в графата „Летен
лагер” са посочени като непризнати 2 980 лв., а в графата „Екипи/спортни
стоки” – 2 821 лв.
В случая
районният съд е интерпретирал неправилно цитираните в тъжбата думи, като е
приел, че казвайки ги, подсъдимата Г. е приписала на частния тъжител В. престъпление
– присвояване на парични средства от спортен клуб, без да има за това безспорни
доказателства.
Според въззивния
съд, не е категорично доказано какви точно думи е използвала подсъдимата Г.,
което беше посочено по-горе при излагане на фактическата обстановка по делото. Беше
отбелязано и това, в мотивите на обжалваната присъда думите, посочени от
частния тъжител В. като клевета срещу него, изречена от подсъдимата Г., нито
веднъж не са цитирани.
Още повече, че тъжба с идентично
съдържание, подадена от частния тъжител В., но срещу свидетеля М., е станала
повод за образуването на н.ч.х.д № 1992/2019 г. по описа на Старозагорския
районен съд. Това дело е прекратено, тъй като между частния тъжител В. и
свидетеля М. (подсъдим по посоченото дело) е постигнато извънсъдебно
споразумение, уреждащо всички отношения между страните.
Следва да се отбележи, че по н.ч.х.д №
1992/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд М. е обвинен от В., че на
21.06.2019 г. е казал: „Вашите пари не са постъпили в клуба, търсете си ги от В..
Установихме липси в размер на за 10 963 лв. Ако искате да си ги получите,
заведете колективен иск срещу него“. Тези думи са идентични с изразите, предмет
на настоящото наказателно производство, които според частния тъжител В., са
казани по същото време и на същото място и от подсъдимата Г.. Разликата е само
в това, че в началото на изказването, за което подсъдимата Г. е обвинена по
настоящото дело, има още две изречения: „Парите не са постъпили в клуба – В. ги
е похарчил. Купувал е кимона, анцузи”.
Старозагорски окръжен съд - 7
- в.н.ч.х.д.
№ 1099/2020 г.
Подсъдимата Г. не е осъществила не само
от обективна, но и от субективна страна съставомерните признаци на
престъплението „клевета”.
От субективна страна клеветата е умишлено
престъпление, което може да бъде осъществено с пряк или с евентуален умисъл,
като преобладават случаите, в които клеветата е осъществена с пряк умисъл. При прекия
умисъл е необходимо деецът да е съзнавал неистинността на своите твърдения – че
пострадалият не е извършил това престъпление, а при евентуалния умисъл – да е
допускал, че пострадалият не е извършил престъплението, което му е приписал.
Районният съд е приел за безспорно
доказано по делото, че подсъдимата Г. е обвинила частния тъжител В., че е
присвоил парични средства от спортния клуб, без да има за това безспорни
доказателства. Според районния съд, подсъдимата Г. е действала с евентуален
умисъл – тя е допускала, че приписаното от нея престъпление не е вярно и се е
съгласила с настъпването на престъпния резултат.
Въззивният съд не може да възприеме
горния извод и счита, че в случая липсва умисъл и съответно, съставомерно
деяние клевета. Това е така, защото подсъдимата Г. е разгласила определени
факти и обстоятелства (че парите ги няма и че В. ги е похарчил за анцузи и
кимона), но със субективната увереност, основана на обективно съществуващо
обстоятелство (доклада за счетоводното състояние на Спортен клуб „****” от
17.06.2019 г.), че изнесеното от нея отговаря на действителността.
По-горе бяха изложени
основните констатации, направени в счетоводния доклад, изготвен от свидетелката
Й., която е дипломиран магистър-счетоводител и на която подсъдимата Г. и
свидетелите Б. и М. (Управителният съвет на клуба), нямат основание да не
вярват. Нещо повече, последните трима са приели посочения доклад като финансова
ревизия на клуба, каквато са възложили на Й. с възлагателно писмо, а именно – да
направи пълна финансова ревизия на клуба в срок до 14.06.2019 г.
Всичко това обяснява
действията на Управителния съвет по свикването на събранието на 21.06.2019 г. и
желанието на свидетеля М. (тогава председател на клуба) да връчи на частния
тъжител В. т.нар. „ревизия” пред родителите.
Действително, от
заключението на назначената в хода на съдебното следствие съдебно-счетоводна
експертиза от 07.01.2020 г. е видно, че за периода 2016 г. – 2019 г. няма
реално водена счетоводна отчетност на клуба, съобразена с изискванията на
Закона за счетоводството, поради което към момента на предаване на документите
от В. на Управителния съвет не могат да се констатират липси.
Но важното за
настоящия казус е това, че към датата на събранието – 21.06.2019 г.,
подсъдимата Г., въз основа на доклада за счетоводното състояние на Спортен клуб
„****” от 17.06.2019 г. и приложените към него Протокол с Приложение № 1, е била
убедена, че изложеното в доклада отговаря на действителността. Т.е. –
подсъдимата Г. не е действала умишлено.
- 8 -
Предвид всичко
изложено, въззивният съд счита, че подсъдимата Г. не е осъществила от обективна
и от субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.148,
ал.2, във вр. с ал.1, т.1, във вр. с чл.147, ал.1 от НК – че на 21.06.2019 г. в
гр. Стара Загора съзнателно е наклеветила В.В.В., като му е приписала престъпление
– присвояване на парични средства от спортен клуб, и това е сторено публично,
пред повече от две лица.
Поради това
въззивният съд следва да отмени обжалваната присъда изцяло и да постанови нова
присъда, с която:
-подсъдимата Г. да бъде призната за невинна за
извършването на горното деяние и да бъде оправдана по обвинението по чл.148,
ал.2, във вр. с ал.1, т.1, във вр. с чл.147, ал.1 от НК.
-предявеният от частния тъжител В.
против подсъдимата Г. граждански иск за претърпени неимуществени вреди от
престъплението по чл.148, ал.2, във вр. с ал.1, т.1, във вр. с чл.147, ал.1 от НК в размер на 2 000 следва да бъде отхвърлен като недоказан по основание;
-на основание чл.190, ал.1 от НПК
частния тъжител В. следва да бъде осъден да заплати на подсъдимата Г. направените
от нея разноски по делото в двете инстанции в размер общо на 800 лв.
Що се отнася до
твърдението на жалбоподателката Г., че първоинстанционната присъда е
постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, то това оплакване
е твърде общо и неконкретизирано, поради което въззивният съд не може да го
коментира.
Воден от горните
мотиви и на основание чл.334, т.2 и чл.336, ал.1, т.3 от НПК, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.